Луиз Бегшоу - Блясък

„БЛЯСЪК“

Името бе изписано с месингови букви, всяка висока почти пет метра и излъскана до огледален блясък. Те грееха като истинско злато върху фасадата на магазина и искряха под калифорнийското слънце като несекващи фойерверки.

Какъв магазин! В Холивуд — града на звездите, името „Блясък“ казваше всичко. Истинска забележителност още от първия ден след откриването си, новата сграда непременно присъстваше в задължителните обекти на всяка туристическа обиколка. Чисто американска суета, олицетворение на лукса, парите и властта.

Водещият представителен магазин бе на десет етажа. Правейки „Харъдс“ в Лондон или „Сакс“ в Ню Йорк да изглеждат като джуджета редом с него, „Блясък“ в Лос Анджелис бе върховният храм на пазаруването. Елегантен и модерен, той бе облицован с лъскав черен гранит, на фона на който златните букви сияеха още по-ярко. Униформените портиери и служители, мъже и жени, които се грижеха за всяка прищявка на купувачите, стояха мирно зад огромните стъклени врати на фасадата и очакваха да стане време за отваряне. В „Блясък“ пазаруването бе изтънчено удоволствие. Щом човек веднъж прекрачеше прага, всички грижи на ежедневието го напускаха. Озоваваше се в друг свят: меки килими, прелестни свежи цветя навсякъде, асистент-продавачи, които се грижеха за всяко желание на клиента. Всяко пазаруване бе като ваканция и богатите жени от цял свят просто не можеха да му се наситят. Ако човек си купеше дори и само ластик за коса в „Блясък“, някой веднага щеше да го опакова в луксозната хартия с тройно „Б“, да го завърже с яркозелени панделки и да го занесе до колата му — стига да пожелаеше.

Дрехите бяха фантастични. Уханията — прелестни. Обувките бяха висша мода. Бижутата — задължителен аксесоар.

Всички харесваха магазина. А жените, които го бяха създали, щяха да се превърнат в едни от най-богатите дами на света. Всички знаеха историята им.

Три жени. Красиви, силни и богати.

И, както по всичко личеше, абсолютно безскрупулни.

Някога те бяха най-добри приятелки. Някога всички бяха страдали. И заедно бяха постигнали успеха.

Тогава как всичко се бе объркало толкова много?

— Това е принцесата! — Малкото момиченце дърпаше ръкава на майка си и подскачаше от вълнение. — Виж! Мамо. Тя е. Ето я!

— Права си, миличка!

Майка й Коко — касиерка в банка, прехвърлила трийсетте, се наведе над дебелото кадифено въже, което ограждаше дългия червен килим по „Родео драйв“. Детският ентусиазъм на Кийша бе заразителен. Вдигна дъщеря си на раменете си, за да може детето да вижда по-добре.

От другата страна на улицата, възпирана от охраната, се намираше тълпа от репортери, оператори и журналисти с микрофони, които говореха съсредоточено пред камерите.

Два хеликоптера на местни новинарски канали бръмчаха високо в небето.

Обикновено подобна тълпа се събираше само за най-големите звезди — най-скъпо платените актриси, Първата дама, отбора на „Лейкърс“. Но тези три млади жени бяха истинска легенда. Америка (и целият свят) наблюдаваха тази среща.

Коко усети как стомахът й се свива от вълнение. Щеше да закъснее да заведе Кийша на училище, да закъснее за работа. Но си струваше. Беше избутала детето си напред в тълпата, решена да й покаже три от най-бляскавите и известни делови жени в света.

Американската мечта. Всеки можеше да успее. И ти би могла да си в онази лимузина. Училището можеше да почака — това бе урок, който Кийша трябваше да научи. Коко се обърна да види колата, докато полицаите викаха и правеха знак на всички да се отдръпнат назад. Кийша изписка от удоволствие.

Служителите на охраната се скупчиха около лъскавата черна лимузина. Те бяха смугли войници, стройни и опасни на вид, с палмите на Гада, извезани върху униформите им. Сред тях се мяркаха мускулести американци от тайните служби с тъмни костюми, черни очила и слушалки в ушите.

Един от мъжете пристъпи напред и отвори задната врата на лимузината.

Арабската охрана мигновено отдаде чест.

От колата се подаде крак, обут в избродирана със златна нишка пантофка. Последва прошумоляване на дълга рокля в карамелен цвят, отлично скроена и обсипана с изящни бродерии; скромно, самоуверено и красиво. Жената се изправи. Носеше семпъл воал в косата си, закрепен с масивна диадема от лъскаво злато. Аристократичният й профил с орлов нос издаваше спокойствие и увереност.

