Беше отчаяна. Празна. Толкова празна, че искаше да му изкрещи да я вземе, да я изпълни, да я язди силно и дълбоко, както го бе направил в гората. Този доминиращ, груб секс, абсолютната загуба на контрол, която показваше мъжът, само засилваше страстта й. Меринъс се разтрепери, спомняйки си зъбите му, заключени върху чувствителната кожа между врата и рамото й, острите резци, които едва докосваха кожата, докато чувствената болка издигаше удоволствието й по-високо. Мразеше това. Мразеше мисълта, че е толкова покварена, та да се наслаждава на това усещане и се нуждае от него отново, само часове по-късно.

Меринъс промени позата си на дивана, главата й се отпусна върху тапицирания подлакътник, а бедрата й се притиснаха към корема. О, Господи, как страдаше. Мускулите на влагалището й се стягаха и отпускаха. Бавно се овлажняваше от гореща, пулсираща възбуда. Младата жена прехапа устни, очите й се насочиха към мястото, което Калън прекоси на път за кухнята. Видя вратата на отворения хладилник. Мъжът закрачи обратно към стаята, погледът под полуспуснатите му клепачи беше опасен. Той вдигна бутилката към устните си и отпи голяма глътка.

— Мога да помириша уханието ти през цялата къща — изръмжа той, щом свали бутилката, сега само наполовина пълна. — Какво се опитваш да докажеш, като лишаваш и двама ни от това, от което най-много се нуждаем?

Меринъс усети сънливост и чувственост, когато очите му се спряха върху нея. Искаше да се обърне по гръб, да разтвори крака и да го умолява. Бореше се с желанието, но мускулите й се стягаха, нуждата изискваше…

Изправен само на няколко метра от нея, Кал изглеждаше дяволски секси. Висок, силен и възбуждащ. Лицето му беше напрегнато, тялото изпънато. Мускулите на корема му бяха стегнати и привличаха погледа й към бедрата му. О, Господи, този мъж бе като съвършена статуя на някой сексуален бог.

— Не мога да поема риска — прошепна Меринъс, връщайки поглед към филма, към които проявяваше слаб интерес. — Не искам да забременея.

— Шансът за това все още е малък — поклати глава Калън. — Намираш си оправдания, Меринъс.

Така беше, тя го знаеше. Беше ужасена, не от Калън, а от себе си. Беше ужасена от нарастващата нужда, от пълната липса на милост, която страстта й имаше върху емоциите й. Вече не можеше да раздели емоционалната от сексуалната нужда. Не и след тази сутрин. Не и след като я бе взел, силно и доминиращо, контролирайки тялото й, отклика й. Не и след като я бе държал през минутите след това, докато езикът му, се плъзгаше нежно върху малката раничка на шията й.

Белегът все още беше там. Можеше да го усети горящ, туптящ заедно с пулса й, умоляващ за целувките и ласките му. За острата слаба болка от стискането на зъбите му.

— Трябва да го контролирам — прошепна Меринъс.

Братята й щяха да бъдат тук скоро. Те щяха да имат отговор. Тя ги познаваше, но трябваше да бъде предпазлива. Щяха да я вземат от Калън, а тя не можеше да им позволи това. Едва успя да овладее хленча от емоционална болка, не само сексуална. Тялото й страдаше за него, но и сърцето й също. Не желаеше да си тръгва. Не още. Просто искаше това „нещо“, което ги измъчваше, да отслабне. Искаше да лежи в прегръдките му, без сексуалната възбуда да я завладее. Той да я държи, да я докосва, да се грижи за нея. И ужасно се страхуваше, че за Калън това не е нищо повече, от някаква химическа страст. Като че ли той нямаше нито една от тези нужди.

Пенисът му беше твърд. Изпъваше меката материя на влажните му от пот панталони, изпъкваше през плата. Привлече погледа на Меринъс и го задържа там. Младата жена преглътна мъчително, после облиза пресъхналите си устни, питайки се какъв ще е на вкус. След възбудата на безумната похот през последните няколко дни, това беше едно преживяване, за което не й бе останало време. Сега осъзна, че го иска. Копнееше да прокара езика си по издутата главичка на члена му, да усети трепета му срещу устните си, да открие разликата в него, която настъпва, когато оргазмът му наближи.

Затвори очи, борейки се с желанието. Бореше се с неговата и своята страст.

— Меринъс, това няма да проработи — предупреди я той, а гласът му стана суров. Мъжкото господство, което се криеше под мекото ръмжене, я накара да трепне.

Спомни си, че гласът му беше груб и когато я взе. Когато достигна кулминацията, гърдите му тътнеха от животинско ръмжене. При мисълта за това, Меринъс се разтрепери. Той беше абсолютното мъжко животно, чувствен, арогантен в силата и способностите си. Мускулест и силен, всяка кост и мускул в тялото му бяха в перфектна форма. Младата жена искаше да вкуси кожата, опъната върху тези твърди равнини и ъгли. Искаше да ближе и хапе плътта му, да го чуе как стене името й. Жадуваше да легне върху него, да се трие в тялото му, да открие някакво облекчение за болезнено напрегнатите си зърна по горещата му кожа.

