— Не — Меринъс поклати глава, отдръпвайки се от него. — Трябва, Калън. Не можем да намесим и едно бебе в това. Моля те, бебетата са невинни. Те не заслужават това.

Тя се разплака отново. Стомахът й се бунтуваше от нерви, гърдите й бяха стегнати от болка. Можеше да усети как паниката я завладява, а истерията се надига. Тя не можеше да има бебе. Не беше готова за бебе.

— Хайде, трябва да се прибираме — ръката му се обви около кръста й.

Меринъс скочи встрани. Ужасът смрази кръвта във вените й. Клатейки глава, тя вдигна ръце във въздуха и отстъпи от него.

— Не може да ме докосваш — прошепна тя. — Не можем да позволим това да се случи, Калън. Не можем. Няма да допусна да ми го причиниш.

— Меринъс, да се прибираме вкъщи. Ще го разрешим там — каза той, а гласът му се снижи успокояващо.

— Точно така, ще го решим — отвърна задъхано тя с твърд, решителен тон. — Ще го решим в различни стаи, Калън. В различни части на къщата. Това е краят. Отказвам да имам дете — сега или в близко бъдеще. Особено от човек, който е решен да рискува всичко, което е, заради Прайда. Проклета да съм, ако ти се доверя да защитаваш детето ни, след като дори не вземаш мерки да защитиш себе си.

Меринъс видя как гневът завладява лицето му, очите му.

— Няма да позволя мое дете да бъде изследвано или взето от мен, Меринъс — осведоми я той студено. — Можеш да разчиташ на това.

— И как, по дяволите, смяташ да го направиш? — попита тя недоверчиво.

— Ще го направя — изрече Калън, улови ръката й и я поведе към автомобила. — Разговорът още не е приключил. Когато това стане, ще се занимаваме с него. Дотогава, няма да те пусна да си тръгнеш. Със или без брат.

— Не можеш да ме държиш вечно — Меринъс се препъна към него и трепна, когато меките, изключително нежни косъмчета на гърдите му погалиха ръцете й. Проклет да е! Той не трябваше да е толкова чудесен на допир. Не трябваше да й причинява това.

— Ще видим.

Глава 16

Калън почти завлече Меринъс до къщата, изражението му беше каменно, очите — блестящи от обзелия го гняв. Това е добре, помисли тя, защото също не се чувстваше спокойна. Гневът препускаше през тялото й, толкова горещ и чист, колкото и желанието.

— Имам нужда от душ — каза му, като се отдръпна от него, щом той затвори вратата зад тях.

Цялата пасмина се е събрала, помисли тя саркастично, докато гледаше заинтригуваните изражения на шестимата в стаята. Дори доктор Мартин беше там, отпиваше спокойно от кафето си и ги наблюдаваше.

— Добра идея — отвърна Калън. — Когато приключиш, закарай задника си в спалнята, където поне няма да се забъркаш в никакви неприятности.

Меринъс му хвърли подигравателен поглед.

— Спомням си, че и Кейн каза това веднъж. И много скоро разбра, колко е сгрешил.

В стаята прозвучаха няколко хихикания и покашляния. Меринъс не изчака да разбере кой какво е направил или да види реакцията на Калън. Провери дали огромната му тениска прикрива задните й части достатъчно добре, прекоси къщата, и се насочи към спалнята и горещата вана.

— Тя се обади на брат си — Калън я проследи как изчезва в коридора. — Очаквам цялата пасмина да се втурне към нас. Време е да съставим план.

— Казах ти, че тя е затруднение — изръмжа Дейън, а очите му блестяха от опасен гняв под синините, които ги обезобразяваха.

Калън го погледна и видя в него ярост, която го разтревожи.

— На твое място бих се въздържал от подобни коментари, докато забравя факта, че бе готов да я нападнеш — заяви Калън непроницаемо. Никога нямаше да забрави гледката на Дейън, готов да скочи и нападне.

Устните на Дейън се извиха и Калън почти изгуби контрол. Отново.

— Излез навън и патрулирай около къщата, след като не можеш да допринесеш с нищо към този разговор — Калън отиде до каната с кафе и си наля голяма чаша, борейки се да запази спокойствие.

Той чу зловещото остъргване на стол по дървения под. Секунди по-късно, задната врата се затръшна със сила, която разтресе прозорците.

— Някой друг? — попита, без да се обръща.

Въпросът бе посрещнат с мълчание.

Калън се обърна към тях и видя загрижеността по лицата им.

— Спецчастите на Кейн — информира го Тайбър спокойно. — Много по-способен е от онези палячовци, които Съвета продължава да изпраща. Братята й не са глупави. Той ги е обучавал. Те ще открият къщата. Ще дойдат въоръжени до зъби, за да си я вземат.

— Помислих за това вече — изръмжа Калън.

