— Трябва да се обадим на Кейн, Калън — Меринъс повдигна тема, която той не искаше да обсъжда още. — Сигурно се притеснява. Това изобщо не е добре.

Калън можеше да види нейната абсолютна вяра в брат й, отразена в изражението й. Тя мислеше първо за семейството си и после за себе си. Доверяваше им се както на никой друг, особено на този проклет войник, брат си.

— Първо трябва да се уверя, че не ни е предал той, Меринъс — Калън поклати глава, поглеждайки обратно към съобщението от Шера.

Можеше да предположи, че предателството идва от Кейн или от някой от неговите хора. Кой най-много би искал да види него и Меринъс заловени или мъртви?

— Кейн не би ме предал, Калън — каза тихо тя.

В тона й нямаше гняв, нито съмнение. Вярваше на брат си безусловно.

— Как можеш да си толкова сигурна, Меринъс? — въздъхна тежко той. — Нападението дойде няколко часа след разговора ти с него.

— Знам, защото го познавам — младата жена поклати глава, придвижвайки се по-навътре в стаята.

Отиде до дивана, близо до него, седна и го погледна сериозно.

— Кейн полудя, когато татко му показа кутията, която майка ти му изпрати след смъртта си — разкри тя. — Не знам защо, но беше наранен. Наранен и ядосан, но не на теб. Кейн прекара месеци в събиране на информация, работеше върху разкриването на членовете на Съвета. Има списък от рамото до лакътя ти и куп доказателства срещу тях, които ще те ужасят.

Калън присви очи към нея.

— Защо не ми каза това преди? — попита я той.

— Опитвах, но ти никога не пожела да ме изслушаш — Меринъс извъртя очи при грубия му въпрос. — Казах ти, че разполагаме с всички средства, да се погрижим за това. Смяташ ли, че бих те излъгала?

— Проклет да съм ако знам какво съм мислил тогава или сега — изсумтя мъжът и затвори електронната поща. — Знам, че бяхме предадени от някой близо до нас и да обвиня брат ти е много по-лесно от другата възможност, която бе, че един от хората му го е предал.

Калън не можеше да прогони от ума си мисълта за това предателство, нито пък спомена за онзи аромат в пещерата, който сякаш бе пропит в плътта на войника.

— Каква е другата възможност? — попита го предпазливо Меринъс. — Калън, Кейн не знае, че сме чифтосани или каквото е там това, което се случва между нас. Той дори не бе сигурен, че сме правили секс. Подозираше го, но не знаеше, че е нещо толкова сериозно.

— Щеше да разбере — намръщи се той. Знаеше, че Кейн вероятно подозира, че сестра му е прекалено емоционално обвързана с любовника си, за да си тръгне. Съвета щеше да предположи останалото на базата на това.

Меринъс въздъхна.

— Може би щеше да го направи, но не би предал мен или теб. Кейн е вложил твърде много в това, самият той е поел прекалено много рискове.

— Защо? — попита рязко Калън. — Защо ще прави това? Само заради една история ли? Доказателството, което Мария му е предоставила му е било съвсем достатъчно.

Меринъс прехапа замислено устни.

— Не знам — призна най-накрая тя. — Всичко, което знам, е, че го прави. И че беше много разстроен, откакто получихме кутията от Мария. Почти обсебен е. Той не би те предал, не само заради риска за себе си, но и заради това, което го преследва.

Калън изръмжа ниско.

— Това е толкова секси звук — той се обърна, изненадан от предизвикателно веселите нотки в гласа й.

Меринъс го наблюдаваше, тялото й бе отпуснато, а главата наклонена замислено.

— Какво? — попита я предпазливо.

— Това ръмжене в гласа ти — каза тя, гледайки го изпод натежалите си от страст клепачи. — Кара ме да треперя, а тялото ми да иска да се потрие в твоето.

Възбудата й още не бе напълно събудена. Калън подуши внимателно. Във въздуха се носеше само ароматът на топла, изпълнена с желание жена. Липсваше отчаяната страст, която бе привикнал да подушва, когато тя го искаше. Наблюдаваше я предпазливо, но не видя в изражението й нищо, което да подсказва, че химически предизвиканите потребности я измъчват. Миризмата я нямаше във въздуха, нито отчаянието, или напрегнатите мускули, подсказващи нуждата й.

Обаче имаше нещо неуловимо. Като леко ухание на пролет. Калън се почувства доста объркан.

— Защо ме гледаш така? — младата жена прокара пръсти през косата си, опитвайки се да я вкара в ред. Все още изглеждаше секси и разрошена, топла и зовяща го.

— Ти ме искаш — той бе повече от изумен от факта.

— Ами, да — Меринъс му хвърли поглед, който говореше, че е започнала да се съмнява в интелигентността му. — Само това ли разбра, Шерлок?

Калън се намръщи.

— Жено, ти си едно подло създание — той позволи на тътена в гърдите му да отекне в гласа му.

