Калън хареса усещането на зъбите й по кожата си, драскащи, пируващи. Езикът й бе като коприна върху плътта му. Гореща, влажна коприна, която го накара да полудее, да копнее за още.

Мъжът се премести по-надолу по тялото й, а устата му премина към гърдите й. Обичаше да чува задъхания й вик, когато засмучеше твърдите малки връхчета на зърната й, и начина, по който го сграбчваше за косата, придърпвайки го по-близо. Как се потриваше в бедрото, което той бе вмъкнал близо до вулвата й. Калън бе гладен за нея. Не можеше да чака повече да се премести по-надолу, да оближе тясната цепка, да потопи езика си в стегнатите дълбини на женствеността й, да поеме всичкия копринен крем в устата си. Нямаше нищо по-опияняващо от вкуса на насладата на една жена.

— Ще те изям жива — изръмжа той срещу закръглената извивка на гърдата й, след което започна своето дълго и мъчително пътуване надолу. — Да ти покажа ли мъчението, което ти ми причини, бейби?

Меринъс простена, звукът бе нисък и умоляващ, когато устните му докоснаха плоския й корем. Ръцете му се преместиха върху бедрата й, придвижиха се по топлата й кожа, разтвори ги широко и се наведе между тях.

Калън можеше да подуши възбудата й. Беше различна от всичко, което някога бе усещал. Сладка, с лек аромат на канела, дива и неуловима. Той беше човек, умиращ за вкуса на амброзия, а единственият й източник бе между тези стройни бедра. Главата му се сведе, езикът му се плъзна бавно по хлъзгавата есенция, която покриваше меките нежни устни.

* * *

Докосването на езика му бе като електрическа мълния, изгаряща утробата й. Меринъс изпъшка от усещането, тялото й се изопна, удавено от удоволствието, което я заливаше. Не бе изпитвала нищо подобно през целия си живот. Тя трепереше срещу устата му, чувстваше езика му, който се въртеше около болезнения клитор, устните, които го смучеха. Ръката му разтвори гънките, единият му пръст премина през соковете, изливащи се от тялото й, милваше линията от скрития вход, след това по-ниско, шокиращо ниско, към стегнатата гънка на ануса й. Меринъс потръпна. Калън изръмжа предупредително в плътта й, изпращайки вибрации от екстаз по тялото й. Тя се изви. Езикът му проникна във вагината й, а пръстът му се плъзна един инч в ниския проход.

— О, Господи, Калън!

Младата жена сграбчи раменете му, ноктите й се впиха в мускулите, докато вагината й се стягаше, в отчаян опит да задържи езика му, учудена от усещането на пръста му, поникнал съвсем мъничко в ануса й.

Не болеше. Тя си мислеше, че ще боли. Калън го раздвижи, изтегляйки го от хватката на тялото й, пръстите му се навлажниха от соковете, които изтичаха от влагалището й, след това се плъзнаха отново в стегнатия отвор. През цялото това време езикът му се забиваше силно и бързо вътре в нея, докарвайки я близо до кулминацията, а пръстът му — близо до лудостта.

Тя се извиваше и трепереше срещу него, ръцете й отново се впиха в косата му, придърпвайки го по-близо, когато усети чувствена болка в дупето си, и тласъците и триенето на грапавия му език във вагината. Мъчителното желание заби нокти във вътрешностите й, изгаряше я, докато той обладаваше с език силно и бързо стегнатия й проход.

Меринъс достигна кулминацията толкова рязко, че си помисли, че ще умре от усещанията. Изпъшка, сякаш обхваната в пламъци, и изкрещя от агонизиращата наслада и избухна в устата му, когато пръстът му проникна дълбоко в ануса й, миг преди мускулите й да се стегнат от оргазма. Огнени пипала от електричество изгориха вътрешностите й, ръцете й се впиха в косата му. Калън измъкна пръста си от дупето й, преди да се надигне над нея.

Пенисът му нахлу във влагалището й. Разтегна я, изпълни я, и двамата изкрещяха, когато ненаситната страст взе контрол над телата им. Нямаше време за затишие в тяхната надпревара към кулминацията. Телата им бяха обезумели, заключени заедно в един танц на отчаяно удоволствие. Бедрата му се раздвижиха, вкарвайки члена дълбоко, тласкайки силно и бързо. Меринъс усети малкия израстък от плът, който започна да нараства точно под главичката на члена му. Шипът докосна опънатите мускули, които засмукваха копието, докато с един последен мъчителен тласък той се показа напълно, заключвайки го дълбоко в утробата й, тръпнещ, пулсиращ срещу чувствената стегната плът във вътрешността на тялото й, когато спермата избухна от върха на пениса.

Меринъс видя звезди. Кулминацията й бе като диво животно, изтръгнато този път от нейното тяло. Тя не можеше да диша, само трепереше срещу Калън, когато зъбите му се впиха в кожата между шията и рамото й, достатъчно болезнено и достатъчно остро, за да я докара до лудост.

