Умората изведнъж се стовари върху него и безизходицата надви противоречивите мисли в съзнанието му. Беше там, в пещерата с онези войници. Един неуловим мирис, почти прикрит от вонята на мъжката злоба. Той не го бе забелязал в началото, а по-късно, след като Меринъс бе заспала в джипа, бе достигнал до него. Миризмата на още един човек, който не бе с войниците, човек, който Калън познаваше добре. Гърдите му се стегнаха при осъзнаването, въпреки желанието да отхвърли това.

Тази закътана пещера не бе използвана поради една причина. Тя бе малко известна, дори на жителите в този район на планината. Никой не знаеше за свързващите пещери, защото ги беше затворил преди години. Калън се съблече бързо, нагласи водата и застана под водната струя. Искаше да отмие спомените за ужаса и болката, но това бе невъзможно. Искаше да отмие злото от съзнанието си, вонята на престъпленията срещу човешката природа, които му бяха причинили и които щеше да помни до края на живота си, но отново не успя. Всичко, което направи, бе да отмие мръсотията от още един отчаян полет към безопасността и да се моли на Бога да греши за предателя. Достатъчно кръв бе опетнила ръцете и душата му и не искаше да смесва миналите си грехове, с греха да убие един от малкото хора, които обичаше.

— Калън — мъжът трепна от изненада, когато някакъв силует се появи от другата страна на стъклената врата.

Стройна, дребна и крехка, Меринъс стоеше от външната страна на изпълнената с пара душ кабина, а гласът й бе колеблив. Той отвори вратата и избърса с ръка запотеното стъкло, за да може да я види. Тя бе напълно гола, а в очите й блестяха надежда и желание.

— Меринъс — въздъхна, клатейки глава.

— Имам нужда от някой, който да ми измие гърба — тя държеше кърпата си за баня, изражението й бе изпълнено с надежда, а тялото й тръпнеше от възбуда.

Дали щеше да успее да пренебрегне аромата на желанието й? Знаеше, че не би могъл. Никога. Уханието го опияняваше, също както вкусът му опияняваше нея. Докато стоеше под водата и усещаше как струята гали кожата му с топлината си, разбра, че нищо не може да се сравни с топлината, която може да открие в тялото на Меринъс.

— Ще те чукам — изръмжа той.

Младата жена се усмихна тъжно, влезе в кабината и затвори вратата зад себе си.

— А аз ще правя любов с теб — прошепна.

Дланите й се плъзнаха по гърдите му и погалиха кожата му, докато върховете на пръстите й проучваха мускулите под нея. Като взе кърпата от ръцете й, Калън небрежно я пусна върху малката полица зад гърба си. Видя как Меринъс затваря очи, докато водата пада върху косата и бледото й лице. Тя се наслаждаваше на топлината и раздвижи главата си, за да може да намокри всеки кичур.

— Тогава ми позволи да те измия, красавице — каза той меко. Прекалено меко, за неговото собствено спокойствие. Желаеше я. Тялото го болеше от копнеж — и физически, и емоционален.

Калън изсипа щедро количество шампоан в дланта си и започна да го втрива в косата й. Връхчетата на пръстите му галеха скалпа й, провираха се през мократа коприна, милвайки нежната кожа на главата й. Меринъс простена от наслада, а тялото й се потърка в неговото, когато главата й се сведе на гърдите му. Езикът й се плъзна по плоското мъжко зърно с бавна чувственост.

Тялото му се стегна и с всяка изминала секунда ставаше все по-горещо. Калън отново я премести под струята, наблюдавайки как сапунената пяна се отмива от косата и бавно се плъзга по раменете и закръглените й гърди. Нежните мехурчета я галеха така, както той искаше да го направи. Те целуваха кожата й със сатенена нежност, скривайки за миг твърдите розови връхчета. Когато и последната пяна се отми, Калън отново взе сапуна от рафта, но остави кърпата там. Не искаше нищо, освен гладкото плъзгане на ефирната пяна между своите ръце и нейната плът.

Разтърка сапуна между дланите си, докато се взираше в нея. Очите й блестяха от страст, а тялото й тръпнеше от умора и желание.

— Преди да отидеш да спиш, смятам да те погълна цялата — каза й той меко и неволна усмивка изкриви устата му.

Но когато я докосна, усмивката му се изпари. Меринъс изпъшка, извивайки се към ръцете, които обхванаха гърдите й. Към пръстите, които докосваха зърната й. Бавно, сантиметър по сантиметър, той покри тялото й с кремообразна пяна, след това коленичи в краката й и ги разтвори, а пръстите му се плъзнаха по хлъзгавата плът на гладката й женственост.

— Обичам начина, по който ме докосваш — изпъшка тя, когато пръстите му започнаха да я милват и да я мият. Сапунената пяна се плъзна надолу по бедрата й, смесена с опияняващия аромат на женското желание.

Калън положи глава на корема й, едната му ръка се обви около горната част на бедрата й, за да я подкрепи, а другата раздалечи краката й. Трябваше да я вкуси. Не можеше да чака повече. Езикът му се плъзна по гладките гънки, след това се изви около набъбналия клитор.

