— Ох, Калън — тя трепереше срещу му, ръцете й стискаха гърба му, ноктите се впиваха в плътта. — Имам нужда от теб. Моля те, направи го по-силно.

Той успя да устои на изкушението. Искаше първият път да бъде бавно и спокойно. Имаше нужда да я докара до ръба на лудостта, където той сякаш се залюляваше всеки път, когато я докоснеше.

— Почувствай колко си тясна, Меринъс — простена той в шията й, а езикът му облиза капчиците пот избили по кожата й. — Почувствай как плътта ми те разтяга, изпълва те. Създадена си само за мен.

Вагината й се стегна, мускулите й започнаха да се свиват, докато Калън й шептеше думите. Мъжът се отдръпна назад, ръката в косата й се стегна, другата бе хванала бедрото й, държейки я неподвижна, докато тя се опитваше да го привлече към себе си.

Устните му се придвижиха към гърдата й, заоблена и изпъкнала толкова прелестно, зърното й бе щръкнало като малко зряло зрънце на върха й. Калън го облиза, оставяйки езика си да го подразни, зъбите му го стиснаха, и тя внезапно се изви към него, опитвайки се да наложи по-дълбок контакт. А през цялото време членът му се движеше в нея бавно, притиснат от изключително стегнатите, хлъзгави мускули, отдръпваше се, плъзгайки появилия се шип по нежната й тъкан.

— Ще ме убиеш — задъха се тя. — Какво, по дяволите, е това, Калън?

— Какво е усещането? — промърмори той срещу гърдите й. Ужасяваше се да й каже, страхуваше се, че отвращението ще я накара да се откъсне от него и да избяга на далеч.

— Не знам. Силно — Меринъс го стисна здраво и на лицето му се появи гримаса, когато пенисът му почти се измъкна от нея, след това тласна отново напред. — Твърдо — въздъхна тя. — Сякаш ме гали малък пръст — викът й от удоволствие го наелектризира и почувства шипа да излиза още.

Калън нямаше да може да издържи дълго. Контрол. Той замря дълбоко в нея, борейки се да си поеме дъх, докато не усети как малката издутина се отпуска леко. По дяволите, това го убиваше. Самата наслада от триенето на нарасналия израстък в плътта й, беше почти унищожителна. Никога не бе преживявал подобно нещо.

— Защо спря? — изхленчи Меринъс, притискайки се в него, когато притегли зърното на гърдата й в устата си, за да го вкуси бързо.

— Бавно и спокойно, Меринъс — изръмжа мъжът.

— Не — поклати глава тя. — Бързо и силно. О, Боже, Калън, ако не свърша скоро, ще умра.

Тя беше зашеметена, умоляваше, стягаше се около члена му, а нежните й сокове се плъзгаха по него. И той нямаше да издържи дълго. Шипът пулсираше, изискващ своето, пенисът му туптеше, претендиращ за действие, настояващ за силно страстно триене, което да го изпрати спираловидно към кулминационната точка.

— Не искам да ти причиня болка — Калън отново целуна гърдите й. — Знам, че си деликатна.

— Не, умирам — той усети как краката й се повдигат и обхващат хълбоците му. Контролът му се разпадна на хиляди парчета.

Меринъс изкрещя, когато започнаха тласъците. Бяха невероятно твърди и горещи, енергично проникващи в тялото й. Широкият му пенис я разтегна, забивайки се в плътта й, какъвто и да беше този малък палец на копринената му ерекция, той бе истинско мъчение за нея и щеше да я убие. Триеше се в стените на влагалището й, галеше нерви, за чието съществуване дори не бе подозирала, нарастваше срещу нея, пулсиращ, отделен от енергичната плът на ерекцията му.

Краката й се стегнаха около кръста на Кал, вкарвайки го по-дълбоко в себе си, докато се бореше да си поеме дъх. Беше толкова хубаво. Тестисите му се плеснаха в задните й части, долната част на корема му се потриваше в набъбналия й клитор. Меринъс почувства пламък във влагалището си, вътре в утробата си, сякаш я палеше, изгаряше я. Мускулите й се стегнаха още. Обичаше усещането на грубото дразнене на израстъка, който галеше вътрешните стени. Беше възбуждащо. О, Боже, това щеше да я убие от удоволствие, беше като силен гъдел. Да, точно така. Силен унищожителен гъдел, който стягаше мускулите й, изцеждаше силата й.

— Меринъс, бейби — простена той срещу гърдите й. — Не мога да контролирам…

Малкият палец се удължи, заглади се, заключи пениса му дълбоко в нея, след това прониза изключително чувствителната тъкан в дълбините на вагината й. Той се движеше, пулсираше, гъделичкаше и галеше, докато Меринъс не експлодира. Тя закрещя, усещайки силните струи сперма, докато достигаше върха обвита около неговата плът. Бедрата й се надигнаха, клиторът й изригна от наслада, по вените й потече лава и се смеси с бурния екстаз, докато тя пулсираше около него, изсмукваше пениса му, навлажняваше плътта му.

