Така че, това беше сън. Прекрасен, сладък сън, защото нямаше начин тя да е тук, притисната в него, сякаш никога не ще го пусне, обсипвайки го с нежни целувки и шепнейки му колко много й е липсвал.

Странно… Все пак… усещаше я толкова истинска в ръцете си, толкова мека и жива, и…

Орлови нокти. Вдъхна дълбоко прелестния аромат на орлови нокти.

— Али? — Отдръпна се назад, за да погледне в златистите й очи и затаи дъх, когато…

— Обичам те! — изрече на един дъх тя и сякаш земята престана да се върти.

Нейт поклати глава — не можеше да разбере, не можеше да повярва.

— Но… но…

— И не ми пука, ако не ме обичаш, защото и това ще стане. Освен това се нуждаеш от мен, независимо дали го разбираш, или не.

— Но… но… — Уф, не звучеше ли като повредена грамофонна плоча!

— Съжалявам, че не ти казах по-рано, но щях да го направя, ако бе вдигнал проклетия телефон! Но… благодаря! Благодаря за това, което си направил за Григ в онзи ужасен ден!

О, Исусе!

Това беше.

Точно там, на тротоара, той падна на колене, без да обръща внимание на болката, която се изстреля директно в мозъка му. Али, заключена здраво в ръцете му, се свлече заедно с него.

— Шшт — успокои го тя, а топлото септемврийско слънце сияеше над тях, сякаш приветстваше тържествено с лъчите си малката искра, която пламна за живот в тъмната му, измъчена душа.

И… да, това бяха неговите сълзи, които падаха горещи и влажни в меката й коса, докато тялото му се тресеше толкова силно, че му се стори, че чува тракането на зъбите си.

— Шшт, Нейт — повтори тя и леко обърна глава, за да го целуне нежно по потръпващата шия.

Топъл, дъхът й беше толкова топъл.

— Кажи го отново. — Той се задави, все още не можеше да повярва.

— Шшт, Нейт — прошепна, движейки устни до челюстта му.

— Не това. Другото.

— Благодаря ти за…

— Не! — прекъсна я, сърцето му едва издържаше напрежението. Нима бе халюцинирал? Беше ли казала…? — Другото.

Меките й устни се притиснаха до брадичката му.

— Обичам те, Нейтън Дъглас Уелър.

— Али! — Притисна я до гърдите си, потърси и намери сладката й, прекрасна уста, а сърцето му за миг увеличи размера си и стана два пъти по-голямо.

Целуна я с цялата страст, която притежаваше, показа й с устни, зъби и език безграничната си любов. Тя отвърна на целувката му със същата страст и вероятно щяха да започнат да късат дрехите си един друг, ако Манус не избра точно този момент, за да се прокашля.

Али се отдръпна и задъхана се засмя.

— Хайде да вървим…

— … вътре — довърши вместо нея, като я дръпна да се изправи на крака и заедно се запътиха към работилницата.

— Нейт! — изписка тя, когато той отключи набързо голямата метална врата, която се удари с трясък в стената, тъй като бе отворена рязко, и я повлече след себе си по коридора и нагоре по стълбите към залата за конференции. — Намали малко. Имаме цялото време на света, за да…

— Радвам се да те видя отново, Али — подвикна Ози, когато минаваха покрай компютрите.

— Аз също, Ози — отвърна тя и дръпна Нейт за ръката.

Искаше да спре и да разговаря с хлапето точно в този момент?! Тя беше напълно полудяла, ако си мислеше, че ще се забави дори и с една наносекунда, преди да я има само за себе си, и то гола.

Когато Али заби крака, Нейт стрелна Ози с убийствен поглед, преди да се наведе и да грабне на ръце тази прекрасна, луда, бавеща се жена.

— Нейт! — изпищя възмутено, докато той се качваше тичешком към третия етаж и буквално нахлу в стаята си, затръшвайки нетърпеливо с крак вратата след себе си. — Това беше изключително грубо!

— Хмм. — Хвърли я на леглото и се стовари върху нея. Невероятната жена се изкикоти съблазнително и го привлече в меката люлка на бедрата си, сграбчи го за раменете и превзе устата му.

Необуздан. Тя харесваше неговата необузданост.

Нейт не беше сигурен кой кого съблече, но за миг и двамата бяха голи и той влезе в най-горещия и най-сладък дом, който някога бе познавал.

— Кажи го отново — въздъхна младият мъж.

— Обичам те — прошепна Али, извивайки се под него, и взе всичко, което той можеше да й даде, като в замяна му даде всичко, което имаше.

Малко по-късно двамата бяха заситени, задъхани и все още усещаха последните конвулсии от изживяната кулминация в онова сладко, горещо място, където телата им останаха слети. Когато най-сетне успя да си поеме въздух, той се надигна на лакът, за да отстрани влажния кичур от ъгълчето на красивата й като розова пъпка уста.