Изминаха няколко дълги секунди, преди да усети Калън да рухва на леглото до нея, като я притегли здраво към своите бързо повдигащи се гърди и издърпа одеялата върху охладените им тела. Държеше я близо до топлината си, ръцете му притискаха лицето й към гърдите му, а тялото му се обвиваше покровителствено около нея.

— Съжалявам — прошепна той отчаяно. — О, Господи, Меринъс, съжалявам. Съжалявам.

Тя се отдръпна от гърдите му и се взря в измъчените дълбини на златистите му очи. Чувстваше се преситена и напълно отпусната. Тялото й вече не пулсираше, страстта вече не забиваше ноктите си във вътрешностите й.

— За какво? — ръката й се повдигна немощно, за да погали твърдата линия на челюстта му.

— Нараних те — той постави ръка върху нейната и я стисна. — Не исках да те нараня.

— Хмм — промърмори тя. — Нарани ме отново малко повече следващия път. Трябва да намериш лекарство.

— Какво? — гласът му прозвуча шокирано.

— Сега мога да заспя — Меринъс затвори очи да направи точно това. — Вече не боли, Калън.

Тя се сгуши до гърдите му и усети как ръцете му се обвиха около нея колебливо, което предизвика сълзи в очите й. Целуна леко гърдите му, след това остави тъмнината и невероятната топлина на тялото му да я приспят. За първи път, откакто бе видяла снимката му върху бюрото на баща си преди няколко седмици, Меринъс се почувства спокойна.

Глава 19

Едва се бе разсъмнало, когато Калън събуди Меринъс. Той сложи ръка на устата й и с тих, съскащ глас, прошепна в ухото й, да мълчи. Взирайки се изненадано в него, младата жена кимна. Едва разпозна свирепия мъж пред себе си.

Изражението му бе сурово и застрашително на слабата светлина в стаята. По-ужасяващ бе фактът, че беше облечен в униформа, косата му бе вързана отзад, а кехлибарените му очи блестяха зловещо в мрака на помещението.

— Ето — той дръпна тениската през главата й и натика шортите в ръцете й. — Облечи се бързо.

Докато тя нервно издърпваше шортите нагоре по бедрата си, той й подаде чорапите и обувките.

— Побързай — подкани я, докато тя ги нахлузваше и завързваше връзките с треперещи пръсти.

Меринъс бързаше да се облече, а Калън натъпка няколко малки кутии в раницата и макар движенията му да бяха забързани, изглеждаха напълно овладени. Мускулите изпъкваха под дрехите, стегнати и твърди, а тялото му бе напрегнато от приготовленията заради опасността. Това не бе спокойно събуждане.

— Какво става? — гласът й бе изпълнен с объркване, въпреки че се опиваше да го запази до нисък шепот.

— Имаме компания. Войници — Калън сграбчи ръката й, когато тя приключи с обличането, и я задърпа към вратата.

Едва тогава Меринъс видя матовия проблясък на пистолета, който той държеше в ръката си. Малко и смъртоносно, сребристочерното оръжие блестеше леко в тъмнината, напомняйки й за смъртта, която винаги го заобикаляше. Тя пое дъх дълбоко и внимателно го последва, след като я бе издърпал от леглото. Като държеше другата си ръка предпазливо обвита около кръста й, Калън я измъкна от спалнята и я поведе надолу по тъмния коридор.

Меринъс не можеше да чуе нищо. Напрягаше се да чуе всеки звук, различен от обичайния, но всичко, което долови бе пълна тишина и притъпеното туптене на собствения й пулс. Двамата се движеха внимателно по коридора, придържайки се плътно до стената, докато той я водеше към кухнята. Дръпвайки я надолу, за да се наведе по-ниско, Калън я поведе от помещението за хранене към вратата на гаража. Завъртя безшумно бравата и се придвижи бавно, оставайки все така бдителен.

Дръпна вратата и двамата се втурнаха по бетонния под към друга — скрита врата, която се отвори, преди да достигнат до нея. Шера им махна енергично. Тя също бе облечена в униформа и с пистолет в ръка.

— Облечи я — Калън избута Меринъс към Шера и се насочи към доктора, който опаковаше оборудването с отчаяна бързина.

— Остави всичко, което не ти е необходимо. Само проби и бележки, Док — Калън грабна няколко чанти, съдържащи такива неща и ги натовари в чакащия джип, паркиран в другия край на пещерата. — Нямаме време за останалото.

— Колко са близо? — Шера погледна назад, докато сваляше шортите и тениската на Меринъс.

— Ще преминат през системата за сигурност след няколко минути. Няма да им отнеме много време да открият скритите врати — изрева Калън. — Вземай си боклуците и да се махаме оттук. Тайбър и Танер са по следите им, а в момента те работят по вратите.

Меринъс бързо се преоблече. Докато се бореше да се обуе отново, тя погледна нагоре. Едва тогава видя малките слушалки и микрофона, които той носеше на главата си. Калън каза нещо тихо в тях, докато товареше друга кутия в джипа.