Лицето й пламна, но изражението й показваше, че е наясно, че я примамва.

— Аз съм кучка — тя определено му се присмиваше. — Попитай Кейн, той ще ти каже.

Споменаването на брат й го отрезви. Калън напъха ръце в джобовете на дънките си и тръгна към прозореца, който бе покрил с тежки завеси. Не погледна навън, но и не бе необходимо. Имаше достатъчно дива природа в района, която ако не го преследваха в момента, щеше да опознае. Птиците щяха да спрат да пеят, жабите да стихнат своите ранни сутрешни серенади.

— Можеш ли по някакъв начин да се свържеш с Кейн, без мобилен телефон? — попита я той.

Меринъс въздъхна. Бе изпълнена с веселие и надежда, въпреки обстоятелствата. Нейната невинност едновременно го изумяваше и ужасяваше.

— Не, не съвсем — Калън погледна назад, когато тя сви рамене. — Брат ми подсигури телефоните, които използваме, преди да тръгна, така че обажданията не могат да бъдат засечени или проследени. И двата телефона имат индикатор, ако се случи невъзможното, и някой се включи във връзката. Той взе всички предпазни мерки с тях.

Мобилният на Меринъс бе скрит в раницата му. Калън беше усетил вибрирането му по-рано сутринта, когато търсеше амуниции за пистолета си.

— Или твоят брат, или моят, ни е предал — каза той, наблюдавайки как лицето й пребледнява от шок. — Тук сме в опасност, Меринъс. Съвета знае, че с теб сме чифтосани и сега няма да се спрат пред нищо, за да те заловят. Те направиха всичко да ни размножат, докато бяхме в плен, защото си мислят, че децата ни ще бъдат по-лесни за контролиране, отколкото бяхме ние. Ако те заловят, ще имат и мен, и го знаят.

Калън видя страха, който заля лицето й. Младата жена преглътна мъчително, ръцете й стиснаха плата на тениската й в талията, а пръстите й побеляха от напрежението, което нахлу в тялото й.

— Какво ще правим? — попита го тя.

Калън въздъхна тежко.

— Имам две възможности за избор, но нито едната не е сигурна. Можем да напуснем страната и да изчезнем, но това не е гаранция, че няма да ни открият. Никога няма да бъдем в истинска безопасност, нито децата ни. Или мога да се доверя на семейството ти и да направя това, което ме помоли ти, когато пристигна тук, но отново нямаме никаква гаранция. И двете възможности са доста рисковани, Меринъс. Която и да изберем, за нас вече няма да има спокойствие.

Изражението й се изпълни с надежда. Тя имаше огромна вяра в братята и баща си и мислеше, че те могат да разрешат всеки проблем. Калън се питаше какво би било да израснеш в такава сигурна, защитена среда. Да имаш такава сляпа вяра в някой друг, освен в самия себе си.

— Кейн знае какво прави, както и останалите, Калън — обеща тя отчаяно. — Имам седем братя, всеки един от тях работи върху това повече от шест месеца. Грей е от ФБР, Кейлъб е частен детектив, Кейн има много връзки с ЦРУ и отвъд океана. Те имат купища доказателства, но ти трябва да застанеш до нас. Можеш да го направиш, Калън. Можем да го направим заедно.

Изражението й бе умолително, а очите й — разширени и изпълнени с толкова увереност. Този път в него. Тя го гледаше, сякаш той може да разреши този проблем единствено с желанието си. Калън искаше да прокълне невинността й, но откри, че отчаяно иска да вярва в това. Естествено, нямаше да бъде толкова просто. След години на бягане, десетилетия на съмнения и безнадеждност, можеше ли наистина да е толкова лесно? Разбира се, че не, но какъв избор имаше?

— Ще изчакаме още един ден — въздъхна най-накрая той, поглеждайки отново към компютъра. Съобщенията, които бе получил, го притесняваха повече, отколкото искаше да признае. Танер и Тайбър бяха направили по едно копие на своите за всеки един от останалите от Прайда. Не и Шера. Нейният имейл бе дошъл сам и бе внимателно кодиран. Сега тя бе сама и не можеше да се довери на никого, с изключение на Кейн Тайлър и на самата себе си.

— Мисля, че Дейън ме е предал — каза най-накрая Калън тихо. — Неговият мирис бе в пещерата и върху онези войници. Той знаеше за чифтосването и беше бесен заради това. Неуравновесеността му може да го докара до ръба.

Мъжът прикри гнева и болката си. Ако Дейън бе предал Прайда, тогава се налагаше Калън да го убие. Дейън щеше да се превърне в обект на преследване — нещо, което Калън се бе заклел, че останалите никога няма да бъдат отново.

— Калън — Меринъс се изправи на крака, с мрачно, и изпълнено с болка за него, изражение.

Той поклати глава и се отдръпна. Не искаше нежността й точно сега, не и докато бе изпълнен с такава ярост.