Калън сви рамене.

— Когато си готова. Изпрати Даун тук.

— Не ми трябва бавачка — отвърна Меринъс, а предишният гняв продължаваше да се усеща в гласа й.

— Много лошо — каза той равнодушно. — Не съм спокоен, когато те оставям сама, затова ти гарантирам, че няма да си. И желанията ти по този въпрос нямат значение.

Той пренебрегна изненадания поглед на Шера, присвитите очи на Меринъс и упоритостта й.

— Боже, Калън, мисля, че голямото количество тестостерон, което тече в организма ти, те претоварва — намръщи се Шера.

— Тестостеронно претоварване? — Меринъс издаде звук подобен на грухтене, който не подобаваше на възпитана жена. — Ако питаш мен, по-скоро е претоварен от това, че е голям задник.

Калън изръмжа ниско и дълбоко от предизвикателството в гласа й.

— И недей да ми ръмжиш по този начин — младата жена вдигна пръст строго. — Цяла сутрин те слушам и вече ми омръзна. Не смей да пускаш този звяр от леговището му, ако не можеш да го контролираш.

Пенисът му пулсираше. Можеше да усети как кръвта се движи силно и настоятелно в члена му, вече можеше да подуши и нейната възбуда. Трябваше да я метне върху масата, да я вземе и да я накара да крещи, докато получи оргазъм, преди да я остави. Щеше да я научи да не го предизвиква по такъв начин.

Представата за Меринъс, просната върху тъмното дърво на масата, докато той се движи в нея, беше почти неудържимо видение. Тя щеше да отметне глава назад, да го умолява да се движи по-бързо, да прониква по-дълбоко. Калън въздъхна тежко.

— Да вървим — той тръгна, нареждайки на Шера да го последва. — Още една минута в компанията на тази жена и ще избухна.

— Или аз — промърмори Меринъс, но гласът й вече звучеше по-слаб, по-раздразнителен, отколкото яростен, какъвто беше преди.

* * *

Странно, тя не се бе цупила от първия път, когато спря очите си върху нея, така че не очакваше да го направи сега. Нека се цупи, когато се върнеше при нея, щеше да й покаже кой от тях двамата, командва парада. Щеше да я накара да крещи за освобождение, да го умолява да я издигне до оргазъм. А той знаеше как да го направи. Съвета бе удивително усърден в обучението му. Сексът можеше да бъде не само удоволствие, но и оръжие. Инструмент за убиване или за убеждаване, в зависимост от ситуацията. Щеше да й покаже, че любовната игра може да бъде мъчение, един урок по удоволствие, толкова невероятно, че граничеше с болка. Пенисът му потръпна при мисълта. Проклятие, първо тестовете, след това щеше да покаже на своята жена, кой е шефът.

Глава 14

Меринъс нямаше намерение да го чака. Беше й омръзнало от тестове и заповеди и от пулсиращата, гореща нужда, вибрираща в тялото й. Всичко, което трябваше да направи, бе да избяга от него. Това беше. Принудителният затвор само пораждаше зависимост, а тялото й бе убежище за него. Ако можеше само да се отдалечи от Кал, тогава би могла да контролира тялото си.

Меринъс набързо нахлузи жарсени къси панталони, светъл потник и маратонките си. Сложи малко пари в джоба на панталоните и се измъкна от къщата. Знаеше, че другите трима мъже патрулират из хълмовете около колибата, за да ги пазят от наемниците, но се надяваше да пренебрегват главния път. Приближаването на едно превозно средство можеше да бъде чуто лесно. Затова този район може би бе слабото им място.

Поемайки дълбоко дъх, пробяга през двора и пое към гората, която граничеше с пътя. Като се движеше близо до чакълестия път, тя се придържаше към вътрешността на гората, бягайки бързо към главния път.

На Калън едва ли щеше да му отнеме много време да открие, че е изчезнала, а проследяването й нямаше да представлява никакъв проблем за него. Тя трябваше да стигне до лагера. Калън може и да бе взел насила мобилния й телефон, но Меринъс имаше резервен, скрит в джипа, за всеки случай, както беше казал Кейн. А той все още бе там, разбра го от разговора им тази сутрин. Калън им бе казал да вземат автомобила и да развалят лагера й, като премахнат всички следи, които бе оставила в района.

Въпреки, че Шера се бе опитала да успокои страховете й, Меринъс се боеше от намеренията на Калън. Той говореше толкова спокойно за убийството на тези войници. Какво щеше да му попречи да убие и нея, когато страстта им утихне? Когато тялото му вече не жадуваше за нея, когато желанието му угаснеше. Тя щеше да се превърне в неудобство, някой, който знае тайните му.

Страхът препусна през вените й, добавяйки адреналина, от който се нуждаеше, за да си даде сили. Почти бе пробягала двете мили от пресечения терен до главния път. Ето, късметът беше с нея. Тъкмо успя тичешком да се добере до шосето, когато една кола я подмина и намали ход.

