— Шера, ела тук ако искаш да вземеш тези проби — гласът на Калън беше тих, можеше да почувства и чуе ръмженето, зараждащо се в гърдите му. „Периодът на разгонване“ се надигаше в него, но той знаеше, че Меринъс се измъчва от това. Можеше да чуе задъханите й стонове, да подуши топлината й.

— По дяволите, Кал, доведи я в колибата — възрази яростно Шера. — Палатката не е най-романтичното място. И със сигурност не е най-доброто място за взимане на проби.

— Ако я докосна, ще изгубя контрол — прошепна Калън.

Признанието отне всичките му сили. Не можеше да я докосне, не можеше да се доближи до нея. Шера замълча, а тишината легна мрачна и напрегната.

— Добре, оттегляме се. Ще отидем там и ще я вземем. Ти стой извън обсега й, Калън. Нуждаем се от проби от кръв и слюнка, преди да я докоснеш отново.

— Тогава по-добре ела тук бързо. Ако още веднъж заплаши да ме кастрира, всички залози падат.

Калън затвори мобилния си телефон и се премести по-далеч от лагера на Меринъс. Не можеше да понася стоновете й. Уханието й го подлудяваше. Ръцете му се свиха в юмруци, а тялото му се напрегна от желание. Можеше да усети пламтенето на малката издатина под главичката на члена си. Шип4. Той знаеше, че е там. Беше го виждал безброй пъти, но никога, през всичките тези години, когато бе правил секс, шипът не се бе събуждал за живот.

Сега туптеше. Пулсираше за свой собствен живот, а почти непоносимото му подуване беше искащо само по себе си.

Колко дълго щеше да чака, Калън не бе сигурен. Времето се отмерваше с всеки трепет на пениса му, с ритъма на кръвта във вените му, със страстта, която сякаш нарастваше постоянно.

— Хей, братле — Тайбър клекна до него, докато Даун и Шера се придвижваха бързо към палатката. — Кажи ми какво да правя.

— Намери лекарство — той направи гримаса с дрезгав смях. — Говорим за голямо усложнение тук, Тайбър. Дотогава, ти и Танер разузнавайте из района, за да сме сигурни, че нямаме зрители. Аз ще последвам Даун и Шера веднага след като изведат Меринъс от палатката и я поведат към къщата.

Тайбър кимна. Плесна Калън по рамото, един жест на привързаност, който използваха, след това се отдалечи бързо. Калън се облегна на камъка зад себе си и въздъхна тежко. По дяволите. Твърде сложно.

* * *

— Меринъс, аз съм приятелка на Калън. Мога ли да вляза? — женският глас беше мек и невероятно нежен.

Меринъс рязко се изправи в седнало положение, придърпа спалния чувал върху гърдите си и се взря в затворения с цип вход.

— Къде е това мръсно копеле? — изруга тя гневно, протегна се и издърпа ципа яростно. — Ще го убия.

Две жени бяха застанали пред палатката и я гледаха с любопитство.

— Меринъс, трябва да се облечеш и да дойдеш в дома на Калън. Нашият доктор чака там.

— Има ли лекарство? — тя присви очи към тях.

— Горе-долу — блондинката направи гримаса. — Облечи се и ще ти обясним всичко по пътя.

— Не знам дали ще мога да вървя — отвърна тя, и гневът отново се надигна в нея. — Каквото и да е това, което ми е причини той, не е приятно.

— Калън е в малко по-добра форма в този момент. Името ми е Шера, а това е сестра ми, Даун. Ще ти помогнем да се облечеш. Джипът ми е много близо, така че не трябва да ходиш надалеч.

Докато Шера говореше, Даун издърпа чифт светли къси панталони от раницата и широка риза без ръкави.

— Хубаво, с широките дрехи би трябвало да е по-добре — Шера ги взе и ги подаде на Меринъс. — Имаш ли нужда от помощ за обличането?

— Не — Меринъс стисна плата в ръка.

За да свали дрехите си, имаше причина, и те би трябвало да я знаят, нали? Въздъхна раздразнено, стисна зъби и се облече бързо.

Движението й причиняваше неудобство. Но в този момент и с дишането беше така. Не че болеше. Удоволствието просто беше толкова интензивно, че й беше непосилно да сдържи стона си, когато меката памучна материя падна върху гърдите й, и погали зърната.

— О, Господи, ще го убия! — промърмори тя, изчервявайки се от срам.

— Имаш разрешението ми — Шера разкопча ципа на входа и излезе от палатката. — Можеш ли да вървиш? Доведохме един приятел в случай, че не можеш.

Меринъс поклати глава, сега смущението пламна по цялото й тяло.

— Мога да вървя. Нека само да побързаме да отидем там.

За нейна радост, Шера беше права. Джипът беше много по-близо до палатката, отколкото разстоянието, което Меринъс би могла да извърви. Автомобилът още работеше, климатика също.

