Джейн усети, че се изчервява.

— Не.

— А белезници?

— Не!

— По дяволите! Е, тогава май няма значение. Отворен съм за всичко. — Той се отпусна в най-мекото кресло в стаята и направи неясен жест в нейна посока. — Отиди ей там, Роузбъд, и… как се викаше… импровизирай. К’вото и да измислиш, сигурно ще ми хареса.

Дали да не му изтанцува някой изкусителен танц? Когато никой не я гледаше, беше доста добра танцьорка, но пред други обикновено бе непохватна и стеснителна. Или пък да изпълни някои от упражненията от курсовете си по аеробика, макар че с огромната й заетост и факта, че предпочитаната й тренировка бяха бързите разходки, тя обикновено си тръгваше преди края на заниманията.

— Защо не пуснеш любимата си музика?

— Нямаш проблем. — Той се изправи и отиде до шкафа с уредбата. — Мисля, че ми се намира нещо по-интелектуално. Обзалагам се, че НСД като теб, си пада по префърцунената музика.

— ДСН.

— Че аз не казах ли същото? — Кал пусна един диск и се върна в креслото си, а стаята се изпълни с бързите ноти на „Полетът на бръмбара“ на Римски-Корсаков. Произведение с толкова динамичен ритъм, че изобщо не отговаряше на представата на Джейн за съблазнителна музика, но пък какво ли разбираше тя?

Изпълни няколко завъртания на раменете, с които загряваха преди тренировка, като се опитваше да изглежда прелъстително, но темпото на музиката не й помагаше особено. Все пак, химикалите, които плуваха в кръвта й, я подгряха. Добави няколко странични разтягания — първо надясно, а после и наляво, за да не си обърка равновесието.

Косата й докосваше бузите, докато тя се движеше по начин, който можеше само да се надява, че е изкусителен, но в погледа на изпепеляващите му очи не виждаше никакви признаци да е обзет от неудържима похот. Помисли си дали да не докосне пръстите на краката си, но не смяташе, че е най-изящното движение. Пък и не можеше да го стори, без да приклекне лекичко. Изведнъж я осени вдъхновение.

„Едно. Две. Три. Мах с единия крак!

Едно. Две. Три. Мах с другия крак!“

Той кръстоса крака и се прозя. Джейн опита с движение сякаш върти обръч. Бомбардировача си погледна часовника. Беше безнадеждно. Тя спря и остави бръмбара да си лети без нея.

— А пък аз вече се бях настроил за по-сериозните подскоци.

— Не танцувам добре, когато ме гледат.

— Май е трябвало да прекараш повечко време с онези образователни филми. Или пък с един-два от старите филми на Джон Траволта. — Той се изправи и отиде да намали музиката. — Мога ли да бъда откровен с теб, Роузбъд?

— Ако обичаш.

— Не ме възбуждаш. — Бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. — Нека ти платя още малко за изгубеното време.

Джейн с усилие потисна порива да заплаче, въпреки че не избухваше лесно в сълзи. Бонър я изритваше и тя щеше да изгуби най-добрия си шанс да се сдобие с детето на мечтите си. Отчаянието придаде дрезгави нотки на гласа й.

— Моля те. Не можеш да ме отпратиш просто така.

— Разбира се, че мога.

— Така… така ще ме уволнят. Бизнесът със „Старс“ е много важен за агенцията ми.

— Щом е толкова важен, защо са изпратили теб? Всеки би могъл да види, че изобщо не те бива в този занаят.

— Ами… в града има конгрес. Не ни достигат кадри.

— Значи, казваш… че ми набутаха теб, поради липса на нещо по-добро?

Тя кимна.

— И ако открият, че си останал недоволен от услугите ми, ще ме уволнят. Моля те, нуждая се от тази работа. Ако го направят, ще изгубя осигуровките си.

— Получаваш осигуровки?

Ако проститутките не получаваха медицинска застраховка и такива работи, определено си ги заслужаваха.

— Имаме страхотно покритие за зъболекарско лечение, а аз съм си записала час за лечение на пулпит. Не може ли… не може ли просто да отидем в спалнята?

— Не знам, Роузбъд…

— Моля те! — Обзета от отчаяние, сграбчи ръцете му и като стисна очи, ги притегли към гърдите си и ги положи върху тях.

— Роузбъд?

— Да?

— Какво правиш?

— Оставям те… да опипаш гърдите ми.

— Аха. — Ръцете му не помръднаха. — В някой от онези образователни филми не се ли препоръчваше първо да се съблечеш?

— Сакото е съвсем тънко и съм сигурна, че няма особена разлика. Така, както съм сигурна, че си наясно, че отдолу не нося нищо.

Топлината на дланите му изгаряше кожата й през фината коприна, но тя си забрани да мисли какво ли би било да почувства ръцете му без тази тънка като кърпичка бариера.

