– И ти не можа да вдигнеш телефона и да ме уведомиш за нещо толкова важно?

– В момента имаш достатъчно тревоги на главата си. Честно, Дийн, ако защитата ти продължава да се разтакава безцелно по игрището, аз…

– Блу… – прекъсна я той, изчерпал всичките си запаси от търпение.

– Както и да е, хареса му всичко! – прекъсна го тя въодушевено. – Ще организира самостоятелна изложба. И няма да повярваш какви цени възнамерява да определи за всяка картина!

Е, всяко нещо си има граници!

– Ще се постараем сватбата да не съвпадне с изложбата. – С две крачки скъси разстоянието помежду им, сграбчи я в обятията си и я целуна, както си мечтаеше от месеци. Тя му отвърна със същия плам. Дявол да го вземе, наистина му отвърна! – Определено ще се оженим, Блу. Веднага след края на сезона.

– Добре.

– Това ли е всичко?

Блу се усмихна и обхвана брадичката му в шепи.

– Ти си надежден човек, Дийн Робилард. Колкото повече рисувах, толкова повече го осъзнавах. И знаеш ли какво още ми стана ясно? – Прокара пръст по долната му устна. – Аз също съм надеждна жена. Лоялна до крайност, което понякога причинява повече беди, отколкото полза. При това съм силна и непоколебима. – Той я притегли към себе си, а тя притисна буза към гърдите му. – Ти ми каза, че трябва да пусна корени, и беше напълно прав. Толкова е лесно да съм щастлива, когато сме заедно. Но аз като че нарочно исках да усложнявам всичко. Истина е, че много ми помогна увереността, че сега имам истинско свое семейство. И… затова вече не се страхувам толкова.

– Радвам се. Ейприл е…

– О, не е Ейприл. – Блу вдигна лице към него. – Ейприл е една от най-скъпите ми приятелки, но нека си го признаем – за нея ти винаги ще бъдеш на първо място. – Блу го погледна извинително. – Истината е, че Нита ме обича, за добро или за лошо. И повярвай ми, тя никога няма да си отиде, освен ако някой не забие кол в сърцето й. – В усмивката й се появи още нещо – дали беше въпрос, или тревога? – Как мислиш, дали можем да помолим Ейприл да организира сватбата? Аз със сигурност ще оплескам всичко, а и честно казано предпочитам да рисувам.

– Не искаш да организираш собствената си сватба?

– Не изгарям от голямо желание. Като цяло сватбите не ме интересуват особено. – Дори не си бе помислял, че тя ще го гледа толкова нежно и замечтано. – От друга страна, да се омъжа за мъжа, когото обичам… Това ме интересува, и още как!

Устните му се впиха в нейните и той я целува страстно, докато тя не остана без дъх и не го отблъсна.

– Повече не мога да издържам. Чакай ме тук.

Блу изтича нагоре и въпреки че съществуваше сериозна опасност да измръзне до смърт, Дийн беше готов да я чака цяла вечност. Закрачи из стаята, за да се стопли поне малко, и видя, че върху стените на трапезарията му се бяха появили още вълшебни създания, включително един добродушен дракон. Забеляза също, че вратите на фургона бяха широко разтворени, а в прозорците се очертаваха два малки силуета.

Зад гърба му се чуха стъпки. Младият мъж се обърна. Ако не се смятаха черните туристически боти, тя беше само по розов дантелен сутиен и миниатюрни гащички в същата цветова гама. Неговата Блу в розово. Направо не можеше да повярва. Тя бе намерила кураж да носи красиви, женствени дрехи и да рисува приказни картини.

– Хайде, стигни ме! – извика неустоимата палавница и изхвърча от кухнята, а оттам – през страничната врата на двора. Малките й закръглени полукълба се подаваха изпод гащичките като двете половинки на зряла и сочна праскова. Той изгуби няколко секунди да се наслади на гледката, но все пак успя да я настигне по средата на двора. Дъждът бе преминал в мокър сняг, влажната кърпа около слабините му се бе изгубила някъде, оставяйки го гол, както майка го е родила. Имаше опасност в най-скоро време да се превърне в ледена висулка. Тя отново се откъсна напред и стигна първа до фургона. Засмя се дяволито като немирните феи, които рисуваше. В косата й проблясваха заледени капки, а щръкналите зърна на гърдите й тъмнееха под мокрите копринени чашки на сутиена. Дийн я последва вътре.

Във фургона цареше кучешки студ. Тя изрита ботите. Той смъкна влажните й розови гащички. Притегли я под себе си и двамата се стовариха върху студеното легло. Дийн покри с одеялото мокрите им настръхнали тела и го придърпа над главите им. В тази тъмна пещера двамата се сгряваха взаимно с ръце, целувки, тела и отдавна стаените клетви, извиращи от сърцата им.

Мокрият сняг барабанеше по извития покрив, трополеше по стъклата на прозорците, чукаше по вратата. Двамата влюбени лежаха сгушени в прегръдките си, щастливи и защитени, забравили за целия свят.

Епилог

Смокингите сигурно са били изобретени специално за Дийн Робилард, помисли си Блу, докато стоеше до него пред олтара. Той беше толкова ослепителен, че се наложи мислено да го разсъблече, за да не се чувства невзрачна до него, при все че самата тя бе не по-малко възхитителна благодарение на булчинската рокля на „Вера Уанг", която Ейприл откри за нея. Да повери подготовката на сватбата в ръцете на Ейприл, беше второто й мъдро решение, след като прие да се омъжи за този мъж, оказал се не по-малко уязвим и неуверен от нея.

