Лора Лей - Да изкушиш звяра

— А мога ли да попитам кой се обажда? — засмя се той. Като че не знаеше.

Отново настъпи тишина. Отзвук на тиха ярост.

— Тя жива ли е? — ако беше някой по-слаб, по гръбнака му щеше да се плъзне тръпка, помисли си Калън.

— Разбира се, че е жива — изрече той. — Избиването на млади невинни жени е работа за следващата година. Тази година дебна само шибани войници.

— Имаш достатъчно от тях, които са тръгнали след задника ти — сряза го гласът. — Изпратих сестра си там с предложение за помощ, не за да я изнасилиш.

Калън се изправи на крака.

— Не съм я изнасилвал — изръмжа яростно. — Ако не друго, тази жена при всеки удобен случай прави всичко възможно, да осуети най-добрите ми опити да я предпазя от моите проблеми. Обвинявам теб, г-н Тайлър, като неин най-голям брат, за своеволието й и пълното й незачитане на властта. Твоята сестра е една истинска напаст.

Безсилието се изостри с дълбокото му ръмжене, когато позволи да го завладее омразата към човека, който най-вероятно бе причинил оформянето на такива черти у Меринъс.

— Тогава няма да има проблем да й дадеш този телефон, така че да мога да се уговоря кога да прибера своенравната си сестра — отбеляза Кейн равно и подозрително. — Ще кацна на летището след няколко часа. Надявам се тя да ме чака там.

Калън се укроти.

— Не мисля, че това е възможно, Тайлър — той запази гласа си любезен и спокоен. — За съжаление, въздействието ти над нея е вредно. Тя е упорита, решителна жена, но сега е моя.

Отново мълчание. Калън си представи как мъжът се бори да се овладее, за да измисли начин да освободи сестра си от опасността, в която смяташе, че се намира.

— Не ме карай да дойда и да я взема — предупреди го Кейн меко. — Не би искал това, Лайънс.

— И сестра ти няма да преживее това — отговори тихо Калън. — Не прави тази грешка.

— Ако я нараниш…

— Не бих могъл да й навредя повече, отколкото на себе си — изрече Калън. — Аз не представлявам опасност за сестра ти. Но не може да си тръгне сега, заради нейната собствена безопасност, това не подлежи на обсъждане.

— Тя е в по-голяма опасност с теб — каза Кейн.

— Меринъс е свързана с мен, Тайлър, по начин, който не разбираш — въздъхна Калън. — Можеш да се видиш с нея, можете дори и да разговаряте, но кога ще стане това, ще избера аз.

— И очакваш от мен да приема спокойно решението ти?

— Не. Знам, че Меринъс трябва да е усвоила упоритостта си отнякъде и подозирам, че ще е по-добре да си пазя гърба за известно време — Калън направи гримаса. — Но никога не се страхувам, г-н Тайлър, достатъчно съм възрастен, за да мога да се предпазя някак, така че няма да има затруднения.

В този момент Калън случайно погледна нагоре, ароматът на Меринъс го привлече и загря кръвта му. Тя стоеше на прага с ръце, скръстени пред гърдите, а лицето й бе изкривено от намръщено изражение.

— Губиш си времето — каза Меринъс търпеливо. — Ако Кейн е на телефона, тогава няма да го убедиш в нищо.

— Кой казва, че искам да го убеждавам изобщо? — попита я Калън, позволявайки на една самодоволна усмивка да докосне устните му. — Просто съм отегчен от собствената си компания.

— Позволи ми да говоря с нея, Лайънс — гласът на Кейн отново стана повелителен и хладно яростен в ухото му.

Меринъс стоеше търпеливо пред Калън, а лешниковите й очи бяха подозрителни, но изпълнени с надежда. Той въздъхна тежко. Изобщо не трябваше да вдига проклетия телефон.

Мъжът покри предпазливо слушалката, като я наблюдаваше.

— Няма да споменавам останалите — каза тя тихо. — Но ако не му позволиш да говори с мен, той ще стане опасен. Не искам ти или братята ми да пострадате. Можеш да се обзаложиш, че Кейн не е сам.

Калън изръмжа тихо. Усложнение, от което те, естествено, не се нуждаеха.

— Говори с него, Меринъс, но запомни. Хората от моя Прайд ще дадат живота си за твоя. Не ги предавай — той не смяташе, че тя ще го направи, но не бяха оцелели толкова дълго, доверявайки се сляпо.

Младата жена се приближи към него бавно, а тънката й ръка се протегна към малкия телефон. Калън й го подаде, като я наблюдаваше и преценяваше нежното й изражение, докато тя го поднасяше към ухото си.

След това се заслуша в разговора с брат й. Чу трепета в гласа й, непоколебимата й вяра в Кейн, докато му говореше. Убеждаваше го. Уверяваше го.

