А и купувачите! Елайза повече или по-малко бе свикнала с факта, че пазаруването в супермаркет означава да се натъкне неизбежно на някои темерут, който се опитва да мине през касата за пет или по-малко покупки, след като в количката му има шест. Не бе задължително то да се превръща в проблем, но точно така ставаше, ако касиерката се затънеше да анулира сметката и да изпрати клиента на друга каса. Милите бавни старци, вонящите пияници, истеричните филипински домакини, изтощените френски бавачки — всички те бяха неизменна част от преживяванията й в супермаркета. А това я отегчаваше.

Обикновено.

Сега обаче бе обзета от желание да приготви мюсли. Беше сигурна, че приготвянето му ще я обогатя като личност. Затова с известна неохота и обзета от силен трепет, тя промърмори:

— Май ще трябва да отида до супермаркета.

— Ела с нас. Винаги ходим в събота следобед, след като приготвя закуската на Майкъл и нахраня децата на обяд. Така Майкъл може да си прочете вестника на спокойствие и има вероятност поне едно от децата да заспи в колата.

Марта отправи предложението с широка усмивка, сякаш я канеше на някакво много приятно място. Всъщност смяташе, че прави точно това. На нея супермаркетите й допадаха. Харесваше чистите и подредени редици от рафтове. Възхищаваше се на многобройните работници, които следяха бутилките да бъдат подредени плътно една до друга. Допадаше й, че бурканите и консервените кутии бяха строени в безукорни редици. Обичаше да избира разни неща и винаги си представяше огромното удоволствие, което щеше да изпита, когато поднесе някое специално ястие, и как пресните съставки, екзотичните подправки или ароматното сирене ще впечатлят гостите й. Супермаркетът беше неин приятели и й помагаше да изпитва гордост и задоволство. Най-много обичаше да ходи в супермаркета, докато Матю е на забавачка, а Мейси е заспала в количката. Тогава наистина имаше време да разгледа новите серии и продукти. Четенето на етикети бе представата й за нейното лично време.

За Елайза едва ли имаше нещо по-потискащо от това да прекара съботния си следобед в някой супермаркет — струваше й се просто неестествено. Нима сестра й не знаеше, че магазините на Кингс Роуд са отворени?

— Защо не отидем сега и не оставим Майкъл сам да се оправи със закуската си? — предложи Елайза.

— Да, бихме могли, защо не — изкиска се Марта.

— Хайде да живеем опасно — промърмори Елайза и се пресегна към портмонето си. — Ще оставя Куче тук.



След час и половина Марта, Елайза, Матю и Мейси най-сетне избутаха количките през вратата на местния супермаркет, защото когато имаш две деца на възраст под две години и половина, „сега“ означава цяла вечност.

— Какъв огромен избор! — промърмори Елайза поразена, докато минаваше по пътеката в сектора за плодове и зеленчуци. Имаше плодове, чиито имена трудно би могла да произнесе, камо ли да разпознае — тамарило, гуава, гренадило. Чудеше се какъв вкус имат и дали трябва да се съхраняват в хладилник.

— Обикновено откъде пазаруваш? — попита сестра й.

— От будката за вестници на ъгъла на нашата улица или в гаража.

Мейси седеше в количката, която буташе Марта, а Матю — в тази на Елайза.

Много се радвам, че днес има кой да ми помага — отбеляза Марта. Денят се очертаваше като прекрасен за нея. — Ако двамата са в една количка, Матю често се опитва да удари Мейси по главата с кутия фасул или нещо подобно.

Елайза погледна към ангелското личице на своя усмихнат племенник и се запита защо Марта така преувеличава трудностите, съпътстващи гледането на децата. Понякога се дразнеше, че сестра й не осъзнава каква късметлийка е. Матю и Мейси винаги се държаха прекрасно в присъствието на леля си. Беше въпрос на дисциплина и на нищо друго — децата те притискат толкова, колкото им позволиш. Ако тя стане майка, децата й щяха да знаят какво им е позволено. Часовете за забавление щяха да са изпълнени с бурно веселие, а през останалото време щеше да е мирно, тихо и спокойно. Може би по време на бременността щеше да практикува дзен медитация — това щеше да подобри кармата на бебето.

Елайза се огледа наоколо и с известно разочарование забеляза, че повечето родители не са обяснили ясно на децата си докъде се простират границите на позволеното. Съмняваше се някой от тях изобщо да се е занимавал с дзен медитация. Като че ли всяко дете във всяка количка плачеше, цупеше се, искаше да му купят бонбони или тормозеше братчето или сестричето си. Тя не можеше да проумее защо една майка, застанала до фризера с млечни продукти, спореше с тригодишната си дъщеря за киселото мляко. След като детето толкова иска млякото с отвратителните рисунки на герои от анимационните филмчета, да му го купи. Това му е хубавото да си дете.

Само че Елайза изобщо не се замисляше за съдържанието на захар.

Изгуби интерес към позорната битка за киселото мляко между майката и дъщерята и насочи вниманието си към съдържанието на количките на хората. Онази жена там явно имаше проблеми с храносмилането — в количката й имаше доста сушени сини сливи и богати на целулоза зърнени храни. Друга жена пък явно страдаше от булимия — две ябълки, един морков и кутия шоколадови бонбони „Милк Трей“. А онази там явно щеше да приготвя вечеря за любовника си — сьомга, карфиол и броколи на розички в тарелка за микровълнова фурма, като килограмът струваше колкото цял попечителски фонд, кофички със сладолед „Хааген-Дац“. Тази двойка беше щастлива: моцарела, домати, авокадо, спагети и сос песто. А другата чакаше деня на заплатите: фасул, нарязана франзела и компот.