— Толкова е красива — въздъхна Кийша. — Може ли и аз да имам такава рокля, мамо?

— Не мисля, че ще ти стане, миличка — отвърна Коко.

Тълпата се отърси от мигновения пристъп на страхопочитание.

— Принцесо! Принцесо!

— Принцесо Хайя!

— Хайя, насам! Ваше Височество!

Видението в златна роба се усмихна и махна с ръка. За ужас на охраната, тя се приближи до загражденията и започна да се здрависва и да поздравява хората. Те я приветстваха и викаха. Хайя разговаряше с тях любезно.

— Искам да се запозная с нея! — извика Кийша.

— Тук има стотици хора, миличка — отвърна Коко, тъй като не искаше дъщеря й да се разочарова.

В този момент четирима мъже в черни костюми минаха съвсем близо до нея и изведнъж пред тях застана принцесата, великолепна в традиционната си одежда, блеснала в златно като слънцето, като героиня от вълшебните приказки от детството на Коко.

Кийша плесна с ръчички.

— Ти си истинска принцеса! — извика тя.

И докато Коко гледаше изумено, принцеса Хайя се засмя, протегна ръце и прегърна момиченцето.

— Ти също — отвърна тя, а после погледна към Коко. — Госпожо, имате прекрасна дъщеря.

— Благодаря ви… Ваше Височество… — заекна Коко.

Хайя се усмихна широко и намигна на смаяната майка.

После се извърна елегантно и мина по червения килим, покрай сведените глави на служителите на охраната си, с развята от лекия полъх на вятъра рокля.

— О, боже мой! — повтаряше Кийша. — Тя ме прегърна! О, боже мой!

— Хайде — подкани я Коко. — Трябва да те заведа на училище, скъпа.

Обикновено това предизвикваше мигновен протест. Но Кийша се остави да бъде поведена покорно, потънала в собствения си малък свят.

Честно казано, самата Коко също бе развълнувана. Това беше страхотно — наистина страхотно. Когато отново отвореха магазина след важната среща, щеше да се отбие и да си купи нещо дребно. Не че би могла да си позволи кой знае какво. Но дори и самото влизане в „Блясък“ те караше да се чувстваш, сякаш си осъществил някоя мечта.

Докато водеше щастливата си дъщеря към колата, Коко хвърли крадешком поглед през рамо. Шумната тълпа стоеше все там и всички бъбреха в очакване на другите две.

— Госпожице Нелсън!

— Да? — извика Сали. Налагаше се да вика — бръмченето на перките на хеликоптера бе прекалено силно.

— Ако погледнете вляво, госпожице — извика пилотът, — можете да видите магазина. Ще кацнем след минутка.

— Чудесно!

Сали го поздрави с вдигнат палец и пилотът й се усмихна за миг, преди да се обърне към контролното табло. Както всички останали мъже, и той флиртуваше с нея.

Сали тръсна глава и дългата й права руса коса се разстла по гърба й. Беше истински бляскав водопад от платина, скъпо и умело стилизиран на Пето авеню от самия Ролан, собственик на прочутата модна линия, която тя бе открила. Отвори чантичката си „Кели“ от „Ерме“ и извади малко огледалце — прекалено красиво, за да се опише с думи! Нищо чудно, че се бе оказало хитът на пролетната колекция аксесоари. Отново се замисли за цифрите — петстотин долара, по колко пъти? Десет хиляди? Ами че тя бе спечелила милиони само от един продукт! Клиентите направо не можеха да се наситят на магията на Сали — „Блясък“. И каквото и да казваха другите две, именно тя бе тази, която знаеше как да им я поднесе.

Сали огледа критично лицето си, търсейки недостатъци. Не намери такива. Кожата й, редовно третирана с най-добрите терапии за лице, върху която беше професионално нанесен грим „Ласитър“, направо сияеше. Изглеждаше десет години по-млада, отколкото беше. Тялото й бе стегнато и гъвкаво — за него ежедневно се грижеше личният й треньор. Роклята й бе елегантна, в стила на Френската Ривиера — малка цветна рокля на „Пучи“ с бяло копринено сако отгоре, създадено специално за Сали. Дръзка, самоуверена и непокорна, тя бе комбинирала тоалета с чантата си „Кели“ и неизменно носените от нея обувки на „Маноло“. Като се прибавят и големите очила с рогова рамка, тя бе истинско въплъщение на летния дух.