Адреналинът бликна в нея като фойерверки извън контрол. Той я държеше, обуздаваше я. Шок, страх и преобладаващият инстинкт за оцеляване, бяха всичко, което тя усещаше в този момент. За първи път в живота й чувствата на другите — отчаянието, страховете и гневът на тези около нея, не заливаха съзнанието й. Само нуждата да оцелее.

— Успокой се. Кавалерията е тук. Или нейна версия, както и да е — тихият му смях не успя да възпре прилива на страх и инстинктивното желание да се бори.

— Можеш ли да я измъкнеш? — Мегън само неясно осъзна, че Ланс излая въпроса в слушалките.

— Мога и ще го направя, ако тя спре да се бори с мен като малка тигрица. — Младата жена бе вдигната във въздуха, когато тъмният мъжки глас се задълбочи. — Имаш ли претенции към нея, Джейкъбс? Мисля, че бих искал да я задържа.

Да я задържи? Какво, по дяволите, да не би да беше трофей? Мегън изсумтя, докато се опитваше да го сръга с лакът отново и да го извади от равновесие.

— Разкарай я оттам, по дяволите. Искаш да рискуваш — това е твоята глава. Ние сме на път.

— Пусни ме! — Изпълни я задоволство, когато най-сетне успя да нанесе удар, който го накара да се стегне, хватката му се охлаби достатъчно, за да се отскубне и да се обърне към него.

Тъмни кехлибарени очи се взираха в нея, цветът се засилваше от тъмнината в пещерата.

Спокойствие. То се обви около нея, приглади изострените ръбове на нервите й, принуждавайки я да се съсредоточи.

— Ако ще стреляш, побързай и го направи. — Някакво ръмжене сякаш се промъкваше в гласа му, когато по потъмнялото му от слънцето лице проблеснаха бели зъби. — В противен случай, ще се превърнем в храна за вълците, ако не стигнем до Райдъра ми, преди да ни хванат.

Вече можеше да чуе гласовете извън пещерата. Очевидно бяха повече от един и се приближаваха.

Мегън наведе пистолета си и въздъхна тежко, докато контролът й бавно се възвръщаше.

— Не мисля, че те харесвам — сопна се тя, като се обърна и започна да си проправя път към един тъмен, почти скрит процеп в скалната стена. Тези процепи често се образуваха, когато някой от притоците на реката напукваше по-слабите части на пещерите. Беше толкова широк, колкото да минат през него — дълбок, тъмен, и задушаващо горещ. Тясното пространство обви около нея уханието на мъж, вместо на смърт.

И, о, боже, той ухаеше хубаво. Тъмен и мъжествен като самата земя — топла, твърда и богата от живот. Дяволски прекалено съблазнителен. Защото внезапно не опасността, която ги преследваше, изпълни Мегън. Беше ароматът на мъжа пред нея и чувствените светкавици от усещания, които изпрати по тялото й. Той я накара да мисли за секс.

— Добре. Противоречието само прави живота по-интересен.

Този мъж беше луд, но на нея това й хареса. Усещаше как сърцето й препуска заради опасността, адреналинът подсилва сетивата й, надигащи се в нея с такава естествена висота, че почти я зашеметяваше.

Движеха се бързо и само след няколко минути тънките нишки на слънчевата светлина започнаха да осветяват пътя им.

— Отвън сме — съобщи Брейдън, когато минаха през входа и хукнаха към неговия Райдър, паркиран точно отпред.

— Ние сме на път — повтори Ланс. — Разкарай я от там…

— Не! — Мегън се обърна към мускулестото, диво създание, което скочи на шофьорското място в автомобила, когато тя се завъртя в пасажерската седалка.

Поради някаква причина тя вече не можеше да усеща гнева, желанието за убийство, ужаса и страха, които отекваха в долината. С пристигането на този човек и спокойствието, което сякаш се разпростираше от него като щит, който блокира тези шокиращи емоции, тя отново бе съсредоточена.

— Мога да го направя. — Тя имаше нужда да се бие. Да докаже на себе си, че може. — Не можем да позволим да им се размине. Те убиха и ме чакаха. Трябва да разберем защо.

Той се обърна — необикновено оцветените му очи издаваха развеселено одобрение, а една крива усмивка изви твърдите му, чувствени устни.

— Да ги хванем тогава…

— По дяволите, не! — изкрещя Ланс. — Проклет да си, Брейдън, разкарай я оттам.

Мегън продължи да гледа Брейдън, докато той омотаваше къса кожена лента около златистокафявата си коса и я завърза на тила си.

— Мегън Фийлдс — младата жена протегна ръка, докато вълнението се изливаше от нея.

