– Изминахте целия този път, за да стоите отстрани и да гледате?

– Не, милорд. Аз се заклех да се присъединя към вас, когато потеглите в битка. Но ако това ще е толкова скоро, утре, ще трябва да предложа доброволно хората си като ариергард. Те не могат да водят. Изтощени са.

Ричард се усмихва, сякаш знае със сигурност, че Хенри Пърси вече е обещал на Хенри Тюдор, че ще стои зад краля и няма да прави нищо.

– Тогава ще строите хората си в последните редици – казва Ричард. – И аз ще знам, че съм защитен, след като вие сте там. Така. – Кралят се обръща към всички хора в помещението, и те вдигат глави. – Ще бъде утре сутрин, милорди – казва Ричард; гласът му е напълно спокоен, ръцете му не трепват. – Утре сутрин ще потеглим на бой и ще смажем това момче.

Неделя, 21 август 1485

Хенри изчаква толкова дълго, колкото се осмелява, чака Джаспър да се върне при него. Докато чака, нарежда на копиеносците да се упражняват с пиките си. Това е нов похват, въведен от швейцарците срещу страховитата бургундска кавалерия само преди девет години, и швейцарците обучават на него неуправляемите френски войници, призовани на задължителна служба; но чрез постоянни упражнения, те са го усъвършенствали.

Хенри и неколцина от неговите конници изпълняват ролята на нападащата вражеска кавалерия.

– Внимавайте – казва Хенри на граф Оксфорд, възседнал едрия си кон, от дясната му страна. – Прегазите ли ги, ще ви нанижат като на шишове.

Де Виър се разсмива:

– Тогава значи са усвоили задачата си добре.

Половин дузината конници се завъртат кръгом и чакат, а после, при командата: "Атака!" потеглят напред, първо в тръс, след това в лек галоп, а след това – в пълен, ужасяващ кавалерийски галоп.

Това, което следва, не е било виждано в Англия никога преди. Дотогава пехотинецът винаги е забивал дръжката на копието си в земята и го е насочвал нагоре, надявайки се да прониже някой кон в корема, или е замахвал с все сили към ездача, отчаяно се е опитвал да нанесе мушкащ удар нагоре и да се спусне надолу, да се отпусне на земята, обвил главата си с ръце, в едно-единствено ужасено движение. После мнозинството от войниците просто хвърлят оръжията си и побягват. Едно добре организирано и проведено кавалерийско нападение винаги разкъсваше един войнишки строй. Малцина биха могли да се изправят пред такъв ужас; не биха понесли да застанат срещу него.

Този път копиеносците се разгръщат, както обикновено, виждат как нападението започва да набира скорост към тях, и, подчинявайки се на силен крясък от офицерите си, затичват обратно и оформят квадратен строй – десет на десет души от външния край, десет на десет от вътрешната страна, други четирийсет – притиснати вътре в тях, като едва имат място да се движат, камо ли да се бият. Тези от предната редица падат на колене, като забиват дръжките на пиките си пред себе си, насочени нагоре и навън. Средната редица се държи здраво, надвесена над раменете им, с пики, насочени навън, а войниците от третата редица стоят, притиснати заедно, вдигнали пиките си на височината на раменете. Квадратът е като оръжие с четири остриета, като преграда с набодени по нея копия, мъжете – плътно притиснати един към друг, държейки се един за друг, непробиваеми.

Те бързо се строяват и са заели позиции, преди кавалерията да успее да стигне до тях, и Хенри рязко отклонява нападението на смъртоносната стена от настръхнали остриета сред градушка от кал, буци трева и пръст от копитата на конете, дръпва юздите на коня си, а после потегля обратно в тръс.

– Добра работа – казва той на швейцарските офицери.

– Добра работа. А ще удържат ли, ако конете се устремят право към тях? Ще удържат ли, когато нападението е истинско?

Швейцарският командир се усмихва мрачно.

– В това е цялата прелест на тази тактика – казва той тихо, за да не чуят мъжете. – Не могат да се измъкнат. Едната редица задържа другата, и дори ако всички загинат, оръжията им си остават на мястото. Превърнахме самите тях в оръжие; те вече не са копиеносци, които могат да избират дали да се бият или да бягат.

– Е, ще потегляме ли сега? – пита Оксфорд, като потупва коня си по шията. – Ричард се придвижва; трябва да излезем на Уотлинг Стрийт преди него.

Хенри усеща как му прилошава при мисълта, че трябва да даде такава заповед без Джаспър до себе си.

– Да! – изрича той със силен глас. – Дайте заповед войската да се строи – потегляме срещу врага.

Донасят на Ричард вестта, че малката армия на Хенри Тюдор е потеглила надолу по Уотлинг Стрийт, може би търсейки подходящо място за битка, може би с надеждата да се придвижат достатъчно бързо, за да стигнат до Лондон. Двете армии на сър Уилям Станли и лорд Томас Станли вървят по следите на Тюдор – готови да го предизвикат на бой или готови да се присъединят към него? Ричард не може да знае.

Той дава заповед на войските си да се строят за излизане от Лестър. Жените разтварят горните прозорци на къщите, за да могат да видят как преминава кралската войска, сякаш това е летен парад. Първа преминава конницата, всеки рицар – с пажа си, крачещ пред него, понесъл знамето му, което пърха весело, като на турнир, и хората му, които го следват отзад. Тропотът на конските копита по калдъръма е оглушителен. Момичетата викат приветствено и хвърлят по земята цветя. След кавалерията идва тежко въоръжената пехота.