Стотици бели орхидеи, доставени от другия край на света, изпълваха църквата. Върху бледосините панделки, украсяващи пейките и пиедесталите с букетите, блестяха безброй кристали, пришити на ръка. Главната пътека бе застлана със син килим, върху който искряха инициалите на младоженците, извезани също с кристали. Църквата беше претъпкана с приятелите и съотборниците на Дийн, долетели за февруарската сватба, както и с новите приятели на щастливата двойка от Гарисън. Благодарение на Дийн „Старс" спечели всички мачове, с изключение на един в шампионата на азиатската футболна конфедерация – невероятно постижение, имайки предвид не особено успешния старт на сезона.

Редом до Дийн стоеше Джак, кумът на младоженеца. Неговият смокинг му прилягаше също така безупречно, както на сина му, но Джак го бе допълнил с нефритени обици в сребърен обков. Дългата сребристосиня рокля на Ейприл беше много по-официална от лятната рокля, която тя бе избрала за предстоящата си сватба на Хаваите. На церемонията щяха да присъстват само членове на семейството, макар че Ейприл и Джак позволиха на Райли да доведе най-добрата си приятелка от училище, за да има компания на своята възраст. Дийн вече бе дал на родителите си като сватбен подарък земята около езерото и те много скоро възнамеряваха да съборят малката къща, за да си построят лятна вила.

– Кой дава тази жена за съпруга на този мъж?

От предната скамейка се изправи Нита, която изглеждаше невероятно величествено в дългата синя надиплена туника.

– Аз – обяви тя с нетърпящ възражение глас.

Нита бе отвела Блу до олтара, което изглеждаше съвсем естествено и за двете. Вирджиния все още беше в Колумбия, за да защитава онеправданите. Дийн й беше изпратил евтин мобилен телефон и двете с Блу разговаряха много по-често, но младата жена знаеше, че телефонът много скоро ще се озове в някой приют или в ръцете на нуждаещ се от него медицински работник от местната болница.

Райли също стана от предната редица. Изглеждаше щастлива и красива в бледосинята си рокля и пъпки от бели рози в тъмната коса. Джак беше взел китарата, за да й акомпанира, докато изпълнява баладата, написана от тях двамата специално за церемонията. Удивителният глас на

Райли изпълни църквата, а когато към него се присъедини и гласът на Джак, от всички скамейки зашумоляха носни кърпички.

Настана време да произнесат брачните клетви. Дийн се взираше в Блу със сияещи от нежност очи, а от нейните струеше цялата любов, изпълваща сърцето й. Отвсякъде ги заобикаляше красота: меката светлина на свещите, орхидеите, искрящите кристали. Но най-ценна и красива беше обичта на приятелите и семейството им. Блу се повдигна на пръсти.

– Благодарение на Ейприл – прошепна булката, – твоята сватба е точно такава, за каквато от малко е мечтало момичето в теб.

Гръмкият смях на Дийн беше още една основателна причина да обича този мъж с цялото си сърце.


***


Прекараха първата си брачна нощ сами във фермата.

Утре заминаваха на меден месец в Южна Франция с частния самолет на Джак. Но тази нощ се чувстваха щастливи да лежат голи, задоволени, преситени от страст, върху леглото от одеяла в дневната, което си бяха направили пред пращящия огън.

Тя пъхна коляно между бедрата на Дийн.

– За мъжаги, вечно подиграващи се на мъжете, които се прегръщат, днес вие двамата с Джак бяхте доста любвеобилни.

Дийн притисна устни към косата й.

– Поне не налетяхме на бой, което не може да се каже за някой друг от тук присъстващите.

– Аз не съм виновна. Откъде да предположа, че на Карън Ан ще й скимне да цъфне на сватбения прием без покана?

– Обзалагам се, че повече няма да дръзне да посегне на сватбена торта. Ти прескочи двама полузащитници, за да се добереш до нея.

– Любимият ми момент беше, когато Ейприл се разкрещя: „Не, Блу! Роклята ти е на „Вера Уанг"!" – ухили се Блу.

– А на мен любимият ми беше – изкиска се Дийн, – когато Анабел скочи да ти помага. Двамата отново започнаха да се целуват. Едното доведе до другото и измина доста време, преди да възобновят разговора си.

– Все още не съм свикнал с мисълта, че съм се оженил за богата жена – рече Дийн.

– Едва ли може да се каже, че съм богата жена.

При все това картините й се разпродаваха като топъл хляб. Обикновените хора, които не разбираха много от великото изкуство, но отлично знаеха какво им харесва, ги купуваха дори още преди боите да са изсъхнали върху платното. А освен това творчеството й бе подсказало на Дийн с какво да се захване в бъдеще. Двамата с Ейприл смятаха да започнат свой бизнес. Щяха да предлагат ексцентрична модна линия с елементи на фантастика, изработена по скиците на Блу. Догодина Ейприл искаше да пусне в производство първите модели. Когато Дийн приключеше със спортната си кариера, се надяваха да разширят бизнеса с продажба на мебели и предмети за вътрешно обзавеждане. Имайки предвид безупречния им вкус и деловия усет на Дийн, Блу не се съмняваше, че ще пожънат огромен успех.