Калън присви очи, и като видя кръвта в тези на Дейън, разбра, че е време да затвърди превъзходството си в Прайда, който бяха създали.

* * *

Меринъс наблюдаваше с нарастващ ужас как другият мъж предизвиква Калън. Той бе по-млад, но и двамата бяха в превъзходна физическа форма и готови за битка.

— Мамка му — прошепна тя, изправи се на крака и започна бавно да отстъпва.

— Тайбър — извика Калън, без да отделя очи от Дейън. — Не я докосвай!

Меринъс се огледа отчаяно. Чернокосият, безшумен Тайбър се появи от дърветата, а нефритено зелените му очи изглеждаха тревожни, докато наблюдаваше съперниците.

— Не ме принуждавай да те докосна, Меринъс — предупреди я той, когато тя се обърна да побегне в обратната посока. — Няма да е приятно за никого от нас.

Един яростен рев отекна през сечището. Меринъс се обърна точно навреме, за да види как Дейън прелита над рамото на Калън и се удря в твърдата земя. Обаче се изправи бързо и отново се хвърли в атака. Калън отстъпи настрани в последния миг с едно гладко, плъзгащо движение, избягвайки нападението и се усмихна, когато противникът му отново се удари в земята.

Този път Дейън поклати глава, изглеждаше разтърсен от падането.

— Ако си докоснал моята жена, ще трябва да те убия — предупреди Калън, когато другият мъж се изправи на крака. — Не искам върху нея да има аромата на друг мъж, освен моя.

Меринъс извъртя очи. Защо уханието й бе толкова важно за него?

— Ти си негова половинка, Меринъс — Тайбър сигурно бе доловил реакцията й. Той стоеше близо до нея, но не я докосваше, докато наблюдаваше развоя на битката.

Сега съперниците си разменяха удари и някои от бесните замахвания на Дейън в действителност улучваха. Мъжът се движеше, воден от яростта си. Ръмжеше и пръскаше слюнка, докато Калън беше напълно спокоен.

— Аз не съм шибаната му половинка.

— Внимавай как говориш. Дори Шера и Даун не използват такъв език — каза Тайбър намръщено, след това трепна, щом Калън отново хвърли Дейън в пръстта.

— О, Господи — промърмори Меринъс, когато двамата мъже внезапно се оказаха на земята с оголени зъби и размахващи юмруци.

Ударите на Калън бяха силни и жестоки. Меринъс чуваше как юмруците му попадат в плътта на Дейън, чуваше как другият мъж вика от болка и ръмжи от гняв. Никога не бе виждала нещо толкова ужасно, както кръвта и ударите, които се сипеха като градушка помежду им. Докато най-накрая Дейън се свлече назад, почти изпаднал в безсъзнание, а Калън скочи на крака.

Дивите, блестящи кехлибарени очи стрелнаха Меринъс. Тя го гледаше с пресъхнало гърло, очите й се разшириха. Видя, че пенисът му бавно се втвърди, докато той се приближаваше към нея.

— Разкарай го оттук — каза Кал дрезгаво към Тайбър, като сграбчи ръката на Меринъс. — Върни го в къщата, там ще се справя с него.

— Ти вече го направи — възрази Мер, докато я влачеше обратно към потока.

Хватката около ръката й беше толкова здрава, че почти й причиняваше болка.

— Ще се разправям с него по-късно — изрече той, а въздухът запращя от яростта му. — Но с теб ще се разправям тук.

Калън я събори върху тревата и бързо се намести между бедрата й, преди тя да успее да го ритне. Улови юмруците й с една ръка, натисна я назад, приковавайки я с тялото си, а пенисът му притисна жарсената материя на късите й панталони върху влажния вход на женствеността й.

— Калън — Меринъс мразеше страха, който звучеше в гласа й.

Той беше прекалено ядосан, прекалено напрегнат. Тя не знаеше как да се справи с дивата животинска страна на природата му.

Калън дръпна панталоните й и ги разкъса на парчета.

— Предупредих те, че ще ги разкъсам — ризата ги последва.

Яростната й борба не му попречи ни най-малко. Държеше я неподвижна, гледаше тялото й, докато тя се извиваше под него. Дишането й беше учестено, кожата чувствителна. Дразненето на малките косъмчета по гърдите му, които я милваха, почти я подлуди. Бяха меки и нежни, потриваха се в нея. Космите на краката дразнеха вътрешната част на бедрата й, върхът на члена му докосна нежния й вход.

Меринъс усети бученето на кръвта във вените си. Желаеше го. О, искаше го толкова болезнено, че желанието бе на път да я убие. Имаше нужда от него вътре в себе си, дълбоко и силно, искаше да крещи от страст.

— Ти избяга от мен — изръмжа той, потапяйки един инч от ерекцията си в нея.

Меринъс усети малкия натиск, мускулите й се стегнаха около него, умолявайки за повече. Клиторът й пулсираше, гърдите я боляха, чувствителните зърна бяха толкова твърди и горещи, че тя се запита дали няма да се пръснат.

— Няма да ти позволя… — тя разтърси глава, а гърбът й се изви, когато още един инч потъна в нея.

