Меринъс чу вика си, когато избухна в пламъка на удоволствието. Отчаяно, силно, бедрата й се разтресоха и почувства, че умира. Кулминацията й бе като приливна вълна, втурна се през нея, подхвърляше тялото й, разтърсваше го, вибрираше през него, погубваше я, докато тя държеше здраво косата на Кал, молейки се за някаква котва, която да я задържи на земята. Вълната на насладата й беше безкрайна. Горещото пулсиращо освобождение свиваше мускулите на влагалището й, карайки го да се стегне около пръста му, намокри ръката и бедрата му, с прилив от течност, което по всяко друго време би я ужасило.

Тогава устата му я покри, поглъщайки стоновете, езикът му проникна във влагалището, предизвиквайки отново удоволствие, а грапавата му структура раздразни чувствителната плът.

— Първо ще те чукам — изръмжа той. Тялото му се премести, а ръцете му я повдигнаха, докато дебелата главичка на члена му застана пред входа на влагалището й. — Ще те чукам, докато не започнеш да крещиш отново, Меринъс. Отново и отново. Крещи за мен, бейби.

Тя изкрещя. Един силен тласък погреба дебелата, стоманено твърда ерекция дълбоко в нея. Меринъс усети как тестисите му се плеснаха в задните й части, видя как суровото му лице се преобрази в гримаса на несравнимо удоволствие, очите му бяха затворени, тялото извито, стегнато, напрегнато.

* * *

Калън се бореше за въздух, за контрол. Тя беше толкова стегната и гореща, мускулите й го обхващаха като хлъзгав, кадифен юмрук. Контрол. Той трябваше да се бори да се овладее. Можеше да контролира разразилата се страст, пулсираща в него, настояваща за силна, бурна езда. Меринъс се извиваше под него, а бедрата й трепереха, привличайки го все по-навътре в топлата си женственост, поглъщайки го изцяло.

Стискайки зъби, Кал започна да се движи бавно, искаше да изкрещи от невероятното удоволствие от триенето на нейната плът в неговата. Пенисът му беше толкова чувствителен, че бе почти непоносимо. Можеше да почувства малкия шип — като издатина, излизаща от главичката на члена му, как бавно се показва от скривалището си. Калън започна да се моли. Молеше се на Бог, да му помогне, да не я нарани. Да не позволи на някога пасивната част от пениса му — малката, извита твърда издатина — да я нарани. Защото по никакъв начин не можеше да му попречи.

Тя се гърчеше под него, борейки се за въздух, тялото й бе влажно от пот, женският й нектар покриваше вътрешната част на бедрата й, също и неговите. Той проникваше дълбоко в недрата й, стенейки при всеки тласък, в който стегнатата топлина го притискаше, чувствителната подутина на шипа дразнеше деликатната й плът, подлудявайки го от удоволствието, което заливаше тялото му.

Калън стисна зъби срещу усещанията, като подпря тялото си върху нейното. Тя трепереше под него, главата й се мяташе върху чаршафите, извиваше се отчаяно, молейки го за освобождение.

— Калън! — изпъшка Меринъс, ръцете й се вкопчиха в раменете му, а ноктите й се забиха в кожата му.

Новото усещане го накара да изръмжи високо, изненадвайки го. Калън усети набъбването на члена си, пулсирането му. Заби се в нея по-силно, по-дълбоко, едната му ръка обхвана бедрото й, за да я задържи неподвижна, другата се мушна под раменете, повдигайки гърдите й към гладната си уста. Той просто не можеше да й се насити. Зърното й бе твърдо и сочно, хватката около пениса му се затягаше всеки път, когато го подръпнеше.

Меринъс беше близо до кулминацията. Толкова дяволски близо. Той също. Калън можеше да почувства горещите бели пръсти на пламъка да се придвижват надолу по гръбнака му, набъбването на шипа, удължаването на малката твърда ципа. Тогава целият ад се разтвори. Той се тласна вътре в нея силно, дълбоко, и когато почувства пълното удължаване на ципата, усети дразненето, което тя предизвикваше по копринената плът на стените на влагалището, в областта на неуловимата G-точка. Шипът се настани там, карайки тласъците му да станат по-силни и резки, а страхът да не я разкъса, да я нарани го убиваше. Но удоволствието! Удоволствието беше различно от всичко, което някога бе изпитвал. Обвиваше се около върха на ерекцията му, като малки пръсти от рая. Шипът, от който толкова се боеше през всичките тези години, унищожи чувството му за равновесие. Калън можеше да го усети как се движи, как гали чувствителното място, на което се бе настанил. Всяко движение караше Меринъс да вика, да трепери, да се стяга, и в същия миг Калън чу вика й. Тялото й се изви, очите й се разшириха, взираше се в него със замаяна, дива жажда, секунда преди оргазмът да я връхлети. Тя се стегна около него, действието я направи толкова тясна и гореща, че той не можеше да направи нищо друго, освен да я последва. Гърленото ръмжене, когато почувства необичайно интензивната еякулация, го шокира.

Тя дишаше затруднено, сега плачеше, главата й се мяташе от крайната степен на удоволствие. Най-сетне Калън усети как малката издутина спада, позволявайки му да се изтегли от тялото й.

