— По дяволите, това не беше честно. — Мегън хукна зад него. — Аз го повалих, аз ще го закопчая.

Силен рев избухна от гърлото на Брейдън, докато се бореше с нападателя, който ръмжеше диво и напрегнато. Мегън отстъпи шокирано назад, докато гледаше как извитите зъби проблясват от двете страни на устата на нападателя, миг преди да се впият в рамото на Брейдън.

Юмрукът на Брейдън се заби отстрани в главата му, а от гърдите му излезе яростен рев, когато страшни, дълги кучешки зъби се разкриха при животинското ръмжене от устните му.

И двамата бяха Породи.

Изведнъж, мъжът, който беше неин съконспиратор в приключението, се бе оказал една примитивна, неизвестна заплаха. Като оставеше настрана факта, че Брейдън очевидно познаваше Ланс, Мегън не беше сигурна, че братовчед й познава добре човека, пред когото стоеше тя сега.

Шокът я приковаваше на място. Мегън се отдръпна още назад с широко отворени очи. Юмрукът на Брейдън уцели незащитения корем на стрелеца и му изкара въздуха, след което нанесе нов силен удар в лицето, последван от обезвреждащ удар в уязвимия врат.

Той беше достатъчно силен да изпрати другия в безсъзнание. Достатъчно мощен да предизвика тръпка на ужас у Мегън. Младата жена включи микрофона си и активира слушалката в ухото си, докато насочваше оръжието си към Брейдън. Беше също достатъчно силен, че следващия удар, който нанесеше, можеше да убие единственото живо същество, което можеше да каже какво се бе случило тук.

— Отдръпни се от него — нареди тя, извисявайки глас над животинското ръмжене, тътнещо в гърдите му. Това щеше да бъде секси, ако не звучеше толкова дяволски застрашително. — Веднага.

Мегън не можеше да си позволи да му се довери. Не можеше да усети Брейдън, не можеше да го чете, както правеше с другите. И изведнъж, тя не беше толкова сигурна, че той също не е враг.

— Мегън? Мегън? Ти ли си? Благодаря на бога! — гласът на Ланс крещеше в ухото й. — Ние сме на път с един частен хеликоптер. Време до пристигането — пет минути. Какво е вашето положение?

— Мислех, че ти харесва да живееш опасно. — Кучешките зъби проблеснаха отново, когато от гърдите на Брейдън прозвуча ръмжене и той тръгна към нея.

Мегън стреля в краката му, принуждавайки го да спре рязко и да се втренчи в нея изненадано. Веждите му се повдигнаха подигравателно.

— Не бих се приближила повече, ако бях на твое място — предупреди го тя решително.

Той включи микрофона си.

— Ланс, твоето момиче не иска да повярва, че съм от добрите. Успокой я, а? Преди да ми пробие дупка в петата. — Тя се прицели по-високо. — Или на някое по-важно място.

Породата се смееше. Кучият син я гледаше и се смееше. Без гняв, без ярост, без никакво желание за отмъщение срещу нея.

Мегън усети веселието му. То се освободи около нея като ласка, когато тя пое дълбоко дъх, насилвайки се да се освободи от въздействието на спокойствието, в което бе допуснала да се потопи. Неговото спокойствие.

— Вие двамата смятате, че това е забавление и време за игри? — Ланс крещеше заради звука на хеликоптера, който идваше от разстояние. — Мегън, ако го застреляш, ще ти нашаря кожата, със сигурност. Никога няма да станеш от бюрото, на което ще те заточа. Чу ли ме? Отдръпни се, по дяволите.

Тя държеше пистолета насочен към Брейдън. Добре, Ланс му вярваше, но дали братовчед й знаеше кой е и с какво се занимава тук?

— Ситуацията е овладяна — докладва Мегън. — Но смятам да бъда внимателна и да държа Котарака в чизми под око, докато дойдеш тук.

Очите на Брейдън се присвиха от прякора, а комуникационната линия се изпълни с тишина, потвърждавайки подозрението, че той е Лъвска порода. Зъбите на Койота бяха силно извити, а на Лъва — прави. Той може да не беше враг, но не беше точно безопасен.

Секунда по-късно, Ланс изпъшка.

— Мегън, скъпа, закопаваш се в дупка, от която няма да успееш да се измъкнеш.

Ако начинът, по който момчето котка гледаше към нея, беше някакъв показател, тя вече го бе сторила. Гневът се въртеше в златистите дълбини на очите му, когато обърна микрофона нагоре и скръсти ръце на впечатляващо широкия си гръден кош.

Мегън обаче не усещаше гнева. Той не се блъскаше в главата й, не разкъсваше нервите й. Беше сдържан в него. По дяволите, наистина можеше да започне да го харесва. Може би.

— Преди малко ти хареса да живееш опасно. — Грубият тембър на гласа му изпрати тръпки по гръбнака й. — Следващия път, ще те оставя да се забъркаш с Койотите и ще си намеря хубаво място, където да седя и да гледам.

