Служителят, сериозен млад мъж, типичен представител на Близкия изток, го приветства любезно, но не го позна. Бобри го ръгна с лакът в ребрата и кимна към бара.

– Твои фенове – прошепна, сякаш той не бе забелязал двамата мъже, които се отделиха от тълпата и се насочиха към него. И двамата бяха на средна възраст, с наднормено тегло. Единият носеше хавайска риза, сбръчкана на дебелия му корем. Другият явно се гордееше с дългите извити нагоре мустаци и каубойските ботуши. – Време е да се захващам за работа – обяви Бобри с приповдигнат тон. – Ще се погрижа за всичко.

– Не, няма. Аз ще…

– Здравейте – заговори ги Хавайската риза и протегна ръка. – Надявам се да не се обидите, че ви досаждаме, но ние с приятеля ми Боуман се хванахме на бас дали не сте Дийн Робилард.

Преди Дийн да успее да отговори, Бобри се изпречи пред ръката му с дребничкото си тяло и заговори като картечница на някакъв чужд език, звучащ като кръстоска между сърбохърватски и идиш.

– Ах… този Дийн Роамалот, или как му беше името, явно е доста известен в Америка, тъй ли? Горкият ми съпруг… – Тя обви собственически пръсти около лакътя на Дийн. – Английският му е мн…го мн…ого льош и той почти не разбира. Но моят английски е много, много гут, да? Където и да идем, холата, хола като вас, отива при него и му викат Дийн Как-му-беше името. Но аз им казва: не, мой мъж в Амелика не известен. За туй пък известен в наша страна. Той мн…го известен… как секазва у вас? Полноуграф.

Дийн едва не се задави. Бобри се смръщи.

– Да? Казах нешто не как тляба? Той плави млъснишки филми.

Дийн явно сменяше самоличностите си с такава главоломна скорост, че направо му се зави свят. Но Бобри заслужаваше подкрепата му за титаничните си усилия – макар и погрешни – затова, като печен екипен играч, си надяна вежлива усмивка и се опита да се престори, че не знае бъкел английски.

Тя окончателно бе объркала двете застаряващи момчета и сега те се чудеха и маеха как да се измъкнат от конфузното положение.

– Ние… ъ… ами… Моля да ни извините. Помислихме…

– Няма стлашно – увери ги тя твърдо. – Не ни е за плъв път. Плетейки крака, нещастниците се отдалечиха.

Бобри го изгледа самодоволно.

– Толкова надарена и толкова ужасно млада. Е, сега не се ли радваш, че реших днес да остана с теб?

Дийн й даваше отличен за изобретателността, ала тъй като точно в този миг подаваше на служителя кредитната си карта, всичките й усилия да опази в тайна самоличността му отидоха на вятъра.

– Ще взема най-луксозния ви апартамент – обяви Дийн. – И една малка стаичка до асансьора за лудата ми спътница. Ако това е проблем, настанете я, до който и да е стар автомат за лед.

Персоналът на мотела беше отлично трениран и затова на служителя дори окото му не мигна.

– За съжаление, имаме много посетители и луксозният апартамент вече е зает.

– Апартаментът е зает? – измърмори Бобри провлечено. – Нима този ужас няма край?

Рецепционистът се вторачи с нещастно изражение в екрана на компютъра.

– Боя се, че са останали само две свободни стаи. Едната, предполагам, напълно ще ви удовлетвори, но другата е подготвя за ремонт.

– Дяволите да го вземат, тази дребничка жена няма да има що против да се настани там. Сигурен съм, че сте успели да изчистите всички кървави петна от килима. А и порнозвездите могат да спят навсякъде. Не се шегувам. Навсякъде.

Страхотно се забавляваше, но момчето беше прекалено добре обучено, за да си позволи дори една усмивка.

– Разбира се, ще ви направим отстъпка. Блу се облегна небрежно на плота.

– Напротив, вземете му двойно. В противен случай ще се обиди.

След като всичко бе уредено и Дийн увери служителя, че придружителката му обича да дрънка глупости, двамата се насочиха към асансьора. Щом вратите се затвориха, Бобри се втренчи в него. Светлозелените й очи излъчваха най-чиста невинност.

– Онези типове, които дойдоха при теб, знаеха истинското ти име. Нямах представа, че на този свят има толкова много гейове.

Той натисна копчето на асансьора.

– Истината е, че играя по малко в професионалната футболна лига със собственото си име. Не е нещо сериозно, само колкото да убия времето, докато не започна кариерата си в киното.

Бобри се престори на истински впечатлена.

– Брей! Не знаех, че можеш да се занимаваш несериозно с професионален футбол.

– Не се обиждай, но не ми приличаш на някой, който знае много за спорта.

– Все пак… Гей футболист? Трудно ми е да си го представя.

– О, ние сме цяла тайфа. Навярно една трета от НФЛ. – Дийн очакваше тя да го нарече лъжец и да го разобличи, но Бобри не бързаше да сложи край на играта.

– И като си помислиш само, че хората смятат спортистите за безчувствени – поклати тя възмутено глава.

– Изключенията потвърждават правилото.

– Забелязах, че ушите ти са пробити.

– Греховете на младостта.

– Искал си да се поизфукаш с парите си, нали?