Бедрата му се тласнаха срещу нея, ръмженето му вибрираше в гърдите й, докато той дишаше учестено до рамото й, стенейки от конвулсиите на собственото си неистово освобождение. Тогава тя почувства бавното спадане на напрежението. Отново беше само неговият член, дебел и все още твърд, който се измъкна от нея.

— Веднъж да си почина — каза тя сънливо, — и ще ми кажеш какво беше това, Калън.

Меринъс се сгуши в гърдите му, когато той се срина до нея, придърпа едно вълнено одеяло от облегалката на дивана и го уви около нея. Гърдите й се притиснаха към невероятната топлина на неговите, тялото й се отпусна, заситено за момента.

— Ако трябва — прошепна той в ухото й, мрачно.

— Хм, трябва — прозя се тя. — Но първо ще дремна — очите й се затвориха, тялото й се отпусна унесено от топлината му и тя бързо заспа.

Глава 13

— Имам работа за вършене — Меринъс се постара гласът й да остане напълно спокоен, когато седна на масата в кухнята на следващата сутрин, и се загледа надолу към недокоснатата си чаша с кафе.

Закуската протече мълчаливо, независимо от броя на хората, които бяха насядали около масата. Присъстваха шестима от Породите, както те наричаха себе си, Меринъс и докторът. Самият обхват на историята, която сега търсеше Меринъс, я ужаси. Не заради последствията, а заради ролята, която вече играеше в нея.

Останалите бяха побързали да напуснат стаята, веднага след закуската. Тримата мъже излязоха навън, Шера, Даун и ученият се върнаха в лабораторията, а Калън остана на мястото си, без да изпуска Меринъс от загрижения си поглед.

— Каква е тази работа, която не изисква да бъдеш точно там, където си? — широките му голи рамене се свиха, сякаш принудителното й затваряне в дома му не бе проблем.

— Къде е мобилният ми телефон? — пренебрегна тя въпроса му. — И искам да ме върнеш обратно в лагера. Имам да правя интервюта.

— Щом аз съм твоята история, защо трябва да правиш други интервюта? — попита Калън любопитно.

— Смъртта на майка ти… — започна тя.

— Не е част от тази история, Меринъс — завърши той вместо нея. — Както вече ти казах, тя не загина от ръцете на членовете на Съвета. Ще трябва да приемеш това за загадка, която не можеш да разрешиш. Така че остави нещата такива каквито са.

Гласът му беше тих и спокоен. Гледаше я със златистите си очи, още горещи от страст, но леко засенчени от непреклонността му.

— Аз имам свой собствен живот, Калън, имам работа — отговори тя решително. — Трябва да се върна към тях. Искам си обратно мобилния телефон. Налага се да говоря със семейството си, искам да разберат, че съм добре.

— И какво смяташ да им кажеш? — попита я Калън, а в очите му се четеше истинско объркване. — Не можеш да им кажеш истината, Меринъс. Не и докато не разнищим всичко това, което се случва с нас.

— Те ще се разтревожат. А ако се тревожат, всичките ми седем братя ще тръгнат насам и ще започнат да ритат задници, докато не ме открият — предупреди тя. — Ще е по-лесно, ако просто ми позволиш да им се обадя, за да разберат, че съм добре.

— Не ме тревожи това, че ще им се обадиш по телефона — сви рамене Калън. — Притеснява ме това, което може да им кажеш. Нямам намерение да се изправям срещу екип от учени или убийци на Съвета, които ще поемат по следите, оставени от братята ти. Вече се погрижих за двамата, които те нападнаха, точно сега не ми стоварвай върху главата още от тях.

Шок разтърси тялото й.

— Погрижил си се? — прошепна тя. — Как го направи?

По лицето му пламна раздразнение.

— Като ги плеснах през ръцете и ги изпратих вкъщи при майките им — отвърна той. — Какво мислиш, че бях принуден да направя, Меринъс? Те са убийци. Щяха да те изнасилят и да те измъчват, без да ги е грижа за болката, която ще изпиташ и за това, дали ще останеш жива, след като свършат с теб. Има ли значение, как съм се погрижил за тях?

Той се изправи на крака и тръгна към мивката с празната си чаша в ръка.

Меринъс прокара пръсти през косата си, издишвайки тежко. В нея се надигна гняв и положението започна да я притеснява.

— Уби ли ги? — попита го яростно.

Калън бе с гръб към нея и гледаше през прозореца на кухнята. Раменете му се изпънаха.

— Нямах избор — шепотът му, груб и студен, премина през стаята.

— Тогава ти не си по-добър от тях — изрече тя.

— Ето къде грешиш — той се обърна към нея, очите му пламтяха, устата му се изкриви в ръмжене, което разкри смъртоносни резци. — Не съм искал от тях да ме създават, Меринъс. Не са ме питали дали да кодират ДНК-то в тялото ми, или дали съм искал да ме обучат да убивам. Нито дали имам нужда от „подаръците“ им. Със сигурност не съм ги молил да ме дебнат, да измъчват приятелите ми и да превръщат живота ми в ад, защото не убивам невинни хора за тях. И аз няма да търпя да изпращат войниците си, за да унищожат мен или това, което ми принадлежи, Меринъс. Такъв е законът на природата. Само най-силните ще оцелеят.