— Али! — Зарови нос в благоуханната й коса, удивлявайки се на факта, че тази жена наистина е негова. Беше ли възможно да се пръсне от радост? — Обичам те много — промълви.

— Това е всичко, което искам да знам — отвърна му и нежно го целуна по ухото, — освен…

Нейт се повдигна нагоре и ъъъ… Ооо, познаваше този поглед. Предпазливо обърна глава настрани, но продължи да я наблюдава с крайчеца на окото си. Страхуваше се да попита.

— Освен какво?

— Освен това, което ти каза Далила онази вечер в бара?

— Уф! — Той притисна лице в крехкото й вратле, облиза мястото, където се усещаше пулсът й, с надеждата, че тя ще…

— Не, не го прави! — Избута го назад. Лицето й изразяваше престорена строгост. — Няма да отвличаш вниманието ми сега. Хайде, казвай! Това ме побърква.

Младият мъж въздъхна пораженчески, след това се наведе и прошепна в ухото й предсказанието на Далила:

— Каза, че ни вижда женени в рамките на шест месеца.

— И ти реши, че това е смешно?

— Тогава звучеше толкова абсурдно, че дори не можех да го възприема — призна той. Все още не можеше да повярва на безкрайното си щастие.

Когато я погледна, усмивката й беше толкова лъчезарна, че озаряваше цялата стая.

— Е — каза тя, — очевидно Далила е по-умна и от двама ни.

— Сигурно е така.

— Нейт?

— Хмм? — Започна да целува шията й не на шега. Стига толкова приказки. Трябваше да й покаже любовта си отново. Отново и отново, и отново.

— Искам бебета. Много бебета.

О, човече! Мигновено бе изпълнен с всеобхващащ страх и неизмерима радост. Бебета!

Али искаше да има бебета от него. Той се облегна на лакът, погледна надолу към нея и си представи малки момиченца със златни къдрици и малки момченца с кехлибарени очи.

— Колко много?

— Обичам децата, така че… най-малко четири. — Обгърна врата му и го гризна по брадичката. — Как ти звучи?

Как му звучи? Звучеше лудо и прекрасно и… и… адски страшно. Звучеше, като че ли се е сбъднала най-голямата му мечта. Почти не можеше да продума, тъй като в гърлото му бе заседнала огромна буца.

— Звучи ми… перфектно — прошепна.

И това беше всичко, което каза.

Неговият свят, някога толкова непоносимо тъмен и съсипан, се изпълни с благоуханно съвършенство, защото имаше единственото, което някога беше искал.

Имаше Али.