Гневът вибрираше през тялото му, в гласа му.

— Това не е джунгла — извика тя в отговор, като се изправи на крака и подпря длани на повърхността на масата. — Нямаше да ти се наложи да ги убиваш, ако беше позволил на света да узнае какво се случва.

— Господи, колко си невинна — изръмжа той, вдигайки ръце към небето. — Капризната общественост, която притежава Америка. Ние вероятно ще бъдем изгорени на клада като чудовища.

— Слез на земята, Калън, вече не сме в средновековието — избухна Меринъс. — Не смяташ ли, че обществото има право да знае? Да бъде информирано за жестокостите, които се случват? Покажи, вместо това, какви чудовища са те и ще гарантираш безопасността си.

— Няма да стане така — изрече той, клатейки диво глава. — Нямаш представа какви са хората, срещу които си тръгнала, Меринъс. Хора, чиито социални, финансови и политически средства обхващат не само Америка, но и други държави, други джобове. Не можеш да ги спреш. Не можеш да прекратиш убийствата.

— Ти не искаш дори да опиташ — заяви Меринъс яростно. — Погледнете се, Калън. Криете се, изобщо не знаете какво, по дяволите, се случва с телата ви, не можете да получите помощта, от която се нуждаете, когато ви трябва. Това не е живот.

— Това е най-доброто, което мога да направя — очите му горяха. — Нека ти кажа другата алтернатива, Меринъс — името й прозвуча като проклятие. — Алтернативата е живот в структурирана лаборатория, извеждан само за тестове и обучение, или за разплод. Там е студено и стерилно и по-лошо, отколкото можеш да си представиш. Тук поне сме свободни.

— Докато ви убият? — ръцете й се стиснаха в юмруци, докато се опитваше да го разбере, него и живота, който водеше.

Всяка частица в тялото му бушуваше и се бунтуваше.

— Когато те престанат да се опитват да ме убият, тогава и аз няма повече да го правя — информира я той хладно. Арогантността кръжеше около него като аура на опасност.

— Ти можеш да спреш.

— Както и те — каза той и опита да се овладее. — Няма да убивам проклетите им наемници, ако те престанат да ги изпращат.

— Направи го ти. Баща ми може да ти помогне — тя не проумяваше желанието му да се крие, при условие, че му се предлагаше помощ.

— Аз не съм изрод, за да размишляват таблоидите над моята човечност — Калън поклати рязко глава. — И имам толкова право на живот, колкото ти или твоите братя. Но никой няма да ме пита какво искам аз и не възнамерявам да оставя на непостоянното общество да решава съдбата ми.

— Не това е начинът, по който стават нещата — Меринъс стисна юмруци гневно. — Обществото ще ти помогне.

— Само при положение, че твоята история, бъде поднесена по-добре от тази на враговете ми — изрече той. — И, повярвай ми, Меринъс, ти си много добра, същото важи и за братята ти. Но те ще подкупят вашите учени и доктори, ще издърпат всяко оръжие, с което разполагате направо от ръцете ви и всичко ще продължи, докато не бъда заклеймен, като нищо повече от едно страховито чудовище. И тогава, няма да съществува място, където бих могъл да се скрия.

— Това няма да се случи — увери го Меринъс.

Тя знаеше, че баща й, чичо й и братята й са били много предпазливи и нямаше да рискуват живота му.

По лицето му премина насмешка.

— Няма? Джейкъб мислеше, че би могъл да ни помогне и отказа предложенията им. Върна се в дома си и откри съпругата и децата си брутално убити. Това бе само един урок. Колко от твоите учени биха поели такъв риск?

През тялото на Меринъс премина шок. Тя знаеше, че Съвета убива безразборно, имаше и доказателства за това. Но студеният и яростен глас на Калън, го направи някак си по-реално.

— Обещавам ти, че семейството ми ще намери начин — прошепна тя. — Погледни ни, Калън. Погледни мен. Не мога да стоя далеч от теб повече от един час, без тялото ми да навлезе в някаква луда абстиненция. Не мога да живея по този начин.

— Това е само временно — обеща мъжът. — Док ще го оправи.

— Откъде знаеш? — попита тя. — Ами ако не може да се оправи, Калън? Ако никога не можем да се освободим един от друг? Какво ще стане, ако не искаме да го направим?

— И аз не съм искал да бъда роден животно, или експеримент. Желанията нямат значение — гласът му прозвуча категорично.

— А ако Док не го оправи? — отношението му само предизвика допълнително гнева й. — Какво ще стане с мен, Калън? Ще избягаш ли просто така, оставяйки ме да се оправям както мога?

Той направи гримаса и се извърна от нея. Тя наблюдаваше как мускулестият му гръб се повдига с всяко вдишване, и от навеждането на главата му.