— Може да раздвижиш ръцете си.

— Оценявам предложението ти, но… Възнамеряваш ли изобщо да си отвориш очите в близкото бъдеще?

Джейн беше забравила, че ги е затворила и сега бързо повдигна клепачи.

Което се оказа грешка. Беше застанал толкова близо, че трябваше да извие глава, за да го погледне. От такова малко разстояние чертите му бяха размазани, но не достатъчно, за да скрият факта, че устата му бе още по-твърда, отколкото си бе помислила в началото. На брадичката му зърна малък белег, както и още един там, където започваше косата му. Беше изтъкан от мускули и стомана. На света не можеше да има момче побойник, на което би му стискало да тормози детето на този мъж.

„Това е моята люлка, зубрачке! Разкарай се или ще те прасна.

Откачалката Джейн има въшки… Откачалката Джейн има въшки…“

— Моля те! Не може ли просто да отидем в спалнята ти?

Тя отпусна пръстите си и той бавно свали ръце от гърдите й.

— Наистина го искаш, нали, Роузбъд?

Тя кимна.

Футболистът я гледаше, ала воинските му очи с нищо не разкриваха какво се върти в главата му.

— Така или иначе, вече са ми платили за това — напомни му тя.

— Вярно е. — Сякаш обмисляше думите й и Джейн зачака търпеливо, давайки необходимото време на бавния му мозък да реагира. — Защо просто не отидеш при работодателя си и не кажеш, че сме го направили?

— Всичко ми се изписва по лицето — веднага ще стане ясно, че лъжа.

— В такъв случай май няма друг изход, а?

Надеждата й се завърна.

— Боя се, че няма.

— Е, добре, Роузбъд — печелиш. Предполагам, че е най-добре да се качим на горния етаж. — Той пъхна показалец под розовата панделка. — Сигурна ли си, че не носиш белезници?

Джейн усети как гърлото й се раздвижи под пръста му, когато преглътна.

— Убедена съм.

— Тогава да приключваме с това.

Кал подръпна лекичко панделката, сякаш беше кучешка каишка. Сърцето й биеше лудешки, когато я поведе през преддверието и по застланите с килим стъпала, без да я пуска. Тялото й се докосваше до неговото и Джейн опита да се отдръпне, ала той я държеше като в плен.

Докато се качваха по стълбите, тя го наблюдаваше притеснено с периферно зрение. Знаеше, че е плод на въображението й и въпреки това имаше чувството, че изведнъж бе станал по-висок и по-едър. Погледът й се плъзна по гърдите и надолу към бедрата му и очите й се разшириха. Освен ако не се заблуждаваше, Бомбардировача все пак не беше толкова безстрастен, на колкото се преструваше. Под дънките изглеждаше напълно възбуден.

— Ето тук, Роузбъд.

Препъвайки се, Джейн прекрачи прага, през който мъжът я дръпна и се озова в спалнята му, като продължаваше да се чуди как някой толкова несръчен като нея бе успял да го възбуди. Но нали беше жена, напомни си тя, а той имаше манталитета на пещерен човек. В пияното си състояние навярно бе решил, че всяка става. Така че трябваше да е благодарна, че я влачи в бърлогата си за панделката, а не за косата.

Бонър натисна едно копче и вграденото осветление огря огромно легло, върху което имаше одеяла, но не и пухени завивки. Прозорците насреща му бяха с щори и въпреки скрина, удобния на вид стол и двете нощни шкафчета, стаята изобщо не беше претрупана.

Той пусна панделката и се обърна, за да затвори вратата. А после я заключи, което накара Джейн да преглътне с усилие.

— Какво правиш?

— Някои от приятелите ми имат ключ от апартамента. А предполагам, че нямаш мерак за компания. Ако греша…

— Не, не. Не грешиш.

— Сигурна ли си? Някои НСД специализират в груповите изпълнения.

— ДСН. И те са от трето ниво. Аз все още съм на първото. Може ли да загасим осветлението, ако обичаш?

— Е, как ще те виждам, ако го направим?

— През щорите влиза достатъчно лунна светлина. Сигурна съм, че ще виждаш съвсем добре. А и така ще бъде по-загадъчно.

И без да дочака съгласието му, тя изтича до ключа за лампите и ги угаси. Начаса стаята бе окъпана от лъчите лунна светлина, процеждаща се между щорите.

Той се приближи до леглото и като й обърна гръб, свали полото си през главата. После го метна настрани, при което мускулите на раменете му се издуха за миг.

— Можеш да си сложиш дрехите на онзи стол.

С разтреперани колене, Джейн отиде до стола, който й посочи. Сега, когато настъпи решителният миг, бе скована от страх, който дори наркотиците не можеха да преодолеят напълно. Едно беше да планира всичко на теория, съвсем друго — да се изправи пред реалността да прави секс с непознат.