— Да, направи го. — Младата жена не позволи на пистолета да се поколебае повече от сантиметър.

Мегън усещаше напрежението във въздуха, въпреки неговата видимо небрежна поза. Той чакаше удобен случай, следеше я за проява на слабост. И тя можеше да го усети, чувстваше готовността му да я унищожи, пулсираща в кръвта й.

Беше повече вълнуващо, отколкото болезнено. Вълнуващо, когато би трябвало да бъде ужасяващо.

Брейдън поклати глава с престорена тъга, измамно ленивата поза на мощното му тяло почти я излъга да свали гарда. Дънките свободно покриваха силните му крака, а сивата тениска обгръщаше широкия гръден кош. Беше ходеща сексмашина и блясъкът в необикновените му очи й показваше, че той го знае.

— Бяхме страхотен отбор — въздъхна Породата, докато звукът на хеликоптера се засилваше. — Много лошо, Мегън. Най-накрая бях започнал да се забавлявам.

Той скочи към нея. Проклятие. Без предупреждение, без мисъл, никакъв знак какво ще направи, преди да го стори. Просто го направи.

Пистолетът излетя от ръката й, тя се удари в земята, дъхът й излезе шумно от гърдите, когато тежкото му тяло я покри и разгорещи.

— До по-късно, бейби. — Брейдън ухапа ухото й, след това скочи на крака и хукна към Райдъра си. Секунда по-късно я обгърна прах, когато той прелетя през дерето и изчезна зад един завой. Звукът на хеликоптера ставаше все по-близък.

Боже, можеше ли този ден да стане по-лош?



Вашингтон, окръг Колумбия

Сенатор Макън Кули се намръщи недоволно, когато мобилният му телефон започна да вибрира в джоба на сакото му, принуждавайки го да откъсне вниманието си от Устава на Закона за породите, който в момента преглеждаше. Наредбите, които управляваха новите видове и им даваха техните специални права, бяха трън в очите му. Те бяха създания. Не бяха животни или човеци и следователно не заслужаваха никакви права.

Тъй като специалният, подсигурен телефон продължаваше да вибрира, сенаторът го извади от джоба на сакото си с гримаса, която бързо се превърна в интерес, когато видя номера, изписан на екрана.

— Да?

— Арнес беше тук — заговори в телефона нисък глас. — Мегън Фийлдс е очистила един от ловците и е заловила другия.

Брейдън Арнес се превръщаше в проблема, който Кули беше предсказал пред Съвета по генетика. Той се подсмихна на гнева в гласа по телефона. Искаше му се да знае кой се обажда. Щеше да се зарадва да види изражението, което би имал този човек в момента. Не звучеше доволен.

— Аз ви предупредих, че няма да бъде толкова лесно. — Не можеше да се спре да не злорадства. — Тя не се крие в онази пустиня, защото не знае какво прави.

Той се бе опитал да предупреди Съвета по генетика за това, когато те решиха да му отнемат думата по въпроса.

Те не познаваха момичето или семейството й, както той ги познаваше. Техните специални психични умения щяха да направят практически невъзможно да се залови някой от тях, особено Мегън Фийлдс. Нейните емпатични способности бяха по-силни и по-трудни за контролиране, но определено впечатляващи.

— Предоставихме ви два отряда, сенаторе — изхриптя гласът. — Те са бивши Морски тюлени и са посветени в нашата кауза. Не се проваляйте. Няма да се опитаме да ви покрием, ако ви хванат. Сам сте.

— А ако успея? — Усети как пенисът му се втвърдява при мисълта за контрола, който скоро щеше да има над деликатната малка Мегън.

— Ако успеете, ще се издигнете до следващата длъжност — обеща гласът. — Ако се провалите, ще умрете.

Нямаше да се провали. А издигането в Обществото по генетика, беше основната му цел. Жадуваше за властта, която щеше да дойде с позицията ръководител на отдел. Един от малкото, които командваха свои собствени отряди от войници Койоти. Тогава шпионите щяха да идват при него, а животът им щеше да бъде под негов контрол. Мисълта за тази власт почти предизвика оргазъм.

Когато телефонната връзка бе прекъсната, Кули позволи на очакването да започне да нараства в него.

Той не гледаше на Породите като на животни или на хора. Те бяха създания. Инструменти, които се използват и нищо повече. И Мегън по чиста случайност щеше да стане не повече от пионка в неговите усилия да види тези създания поставени там, където те принадлежат — в плен.

Но първо щеше да си поиграе малко с Мегън, да разбере дали тя е толкова добра, колкото баща й винаги твърдеше, че е. Можеше да я залови по всяко време, но искаше да я види да се бори. Да я види уплашена. И искаше онзи проклет, арогантен Джонас Уайът да осъзнае, че Породите са нищо в сравнение със Съвета. Нищо в сравнение със сенатор Макън Кули. Уайът винаги беше толкова надменен, толкова сигурен в себе си и властта си. Мак щеше да му покаже веднъж завинаги реалността на истинската власт.