Меринъс още трепереше. Бузите й бяха мокри от пот и сълзи, докато се бореше за въздух. Гърдите й бяха подути, зърната й твърди малки връхчета, които не се отпуснаха след кулминацията й.

— Меринъс — прошепна той нежно, освободи я от прегръдките си и легна до нея. Ръката му погали влажния й гръб. — Не плачи повече, бейби. Не мисля, че мога да го понеса.

Дъхът й секна. Едната й ръка притисна гърба му, а другата се обви около врата му.

— Причиних ли ти болка? — той се ужаси, че може да го е направил, а да не е забелязал.

Тя поклати глава срещу гърдите му. Едно леко движение на езика й погали кожата му. Калън пое дълбоко и внимателно дъх след тази малка ласка. Все още беше твърд, лесно можеше да я вземе отново, но се страхуваше за нея.

Тя беше девствена, а когато проникна в деликатното й тяло, бе проявил твърде малко нежност.

Меринъс прошепна нещо в гърдите му.

— Какво? — той се отдръпна леко назад и се взря в замаяните й тъжни очи. — Какво каза?

— Имам нужда от теб отново — една сълза се плъзна по бузата й. — Имам нужда от още, Калън.

Тя беше изтощена. Калън можеше да го види в изражението й, в очите й, можеше да го чуе в гласа й. Тя беше засрамена, притеснена и изплашена от съкрушителните усещания, които бяха контролирали тялото й.

— Шшт, не плачи, бейби. Трябва само да поискаш — той се усмихна леко, палците му изтриха сълзите от очите й.

Меринъс бе толкова уморена, че това го притесни, но не можеше да отхвърли желанието й, не и когато то беше и негово. Калън я обърна на една страна, повдигна крака й над своя и изви задните й части към себе си.

— Ще го направим по-бавно — обеща той. — Знам, че си изтощена.

Тя поклати глава, задъхана, стенеща, когато пенисът му навлезе отново в нея и я разтегна, плъзгайки се дълбоко. Стегнатата прегръдка го накара да стисне зъби от подновената наслада.

— Усещам те толкова добре — промърмори той в ухото й, пръстите му намериха набъбналата пъпка на клитора й и започнаха да я масажират нежно. — Толкова тясна и гореща около мен, Меринъс. Различно от всичко, което познавам.

— Ние сме дрогирани, затова — изпъшка тя. — Ти ни упояваш, Калън.

— Тогава ще остана завинаги упоен — той захапа меката част на ухото й, обичаше рязкото й поемане на дъх, начина, по който се притиска назад към него. — Няма удоволствие на този свят толкова приятно, колкото усещането на твоята вагина, обвита около мен.

— О, Господи, защо направи това да звучи толкова секси? — простена тя, стягайки се около него, трепереща от усещането на устните му по шията си.

— Защото е секси — увери я усмихнато. Облиза нежната кожа точно под ухото й, обичаше малките въздишки, които тя издаваше. — Секси, еротично и горещо като ада — той се тласна по-силно в стегнатата ножница, стискайки зъби от удоволствие.

— Ще се погубим един друг, преди желанието да си отиде — задъха се тя. — Калън! — извика, когато усети тръпките, преминаващи през тялото й.

Той също го почувства, шипът се появи отново, като ласка върху стегнатите й мускули.

— Боли ли те, Меринъс? — Калън се измъчваше, ужасен, че е постъпил неправилно, и че тя страда въпреки нуждата си. — Кажи ми ако те боли. Ще се опитам да спра.

Той зарови лице във влажната й коса. Господ да му е на помощ, ако й причиняваше болка. Господ да им е на помощ и на двамата.

— Какво има? — изпъшка тя, когато тласъците му станаха по-твърди и дълбоки.

Калън не можеше да го контролира. Бедрата му започнаха да тласкат пениса му по-силно, изключителната чувствителност на шипа правеше насладата толкова дяволски прекрасна, че му се искаше да започне да вие.

— Боли ли те? — попита той отново, стискайки зъби, борейки се да се овладее.

— Не — извика Меринъс, ръката й улови движещите се бедра. — Ох, още. Искам още.

Калън я обърна по корем и се премести зад нея. Сега инстинктът го ръководеше, ритъмът на желанието взе връх над разума. Разтвори широко бедрата й и се притисна към задните й части, усети как скротума му се стегна в основата на члена, щом потъна дълбоко и решително в нея. Главата му се наклони, зъбите му захапаха чувствителното място между рамото и шията й. Меринъс изкрещя от удоволствие. И беше удоволствие. Тя умоляваше за още, прикована от твърдото му тяло, от движещите се бедра, от острите зъби, които я държаха неподвижно за нахлуването му.

Той беше животното, от което винаги се бе страхувал. Дълбоко в съзнанието си, Калън беше ужасен от собствените си действия, но беше безпомощен пред лицето на разгонването, което вземаше връх над него. Шипът беше само наполовина изправен, чувствителен, плъзгаше се по тесните стени на влагалището и гладката плът. Това беше повече, отколкото би могъл да понесе. Не можеше да се контролира повече.