— Защо искат момичето? — повтори въпроса си Калън, връзвайки мъжа, след това постави лента на краката и на тримата. — И този път ми отговори, или ще се пролее кръв, при това много.
Калън чу скърцане със зъби. Те бяха обезвредени ефективно и лесно. Това нямаше да се отрази добре на репутацията им.
— Аз получавам единствено заповеди — войникът сви рамене, а обветреното му, загрубяло лице бе примирено. — Не знаем защо я искат. Наясно сме само, че тя е твоя жена и сега те смятат, че е собственост на Съвета.
Ярост изгори стомаха му. Собственост на Съвета. Стока за еднократна употреба. Ако те знаеха, че Меринъс е негова жена, тогава животът й бе в по-голяма опасност, отколкото неговия в този момент. Обиколи мъжете, като откриваше и издърпваше смъртоносни ножове от скрити калъфи и каиши на обувки. Малки ножове се появиха изпод яките на ризите и напъхани в калъфи под дрехите. Съществуваха милион места, където да се скрие оръжие и той само се надяваше да е открил тези, които използваха войниците.
— Кога получихте заповед, да дойдете тук? — попита го Калън сурово.
— Късно снощи. Бяхме натоварени в един самолет на Съвета и доведени тук.
— От къде ви взеха?
Войниците изсумтяха.
— Виж, Калън, ти знаеш по-добре.
Те не биха казали, никога.
— Направихте грешка.
— Не, ти направи грешка, когато уби последния екип — каза тихо войникът. — Те докладваха, че си освободил момичето, но когато се оказаха мъртви, ти доказа, че тя е нещо повече от любопитна журналистка. Трябва да знаеш това по-добре, човече.
Калън пое дълбоко въздух. Не познаваше този човек, но той бе като всички, които бе срещал. Те знаеха какъв е той, кой го е създал. Знаеха, че основната им цел е да го заловят, но Съвета щеше да приеме и смъртта му, ако нямаше друг начин. А сега знаеха и за Меринъс.
— Кажи на Съвета и на приятелчетата си, че играта свърши — каза Калън тихо, насочвайки се обратно към входа на коридора. — Аз няма да играя повече. Ще убивам.
Той спря и се ослуша внимателно. Можеше да подуши страха на Меринъс и надигащото се желание в тялото й. По дяволите, не се движеше достатъчно бързо. Трябваше светкавично да я заведе на безопасно място.
— Меринъс — извика тихо.
Тя се втурна към него и ръцете й достигнаха широката длан, протегната към нея. Калън обви ръка около талията й, докато наблюдаваше внимателно войника. Очите на другия мъж веднага попаднаха върху белега на врата на Меринъс.
— Мамка му, ти си се чифтосал с нея — войникът поклати глава, докато гледаше как Калън прегръща тялото й, и в гласа му прозвуча неодобрение. — Ще е по-добре да я убиеш. Тя никога няма да преживее тестовете, които тези копелета ще приложат върху нея, когато я хванат.
Калън усети ужасеното й потръпване.
— Шшт, не казвай нищо — предупреди я той тихо. — Да се махаме оттук.
Преведе я през пещерата, заобикаляйки старателно войниците. Те бяха добре обучени и много опасни, дори завързани. Ако Меринъс попаднеше в ръцете им, лесно можеха да я използват, за да изтръгнат насила съдействието му за всичко и той много добре го знаеше.
Проблясъците на зората едва се подаваха над хребета, когато Калън я поведе през гората. Нежното чуруликане на птичките оповестяващи настъпващото утро, звуците на пробудените животни, това че се хранеха и се движеха свободно, го увери, че опасността още ги дебне прекалено близо. Трябваше да махне Меринъс от района и да я заведе до джипа, който държеше внимателно скрит в гората. Дори другите от Прайда нямаха представа за предпазните средства, с които разполагаше. Този джип, старателно прикрит и замаскиран за извънредни ситуации, щеше да ги отведе достатъчно далеч, за да осигури безопасността на Меринъс и да заплати на брат й за предателството му.
Преди това обаче, трябваше да я заведе на едно от безопасните места. Тялото й вече се нагорещяваше, започваше отново неистово да се нуждаеше от неговото, по същия начин, както и неговото вече започваше тръпне от страст. Дори в този опасен момент, можеше да усети желанието, пулсиращо в кръвта си.
— Откъде знаят за чифтосването? — попита го Меринъс, докато вървяха през гъстата растителност на гората, следвайки пътека, която се оказа малко по-голяма от козя.
— Аз съм виновен — изрече Калън. Накрая грешките му щяха да струват живота на жената, която започваше да означава твърде много за него.
— Ти не си направил нищо — протестира задъхано тя, изоставайки от бързия му ход. Калън трябваше да я заведе възможно най-далеч от проклетата пещера, преди онези войници да се освободят и да се обадят на приятелчетата си.
— Белегът на шията ти е доказателството, че съм те докоснал. Че съм те държал в прегръдките си — изрече той. — Аз рядко докосвам и само по време на секс прегръщам жена. Те знаят това. Знаят всичко за моето ДНК, за обучението ми, за навиците. Аз провалих и двама ни.
