Шип.

Тарик затвори очи, когато го заля горчивина.

Той потисна тръпката от чиста страст при спомена за усещанията.

Мили боже, удоволствието! То се различаваше от всичко, което някога би могъл да очаква. Израстъкът бе толкова силно чувствителен, пулсиращ, туптящ от насладата на оргазма, докато изливаше спермата си в Лира.

Мъжът въздъхна тежко и направи гримаса заради ерекцията, която още го измъчваше. Имаше чувството, че никога няма да получи достатъчно от усещането на копринената й вагина — с или без разгонването.

Ръката му погали косата й, пръстите му се заплетоха в меките кичури, докато той се наслаждаваше на усещането Лира да лежи до него.

Тя беше топла. Истинска. Тя беше подарък, какъвто той никога не си бе представял, че ще получи.

И го харесваше. Тарик знаеше, че тя изпитва към него поне малко привързаност, макар може би не толкова, колкото той изпитваше към нея. По дяволите, беше се влюбил в Лира през първите месеци, откакто се бяха запознали. Знаеше, че е любов. Знаеше, че чувството за притежание, радостта и чистата наслада, която намира в нея, не може да бъде друго.

Искаше да я сграбчи, да стегне ръцете си около тялото й и да я държи завинаги. Но знаеше, че реално погледнато, това е невъзможно. Можеше да я прегръща само сега и да види как ще реагира тя, когато се събуди.

А тази част го ужасяваше.

Щеше ли да бъде отвратена?

По дяволите, разбира се. Коя нормална, разумна жена би могла да приеме така лесно нещо толкова животинско? Толкова извън границите на онова, което тя знаеше, че е човешко?

Тарик усети как Лира се премести към него и потисна ръмженето от нетърпелива страст, когато кракът й се плъзна по бедрото му, а коляното й почти докосна стегнатата плът на скротума му.

Мили боже, тя го правеше необуздан. И той не винеше разгонването. Той знаеше какво ще му причини още от първата му конфронтация с нея.

Лира въздъхна в гърдите му, тихият, лек звук накара сърцето му да се свие, когато ръката й погали корема му, плъзгайки се нагоре към гърдите му и обратно.

Тарик замръзна, дъхът му почти секна, когато тя повтори действието си, а тялото й се стегна.

— Какво ти се е случило? — Пръстите й проследиха почти невидимата редица от белези, пресичащи гърдите му.

— Обучение. — Той се надяваше, че ще остави тази тема. Молеше се да го стори.

— Какъв вид обучение? — Тя се надигна достатъчно, за да отвори сънливите си очи, въпреки че погледът й бе ясен както винаги.

Тарик бе готов да се обзаложи, че Лира докарва баща си до лудост. Тя беше прекалено любопитна, прекалено независима и прекалено настоятелна за отговорите, които искаше.

— Просто обучение, Лира — отвърна най-сетне Породата. — Понякога не бях съвършеният малък войник, който трябваше да бъда.

Младият мъж чу огорчението, което стягаше гласа му и трепна при звука.

Пръстите й се раздвижиха по грапавите белези отново, а погледът й се насочи към него. Поглед, изпълнен с гняв. Намерението му не бе да я ядосва. Искаше само да я предпази от това, което бе познал през тези години. Нямаше причина тя да разбира жестокостите и безпощадността на онези, които го бяха създали.

— Надявам се да са мъртви. — Ръмженето й го изненада, както и кръвожадната ярост в красивите й очи, докато се взираше в него. — Който и да е сторил това, надявам се да си го убил.

Тарик го бе направил. Но това не бе нещо, с което се гордееше.

Гордееше се с този малък знак на притежание от нейна страна обаче. Тя беше ядосана заради него, а не на него.

— Свърши. Това е всичко, което има значение. — Тарик докосна бузата й, изумен от нея, точно толкова, колкото бе от първия миг, в който я бе зърнал.

Лира изсумтя при думите му, един напълно неженствен звук, който не го изненада особено, тъй като изражението й показваше несъгласието й с него.

— Имам нужда от душ. — Младата жена най-сетне се отдръпна от него, движенията й бяха колебливи.

— Ще ти покажа банята и ще ти дам да облечеш една от моите ризи. — Той стана от леглото, обърна се и я вдигна на ръце.

Лира се хвана за раменете му, като погледна нагоре към него изненадано.

— Много си деликатна. — И лека като перце. — Може би трябва да опиташ вана за облекчаване на болезнените усещания. В скрина имам соли, които ще те накарат да се почувстваш по-добре.

Джонас бе предложил гореща вана вместо душ, за да премахне болката, както и да даде малка отсрочка на нарастващата възбуда.