— Това не е толкова просто, Кейн. Не мога да го оставя — каза най-после тя тихо. — Знам, че не разбираш, но ще ти обясня всичко, щом самата аз го разбера.

Калън се протегна, пръстите му уловиха леко другата й ръка.

— Кажи му, че ще се срещнем с него. Ти, аз и доктор Мартин. Трябва да е сам, Меринъс. Не искам цялата ти рода да ми диша във врата.

Тя го погледна учудено.

— Като че ли не знам, че той води цялото ти семейство със себе си в този самолет — изсумтя той.

Калън слушаше как тя предава съобщението. Няколко дълги мига Меринъс мълча, а очите й бяха пълни с тъга.

— Само ти и татко, Кейн — най-после изрече твърдо. — Или няма да мога да го направя. Знаеш, че не бих го поискала, ако имаше някакъв друг начин — отново последва дълго мълчание, след това тя проговори с остър глас. — Слушай ме, задник такъв, това решение не е твое. Спри да си играеш с мен на He-Man8, знаеш, че не действа.

Калън трепна. Поне брат й не трябваше да се справя с прякор, като Лъв-О. След това заслуша, как тя заспори с Кейн. Тонът й бе яростен и стоманено твърд, знаеше как да наранява с думи, които накараха Калън да трепне съчувствено. Но само няколко секунди по-късно се оказа, че е спечелила.

— Можеш да обсъдиш подробностите с Калън. Ще успеете ли да поговорите като цивилизовани хора? — Меринъс изви едната си тъмна вежда към мъжа до себе си.

— Аз винаги съм учтив — осведоми я той лукаво.

Младата жена извъртя очи и му подаде телефона.

— Тогава се опитай да бъдеш малко по-любезен. Защото от твоята версия за вежливост определено има какво още да се желае.

Калън пое телефона, без да я изпуска от поглед, макар тя да му обърна гръб и се отправи към кухнята.

— Виждам, че успяваш също толкова успешно да я накараш да ти играе по свирката, колкото и аз — каза той подигравателно в слушалката. — Надявам се да си обучил любимите си братя по-добре, отколкото сестра си.

— Ще те убия, Момче-котка — изрече яростно Кейн, неспособен да крие повече гнева си. — Бавно и болезнено.

— Може да си помечтаеш — съгласи се Калън, а в тона му пролича неприкрит сарказъм. — Но се съмнявам, тя да ти даде позволението си.

Калън можеше да чуе скърцането на зъби от другата страна на линията. Той разбра, колко вярно е предположението му, че Меринъс контролира силните мъже в семейството. Тя беше като малък генерал, който ръководеше действията им и непрекъснато се месеше в тях.

— Когато кацнеш, ще те чака една жена — светлоруса със светлосиви очи. Името й е Шера. Тя ще знае кой си и сама ще се приближи към теб. Ще ти даде подробна информация за срещата. Ще спазиш ли това?

Странна, напрегната тишина изпълни линията. Сякаш Кейн бе задържал дъха или изненадата си.

— Шера — прошепна Кейн с въздишка, която накара Калън объркано да се намръщи. — Ще се оглеждам за нея.

Калън въздъхна. Братът не беше по-лесен от сестрата.

— Бъди сигурен, че ще го направиш. В името на здравия разум на сестра ти, Тайлър, опитай се да сдържиш гнева си достатъчно дълго, за да чуеш проблемите, в които се е забъркала. Може би тогава ще проявиш малко повече благосклонност към моето положение.

Връзката прекъсна. Калън се ухили развеселено. Добре разбираше затруднението на Кейн. Изпитваха, макар и неохотно, взаимно съчувствие към положението си, въпреки, че Кейн сигурно бе бесен заради подозренията, които имаше по отношение на връзката между него и Меринъс.

— Вие двамата приключихте ли да се джафкате? — уханието й го удари като юмрук в слабините.

Меринъс отново стоеше на вратата, в едната си ръка държеше сандвич, а в другата чаша мляко. Приближи се към дивана, движенията й бяха грациозни, а тялото й — съблазнително, в меките жарсени шорти и светла тениска без ръкави. Зърната й изпъкваха малки и твърди под плата, а очите й бяха потъмнели от желанието, което се надигаше в тялото й. Въпреки това, беше решена да игнорира, както страстта, така и него.

Меринъс взе дистанционното от масичката за кафе, набързо прегледа каналите и се спря на изпълнен с кръв приключенски екшън — филм, за пирани. Калън въздъхна нервно, прокара пръсти през косата си, след това излезе от стаята. Проклет да е, ако останеше там, да полудява от аромата й, докато тя просто си гледа телевизия. Щом Меринъс не желаеше да обръща внимание на влечението, тогава, по дяволите, бе решен да я остави на мира. Тя щеше да дойде при него, влачейки се на колене.