Лора Лей - Да изкушиш звяра

Дишаше трудно, борейки се да изпълни дробовете си с въздух, докато вътрешността й се свиваше, изисквайки освобождение. Клиторът й буквално туптеше, а зърната на гърдите й бяха болезнено твърди, страдащи за топлината на устата му. Ръката й се премести, пръстите й се плъзнаха леко по твърдите пъпки и тялото й се разтрепери от невероятното удоволствие, което предизвика докосването.

Главата й се свлече върху подлакътника. Усети изтичането на соковете си между бедрата. Потискайки стона си, младата жена седна на дивана, подпря лакти на коленете си, зарови пръсти в косата си и ги впи в скалпа. Разтресе се отново. Дори тази малка болка беше възбуждаща.

Тя можеше да се контролира! Пое си дълбоко въздух, обуздавайки лудостта, която заплашваше да я завладее. Можеше да го направи! Самоконтрол, това беше всичко. Щом хората успяваха да се справят с наркотичната зависимост, със сигурност и тя можеше да се пребори с глада си за Калън. Просто трябваше да устои на изкушението. Това бе всичко.

Младата жена тръсна глава решително. Действието раздвижи отново тениската й, докосвайки чувствителните зърна. Тя прехапа устни, за да сдържи стона си.

Трябваше й нещо студено за пиене. Една от бирите на Калън. По дяволите, целият хладилник беше пълен. Тя се изправи на крака и една тръпка премина през тялото й, когато бикините притиснаха клитора. О, Господи, дори само с това леко триене, едва не си докара оргазъм. Чувстваше се жалка.

Като стъпваше внимателно, отиде до кухнята и извади една бутилка. Завъртя капачката, чувайки тих съскащ звук. Вдигна я към устните си и отпи голяма глътка от хладната напитка. След това задържа студеното шише между гърдите си, пое дълбоко дъх и се облегна на хладилника за опора. Това беше лошо. Наистина лошо.

— Къде е Калън? — Шера влезе в кухнята, а очите й се присвиха, докато гледаше как Меринъс отпива от бирата.

— В леглото — младата жена щеше да свие рамене, ако можеше да понесе усещането на дреха, триеща се в гърдите й.

— Колко време измина откакто правихте секс? — попита Шера без заобикалки.

Меринъс извъртя очи.

— Достатъчно дълго, за да ме накара да моля.

Да. Точно така. Но не и в този живот.

Устните на Шера се свиха.

— Не е добра идея да отхвърляш нещо толкова силно. Добре знаеш колко лошо става — Шера отиде до мивката, наля си чаша вода и бързо я изпи.

— Ти пък от къде знаеш? — нападна я Меринъс. — Не те виждам да лазиш наоколо, а някакъв мъж да се опитва да те унищожи.

Шера погледна встрани, но макар изражението й да бе спокойно, само един кратък поглед към измъчените й очи изпълни Меринъс с разкаяние.

— Съжалявам, не исках да кажа това, Шера. Но това е моето тяло и решението е мое — каза тя, след това надигна бутилката и довърши бирата. Не й беше достатъчна. Имаше нужда от нещо, което да я охлади. Отвори хладилника и извади втора.

Отвори я бързо и отпи голяма глътка.

— Опасно е, Меринъс — Шера тръгна към нея, мръщейки се към питието. — Не знаем как ще подейства алкохолът, комбиниран с химическата реакция между теб и Калън.

— Предполагам тогава сме на път да разберем — Меринъс притисна бутилката до слепоочието си. Беше хладна и успокояваща срещу пламтящата й кожа. — Може ли да увеличиш климатика още малко, Шера? — попита тя. — Много е горещо тук.

Меринъс затвори очи, сега хладилникът й служеше за опора, докато дишаше тежко. Задушаваше се, а горещината продължаваше да нараства.

— Не е от климатика, Меринъс — тихо каза Шера. — Това е реакция. Абстиненция. Трябва да отидеш при Калън.

— Мога да я овладея — изрече Меринъс, в опит да убеди по-скоро себе си, отколкото нея. — Просто ще отнеме време.

Младата жена отпи още една глътка и най-накрая усети ефекта от бирата, да прониква през мъглата на страстта. Период на чифтосване. Какво име използваха, по дяволите, помисли си тя. Никога не бе виждала котките си да действат по този начин. Те пискаха и ревяха, след което се чифтосваха и това бе краят на цялата история.

— Меринъс, алкохолът може да повлияе тежко… — започна да я предупреждава Шера.

— Също и сексът с Калън — заяви тя. — За Бога, Шера, неговите малки войници неутрализират контрацептива, който ми натъпка в рамото. Спермата му се променя и става нормална, а само Господ знае кога ще започне овулацията ми, ако не я следя всеки ден. Не искам накрая да забременея от мъж, който не ме обича, нито пък се нуждае от мен, за нещо друго, освен за да задоволи шибаните си сексуални потребности, породени от химията, която протича между нас. Защо, не можете да го разберете?

