3.

Презрението на Бобри към модата си личеше и по нощното й облекло. Сега беше с кафява мъжка тениска и избелял черен клин, надиплен като акордеон около тънките й глезени. Нямаше нищо секси в дрехите й, ако не се смятаха тайните, които криеше под тях. Дийн отстъпи назад, за да й направи път да влезе. От нея се разнасяше ароматът на сапун, а не на цяла парфюмерийна фабрика.

Домакинът се насочи към минибара.

– Нека първо ти налея нещо за пиене.

– Боже! – хлъцна тя. – Наистина ли ползваш това? Дийн неволно сведе поглед към чатала си.

Гостенката му обаче се взираше в минибара. Пусна скицника на пода, стрелна се пред него и грабна ценоразписа.

– Я погледни! Два долара и половина за малка бутилка с вода. Три долара за сникърс. Само за един сникърс!

– Плаща се не само за сладкиша – изтъкна той. – Плаща се за удобството да го имаш подръка, когато ти се прияде.

Но тя бе зърнала кутията с фъстъци върху леглото и изобщо не го слушаше.

– Седем долара. Седем долара! Как можа?

– Имаш ли нужда от хартиена кесия, за да дишаш?

– Би трябвало просто да им дадеш портфейла си.

– По принцип не бих го споменал – рече той, – но аз съм богат. – И ако не се сринеше цялата икономика на САЩ, винаги щеше да бъде. В детството му парите идваха от родителската издръжка. Когато порасна, парите заприиждаха от много по-добър източник. От собствения му упорит труд.

– Не ми пука колко си богат. Седем долара за кутия фъстъци е чист грабеж.

Дийн осъзна, че Бобри имаше сериозни финансови проблеми, но той нямаше намерение да задълбава в тях.

– Вино или бира, избирай. Или аз да избера вместо теб, защото, така или иначе, ще отворя една бутилка.

Тя все още бе заровила нос в ценоразписа.

– Може ли да ми дадеш шест кинта, а аз ще се престоря, че пия бира? Той я хвана за раменете и я отмести настрани, за да стигне до минибара.

– Не гледай, ако е твърде болезнено за теб.

Блу грабна скицника и се оттегли към креслото в другия край на стаята.

– По света има толкова много гладуващи хора.

– Не хленчи като вкисната неудачница.

Тя неохотно пое бирата. За щастие, в стаята имаше само едно кресло, което му осигуряваше прекрасно извинение да се изтегне върху леглото.

– Кажи ми каква поза да заема – подкани я Дийн.

Надяваше се художничката да предложи голата, ала тя не го стори.

– Каквато ти е удобно. – Блу остави бирата на килима, кръстоса глезен върху коляно като истински корав пич, преди да нагласи скицника в скута си. Ала въпреки агресивната поза изглеждаше нервна.

Дийн се подпря небрежно на лакът и доразкопча ризата си. Достатъчно често бе позирал за „Енд Зоун", за да знае какво харесват жените, но все още не можеше напълно да проумее как могат да предпочитат подобни лигавщини, вместо снимките, направени по време на мач, на които тялото му е извито в безупречна дъга, преди да забие топката във вратата. Какво да се прави, жени!

Кичур от мастиленочерната коса на Бобри се бе измъкнал от вечно рошавата й конска опашка и падна върху острата й скула, когато се наведе над скицника. Дийн остави ризата да се разтвори достатъчно, за да разкрие мускулите му, оформяни в продължение на повече от едно десетилетие упорити тренировки, но не и пресните белези на рамото, останали след операцията.

– Аз всъщност… – промърмори той – не съм гей.

– О, скъпи, няма защо да се преструваш пред мен.

– Истината е, че… – Младият мъж пъхна палец под колана на джинсите и ги смъкна малко по-надолу. – Понякога бремето на славата става твърде непоносимо, затова прибягвам до извънредни мерки, за да крия самоличността си. Макар че, откровено казано, никога не жертвам достойнството си. Например никога не бих стигнал толкова далеч, че да се появя на публично място в животински костюм. Между впрочем, светлината достатъчна ли ти е?

Моливът й продължаваше да се плъзга уверено по листа.

– Обзалагам се, че когато намериш подходящия мъж, ще се справиш с всичките си комплекси. Истинската любов е могъща и прави чудеса.

Явно тя искаше да продължават с игричките. Развеселен, Дийн временно промени тактиката си.

– Това ли си смятала, че е имало между теб и добрия стар Монти?

– Истинска любов? Не. Липсва ми хромозома за това. Но истинско приятелство – да. Може ли да се обърнеш на другата страна?.

С лице към стената? За нищо на света.

– Прощавай, но ме боли бедрото – почти простена той, като сгъна коляното си. – И всичките онези приказки на Монти за доверието и ожесточението заради разминали се пътища и проблеми със самотата са били само празни дрънканици, така ли?

– Виж какво, господин психиатър, опитвам се да се съсредоточа върху работата си.

– Значи, не са били само празни дрънканици. – Тя не го удостои дори с един поглед. – Лично аз съм се влюбвал поне пет-шест пъти. Е, вярно е, че това, беше преди да навърша шестнайсет. Но все пак…

– Е, не се съмнявам, че оттогава все някой е успял да плени сърцето ти.

