Примитивно и гърлено, неговото ръмжене изискваше капитулацията й, и подчинението й, докато нахлуваше вътре в нея отново и отново. Меринъс крещеше, тялото й беше напрегнато, обтегнато, отчаяно. Шипът достигна пълната си дължина, остърга я и тя изкрещя, а мускулите й се стегнаха около ерекцията му, докато оргазмът я помете отново. Калън се потопи дълбоко и собствената му кулминация го разтърси. Сега ръмжеше непрекъснато, нещо тътнеше в гърдите му, когато той усети силното бликване на спермата вътре в нея, изгарящата прегръдка на мускулите й, плисването на нейното собствено освобождение.

Меринъс стоеше неподвижно. Бавно вътрешните й мускули се отпуснаха и Калън усети как собствената му ерекция започва да спада. Тялото й омекна и се отпусна. Той знаеше, че или спи, или е изпаднала в несвяст. Което и да беше, бе сигурен, че ще бъде добро облекчение за нея.

Той легна до тялото й задъхан. Дръпна чаршафа и завивката от долния край на леглото и зави и двама им. Умората падна тежко върху плещите му. Придърпа я по-близо до себе си, вдъхна уханието й, топлината й. Беше изчерпан. Никога изпразването му не е било толкова силно. Сякаш семето му беше изтръгнато от душата му, а не от стегнатата торбичка под пениса.

— Моя — прошепна той, а прегръдката му се стегна, защото умората го надвиваше. Калън бе наясно, че предявява претенциите си над нея и призна пред себе си, че е ужасен до дъното на душата си.

Глава 11

Меринъс се събуди слаба и изтощена. Премести се малко в леглото, търсейки топлината, която я бе обгръщала през нощта, но Калън го нямаше. Младата жена отвори очи и примигна, взря се в тавана и се опита да не обръща внимание на настойчивата нужда, която пулсираше във вагината й. Проклятие, на това му се казваше силна целувка. Тя облиза бавно подутите си устни. Калън ги беше хапал и близал повече от веднъж. Езикът му, със своята грапава структура, създаваше усещането за триещо кадифе по кожата й, а споменът за него я накара да потръпне.

Нуждаеше се от душ. Изсъхналата пот дразнеше кожата й, карайки я да се чувства мръсна. Миризмата на секс, топла и дива, беше останала във въздуха и по тялото й. Меринъс направи гримаса. Надигна се от леглото, стъпи предпазливо на студения дървен под и тръгна към отворената врата, направо през стаята. Банята, оборудвана с голяма вградена вана, и една кратка бележка на шкафа до мивката, я поздравиха.

„Изкъпи се. Почини си. Стой в къщата. Ще се върна скоро с вещите ти.“

Дотук с живота в палатката, въздъхна тя. След часовете, които й бяха нужни да я разпъне толкова добре, може би щеше да е хубаво да я използва повече от няколко часа. Зачуди се от колко време го няма Калън, но след това реши, че е без значение. Той щеше да се върне достатъчно скоро, а тя отчаяно се нуждаеше от къпане.

Меринъс напълни ваната почти догоре, добави щедро количество соли за вана, които откри наблизо, след това се отпусна в горещата вода. Изми набързо косата си, уви я с хавлия, после се излегна, за да позволи на тялото си да се накисне. Тя огледа кожата си, видя червени охлузвания и няколко по-чувствителни места, където езикът му я бе докосвал малко по-грубо. Гърдите й още бяха подути от желание, зърната все още твърди.

Не можеше да разбере това. Събитията от предишния ден изглеждаха повече като сън, отколкото действителност. Но болезненото усещане между бедрата беше истинско, руменината по гладката могила на влагалището й, чувствителността на тялото. Желанието за Калън не беше толкова интензивно, толкова пронизващо, както предишния ден, но все още пулсираше в нея. Все още изпитваше болка за него. Това нямаше смисъл.

— Меринъс — повика я гласът на Шера през затворената врата съпроводен с леко почукване. — Мога ли да вляза?

Тя провери дали мехурчетата я покриват, след това въздъхна дълбоко.

— Да. Влез.

Жената пристъпи в стаята, а хубавите черти на лицето й бяха белязани от загриженост, достигаща до светло — сините й очи.

— Ако ДНК-то на Калън е на лъв, тогава каква е твоята? — Меринъс не се притесняваше да говори директно. Имаше повече от един като Калън и тя го знаеше.

Шера въздъхна. Седна грациозно на подплатения стол в края на ваната.

— Снежен леопард — отвърна тя тихо. — Кръстоската на Даун и Дейън е с пума. Танер е бенгалски тигър. Тайбър е ягуар, Калън е лъв.

Тя наблюдаваше Меринъс внимателно, изражението й бе спокойно и сдържано, но очите й бяха потъмнели.

— Какво се случва с тялото ми? — Меринъс щеше да зададе въпросите си, които засягаха тяхната ДНК малко по-късно. Точно сега имаше по-належащи проблеми.