— Така… — започна, но не можа да устои, наведе се и нежно целуна пухкавите й устни.

— Така… — повтори тя, отвори едно блестящо око и го дари с усмивката, която Нейт обичаше толкова много.

— Аз, ъъъ… Тоест, предполагам, че трябва да поговорим за… Това, което… искам да кажа е… Хмм, ти… би ли…

Господи, беше такъв задник! Когато в действителност се стигна до това, той не можеше да произнесе въпроса.

— Бих ли какво, Нейт? Да го направим отново? Нужно ли е изобщо да питаш? — Али се засмя, сложи крак върху задника му и завъртя ханша си.

— Не. Искам да кажа, да. — Той притисна таза си напред, защото да я чувства около себе си… Исусе! Беше несравнимо. Но всъщност не това се опитваше да каже. — Али, би ли…

— Да направя това? — Тя стисна вагиналните си мускули и очите му се кръстосаха. Буквално.

— Това върши работа — успя да изрече задъхано. О, човече, и още как! — Но, Али, би ли…

— Да.

Усмивка изви устните му, макар че му бе много трудно да се съсредоточи върху нещо друго, освен чистото физическо удоволствие да я има в обятията си.

— Ти дори не знаеш какво щях да попитам, жено.

Сладката й секси усмивка озари целия му свят.

— Няма значение, Нейт. Отговорът винаги ще е един и същ… да.

— Омъжи се за мен — изтърси той, защото, когато беше дошло времето да зададе този въпрос по мил, романтичен начин, не бе успял да надрънка нищо друго освен глупости.

— Да се омъжа за теб? — Красивите й златисти очи се разшириха и моментално се изпълниха с толкова нежна обич.

Нейт преглътна и кимна, глупавото му сърце сякаш заседна в сухото му като пустиня гърло.

— Ами… — Али сви устни.

Сега идиотското му сърце се качи чак в носа и гореше като разпалена жар, което накара очите му да се напълнят със сълзи.

— … зависи — довърши тя и той въздъхна облекчено.

Би направил всичко за нея. Би напуснал Рицарите, би станал продавач на коли, би продал Фантома, би остъргал със зъби всички дъвки, залепнали под бюрото й в детската градина…

Тя се усмихна като Мона Лиза и приложи любимия си трик: просто го изчака.

— От какво? — попита той, когато не можеше да издържи нито секунда повече. — От какво зависи?

— От това, дали вярваш, че с времето можеш да ме заобичаш.

— С времето… — Поклати глава слисан. — Скъпа, обичам те от първия миг, в който те видях.

— Ммм. — Тя затвори очи. — Звучи хубаво. Бих могла да свикна с това.

— Обичам те — прошепна той, взе красивото й лице в шепи и обсипа с нежни целувки веждите, бузите, носа й… — Обичам те — промълви тихо срещу устните й, понечи да я целуне и тогава… — Как? — Попита и необузданото му сърце изведнъж замръзна.

— Какво как? — Али отвори очи и го погледна както котка гледа огромна купа със сметана.

Ако го гледаше така и след това, което искаше…

Не. Нейт поклати глава. Преди да продължат по-нататък, трябваше да знае.

— Как можеш да ме обичаш след онова, което направих?

Малкото й сладко носле се набръчка, щом повдигна вежди.

— Онова, което си направил? Ти си сторил най-преданото, най-смелото и безкористно нещо, което мога да си представя, Нейт. Как мога да не те обичам?

— Но ти… ти повърна, след като разбра…

— Повърнах, защото имам най-слабия стомах на света и това ми се случва доста често. Нямаше нищо общо с вината, Нейт. Беше свързано със съчувствието. Когато разбрах какво трябва да ти е коствало… аз се сринах. Буквално. Моят обяд беше по целия великолепен килим на Овалния кабинет. А после ти избяга и не отговори на нито едно от позвъняванията ми и аз си помислих, че ти не искаш мен или моето съчувствие.

Сякаш слънцето изгря отново. Бремето на дълго носената вина се издигна високо, понесено върху крилете на любовта им и той не виждаше нищо друго, освен магията и… светлината във всичките дни, чак до далечното им бъдеще.

— О, Али! — Нейт докосна меките й устни със своите. — Винаги съм те искал и винаги ще те искам. Постъпих по този начин, защото не можех да понеса да ми кажеш… — Поклати глава и преглътна конвулсивно. — Мислех, че никога няма да бъдеш в състояние да ми простиш, ако някога разбереш за… — Тя постави два пръста върху устните му.

— Знам какво си мислиш. — Присви устни и поклати глава. — Отново ме подценяваш. Ще трябва да поработим върху това.