Калън бе изпълнен с безсилен гняв и отвращение от себе си. Беше направил първата си грешка при убийството на войниците. Никога не ги бе търсил и отнемаше живота им само, когато нямаше друга възможност. Трябваше да разбере, че копелетата са докладвали за Меринъс и за въпросите й относно Съвета. Трябваше да помисли за това, по дяволите, а не да позволява на яростта да направлява действията му. Животинският импулс да защитава и пази, да отмъщава за всяка заплаха към неговата жена, го бе направил безмилостен, дори и след това. И нещата се влошаваха. Всичко, което можеше да направи, бе да се сдържи да не убие мъжете в пещерата. Само мисълта за реакцията на Меринъс го разколеба да го стори. Емоционалната им връзка нямаше да може да оцелее след подобно кръвопролитие.
Глава 20
Шера стоеше безшумно в сенките на мотела и наблюдаваше внимателно. Очите й се присвиха, когато видя как една група от девет мъже се раздели и всеки от тях пое към стаята си. Изглеждаха бесни, но един от тях бе хладнокръвен и много опасен. След като откара Док на безопасно място, тя ги проследи от летището, а после ги последва до Санди Хоук и видя как се регистрират.
Кейн не й напомняше за Меринъс по никакъв начин. Той бе тъмнокос със студени сини очи. Силната челюст и високите скули намекваха за индианския му произход, а мускулестото му грациозно тяло показваше военната подготовка, през която бе преминал. Тя познаваше външния вид и начина, по който се движи един убиец. Беше израснала сред такива, бе изнасилвана от тях повече от веднъж. Но този познаваше лично.
Този мъж й бе доставил удоволствие. Въпреки молбите й, въпреки че желаеше противното, той я бе взел под безчувствените очи на една камера. Беше я довеждал от един оргазъм до друг, като взаимно бяха подклаждали страстта си.
Наистина ли бяха изминали седем години? Господи, тази нощ я измъчваше дори сега, като че ли се бе случило едва вчера. Това бе мургавият войник, който се бе заклел да й помогне и да я освободи. Беше отишъл при нея, държейки свободата в едната си ръка, а в другата сърцето й, и бе прекарал нощта, учейки я какво удоволствие може да изпита женското тяло. А след това си бе тръгнал и никога повече не се върна. Но лекарите го направиха. Те се кикотеха, гледайки видеозаписа, и се надсмиваха над нещата, които Кейн й бе правил и които тя бе правила на него — всичко в името на науката. Изнасилванията не я бяха оплодили. Те се чудеха дали удоволствието би го сторило.
Ръцете на Шера се стиснаха в юмруци от ярост, когато Кейн се забави пред стаята си, лениво допушвайки цигарата, която бе запалил няколко минути по-рано. Тя искаше да го убие веднага. Бе се заклела, че ще го направи, ако някога го срещне отново. Бе се заклела, че ще се погрижи той да си плати за всеки един миг страдание, което бе изтърпяла през всички тези години, че ще го накара да си плати, задето я бе лъгал, и го бе направил толкова лесно без знанието й. Беше я предал, точно както бе предал и сестра си.
Изражението на Кейн се вкамени, когато последната врата най-накрая бе затворена и той остана насаме с нея.
— Къде е Меринъс? — гласът му бе свиреп, пулсиращ от ярост, който изпрати тръпки на безпокойство по тялото на младата жена. — И защо, по дяволите, не се срещнахме на летището, както обещахте?
— Аз имам по-добър въпрос — каза Шера, от безопасността на сенките. — Защо един брат предава сестра си, която се кълне, че обича, същата вечер, когато й е обещал да й помогне?
Кейн се обърна бавно, небрежно, докато застана с лице към нея. Тя видя твърда решимост в изражението му, а също и изненада.
— За какво говориш, по дяволите?
— Цял екип от войници помете къщата на Калън. Една дузина мъже. Всичко, което знам, е, че не успяха да хванат него или Меринъс. Но знам, че искаха нея. Те знаят за нея.
— Какво знаят, за Бога? — мъжът прокара пръсти през косата си, а гласът му бе тих и дрезгав от ярост. — Защо, по дяволите, ще нападат сега?
— Те знаят, че сестра ти бе чифтосана с Калън — каза тя предпазливо. — Както и ти.
Тя видя как лицето му пребледня тревожно, а сините му очи се разшириха.
— Това копеле я е докоснало? — извика той.
— Не — провлече Шера подигравателно. — Чифтоса се с нея. Сигурно си спомняш понятието? И сега на Съвета вече не му пука дали ще го хванат жив или мъртъв. Те искат жената и детето, което носи. Но ти вече знаеш това, нали, г-н Тайлър? Защо иначе ще нападат само един час, след като говорихме с теб?
"Да изкушиш звяра" отзывы
Отзывы читателей о книге "Да изкушиш звяра". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Да изкушиш звяра" друзьям в соцсетях.