— Моя — клетвата беше произнесена ниско и грубо.

— Не… — сега Меринъс проплака от желание. Влажната й вътрешност умоляваше за още. — Няма да ти позволя да ми причиниш това. Не мога.

Калън проникна още малко. Меринъс сдържа дъха си, усещайки разтягането на мускулите си, докато се приспособяваха към широчината му. Пулсираше около него, чувстваше как още от соковете й се освобождават върху плътта му. Беше хлъзгава и влажна от възбуда.

— Кажи ми — нареди той, а гласът му бе груб и дрезгав. — Кажи ми, че си моя, Меринъс.

Калън погледна надолу към лицето й, очите му бяха блестящи и напрегнати. Държеше я здраво, докато проникваше в тялото й бавно и мъчително. Тя осъзнаваше със срам пулсирането на вътрешността си, която го всмукваше и галеше. Давеше се в собствената си страст, в собственото си желание.

— Докосни ме — помоли тя безсрамно, гърдите й се притискаха в неговите. — Моля те, Калън, докосни ме.

Езикът му облиза гърдите й. Беше грапав, дразнеше плътта й. Тя се изви към него, копнееща за повече.

— Кажи го и ще ти дам това, от което имаш нужда — каза той сериозно. — Изречи думите, Меринъс.

— Не — тя поклати глава, бедрата й се извиха, опитвайки да се доближи до него, да вкара това стоманено твърдо копие дълбоко в себе си.

— Ще го направиш — изпъшка той, ръката му улови бедрото й, докато другата държеше ръцете й приковани към земята.

Меринъс погледна нагоре към него, видя свирепите черти на лицето му, решителността в очите. Тялото му беше твърдо и толкова горещо, че почти я изгори. Тя се бореше да задържи думите, които той желаеше да се излеят от устата й. Калън искаше капитулация. Искаше да доминира и владее, а тя отказваше да допусне това. Нямаше да му позволи. Ако той победеше сега, нищо нямаше да му попречи да го направи и по-късно.

— Ти мой ли си? — попита го вместо отговор, а мускулите й се стегнаха около недостатъчните няколко сантиметра твърда плът, която се огъваше във вътрешността й. — На кого принадлежиш ти, Калън?

Очите му се присвиха.

— Братята ми скоро ще бъдат тук — каза тя задъхано, в опит да запази разсъдъка си. — Ще ме отведат вкъщи. Чия ще бъда тогава аз?

— Не! — отсече Калън, бедрата му се отдръпнаха, след това се плъзна отново в нея, но не по-навътре, отколкото преди.

— Не, не съм твоя? — прошепна тя, задъхвайки се, когато зъбите му се впиха в гърдата й, а езикът погали връхчето.

О, как й се искаше да се предаде.

— Няма да си тръгнеш — изръмжа Калън, ухапвайки я отново, след това облиза мястото.

Зъбите му бяха твърди и остри, а малките искри от горещото усещане пронизаха утробата й и я накараха да се стегне силно.

— Как ще ме спреш? — прошепна тя, взирайки се в него, като се извиваше да се приближи, да го поеме по-дълбоко в себе си.

Мъжът пое въздух рязко и тежко.

— Ти си моя. Моя, Меринъс — рязко отпусна бедрата си, вкарвайки пениса си докрай.

Тялото й изкрещя от удоволствие, от силата на усещането, което я накара да извика, а зъбите й се впиха в рамото му.

За Калън вече нямаше спиране. Той простена диво и дрезгаво в шията й, когато бясно се задвижи. Изпълваше влагалището й, разтягаше чувствителната плът прекрасно, галеше я, докато милиони мълнии от еротичен електрически ток нахлуха из вътрешността й. Дълбоки, енергични тласъци, които я караха да крещи, молейки за освобождение. Меринъс усети как пенисът му пулсира, след него затрепка и нежната тъкан на влагалището й. В началото, само с лек нюанс на промяна. Галене, като шепот от усещане, отделен пулс, горещо пробождане от наслада, на което тя не можеше да устои. То се плъзна по нервните окончания, за които тя дори не бе подозирала, че съществуват, накараха я да се извие и да се бори за още.

— Меринъс — простена Калън, гласът му бе изпълнен с непоносимо удоволствие.

— Какво е това? — главата й се завъртя, когато то стана по-твърдо, галеше я по-силно, издигаше я по-високо. — О, Господи, Калън! Не мога да го понеса…

Меринъс изкрещя с малкото дъх, който й бе останал. Усети удължаването му, пулсиращо, търсещо, докато се намести в изключително чувствителните мускули в дълбините на плътта й. Освобождението на Калън започна да блика вътре в нея. Тя не можеше да спре собствената си кулминация. Избухна в тялото й с пулса на този израстък, който галеше мястото, събрало усещанията й. Краката й се стегнаха около хълбоците на Кал, притискайки клитора й към него, усети силното туптене на освобождението му дълбоко вътре в утробата си. Меринъс пулсираше, избухваше, и се мъчеше да поеме глътка въздух, а удоволствието сякаш не свършваше, докато накрая се срина под Кал.