— Това е чифтосване, Меринъс — каза Шера спокойно. — Тестовете, които правим, още не са напълно готови. Док продължава да работи над тях. Но изглежда феромоните и химията са виновни. Твоите съвпадат с тези на Калън и тялото ти реагира на това по свой начин. Има още толкова много неща, които не знаем за нашите възможности. Има прекалено много неизвестни. За съжаление се нуждаем от още проби. Надявах се да успея да ги взема, преди да се изкъпеш. Твоето тяло ще ни даде повече отговори, отколкото това на Калън, сместа на неговата семенна течност и твоите секрети се съдържа в теб.

През Меринъс премина страх.

— Не взимам противозачатъчни — прошепна тя с треперещ глас. Не можеше да повярва, че не е помислила за това по-рано.

— Не се притеснявай — побърза да я успокои Шера. — Спермата на нашите мъже никога преди не е била съвместима с жените. Но за да сме по-сигурни, това, което ти инжектира Док миналата нощ ще ти попречи да забременееш, в случай, че взаимодействието промени това.

— И това „нещо“ се случва в тялото ми? — попита Меринъс колебливо. — Ще го спре ли?

Шера въздъхна тежко.

— Така смятаме. Семенната течност на Калън изглежда има противодействащ агент в себе си, но като че ли действа много бавно. С течение на времето предполагам, че ще изчезне.

— Виж, Шера, този път наистина загазих — въздъхна уморено Меринъс, затваряйки очите си за проблема, в който сега откри, че е нагазила. — Това не е добре.

— Може би за Калън е — каза меко Шера. — Той става много гневен, много безнадежден, Меринъс. Той ни води. Защитава ни. Може би се нуждае точно от това. Не мога да кажа, че бе спокоен, когато го видях тази сутрин, но сега прави по-дългосрочни планове, не само за смъртта си.

— И какви са тези планове? — попита Меринъс, гледайки я през парата на топлата вода.

— Да се грижи за теб. Да те защитава — осведоми я другата жена колебливо.

— Не! — Меринъс разтърси глава яростно. — Това е само една история. Това химическо нещо ще изчезне, както и аз. Не мога да остана тук. И ако той се върне обратно, тогава аз ще премина към следващата история. Това не е за постоянно.

— Така мислиш ти — Калън стоеше на прага, лицето му беше мрачно, свирепите линии бяха разтеглени в маска на мъжка възбуда и решителност. — Не можеш да ме оставиш сега, Меринъс. Няма значение какво иска всеки от нас — той погледна към Шера твърдо и властно.

— Имам нужда от тези проби, Калън. Веднага — каза тя като се изправи на крака. — И Меринъс е наранена…

— Няма нужда да ми казваш какви са моите отговорности, Шера — стрелна я той с остър поглед. — Винаги съм ги разбирал напълно.

— Разбира се — изрече Шера тревожно. — Моля те, когато тя приключи, ни е нужна в лабораторията.

— Аз не съм опитна мишка — избухна Меринъс. — Не искам да бъда мушкана и гонена непрестанно.

Тя се изчерви, когато Калън изви вежди подигравателно. След това и тялото й пламна, щом погледът й се плъзна към бедрата му, после обратно нагоре. Той беше възбуден. Готов за нея. Отново. Тялото й се разпали още повече, кръвта й започна да препуска диво във вените.

— Тръгвай, Шера. Скоро ще я имаш за своите тестове — Калън се отдръпна позволявайки й да се измъкне, след това затвори вратата зад гърба си.

Меринъс го гледаше от потънала във ваната, дишаше тежко, а тялото й реагираше на горещия блясък в сънените му очи.

— Няма да те взема отново, още не — обеща той тихо. — Но скоро. Имаш ли нужда от помощ да излезеш от ваната? Мога да ти приготвя обяд, преди да бъдеш принудена да понасяш изследванията на Док.

Жената присви очи към него. Той беше властен и твърд. Тя мразеше това в един мъж.

— Аз съм голям човек и мисля, че съм способна да се изкъпя — отвърна тя мило, търпеливо. Вътрешно чувстваше всичко друго, но не и търпение.

— Меринъс, докато тялото ти настоява за докосването ми, не е добра идея да ме предизвикваш с женската си упоритост — предупреди я Калън, а чертите му бяха напрегнати, показвайки мъжката му агресивност. — В момента не мога да се контролирам напълно. Не мога да ти обещая, че ще бъда внимателен, ако ме провокираш.

Устите на Меринъс се свиха в тънка линия. Колко типично по мъжки. Тя отвори уста да отговори, но размисли, когато ръката му се вдигна повелително.

— Чуй ме добре — започна той. — Щом приключиш с банята ела да се нахраниш. Дрехите ти са на леглото. Опитвах се да ти кажа, че аз не съм вълшебната приказка, която си измислила в главата си. В този момент аз съм повече инстинкт, отколкото контрол. Точно сега съм повече животното, от което съм бил създаден. Не предизвиквай животното, защото дори аз не мога да предвидя отговора му.