— Без повече тестове — заяви тя, докато се обличаше. Закопча ризата на Калън над пулсиращите си гърди с треперещи пръсти. — Не мога да издържам повече.

— Изследванията са необходими, Меринъс — каза Шера с въздишка.

— Виж, не мога да понасям повече шибаното ви докосване — избухна тя, почти разплакана. Кожата й още тръпнеше от усещането на чужди ръце, а не тези на Калън. — Разбираш ли ме?

По изражението на Шера премина учудване, а докторът я гледаше с недоумение.

— Какво искаш да кажеш? — гласът на Шера остана спокоен, но Меринъс чу объркването й.

— Точно това, което казах — тя се бореше със сълзите си. — Къде е Калън? Трябваше да дойде за мен.

Налагаше се да го намери. Тялото й полудяваше, бунтуваше се. Усещането премина по кожата й и я остави разтреперана.

— Калън е на горния етаж, точно където обеща да бъде — Шера се протегна да я докосне, но тя отскочи назад. — Меринъс, очевидно става още нещо. Трябва да ни позволиш да ти помогнем.

— Стой далеч от мен.

— Шера, доведи Калън тук — доктор Мартин бе наблюдавал безмълвно ситуацията, но сега гласът му звучеше властно. — Доведи го бързо.

Меринъс се хвана за ръба на леглото. Краката й трепереха, докато се опитваше да остане изправена.

— Искам да си отида вкъщи — каза задъхано, внезапно ужасена от хилядите различни чувства и усещания, които я атакуваха. — Накарайте ги да ме отведат у дома, докторе.

— Ще обсъдя това с Калън, Меринъс — обеща той меко, но тя чу снизходителния тон в гласа му. Той само я успокояваше. Лъжеше я.

Младата жена поклати глава и опита да остане изправена.

— Къде, по дяволите, е Калън? — извика дезориентирана. Беше силно изпотена, и усещаше как влагата се плъзга надолу по лицето и между гърдите й. Сърцето й туптеше силно, забързано, белите й дробове се бореха за глътка въздух. — Какво ми направи той? — ръцете й се свиха в юмруци и тя се срути на леглото.

— Позволи ми да ти помогна, Меринъс — докторът застана до нея.

Усети как я докосва по ръката и се отдръпна назад. Сякаш огън прониза кожата й, изгаряше плътта й, докато се бореше да се измъкне. Меринъс падна на колене и почувства грубото драскане на твърдия под, докато се бореше да остане възможно най-далеч от него.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя.

След това се разплака, стомахът й се присвиваше. Сложи ръце на корема си и се наведе, зашеметена от болка, каквато никога преди не бе изпитвала. Беше ужасена. Толкова изплашена, че цялото й тяло се тресеше. Изпитваше студ и трепереше, изпълнена с ужас, на ръба на истерията.

— Меринъс! — шокираният глас на Калън отекна в помещението.

Секунди по-късно ръцете му сграбчиха раменете й и я придърпаха съм него.

— Какво, по дяволите, става? — гласът му прозвуча високо и ядосано, а от гърлото му се изтръгна опасното ръмжене.

— Абстиненция — отвърна докторът. — Мисля, че твоето момиче е в абстиненция.

Калън усети как страхът започва да завладява тялото му. Меринъс се бе вкопчила в него, в опит да се доближи, и плачеше, изпаднала в истерия от страх или болка, той не можеше да каже от кое.

— От какво? — той повдигна главата й, взрян в лицето й.

Младата жена беше бледа, очите й тъмни, почти черни от шок.

— От теб — заяви грубо доктор Мартин. — Не знам какво да направя за нея сега.

Калън изруга.

— Помогни ми — прошепна тя отчаяно. Сълзите й падаха горещи върху плътта му, тялото й трепереше, кожата й бе хладна и лепкава. — Моля те, Калън. Моля те, помогни ми.

Той я вдигна бързо на ръце, устните му покриха нейните и целувката му погълна плача й. После се обърна към останалите. Езикът му се насочи към устата й, привлече нейния, съедини се с него. Знаеше, че когато страстта бе стигнала кулминационната си точка миналата нощ, целувката му я бе успокоила и облекчила разкъсващата нужда. Господ да им е на помощ, ако не го направеше и сега.

Целуваше я отчаяно, болезнено, и страдаше за нея, докато тя се извиваше в ръцете му, в опит да го целуне по-дълбоко. Устните и езикът й се впиваха в неговите и когато простена горещо и възбудено в устата му, той едва не загуби контрол над собствената си страст. Но тя постепенно се успокои. Силните тръпки, които разтърсваха тялото й, намаляха, а скимтящият й плач се превърна в стенание от желание.

— Сега ни трябва проба от слюнката — чу Калън гласа на доктора до себе си. — Ние не можем да я докоснем, Калън. Имам нужда от твоята помощ.

