— Господи, подушвам те. Толкова топла и сладка — изпъшка мъжът, отдръпвайки се, а главата му се сведе, когато се отпусна в долината между гърдите й. — Толкова отчаяно искам да те вкуся, Меринъс, това бушува в мен.

— Какво? — разтърсващо удоволствие наелектризира тялото й.

— Искам да заровя устата си в горещата ти малка сърцевина — изстена той. — Искам да изпия всяка капка от твоята влага и да те галя с езика си, докато не ми дадеш още.

Въпросната влага потече бавно по краката й в безмълвна молба да го направи. Набъбналият й клитор пулсираше, утробата й се свиваше. Устата му захапа извивката на гърдата й, езикът погали издутата плът, накара я да трепери от желание.

— Моля те, направи нещо — изпъшка Мер, бедрата й се стегнаха около него, когато той се намести между тях. — Кълна се, Калън, докосването ти е като наркотик.

Той спря. Меринъс усети напрегнатите му мускули, от устата му се откъсна проклятие, когато се отдръпна рязко от нея.

— Ще съжалявам за въпроса си, но сега пък какво не е наред? — младата жена облегна глава назад на канапето, дишаше тежко, докато покриваше гърдите си с ризата.

Можеше да чуе и неговото накъсано дишане. Отвори очи и го погледна — той стоеше на няколко метра и също я наблюдаваше.

— Ако не си тръгнеш от тук, ще те изчукам — извика той диво. — Помисли за това, Меринъс. Ти не ме познаваш, аз съм един непознат за теб. Генетично животно, което е готово да разкъса дрехите от тялото ти и да те вземе на омазания с масло диван. Това ли искаш за първия си път?

Меринъс се намръщи.

— Е, това не е на върха на списъка ми за нещата, които трябва да свърша днес. Но аз винаги съм била добра в импровизациите.

Тя не можеше да измисли причина да не легне по гръб на канапето и да го остави да я вземе по неговия начин. Не разбираше проблема му и тялото й така се бунтуваше, че наистина не й пукаше.

— Меринъс, помисли — започна Калън, като отиде да седне на другия край на канапето, прокарвайки пръсти през косата си. — Ти никога не си връхлитана от страст по такъв начин. Това не може да е нормално.

— От къде да знам? — намръщи се тя. — Казах ти, никога преди не съм го правила. А ти?

— Какво аз? — попита той подозрително.

— Правил ли си секс досега? — попита нетърпеливо. — Изглеждаш толкова нерешителен, просто съм любопитна.

— Разбира се, че съм правил секс — намръщи се Калън. — Това беше задължително, преди бягството ми от лабораторията. Правих секс всеки ден в продължение на две години.

През тялото й премина шок.

— Ти си бил на шестнадесет години, когато си избягал — каза тя ужасено. — Твърде млад.

Той я стрелна с поглед.

— Бях заловен отново на седемнадесет и задържан до двадесет, преди да унищожат лабораториите. Трябва да бъдеш сигурна в източниците си, Меринъс.

— Учили са те как да правиш секс? — тя не можеше да си представи нещо толкова варварско.

— Разбира се, убиването на един човек може да стане по много начини. Учиха ме как да доставям удоволствие и как да причинявам болка — каза презрително. — Знам всички възможни начини, които дори не можеш да си представиш, за правене на секс с мъж или жена, с всяка степен на всяко усещане.

Меринъс преглътна с усилие, примигвайки към него.

— Това е ужасно — прошепна тя. — Защо ще ти причиняват това?

Калън изглеждаше отвратен — както от себе си, така и от нея.

— Направиха го, за да ме обучат — напомни й той студено. — Трябваше да бъда убиец, Меринъс. Има много начини за убиване, за осакатяване, за принуждаване, за получаване на информацията, от която се нуждаеш. Научиха ме на всички тези неща. Но това не дава отговор на настоящия ни проблем. Не си спомням да е имало случай, когато целувките ми да действат упоително на жена.

— Може би само на мен — въздъхна тя тежко. — Целувките ти наистина са добри, Калън.

Устните му се повдигнаха в ъгълчетата, а очите му се изпълниха с уморено веселие.

— Ти си опасна жена. Как се чувстваш сега?

— Възбудена — въздъхна тя. — Много възбудена.

Горещата туптене между бедрата й заплашваше да се просмуче през панталоните й. Беше толкова готова, толкова искаща, че можеше да експлодира.

— Това може да се окаже проблем.

— Защо? Защото и при теб е същото? — попита тя. — Да, наистина усложнява малката ти представа за оцеляване, нали?

Меринъс се изправи на крака. Беше се изморила. Ако не си тръгнеше, щеше да започне да го умолява да я вземе. Просто трябваше да започне седмицата с почивка.