— Брейдън Арнес. — Ръкостискането му беше здраво, силно и изпрати импулс от енергия, който прониза ръката й и отекна по цялото й тяло. Но от него не идваше нито една от буйните емоции, които тя усещаше от останалите хора. Емоции, които обикновено я оставяха изцедена и неспособна да мисли ясно. Почувства разсейване на останки от по-ранно насилие, ужаса от смърт, но не тя беше отговорна за това; сякаш спокойствието, което той произвеждаше, се разгръщаше към всички около него.

— Брейдън, тя не е достатъчно опитна. Върни я обратно в контролния център — нареди отново Ланс. — Ние можем да се справим с това.

Очите на Брейдън се присвиха, докато я наблюдаваше. Небрежно изключи приемането с едно щракване на микрофона, докато очите му се взираха в нейните.

— Обичаш ли да живееш опасно? — Клепачите му се спуснаха. Гладен, почти сексуален израз премина по лицето му.

Една усмивка трепна по устните на Мегън, когато изключи и своя микрофон.

— Аз живея за опасността.

Брейдън се завъртя на седалката си, запали мощния двигател на Райдъра и го форсира. Без предпазни колани, без нито една предупредителна дума, той завъртя рязко волана и автомобила забуксува по песъчливата почва, когато пое към дерето.

— Протектори на гумите и брониран щит включени. — Мегън активира настройките за сигурност, преди да провери оръжието си и да свали прозореца от нейната страна.

Куршумите й щяха да преминат през защитното поле без проблеми, но всичко, изстреляно към него щеше да експлодира безвредно, преди да докосне автомобила. Или поне в повечето случаи.

— Неправилно оръжие.

Мегън се обърна и очите й се разшириха, когато Брейдън се протегна към пода между седалките и извади една автоматична пушка с лазерно насочване.

— Пробвай това.

Абсолютно незаконно.

Харесваше й!

Мегън отвори съзнанието си за спокойствието, което идваше от Брейдън, концентрира се върху него, позволявайки му да се слее с нейните собствени крехки брони, и констатира, че е по-лесно, отколкото можеше да си представи, докато изпробваше тежестта на оръжието, което той й подаде.

Напълно автоматичната пушка с лазерно насочване изстреля един смъртоносно точен залп, който остави дупка с размера на Гранд Каньон в единия от мъжете.

Също като човека, и оръжията, които притежаваше, не носеха остатъци от насилие или ярост. Те бяха инструменти, нищо повече.

— Мъртвите не могат да отговарят на въпроси, скъпа — напомни й Брейдън, когато тя му хвърли един пронизващ поглед.

— Ланс ще застреля и двама ни. — Смръщване замени удоволствието й.

— Да, но неговите куршуми не убиват — изсумтя мъжът. — Проклети полицейски глупости. Какво се случи с добрите стари дни?

Мегън се обърна. Подпря цевта на пушката на прозореца щом ускориха след завоя на дерето, където се намираше нейният Райдър. Оръдеен огън се взриви в бронята им.

— На три часа — изкрещя Брейдън местоположението. — Прати ги в ада.

Пръстът й се стегна на спусъка, подпря пушката и на рамото си за допълнителна опора и позволи на оръжието да я удари, когато дръпна спусъка и сякаш запрати стрели на смъртта към стената на дерето.

Куршумите рикошираха в щита, докато минаваха, секунда преди Мегън да види падането на първото тяло.

— Един по-малко. — Тя пусна спусъка и се притисна в седалката, когато Брейдън направи рязък завой за второто преминаване.

— Вторият бяга. Ето го. — Вместо да включи топлинния радар на предното стъкло, мъжът посочи към мястото, където някаква сянка се движеше по горната част на една пукнатина. — Ще го раниш ли или ще го очистиш?

Убийство или залавяне.

— Ще го раня. Искам отговори. — Мегън извади собственото си оръжие. — Да действаме.

Оживление раздвижи кръвта в тялото й, когато гумите се врязаха в земята и автомобилът се закова на една равнина в дерето.

Жената се прицели, гледайки внимателно през лазерния мерник на оръжието.

— Не гледай през този шибан мерник — изръмжа Брейдън. — Използвай вътрешното си чувство. Тези лазерни мерници са за лигльовци.

Мегън облиза нервно пресъхналите си устни, пое дълбоко дъх и се загледа в нападателя, който бягаше. Вдигна оръжието малко по-високо, отколкото мерникът изискваше и позволи на сетивата си да експлодират, да се протегнат към оръжието, както нейният дядо от племето навахо я беше научил, вместо да разчита на прицела, както по време на обучението си.

Изстреля първия залп и изруга тихо, когато куршумът отскочи далеч, точно над главата на мишената й.

Бързо се пренастрои и стреля отново два пъти в бърза последователност. С чувство на удовлетворение видя как изстрелът попада в целта.

— Приготви се. — Райдърът се завъртя, спря рязко и Брейдън скочи от автомобила, за да го хване.