Отдръпвайки устни от нейните, младият мъж постави Меринъс обратно на кушетката. Тя гледаше замаяно, като наркоман, който се нуждае от доза. Мили Боже, какво бяха направили с нея. Той нежно стисна челюстта й.

— Спокойно — прошепна й, когато тя трепна, виждайки доктора. — Всичко е наред, бейби.

Един тампон бързо се мушна в устата й.

— Твой ред е — един чист тампон се озова пред устата му. Калън го лапна, без да изпуска от очи Меринъс.

— Без повече тестове — прошепна тя. — Не мога да понасям докосването им.

— Тогава позволи на мен — помоли той, гласът му бе мек и ласкав. — Трябва да намерим начин да спрем това, Меринъс.

— Необходима ми още една вагинална проба, а Шера се нуждае от кръв. Веднага, Калън — гласът на доктора бе повелителен.

Меринъс разтърси глава.

— Ш-шт — Калън се приближи до нея. — Съсредоточи се върху мен, Меринъс, и ще мине бързо. Дръж се за мен, бейби.

Обви едната й ръка около врата си, другата опъна на леглото към Шера и стиснаха ръцете си, за да я задържи неподвижна. След това се наведе към нея. Тя имаше най-меките, най-сладки устни, езикът й сякаш изгори неговия, когато го докосна. Целувката й го направи слаб и накара пениса му да набъбне.

Калън усети трепването й, когато Шера заби игла в ръката й, но тя не се бореше. Същото стана и когато отново й взеха вагинална проба. Меринъс я понесе, фокусирайки се върху целувката и докосването му, а не върху унизителните тестове, които бяха наложителни.

— Съжалявам — прошепна той срещу устните й, когато приключиха.

Вдигна я на ръце и прекоси бързо лабораторията. Всичко да върви по дяволите. Той, Шера, докторът… Какво бяха сторили на Меринъс? Абстиненция! По някакъв начин тя бе станала зависима от първичен наркотик, който неговата целувка освобождаваше в организма й. По дяволите, те дори не знаеха какво представлява и нямаха никаква идея как да го контролират.

Ръцете му се стегнаха около Меринъс. Калън не можеше да понесе ужасната новина за това, което й причиняваше, и безсилието си в опитите да намери начин, за да го облекчи.

— Сега — прошепна тя отчаяно, когато той влезе в главната част на къщата. — Имам нужда от теб сега, Калън.

Пръстите й се впиваха в раменете му, гласът й бе отпаднал, умолителен.

Той не можеше да го направи в спалнята. Не само нейното тяло бе засегнато, не беше единствената, която губеше непрекъснато контрол. Калън я положи на дивана, разкъса влажната риза от тялото й, след това бързо свали дънките си, преди да коленичи между разтворените й бедра.

Ерекцията му бе твърда като стомана, болезнена от желание. Уханието й беше като факла за сетивата му, горещо и изкусително, също толкова завладяващо като целувките им, като необходимостта от оргазъм. Калън знаеше, че тя все още е чувствителна и наранена. Затова поведе борба със себе си, да запази контрол. Как щеше да го направи, изобщо не знаеше.

Той се плъзна в нея, а после се отдръпна назад, за да види добре как гладките гънки на плътта й се разделят около дебелината на пениса му. Вагината й го прегръщаше, засмуквайки го навътре. Пръстите му погалиха копринената кожа на вулвата й, очите му бавно се повдигнаха към нейните.

— Обезкосмяваш се? — прошепна той и погали гладката кожа, а пръста му закръжи около набъбналия клитор.

Малката перла пулсираше под пръста му, молеща за внимание.

— Да — главата й се отметна, когато той докосна чувствителното място, и пенисът му се плъзна докрай, пулсирайки вътре в утробата й.

— Защо го правиш? — попита Калън, стискайки зъби срещу стягането на вътрешните й мускули около него.

Тя го погледна с тъмни съблазнителни очи, разтвори леко устни и ги навлажни с езика си. Бедрата му потрепнаха срещу нея.

— Една приятелка ме убеди да опитам — отвърна тя задъхано, потривайки се в него. Гърдите й се надигнаха към ръцете му, дишането й се затрудни, когато той помилва подутите им връхчета. — Харесва ми.

— Защо? — изрече той. — Кажи ми защо го правиш?

Той се плъзна и почти се измъкна от нея. Калън стисна зъби, цялото му тяло се навлажни от пот, когато се вмъкна отново в тесните дълбини. Мускулите й се стегнаха, горещи, изстискващи плътта му. Той трябваше да запази здравия си разум, контрола си.

— Така се чувствам по-добре — изпъшка тя. — По-свободно.

— Не усещам нищо друго, освен горещ сатен срещу себе си, Меринъс — изрече той. — Унищожаваш контрола ми по този начин. Горещо кадифе вътре, коприна и сатен отвън. Подлудяваш ме.

Калън се сведе над нея, пръстите на едната му ръка потънаха в косите й, устните му захапаха нейните, когато се отдръпна назад, след това се вмъкна бавно.