Тарик знаеше, че миризмата на Лира ще се промени и той ще може да долови промяната, докато тя преминава процеса на овулация. Таблетката, която бе взела, нямаше да направи нищо, за да спре възбудата, а само крайният резултат от процеса на овулацията. Нямаше да има яйцеклетка, без забременяване. Младият мъж игнорира лекия пристъп на съжаление при мисълта за това.

— Също така съм и гладна — информира го Лира. — Но не искам някои от онези гадни бисквити, изобщо. Искам малко истинска храна.

Тарик я пусна в банята и погледна надолу към нея объркано.

— Като например?

— Ще се обадя на Лю. Тя ще изпрати един от своите доставчици. — Жената огледа огромната баня, преди да го погледне отново многозначително.

Една покана да излезе. Това бе нещо, което бе трудно да се пропусне. Но все още не.

— Кажи ми какво искаш, ще изпратя един приятел да вземе за двама ни — предложи той вместо това. — Засега бих предпочел да не допускам никого, когото не познавам, в къщата.

Лека тръпка премина през тялото й, когато тя извърна поглед настрани за миг и въздъхна тежко.

— Добре. Мога да разбера това. Поне докато получа моя Китайски фикс.

Тарик изслуша внимателно ястията, които тя искаше да поръча, потискайки усмивката си. Бяха достатъчни да нахранят цяла армия. За щастие, имаше почти перфектна памет.

— Изкъпи се. Аз ще се обадя на Джонас да донесе поръчаната храна. Докато приключиш, ще бъде тук.

Можеше да подуши надигащата се в нея възбуда и искаше Лира да има време да се наслади на храната.

— Благодаря. Сега излез. — Тя му махна с изящен жест на пръстите си. — Не ми трябваш тук точно сега.

Устните му се извиха от раздразненото й изражение, но направи това, което му каза. И се молеше. Молеше се да му прости заради животното, което бе, а не човека, от когото знаеше, че се нуждае тя.



— Трябва да си отида до вкъщи за малко дрехи и вещи. — Лира намери нощницата и халата си в пералното помещение, сгънати прилежно върху на сушилнята, след като бяха изяли донесената китайска храна.

Гладът й бе заситен, но това бе всичко. Непрекъснато нарастващата страст, надигаща се в тялото й, беше на път да я подлуди. Тя караше гърдите й да туптят, а вагината да се свива. И я болеше за целувката на Тарик — буквално. Младата жена бе сигурна, че няма наркотик, който да е по-пристрастяващ от неговата целувка.

— Още не можеш да напускаш къщата, Лира. — Тонът му не търпеше възражение.

Добре, един мъж може наистина да бъде секси, когато е доминиращ, особено този мъж. Но тя просто не беше в настроение за това. Искаше да бъде обладана, но проклета да бъде, ако го помолеше да го стори. И тъй като знаеше, че той може да помирише възбудата й, знаеше, че е много добре запознат с глада, надигащ се в нея.

Лира се обърна внимателно, държейки сгънатите дрехи до гърдите си.

— Много лошо. Имам нужда от чисти дрехи и време да помисля…

Горчива усмивка изви устните му, а в погледа му се отрази яростна болка.

— Времето за мислене беше преди да решиш да приемеш целувката ми.

Младата жена поклати глава при гнева в гласа му.

— Не за това — информира го тя гневно. — Трябва да разреша някои неща, Тарик. Това промени живота ми, знаеш го, и аз го знам. Има и други неща, които участват, освен ти и аз, и това разгонване, или както там го наричаш.

Разгонване? По-скоро ад. Това я убиваше.

— Тогава се погрижи за тях по телефона — не се предаваше Тарик.

Господи, защо не бе обърнала внимание на предупрежденията на съвършено мъжката му упоритост, които бе зърнала през последните месеци? Той изглеждаше непоклатим като камък.

— Нуждая се от дрехи. Лаптопът ми…

— Няма да имаш време да носиш дрехи или да работиш… — Тарик тръгна към нея, очите му потъмняха от страстта, блестяща в погледа му. — Ще бъдеш щастливка, ако имаш време да ядеш.

Коремът й се стегна щом чу ръмженето в гласа му, когато той се протегна, взе нощницата и халата от ръцете й и ги остави обратно на сушилнята.

— Искам да те взема в леглото този път. — Пръстите му се заплетоха в косата й, когато Тарик дръпна главата й назад, а лицето му се сведе, сякаш щеше да я целуне.

Като че ли тя бе толкова лесна.

Нея не я интересуваше колко възбудена е или колко болезнена става възбудата. Нямаше просто така да се подчини и да приеме всичко. Тя може да не беше Порода с ясна преценка за това нещо с чифтосването, но все пак притежаваше разум.

Преди Тарик да успее да я спре, тя се завъртя настрани от него, мина през вратата и премина през кухнята към фоайето. Нямаше да се опитва да излезе през задната врата. Но може би имаше шанс да стигне до собствената си къща, преди Тарик да я спре на предния двор. Леден дъжд и всичко останало.