— Дръж се и ще побързаме — обеща й Шера, скачайки на шофьорското място.

О, това не беше справедливо. Меринъс почувства пропълзяване на удоволствие по гръбначния си стълб, докато подскачаха по камъните и коловозите. Младата жена затвори очи, стиснала здраво стоманения лост до себе си и ръба на седалката. Всяко раздрусване на тялото само усилваше възбудата бушуваща в нея.

— Определено тази история трябва да се напише. Как наричате това, между другото? — попита Меринъс. — Чувстваме се ужасно възбудени.

— Близо си — Шера я стрелна със загрижен поглед. — Нарича се „период на разгонване“. Дори не знаехме, че съществува до тази вечер. Не разполагаме с много данни за него. Случвало се е само веднъж, преди ние да се родим.

Не отне много време думите да достигнат до съзнанието й.

— Ние? — обърна се към нея шокирано. — Има още като Калън?

Шера кимна, като продължаваше да гледа неравния път, по който се движеха.

— Има още петима като Кал. Трима мъже, Даун и аз. Данните за съществуването ни бяха унищожени в лабораторията. Останаха само файловете за Калън. За щастие, учените се опитали да прецакат своите работодатели и не са казали за своите малки експерименти с останалата част от нас.

В гласа на жената имаше огорчение и гняв, не че Меринъс я винеше. Можеше само да си представя ужасите, които са преживели там двете млади жени.

— Значи, вие имате собствен лекар, така ли? — тя се задъха, когато подскочиха през поредица от коловози. О, Боже! Затвори очи. Ако скоро не достигнеше оргазъм, щеше да изгори жива.

— Единственият останал учен. Той ни помагаше в лабораториите, след това ни помогна да избягаме. Бди над нас, грижи се всичко с нас да е наред физически. Понякога и психически — Шера вдигна рамене. — Той е добър човек. Доста възрастен вече, но все пак добър.

— О, по дяволите, Шера, внимавай с тези неравности — Меринъс въздъхна печално, когато жената увеличи скоростта по неравния път. — О, Боже, умирам тук.

— Съжалявам, Меринъс, наистина трябва да бързаме — Блейзъра се изстреля напред.

Въпреки че калният път бе тесен и се спуснаха стръмно по склона, жената караше с невероятна скорост, и те постепенно се изкачваха по почти непроходимия път.

— Не сме далеч — обеща Шера, когато достигнаха върха, след това направи завой и започна да се спуска по друг стръмен склон. — Само още няколко минути.

Още веднъж направи остър завой и поеха право нагоре по средата на широка река, която течеше през две планини. Няколко мили по-нагоре, отново направиха завой към покрит с чакъл път, който водеше към голяма, груба дървена колиба. Нищо чудно, че не можеше да намери пътя, помисли си Меринъс. Нямаше път.

— Вкарай я в гаража — каза Даун от задната седалка. — Трябва да я заведем долу.

— Док има малка лаборатория под колибата, в една пещера, която открихме, когато дойдохме за пръв път. Сухите, прохладни условия са идеални за неговата работа.

Превозното средство подскочи и влетя в гаража от едната страна на постройката, след което спря рязко.

— Хайде. Калън ще бъде тук до една минута, а аз искам да си на безопасно разстояние, когато той се покаже — Шера я поведе към врата, която водеше към прохладно стълбище.

— Мислех, че целта ще бъде да стоя близо до Калън — въздъхна Меринъс. — Не ми харесва това, Шера.

— Е, дай време на Калън и ще започне да ти харесва още по-малко — засмя се Шера. — Той е деспотичен и арогантен. Ние го обичаме, но е същински ад за нервите.

— А какво ще кажеш за леглото? — Меринъс следваше слабо осветеното стълбище близо до Шера, когато свиха и достигнаха до голяма открита пещера.

Каменното помещение бе ярко осветено, с множество маси, компютри, блестящи светлини и сложни машини.

— Къде е Франкенщайн? — въздъхна тя, спря и започна да се взира наоколо учудено.

— Казах ти, на път е — в гласа на Шера прозвуча смях. — Хайде, срещни се с Док и ще вземем пробите, които ни трябват.

Проби. Проби от кръв, слюнка, дори проба от вагината й. Меринъс лежеше на равното легло, покрита с чаршаф, а тялото й беше влажно от пот. Шера, Даун и възрастният лекар се движеха около нея непрекъснато. Дори потта й бе изследвана. Не беше удобно, но в сравнение с бушуващата страст, вибрираща в нея, това не я притесни.

— Добре, сега съм готова за антидота — заяви Меринъс, когато започна да усеща дълбоките, силни контракции в утробата си, съвпадащи със силното пулсиране, което атакува вагината й. — Време е да се направи нещо.

Доктор Мартин се наведе над сложен микроскоп, а компютрите и джаджите започнаха да бръмчат, когато натисна няколко команди на клавиатурата, вдигна глава и провери показанията. Въздъхна, клатейки глава.