Заля я облекчение щом видя младите момичета, които я наблюдаваха в очакване.

— Хей, ти не си ли журналистката, която обикаляше из града? — попита я с усмивка блондинката на волана.

Момичето сервираше в малкия ресторант, в който се хранеше, припомни си Меринъс.

— Трябва да стигна обратно в лагера — каза й тя настоятелно. — Ще ме откараш ли до там?

Беше изпотена, кръвта бучеше през вените й. Имаше нужда от Калън. Преглътна горчивината, надигнала се в гърлото й, докато се бореше със симптомите, които я омаломощаваха.

— Разбира се, качвай се. Изглеждаш доста болна. Сигурна ли си, че не искаш да отидеш при лекар?

Меринъс отвори задната врата и се плъзна вътре с благодарност.

— Никакви лекари — тя едва успя да потисне треперенето на тялото си при мисълта някой да я докосне. — Просто ме откарай до проходимия път към лагера. Оттам ще се оправя.

Трябваше да стигне до телефона.

— Разбира се, няма проблем — кракът на блондинката натисна силно педала на газта и автомобилът се изстреля напред.

Меринъс прехапа устни, борейки се с желанието да изкрещи на момичето да спре и да я отведе обратно при Калън. Зависимостта би могла да бъде излекувана, каза си тя. Детоксикация. Кейн бе преминал през това преди много време и веднъж й бе казал, че пристрастяването може да бъде излекувано. Всичко, което трябваше да направи, е да го пребори. Просто да го пребори.

Тя можеше да го направи, уверяваше се сама.

Ръцете й пъхнати в джобовете на късите панталони се свиха в юмруци, тялото й пулсираше, а въздухът стана задушен. Усети вкуса на кръв, защото бе прехапала устните си, но вместо да отпусне захапката, бе принудена да стисне зъби още по-силно. Контрол, повтаряше си тя. Контрол. Както Кейн казваше, всичко е въпрос на контрол.

* * *

Калън изрева, когато разбраха, че Меринъс е изчезнала. Едва не изпадна в шок. Знаеше, че и останалите са притеснени. Даун хленчеше, Шера трепереше. Тримата мъже, чиято единствена работа бе да пазят къщата, бяха пребледнели.

— Вие дори не сте разбрали, че тя е излязла? — дивото му ръмжене накара тримата мъже да направят крачка назад.

— Ние бдяхме над нея, Калън. Нямаше причина да мислим, че ще се опита да избяга от теб — защити всички тях Тайбър.

— И защо не наблюдавахте пътя? Толкова ли е странно, някой да реши да го използва? — извика той остро. — За какво, по дяволите, е там?

— Ние щяхме да чуем.

— Нищо, ако се движехте пеша, както Меринъс — отвърна Калън яростно.

Гневът, вибриращ в тялото му бе опасен и неконтролируем. Проклета да е, беше избягала от него. Беше взела пари, ключовете от автомобила си и бе избягала, въпреки нуждата, която бушуваше в тялото й. А нея я имаше. Той знаеше, защото горещото пулсиране на желанието го подлудяваше.

— Сгрешили сме — призна Тайбър.

— Прецакали сте се, има разлика — обвини го Калън. — Тя е тръгнала към лагера — той прокара пръсти през косата си и се опита да мисли. — Ще й трябва автомобилът, за да може да избяга. Да тръгваме.

Той се завъртя на пети, нямаше желание да чака повече.

— Шера, ти и Танер тръгвате към града, уверете се, че не е там. Останалите се отправяме към лагера. С моя проклет късмет, ще се е обадила на пехотинците, докато стигнем до там.

Пехотинците или проклетите й братя, с които продължаваше да го заплашва. Тази жена мислеше, че братята й могат да променят света, ако пожелаят. Той изруга отвратено, докато скачаше в мустанга и завърташе ключа. Тайбър и Дейън го последваха бързо и се настаниха на седалката, докато завиваше по алеята пред къщата.

— Тя се превръща в пречка, Калън — каза предизвикателно Дейън няколко минути по-късно, докато увеличаваха скоростта по главния път. — Опасност за нас.

— Млъкни, Дейън — Калън стрелна другия мъж с поглед в огледалото за обратно виждане.

Той видя как по лицето на Дейън премина гняв, а кафявите му очи се присвиха от оскърбление. Калън въобще не се развълнува. Уважението си имаше цена. Той и Тайбър бяха прецакали нещата и проклет да бъдеше, ако поемеше отговорността за това сам. Всеки от тях имаше задължения, които трябваше да изпълнява и Калън бе изпълнил своята част. Другите мъже се бяха провалили и цената за това можеше да бъде живота им, ако не успееха да открият Меринъс.

— Тя не би трябвало да има голяма преднина — изрече Калън. — Не повече от час и много от това време е преминало в тичане към главния път.