Тук вече ме хвана натясно. – Анабел се вбесяваше от факта, ме гой никога не се бе влюбвал. Тя твърдеше, че дори мъжът й, Хийт, също откачалка, се бил влюбил веднъж, преди да я срещне. Ръката на Бобри зашари по листа. Защо да се обвързваш, когато целият свят е твоето игрище, нали така?

– Краката ми се схванаха – оплака се той. – Ще възразиш ли, ако се протегна?

И без да дочака отговора й, Дийн спусна крака от леглото, етана, без да бърза, протегна се малко, като присви коремните си мускули навътре, така че джинсите се свлякоха до ръба на екипите стреч боксерки от „Енд Зоун".

Бобри не отлепяше поглед от скицника.

Може би беше направил тактическа грешка, споменавайки Монти, но не можеше да си представи, че жена с толкова силен характер като Бобри ще си падне по такъв кретен.

Дийн опря ръце на бедрата и отметна ризата си така, че максимално изкусително да покаже мускулите си. Започваше да се чувства като стриптийзьор, но тя най-сетне вдигна очи. Джинсите му се смъкнаха с още два сантиметра и скицникът й се плъзна на пода. Наведе се, за да го вдигне, и цапардоса брадичката си в страничната облегалка на креслото. Явно й бе необходимо малко време, за да свикне с идеята да му позволи да изследва онези части от тялото й, които до неотдавна оставаха скрити под бобърския костюм.

– Ще си взема набързо един душ – рече той. – За да измия прахта от пътуването. Тя нагласи отново скицника върху скута си с едната ръка, а с другата му махна пренебрежително.


***


Вратата на банята се затвори. Блу простена и отпусна крака върху килима. Трябваше да се престори, че има мигрена… или проказа – каквото и да е, само да не идва тази вечер в стаята му. Защо някоя безобидна двойка пенсионери не спряха колата си да я вземат, докато крачеше край шосето? Или един от онези сладури с мила и артистична душа, с които се чувстваше толкова удобно?

Водата от душа продължаваше да се лее. Тя си представи как капките се стичат по изваяното му тяло. Той го използваше като оръжие и тъй като в момента наоколо нямаше никой друг, бе насочил чара си към нея. Но на мъже като него трябва да се възхищаваш само от безопасно разстояние.

Отпи щедра глътка от бутилката с бира. Напомни си, че Блу Бейли не бяга от опасностите. Никога. Изглеждаше крехка, сякаш най-лекият полъх на вятъра можеше да я отнесе, но имаше закален характер и силна воля. Именно така бе оцеляла през скитническото си детство.

Какво означава щастието на едно малко момиче, дори и да е любимо, в сравнение с живота на хиляди малки момичета, заплашвани от бомби, войници и пехотни мини? Изминалият ден беше адски скапан и старите спомени отново оживяха в нея.

Блу, двамата с Том искаме да поговорим с теб.

Блу все още си спомняше продънения диван с карирана дамаска в тесния апартамент на Оливия и Том в Сан Франциско и как Оливия потупа по възглавницата, канейки я да седне до нея. За своите осем години Блу беше дребничка, но не чак толкова, че да седне в скута на Оливия, затова само се сгуши до нея. Том се настани от другата й страна и я погали по коляното. Момичето ги обичаше повече от всички други на този свят, включително и от майка си, която не бе виждало почти цяла година. От седемгодишна Блу живееше с Оливия и Том и вярваше, че винаги ще бъде с тях. Те й го бяха обещали.

Днес Оливия бе сплела светлокестенявите си коси на плитка. Миришеше на къри на прах и пачули. Тя винаги позволяваше на Блу да си играе с глината, когато майстореше своите гърнета и кани. Буйната гъста коса на Том беше с прическа стил „афро" и той пишеше статии за един вестник от ъндърграунда. Водеше Блу в парка „Голдън Гейт" и я качваше на раменете си, когато пресичаха улиците. Ако се събудеше, изплашена от някакъв кошмарен сън, тя тутакси изтичваше до тяхното легло и заспиваше, притиснала буза о топлото рамо на Том и заровила пръсти в дългите коси на Оливия.

– Помниш ли, Тиквичке – подхвана Оливия, – когато ти казахме, че в корема ми расте бебе? Блу помнеше. Дори й бяха показали снимки в една книга.

– Бебето скоро ще се роди – продължи Оливия. – Това означава, че много неща ще се променят.

Блу не искаше нищо да се променя. Искаше всичко да си остане същото.

– Бебето в моята стая ли ще спи?

Блу наскоро се беше сдобила със самостоятелна стая и не искаше да я дели с никого. Том и Оливия се спогледаха.

– Не, Тиквичке – рече Оливия. – Имам страхотна новина. Помниш ли Норис, дамата, която ни посети миналия месец? Художничката, която организира движението „Художници за мир"? Която ти разказа за къщата си в Албъкърки и за малкото си момченце Кайл? Ние ти показахме на картата къде се намира Ню Мексико. Помниш ли колко много ти хареса Норис?

Блу кимна, все още в блажено неведение.

– Е, познай какво ще стане? – додаде Оливия. – Майка ти, Том и аз уредихме от сега нататък ти да живееш с Норис.