Меринъс се разтрепери. Ръцете й се впиха в косата му, задържайки го здраво, докато той дразнеше малката пъпка с леки движения, стараейки се да държи грапавата част на езика си далеч от нея. Галеше я само с връхчето, усещаше тръпките й, контракциите на утробата й. След това засмука клитора в устата си, прилагайки достатъчно натиск да притегли бедрата й към себе си. Стоновете й изпълниха душ кабината, докато той я възбуждаше.

— Калън, моля те! — тя тръпнеше срещу устата му.

Тогава той я притисна към стената и повдигна крака й на рамото си.

Меринъс изкрещя, когато езикът му проникна в нея. Дълбоко и силно, разтваряйки мускулите на влагалището й, докато търсеше завладяващия вкус на желанието й. Пръстите на едната му ръка продължаваха дразнещите ласки по клитора й, като игнорираше настояването й за незабавно удовлетворение. Калън не искаше да бърза, искаше да се наслади на вкуса и допира й.

Облиза я нежно и простена, когато соковете й покриха езика и устните му. Толкова бе готова за него, толкова влажна и умоляваща. Мускулите й се стегнаха около навлезлия в нея език, щом достигна освобождението, което можеше да постигне винаги и само с него.

— Моя — простена той в гънките на плътта й, ближейки с по-бързи и по-силни движения.

— Мой — извика Меринъс, ръцете в косата му се стегнаха, а гласът й бе див от желание. — Винаги мой.

И той беше. Неин. Тя бе негова. Калън се изправи на крака, повдигна я към себе си и се притисна между бедрата й. Пенисът му проникна в нея с едно бързо движение, което го доведе до върха. Мъжът стисна зъби от огненото удоволствие, което заля тялото му. Тя бе толкова тясна, улови го в копринената си хватка толкова горещо, че му отне дъха.

От устните й се изтръгна стон на наслада. Изопна се и се разтърси. Калън се отдръпна назад и отново се тласна рязко. Тя достигна кулминацията веднага, а освобождението й се изля върху ерекцията му, унищожавайки целия му самоконтрол. Той я задържа по-близо в прегръдките си, бедрата му се тласкаха мощно в нея, докато се опитваше да проникне по-дълбоко, по-навътре. Бог да му е на помощ, сега тя бе всичко, което имаше значение за него. Да бъде вътре в нея, в сърцето й, в душата й, в тялото й. Това бе всичко, за което някога бе мечтал, и повече, отколкото някога бе смятал, че е възможно да получи.

Триейки се отчаяно вътре в нея, Калън чу надигащите се стонове на подновено желание, почувства появяването на шипа и разбра, че екстазът е само на няколко секунди разстояние. Задържа я по-здраво, тласкайки се по-силно и бързо вътре в нея. Меринъс още веднъж се стегна в ръцете му и когато пенисът му се заби дълбоко, и спермата му се изля в нея, той чу вика й и усети оргазма да я връхлита за втори път. И в нейните ръце, за тези няколко безкрайни секунди, той намери покой.

Глава 21

Калън и Меринъс останаха затворени в къщата два дни и през голяма част от времето той разглеждаше защитите на компютъра си, търсейки и най-малкия пропуск, който би могъл да допусне и проверяваше тайните си имейл акаунти. Всеки един бе подсигурен, но две от съобщенията накараха защитните му инстинкти да се задействат. Първото бе от Дейън и в него той се кълнеше, че Кейн и мъжете Тайлър са били видени да се срещат с войниците, координиращи издирването на Калън, което покриваше всеки сантиметър от планините. Другото бе от Шера, която го информираше, че тя и роднините на Меринъс отчаяно ги търсят, за да предадат някаква много важна информация. Калън изруга бурно, когато получи имейла. Той й каза да стои, където е и да отложи срещата си с Кейн Тайлър. Защо се бе заела сама с това? И кой лъжеше? Шера или Дейън? За пръв път от раждането им, Калън започна да се съмнява в лоялността на Прайда.

— Всичко наред ли е? — Меринъс стоеше между кухнята и дневната, наблюдавайки го загрижено.

Косата около лицето й бе разрошена, а сънливостта все още зачервяваше кожата й. Калън я бе оставил заспала в леглото преди часове, след още един сексуален маратон, който почти го изцеди.

Бе облечена в една от неговите тениски. Синята памучна дреха висеше на слабите й рамене и покриваше бедрата й. Като я видя интимно обгърната от неговите дрехи почувства прилив на желание, което го зашемети и което нямаше как да отхвърли. Притежанието, сурово и горещо, го изгори. Неговата жена.

— Всичко е наред — увери я той тихо, защото не искаше да я притеснява допълнително.

Обаче видя загрижеността в очите й и разбра, че не е успял да я заблуди. Сега животът им висеше на косъм, а опасностите, които произтичаха от положението, в което се намираха, го ужасяваха. Меринъс нямаше представа за злото, което изпълваше Съвета и той се молеше никога да не научи.