Елайза и Грег никога не пазаруваха заедно.

Тя въздъхна и се запита дали интересът й към количките на другите хора е здравословен. Дали имаше нещо общо със силното й усещане за непълноценност и завист, което се дължеше на липсата на подходящ кандидат за съпруг? Жената, която беше купила броколи и карфиол, не беше човек, който би пропилял четири години — четири важни години, през които биологичният часовник тиктака, за да се среща с музикант, който имаше фобия от обвързване.

Само че дали тази жена бе изпитвала няколко оргазма един след друг и беше правила любов върху кухненски шкаф? Дали някога беше пила вино от устата на любовника си?

А-а-а-х! Елайза не можеше, нямаше да допусне да се замисля за това сега. Взе пакет бисквити, след това забеляза, че друга марка предлага две кутии на цената на една. Не можа да избере, затова накрая сложи и трите пакета в количката.

Храна за утеха.

— Как го постигаш? — удиви се Марта, гледайки покупките й. Въпреки старанието на Елайза да купува пресни плодове и полезни храни, количката й беше пълна с бисквити, чипс за микровълнова, пица, сладки и солени бисквити. — Как успяваш да поддържаш фигурата си? А и кожата ти е великолепна.

Количката на Марта беше пълна с памперси за Мейси, за Матю имаше екологично пилешко, сирене и картофен чипс (единствен компромис с детството). Имаше множество скъпи продукти с етикет „Специален вкус“ за Майкъл. Макар да съзнаваше, че те вероятно са поредният пазарен трик, не можа да устои пред пармезана — на опаковката имаше черно-бели рисунки на италианчета, които ядат спагети. За себе си бе взела много нискомаслени и нискокалорични продукти. Елайза погледна към покупките й и започна да се съмнява в способността си да преценява хората по пазарските им колички. Защото количката на Марта подсказваше, че е потисната и се подценява, а това просто не бе вярно. Елайза знаеше, че сестра й е щастливо омъжена жена с пълноценен живот. Поне така твърдеше самата тя.

Те се разделиха. Елайза искаше да се зареди с провизии, без Марта да стане свидетелка на небрежността й, а сестра й искаше да купи продукти за вечерята, която даваха днес, и да прочете заглавията на добрите вестници.

Марта се запиля към пътеката с вестниците и списанията и започна да чете безвкусните и подвеждащи заглавия в клюкарските списания. Дали наистина бяха верни, запита се тя, или хората ги измисляха, за да може други хора като самата нея например, да се чувстват недоволни от живота си провинциалисти. Не че искаше да има подобен объркан живот. Никога през живота си не бе престъпвала някакво правило, камо ли закон. Никога не бе паркирала на място за инвалиди и плащаше изрядно всички такси. Тя бе порядъчна гражданка, която спазваше закона.

Елайза се запита дали в света има поне един човек, който никога нищо не е откраднал. Зададе си този въпрос, докато наблюдаваше как един добре облечен човек на около четирийсет и пет години пъха под сакото си кутия с препарат за мебели. Ама че странен избор за кражба. Реши да не го издава на плещестия бодигард — сигурно човекът просто изживяваше криза на средната възраст. Освен това плещестият бодигард не предизвикваше абсолютно никаква симпатия у нея — изглеждаше отегчен и агресивен. Докато мъжът, в чийто вътрешен джоб в момента имаше крадена стока, изглеждаше развълнуван и я изпълваше с умиление. Започна да изрежда наум всичко, което бе откраднала: бисквити и писалки от работата си, а също и кламери, коректор и лепящи се листчета. Като студентка най-редовно тършуваше из кухненските шкафове на съквартирантките си. Три поредни години не плати данъка на жилището си. Никога не си плащаше билета за метрото, когато идваше в Лондон като тийнейджърка — можеше да си го позволи, обаче беше толкова вълнуващо да прескочиш бариерата. Започна да се чувства като нещо средно между Рони Бигс и Бони и Клайд, затова реши да насочи мислите си другаде.

Чиока, какво, по дяволите, беше това? Очевидно беше „вкусни лъскави червени грудки, отглеждани някога от древните инки“ — така пишеше на опаковката. Потърси указания за приготвянето им, но нищо не разбра: „Няма нужда да се белят и имат леко сладникав вкус: най-добре е да се изпекат“. Сви рамене. Сложи в количката си бутилка ароматен оцет и пакет пълнозърнесто брашно. Имаше бегла представа, че оцетът е подходящ за салати, но нямаше ни най-малка представа дали може да се използва и за чипс. Никога нямаше да отвори пакета с пълнозърнесто брашно, обаче опаковката беше много хубава и щеше да изглежда добре върху полиците на Грег. Изпълнена с досада от собственото си невежество, Елайза се запъти към хлебните изделия, привлечена от аромата на прясно изпечен хляб и на сладки понички. Реши да се откаже от намерението си да купи ръжен хляб и мед, които да поднесе със сините сливи. Щеше да вземе бекон, яйца, домати и гъби. Щеше да се върне в апартамента на Грег и да сготви нещо огромно и пържено, а после цял следобед щяха да се любят. Засега щеше да прогони от главата си всички мисли за пенсионни осигурителни планове и ипотеки.