Войниците маршируват стегнато, с оръжия на рамо. Стрелците с лък ги следват, с преметнати през рамо дълги лъкове и колчани със стрели, привързани на гърдите. Момичетата им изпращат въздушни целувки – стрелците имат репутацията на галантни любовници. После се разнасят гръмки викове и ликуване, защото се появява самият крал, в пълно бойно снаряжение, с красиво гравирани доспехи, излъскани до блясък, сияещи като сребро, на бял кон, с бойната корона от злато, закрепена върху шлема му. Гордо носят както пред него, така и зад него знамето му с белия глиган, редом с червения кръст на свети Георги, защото това е миропомазан крал на Англия, който потегля на война да защити страната си. Барабанчиците поддържат постоянен ритъм, тръбачите свирят призивно – като на Коледа е, по-хубаво е от Коледа. Лестър не е виждал нищо подобно преди.

С краля язди неговият близък приятел, Норфолкският херцог, а също и неблагонадеждният граф Нортъмбърланд, единият – от дясната страна, другият – от лявата, сякаш и на двамата може да се разчита, че ще го защитят. Жителите на Лестър, които не знаят за съмненията на краля, приветстват възторжено двамата благородници и армията, която ги следва: мъже от цяла Англия, покорни на своите лордове, които следват краля, когато той се отправя да защити своето кралство. Зад тях идва голям нестроен керван от каруци с оръжия, доспехи, палатки, готварски печки, резервни коне, като цял подвижен град; а зад тях, изоставаща, сякаш за да демонстрира умора или нежелание – армията на графа на Нортъмбърланд, с подбити от ходене крака.

Маршируват цял ден, като спират да се нахранят по пладне; шпионите и бързоходците тръгват преди тях, за да научат къде се намират Тюдор и армиите на двамата Станли, после вечерта Ричард нарежда на армията си да спре, точно пред селото Атърстоун[4]. Ричард е опитен и уверен командир. Везните на късмета в тази битка могат да се наклонят във всяка от двете посоки. Зависи дали армиите на двамата Станли са на негова страна, или срещу него; зависи дали Нортъмбърланд ще тръгне в настъпление, когато бъде призован. Но във всяка битка, която Ричард е водил, никога не е било напълно сигурно кой на кого е верен. Той е командир, закален в огъня на гражданската война; в никоя битка не е знаел със сигурност кой е приятел и кой – враг. Видял е брат си Джордж да става изменник. Виждал е брат си Едуард да побеждава като по магия. Разполага армията си внимателно, разгърната на висок терен, за да може да наблюдава стария римски път за Лондон, Уотлинг Стрийт, а освен това да има контрол и над равнината. Ако Хенри Тюдор се надява да префучи стремглаво покрай него призори и да продължи към Лондон, Ричард ще връхлети с тътен надолу по хълма и ще го нападне. Ако Тюдор свърне настрани, за да се бие, Ричард има добра позиция. Той е пристигнал пръв и е избрал терена.

Не му се налага да чака дълго. Докато се стъмва, виждат как армията на Тюдор свръща от пътя и започва да устройва лагера си. Виждат как лагерните огньове започват да блещукат. Не правят опит да се скрият; Хенри Тюдор може да види кралските войници по издигнатия терен вдясно от него, а и те могат да го видят в ниското. Ричард открива, че изпитва странна носталгия по дните, когато е бил под командването на брат си, по онзи случай, когато се движат под прикритието на нощта и палят лагерни огньове на половин миля зад собствените си притихнали войски и така успяват да объркат неприятелите, че на сутринта връхлитат над тях за броени минути. Спомня си и друг случай, когато се движат под прикритието на мъгла и ситен ръмеж, и никой не знае къде се намира другият. Но това са били сражения под командването на Едуард, разполагащ с помощта на една съпруга, за която се говори, че умее да призовава лошо време. Сегашните дни са по-прозаични. Тюдор отклонява своите войници от пътя, през високата пшеница, така че да се виждат ясно, и им нарежда да запалят малките си лагерни огньове и да бъдат готови за сутринта.

Ричард изпраща вестоносец при лорд Станли и му нарежда да доведе хората си, за да се строят в боен ред заедно с кралската армия, но пратеникът се връща само с обещание, че те ще пристигнат по-късно, доста преди зазоряване. Лорд Джордж Стрейндж хвърля плах поглед към Норфолкския херцог, който е готов да го обезглави при първо нареждане, и казва, че е сигурен, че баща му ще се появи на разсъмване. Ричард кимва.

Нахранват се добре. Ричард нарежда мъжете да ядат до насита, а на конете да се даде сено и вода. Не се опасява от изненадваща атака от страна на младия Тюдор, но все пак поставя постове. Прибира се в палатката си да спи. Не сънува; издърпва одеялото над главата си и спи добре, както винаги преди битка. Да си позволи да стори нещо друго, би било глупаво. Ричард не е глупак, и е бил на по-лоши места, на по-лоши бойни полета, изправен пред по-страховит враг от този новак с неговата сбирщина.