Знаеше всичко, което можеше да се научи за семейството й. Седем братя и баща й, всеки от тях самонадеян и силен. Бяха арогантни и властни. Сила, с която трябва да се съобразяваш. Заедно щяха да представляват една малка армия.

— Ако той я вземе или ако те убие, тя ще пострада — обади се доктор Мартин. — Абстиненцията няма да изчезне, според моите изследвания, Калън.

— Ами теорията ти за зачеването? — попита рязко Калън.

Д-р Мартин сви рамене.

— Хормонът, който се произвежда само по време на бременност, го забавя, но нищо друго. Това, което ме притеснява, е ефектът, който имат твоите хормони върху контрацептивите. Неутрализират ги. И някак си, по някакъв начин, едно малко количество от твоята семенна течност е останала напълно нормална. Има риск, макар и малък, тя да може да забременее.

Калън потърка врата си уморено. Още усложнения, още резултати от изследвания, които почти не им помагаха.

— Трябва да се срещнем с братята й, преди това да стигне по-далеч — каза Тайбър тревожно. — Не можем да поемаме риск с теб Калън. Или с нея.

— Позволи й да им се обади, Кал — посъветва го Шера, след като Тайбър млъкна. — Те сигурно ужасно се страхуват за нея. Тя е тяхната малка сестричка. Дъщеря е на Джон. Мария нямаше да хареса това.

Напомнянето за сурогатната му майка и нейната привързаност към Джон Тайлър, го прободе.

— Няма да навреди ако й позволиш — съгласи се Тайбър. — Остави я да ги убеди да се срещнат с Док, преди да са нахлули като проклети пехотинци. Меринъс няма да ти благодари, ако нараниш някого от тях.

Тя вероятно щеше да се опита да го убие сама, намръщи се той.

— Може би сте прави — въздъхна Калън. — Може би, това ще я успокои до известна степен. Тя е като проклет вулкан, готов да изригне.

— И когато го направи, твоят задник ще бъде този, който ще изгори — каза Шера с известно съчувствие. — Отношението ти спрямо нея е отвратително.

Калън се намръщи.

— Това е нормално — ухили се Док. — Ритуалът на чифтосването на всички животни. Мъжките се борят за надмощие над своите женски. Мъжете са изгубили борческия си дух през последните поколения от феминизма, равните права и свързването със своята чувствителна страна — засмя се той. — ДНК-то на Калън отказва да му позволи избор в доминирането над нея. Това е част от неговия генетичен код.

Калън изръмжа. Точно от това се нуждаеше, от едно шибано научно обяснение за проблема.

— Страхотно — промърмори Тайбър. — Точно това искахме да разберем.

А нуждата да доминира бе нараснала. Борбата на Калън с потребностите му, със сексуалните му желания, сега беше постоянна битка.

— Трябват ми още проби от Меринъс след вашата следваща, хм, близост — докторът се покашля, игнорирайки изумения поглед на Калън при избора му на думи. — Тъй като тялото й реагира толкова бурно на всяко докосване, с изключение на твоето, ти предлагам да дойдеш с нея.

— Мисля, че отново съм тук за през нощта — Шера се прозина и се протегна уморено. — Поемам към леглото.

— Аз също — най-мълчаливата от групата, Даун, се надигна от мястото си.

Тя отнесе чашата си на мивката, изплакна я, след това я постави в една дълбока купа.

— Да вървим, Танер — Тайбър беше на крака и го плесна по гърба, когато той се изправи. — Време е да отиваме да поработим.

— Да, работа — промърмори другият мъж, но в движенията му нямаше колебание. — Човече, когато намеря жена, над която искам да доминирам, напомни ми да не споря с нея. Можеше да чуеш как Меринъс проклина Калън през цялата гора.

— Затваряй си устата — нареди мрачно Калън.

Танер се ухили, вдигна ръка в приятелски поздрав и последва Тайбър през вратата на кухнята.

Сега къщата бе тиха, освободена от Прайда и техните тревоги, притеснения и чувства. Това накара Калън да се почувства напрегнат, почти самотен и да закопнее за Меринъс. Не само сексуално, но и за нейната компания, за разбирането, което бе открил в нея, въпреки гнева й.

Той се изправи на крака и се отправи към всекидневната. Пусна телевизора тихо, надявайки се да запълни тишината, която никога преди не го бе притеснявала. Докато се отпускаше уморено на стола, слабо вибриране в джоба на панталоните му го накара да се намръщи от изненада. Мобилният телефон на Меринъс. Калън извади устройството, загледа се в него за миг, след това го отвори.

— Да?

От другата страна на линията последва мълчание.

— Искам да дадеш този телефон на Меринъс — заповедническият тон в гласа на мъжа накара веждите на Калън да се свъсят, а собственическите му инстинкти се възпламениха.