Сега Меринъс можеше да усети гнева, който бушуваше в нея. Това се бе случвало и преди, спомни си тя. Онзи ден в лабораторията, когато Шера и докторът не спираха да я пипат и мушкат. Отпусна се безсилно на масата и седна. Тогава беше дошла болката. Огромни ослепителни вълни от сексуална болка, които я бяха оставили слаба и задъхана. А Калън я беше целунал. Вкусът му, мъжки и пикантен, толкова горещ, я бе накарал да полудее, да го умолява да я вземе. Но беше облекчила ужасната жажда. Може би всичко, от което се нуждаеше, бе една целувка?

Можеше да се справи с една целувка. Устните му, диви и горещи, езикът му, дълбоко в устата й, галещ нейния, имитиращ движенията, които пенисът му щеше да извърши по-късно, каращ я да полудее за още. Или езикът между краката й. Това искаше тя. Пиещ от нея, галещ възбудената й женственост, докато Калън ръмжи срещу нежните гънки. Меринъс довърши бирата бързо.

— Отивам да легна — младата жена се изправи, залюля се за момент, но събра сили и тръгна към дивана. Проклятие, няколко бири никога не й се бяха отразявали така.

— Ще остана с теб за малко — Шера въздъхна, следвайки я отблизо. — Трябва да ми позволиш поне да ти помогна да отидеш до леглото, Меринъс.

— Не. Ще стоя поне три стаи по-далеч от Калън. Проклет да е. Една цяла къща не е достатъчно разстояние точно сега.

— Ще се получи, ако спреш да се бориш срещу това — предложи Шера.

Меринъс се срина върху дивана. Обърна се към облегалката, свивайки мъчително тялото си. След това почувства вълните на надигащата се болка.

— Върви си — промърмори Меринъс. — Точно сега не ми трябваш.

Първата вълна разтърси тялото й. Младата жена затвори очи и опита да се отпусне срещу горещината, срещу твърдите удари на връхлитащото желание, които я заливаха. Дишаше дълбоко, усещайки как вагината й се свива от жестоката вълна и как соковете й изтичат от тялото. Панталоните й щяха да подгизнат за нула време, помисли си с потисната въздишка.

Това беше различно от всичко, което Меринъс бе предполагала, че съществува. Трябваше да бутилират каквото и да причиняваше това и което Калън притежаваше. Щеше да му донесе цяло състояние. Афродизиак, който бе различен от всички други.

Шера не си тръгна. Меринъс знаеше, че стои тихо до нея на дивана и я наблюдава внимателно. Като някакъв проклет бацил под микроскоп, помисли си подигравателно. Така бе започнала да се чувства. Минута по-късно осъзна, че Шера се втурва извън стаята. Не й отне много време да се върне. Естествено, беше взела своята малка „кошница с лакомства“.

— Отвори уста.

Тя простена, но направи каквото я бе помолила. Тампонът поглади вътрешността на сухата й уста. Каква полза щеше да има това за тях, Меринъс нямаше представа. След това стисна зъби и опита да преодолее следващата вълна от страстно желание. Беше по-силна от предишната, подръпна утробата й и стегна влагалището й. Проклятие, ако сега пенисът на Калън беше вътре в нея, щеше да го задуши.

— Вагинална проба — Шера се придвижи към нея.

— Опитай и ще те убия — изпъшка Меринъс. — Остави проклетата ми вагина на мира! Тя си има достатъчно проблеми сега.

Но не се възпротиви, когато тампонът бързо и леко бе пъхнат под крачола на късите й панталони и премина през соковете на входа на влагалището й.

— Аз съм един шибан сексуален експеримент — простена Меринъс.

— Наистина ми трябва кръвна проба сега — каза загрижено Шера. — Много е важно.

— Вие, хора, е трябвало да станете вампири — оплака се Меринъс, но вдигна ръката си, когато другата жена избута масичката за кафе по-близо до дивана, за да я подпре там.

— Няма да те докосвам, освен когато се налага — обеща Шера.

— Дяволски добра идея. Но почакай само минута — изпъшка Меринъс.

Една тръпка започна в утробата й, бавно премина през цялото й тяло и нарасна, почти като оргазъм, докато тя се задъхваше. Стегна ръцете си в юмруци, а тялото й се разтърсваше от нужда, отнела й дъха. Чу грубото проклятие на Шера, докато се отдръпваше от нея.

Меринъс не бе сигурна колко време продължи, колко дълго се бореше да диша. Очите й бяха разширени, погледът неясен, а вълните от пулсираща страст я връхлитаха отново и отново. Това щеше да я убие. Сега го знаеше, щеше да умре, една бавна, жалка възбудена смърт, точно тук и точно сега.