— Къде отиваш? — Калън се намръщи, когато тя вдигна чантата си от средата на пода и пое дълбоко дъх.

— Обратно в лагера.

— Лагерът? — той звучеше недоверчиво.

— Да, лагера — заяви тя. — Преди няколко часа разпънах една палатка в долната част на имота ти. Можеш да ме намериш там, ако искаш да поговорим или каквото и да е.

По изражението му премина недоверие.

— Направила си лагер край моята река? — попита той. — Ти си навлязла в чужда собственост. Кога го направи? Смяташ ли, че проклетите войници няма да те открият там?

— Направих го тази сутрин. Казах ти Калън, омръзна ми да чакам. Ще намеря път към теб рано или късно, дори ако това ме убие.

— Тези войници могат да го сторят — отвърна той. — И не можеш да останеш там. Това е престъпление — повтори мъжът.

— Тогава ме съди, след като изглежда не си готов да ме чукаш — сви рамене тя. — Ще чакам, Калън, но не съм много търпелив човек. Ако бях на твое място, щях да побързам.

— Или ще направиш какво? — попита той подозрително.

— Или ще се обадя на братята си и ще ги оставя те да свършат работата, все пак — каза тя, отключвайки вратата. — И повярвай ми, те ще посрамят твоите войници с абсолютната си издръжливост. Аз съм само комитетът по посрещането, седморката на Тайлър са истински ад.

Меринъс изхвърча от офиса, оставяйки само аромата си. Чист, свеж, толкова дяволски горещ, че накара пениса му да запулсира. Калън се срина по гръб на канапето, загледан в празната стая, дишайки учестено. По дяволите, това не бе хубаво. Тя все още не бе напуснала сградата и всичко, което можеше да направи той, бе да се сдържи да не я довлече обратно и да поеме всяка частица страст, която имаше в нея, точно тук, върху дивана.

Той простена, мисълта да намести главата си между тези копринени бедра, езикът му да отпива от сладката влага, която предизвикваше този интригуващ аромат, беше повече, отколкото може да понесе. Той облиза устни и изруга. Нещо не бе наред. Това не трябваше да бъде толкова силно.

Изправи се на крака, отиде до бюрото и вдигна слушалката на телефона от поставката. Бързо набра номера и зачака да му отговорят.

— Док Мартин — гласът на Шера бе любезен, спокоен и хладен.

— Кажи на Док да излезе от къщата възможно най-скоро. Имам проблем.

Последва кратко мълчание от другата страна на линията.

— Какъв? — попита тя тревожно.

— Физически. Нуждая се от някои тестове. Просто да излезе — той затвори телефона, преди тя да отговори. Калън трепереше, кожата му бе чувствителна, тялото му изискваше освобождение от малката журналистка, която го изкушаваше толкова отчаяно.

Похотта не беше такава. Той знаеше, че е много сексуален, повече от неудържим в тази област и бе сигурен, че не е такава. Не беше наркотик, не беше упояваща. Не забиваше нокти в слабините ти, изисквайки удовлетворение. Което означаваше, че има проблем. Спонтанен, генетичен проблем, който се проявяваше едва сега. Клатейки глава, Кал можеше само да се моли да греши. Отправи се към камиона и към спокойствието на дома си.

Глава 8

— Това може да отнеме няколко дни — Док Мартин, единствения останал жив от първоначално петимата учени, които бяха работили върху създаването на Калън и останалите, извади дузина флакони от една малка кутия и започна да нарежда инструментите си.

Имаше кръвни проби, проби от слюнка, по дяволите, дори повече от една проба от семенна течност. Въпреки еякулацията обаче, пенисът на Калън още пулсираше. Кръвта му препускаше във вените и той не можеше да изтръгне аромата на тази проклета жена от тялото си.

— Някакви предположения? — попита Калън.

Док вдигна рамене.

— Може да бъде всичко Калън, все пак казвам, че спокойно бихме могли да го ограничим до сексуален проблем. Не бих правил заключения, преди да приключат изследванията. Също така, са ми нужни и проби от жената. Трябва да я доведеш тук тази вечер, за да ги взема и да ги изследвам заедно с твоите.

— Не — не можеше да има доверие на себе си, когато тя е наоколо.

— От това, което каза, тя също е засегната, Калън — обади се Шера зад доктора. — Трябва да разберем какво се случва. Това не касае само теб. Би могло да засегне всички нас.

Целият Прайд се бе събрал. Другите трима го наблюдаваха мрачно, загрижени от новината за този нов проблем, пред който бяха изправени.

— Нека да изчакаме и да видим какво ще покажат моите. Ако тя още изпитва тази болка, тогава ще преценим — заяви Калън. — Дотогава, няма смисъл да я притесняваме — нито пък имаше смисъл да изкушава страстта, която бушуваше между тях.