– По два карата на всяко ухо.

– Само не ми казвай, че още ги носиш.

– Само понякога, когато си отдъхвам и се забавлявам. – Вратата на асансьора се отвори. Те тръгнаха по коридора към стаите си. Бобри имаше дълга крачка за толкова миниатюрна персона. Той не бе свикнал със заядливи жени, но пък и тя трудно можеше да се определи като жена, въпреки приятно оформения й малък бюст и упоритата му ерекция.

Стаите им бяха свързани. Той отвори първата врата. Беше чисто, но малко одимено и определено долнокачествено. Тя се промуши покрай него.

– При обикновени обстоятелства бих предложила да хвърлим ези-тура, но няма да е честно, след като ти плащаш стаите.

– Е, щом толкова настояваш.

Тя взе сака си и отново се опита да го разкара.

– Най-добре рисувам на дневна светлина. Ще почакаме до утре.

– При други обстоятелства щях да си помисля, че се страхуваш да останеш насаме с мен.

– Добре, успя да ме убедиш. Но какво ще стане, ако случайно застана между теб и огледалото? Може да побеснееш и да прибегнеш към насилие.

– Ще се видим след половин час – ухили се той.

Щом се прибра в стаята си, Дийн включи телевизора и изгледа втората половина от мача на „Чикаго Булс", събу ботушите и разопакова багажа си. Вече притежаваше повече свои рисунки, скици и снимки, отколкото му бяха нужни, но не това беше най-важното в момента. Грабна от минибара бутилка бира и кутия с фъстъци. Веднъж Анабел му бе предложила да изпрати на майка си някои от снимките си, които се публикуваха в лъскавите списания, но той я посъветва да си гледа работата. Никому не позволяваше да си вре носа в сложните му семейни отношения.

Дийн се изтегна на кревата, както си беше с джинсите и бялата риза с орнаменти от „Марк Джейкъбс", изпратена му преди две седмици от пиарите на дизайнера. „Чикаго Булс" поискаха таймаут. Поредната нощ в поредната хотелска стая. Дийн притежаваше два мезонета в Чикаго: единият недалече от езерото, а другият – в западното предградие, недалече от централата на „Чикаго Старс", в случай че му писне да виси в задръстванията по булевардите на големия град. Но тъй като младият мъж бе проспал по пансиони и интернати, никъде не се чувстваше у дима, много ти благодаря, мамо.

Фермата в Тенеси имаше дълга история и здрави и дълбоки порени, всичко, което му липсваше. Обикновено не беше толкова импулсивен и вече започваше да се колебае дали бе удачно да купи имот толкова отдалечен от океана. Имение със стотици акри земя означаваше известно постоянство, което му бе нашито непознато и за което може би още не беше готов психически. Все пак ставаше дума за дом, който щеше да ползва най-вече като ваканционна вила. Но ако фермата не му се понравеше, винаги можеше да я препродаде.

Чу шум от вода в съседната стая. По телевизора пуснаха анонс за предстоящо предаване относно трагичната смърт на кънтри певицата Марли Мофат. На екрана се заредиха кадри отреди дванайсет години – току-що оженените Марли и Джак Пейтриът излизаха от параклиса в Рино. Той веднага натисна бутона за заглушаване на звука.

Нямаше търпение да съблече Бобри тази нощ. Фактът, че никога не бе имал жена като нея, още повече засилваше желанието му. Пъхна в устата си цяла шепа фъстъци и си припомни, че още преди години бе спрял секса за една нощ. Мисълта, че може би започваше да прилича на майка си – жена, толкова заета да смърка кокаин и да прави френска любов, че бе забравила, че има син – започваше да става толкова потискаща, чеДийн се ограничи с мимолетни приятелки, връзки, които траеха от няколко седмици до месец-два. Но сега възнамеряваше да наруши десетилетната си стратегия да избягва случайни свалки и никак не съжаляваше за решението си. А и Бобри по нищо не приличаше на вечно кискащите се футболни групарки. При все че прекараха заедно само един ден – и въпреки дарбата й да го изкарва от нерви – помежду им сякаш се бе изградила истинска връзка, основана на интересни разговори, споделена храна и еднакви музикални предпочитания. Но най-важното бе, че Бобри се доказа като достоен съперник в словесните схватки.

Последната четвърт от мача едва бе започнала, когато на междинната врата се почука. Той бе решил да започне вечерта, като от самото начало й даде да разбере кой командва парада.

– Гол съм – провикна се Дийн.

– Страхотно. От векове не съм рисувала голо тяло. Нужна ми е практика. Явно не клъвна на въдицата.Дийн се ухили и грабна дистанционното.

– Не го вземай присърце, но идеята да се изтъпанча гол пред една жена ми е направо противна.

– Аз съм професионалист. Все едно съм лекар. Но ако толкова ти е неудобно, можеш да прикриеш с нещо срамните си части.

Дийн отново се ухили. Срамните части?

– Или по-добре да го отложим за утре, за да имаш време да привикнеш с идеята. Играта свърши. Той отпи от бирата.

– Всичко е наред. Ей сега ще си нахлузя нещо.

Разкопча горните копчета на ризата и преди да изключи телевизора и да се запъти към вратата, видя как новият защитник на „Булс" пропусна един наказателен удар.