Меринъс отвори очи и опита да се съсредоточи върху пламъците и експлозиите, разиграващи се по телевизията. Беше по-безопасно, отколкото да се взира в мъжествеността, заплашваща да разкъса шевовете на панталона на Калън, но това едва отвлече вниманието й от плътта между бедрата й, която пулсираше и крещеше от страст.

— Аз мога да го накарам да проработи. Невероятно упорита съм, питай братята ми — каза Меринъс, гласът й звучеше малко по-решително, отколкото се чувстваше.

— Няма да питам братята ти нищо — прогърмя гласът на Калън. О, как обичаше този звук! Въпреки че го усещаше все едно вибрациите отекваха в утробата й. — Ти си най-досадната жена, която съм срещал през живота си.

Меринъс сви рамене. Движението накара тениската да се потърка в твърдите й зърна. Тя почти простена от удоволствие. Проклятие! Младата жена си пожела той просто да изчезне. Да се махне или да поеме контрол над ситуацията и да проникне в нея, докато тя не започне да крещи, достигайки оргазъм. За това копнееше. Искаше онова, което бе имала по-рано — загрубелите ръце на Калън по тялото си, в косата й, докарващи я до висини, които дори не бе подозирала, че съществуват. И все пак, не го желаеше. Едновременно я привличаше и ужасяваше.

— Мога да те облекча и по други начини, Меринъс — изрече той. Още не се бе преместил от вратата.

Погледна нагоре към него. Той я наблюдаваше внимателно, в очакване да зърне дори малък знак на слабост. Тя затвърди решението си. Можеше да го направи. Можеше да накара тялото си да прави това, което тя му нареди. Не обратното.

Меринъс преглътна мъчително.

— Не. Започнеш ли веднъж, ще те умолявам да стигнеш до края, Калън. Няма да намеря облекчение, докато не проникнеш в мен.

Единствено огненото плисване на неговото семе, взривяващо се силно и горещо вътре в нея, можеше да я облекчи от надигащото се желание. Без значение, колко пъти щеше да достигне до върха, нито по колко различни начини, единствено това щеше да позволи на тялото й да се охлади от кипене до къкрене.

— Излагаш на риск самоконтрола ми по този начин — каза й Калън тихо. — Когато се надигне твоята възбуда, същото се случва и с мен. Точно както стана тази сутрин. Меринъс, ти изкушаваш звяра да те вземе, а не човека.

Тя се вгледа в лицето му. Бирената бутилка беше празна, но той още я държеше здраво. Лицето му беше маска от загриженост и желание. Кехлибарените му очи почти светеха, горещи и искащи. Вътрешността й се нажежи още повече. О, как го желаеше! Можеше да прави секс с него в продължение на часове и никога нямаше да й е достатъчно.

— Ти не си звяр — каза му, а гласът й бе мек, щом зърна съжалението в очите му.

Това го безпокоеше, Меринъс знаеше, че нуждата, която го тласкаше да доминира над нея, го подтикваше да се бори с всички сили, за да запази самоконтрола си. Калън не харесваше инстинктите, бушуващи в него, също толкова, колкото и тя не харесваше да кипят в нея.

— Но аз съм звяр, Меринъс — въздъхна той и за няколко мига се взря в бутилката, която държеше. Когато отново я погледна, в очите му имаше разкаяние, но и примирение. — Не отричам това, което съм. Ако го направя, ще изложа на риск здравия си разум. И ти не можеш. Никога няма да забравиш, че животното е там, дебнещо под повърхността. Обратното ще е опасно.

Проблемът бе, че звярът вътре в него не я плашеше толкова много, колкото изглежда притесняваше него. Меринъс усети как вътрешните й мускули се стягат, утробата й се напрегна при горещия спомен за загубата му на контрол. Колко по-доминиращ би могъл да стане, запита се тя, след това потръпна от мисълта.

— Меринъс, не го прави — каза й той измъчено. — Не ни го причинявай. Не искам да те нараня.

Тя усети молба в тона му. Искаше й се да отстъпи, искаше да се обърне към него, за да облекчи огъня, който разкъсваше тялото й, но не можеше. Не сега. Не още. Не бе необходимо да го изкушава или да проявява любопитство за липсата на самоконтрол, за която я бе предупредил. Тя вече не можеше да контролира собственото си тяло и знаеше, че това е коренът на проблема й. Нуждаеше се от този контрол. Искаше сама да диктува кога желае секс и кога — прегръдка, а не тялото й или тази химическа реакция, която я докарваше до лудост.

— Не още — младата жена затвори очи, борейки се със сълзите и с тялото си.

Това бе нейното тяло, по дяволите! Напоследък то имаше свое собствено мнение и това я убиваше.

Калън я наблюдава един дълъг момент, след това с грубо проклятие напусна стаята отново. Меринъс въздъхна, а дишането й стана неравно, когато той вече не бе в помещението. Но не успя да спре тихия хленч, отронил се от устните й. Беше благодарна, че телевизорът прикри звука.