— Ако се налага — отвърна той тихо, отказвайки да я погледне. — Ще го направя, ако трябва да направя избор дали да разкрия тайните си, или да остана с теб, Меринъс. Семейството ми е на първо място.

— Знам за семейството ти — каза тя, необяснимо разярена от позицията, която заемаше. — Какво ще ми попречи, да не разкажа всичко за тях?

Той се обърна, за да я погледне и кръвта във вените й се вледени. Очите му бяха студени, твърди и безчувствени, като изражението му. Тя се отдръпна от него задъхана, борейки се с инстинктивния страх, който се надигна в нея.

— Калън — гласът на Шера му спести отговора.

Високата блондинка стоеше на прага на кухнята със спринцовка в ръка.

— Какво искаш, Шера? — попита той остро. — Нямам време за още от твоите тестове.

Меринъс видя как очите на Шера се присвиха.

— Хубаво, защото е по-вероятно да се опитам да те убия, отколкото да те изследвам — отвърна тя мило. — Нося на Меринъс контрацептивната инжекция. Може би трябва да излезеш навън и да се овладееш, докато й я поставя.

Калън я погледна сурово.

— Не ме плашиш, братко — уведоми го тя и влезе решително в стаята. — И не е нужно да се опитваш да изплашиш Меринъс. Всичко това е достатъчно трудно за нея.

— Не се опитвам, Шера — напомни й той мрачно.

— Не, ти обикновено успяваш — призна тя. — Но сега не е подходящ момент да упражняваш грубото си отношение. Върви да дебнеш нещо нечовешко за разнообразие, докато обясня на Меринъс, защо си бил принуден да убиеш, за да спасиш младото момиче. И как си открил тези войници няколко часа след спасяването й, а не да я оставяме да си мисли, че си го направил заради студената си кръв.

Очите на Калън се присвиха, а тези на Меринъс се разшириха.

— Какво? — прошепна тя невярващо.

— Да — кимна Шера, като спря до нея и й направи знак да вдигне ръката си за инжекцията. — Когато той тръгна след тях, имаше намерение да ги обезвреди и да ги изпрати у дома засрамени, но те се опитвали да осакатят младото момиче, което били похитили по-рано. Той ги прекъснал, но вместо да се предадат, те са избрали да се бият и когато Калън все пак проявил милост, единият от тях едва не убил момичето.

Меринъс пое дъх, дълбоко и тежко, докато гледаше Калън.

— Все още са мъртви — каза саркастично той. — А и щяха да умрат само, защото те докоснаха.

* * *

Калън забеляза трепването на Меринъс, когато научи за стореното от него. Не беше планирал да й го казва, но думите сами излязоха от устата му. Не си бе и помислял да остави тези копелета живи, както правеше обикновено. След измъкването на Меринъс от ръцете им, той бе изпаднал в убийствена ярост и имаше желание да ги унищожи. Войниците просто го бяха улеснили да облекчи поне малко съвестта си.

Те бяха дръзнали да докоснат нещо, което му принадлежи. Сега много добре можеше да разпознае емоцията, която пораждаше яростта му. Те бяха сложили ръцете си върху неговата жена, бяха оставили миризмата си върху нея. Бяха преминали линията, която Калън никога не бе знаел, че съществува. И по този начин, сами подпечатаха смъртната си присъда.

Тази привързаност, която изпитваше към Меринъс, го безпокоеше, тревожеха го силните емоции, които се вихреха в съзнанието и тялото му. Искаше да ги отхвърли, не само заради нея, но и заради себе си. Как би могъл да си тръгне от нея, като не можеше да издържи повече от няколко часа, без да я докосне?

Калън опита да запази лицето си безизразно, докато Шера поставяше инжекцията на Меринъс. Знаеше, че Док не й дава обикновени контрацептиви. Инжекцията не беше толкова силна, колкото Депо-Провера7, който даваха в гинекологичния кабинет. Те действаха само няколко дни и не влияеха на организма толкова много.

— Мразя това, Шера — той още долавяше вибрирането на гнева в гласа на Меринъс.

— Знам — успокои я Шера, докато изваждаше иглата. — Имаме всички проби, които ни трябват за момента. Докато настъпи промяна.

— По-добре ще е тази промяна да настъпи скоро — каза Меринъс твърдо. — Уморих се от това. Има неща, които трябва да свърша.

Тя искаше да си тръгне. Калън потисна спонтанната ярост, която почувства при тази мисъл. Искаше да си тръгне оттук, да постави разстояние между тях, ако той продължеше да отказва да се поддаде на настояванията й да се върне с нея и да се разкрие. Мъжът стисна зъби. Нямаше начин да се освободи от Съвета толкова лесно, колкото тя смяташе. Ако имаше такъв, Мария и Док щяха да го направят преди смъртта на майка му.

— Калън, Док още има нужда от твои проби — осведоми го Шера, прекъсвайки мислите му. — Всеки ден. Кога ще отидеш в лабораторията?