Помисли си, че по-добре от това не може да стане. И тогава тя започна да се движи. Бавно, с вълнообразно извиване на хълбоците, което веднага стегна топките му, и той разбра, че може да стане и адски много по-добре.

О, човече, никога нямаше да го направи. Освобождаването вече кипеше в основата на гръбнака и ниско в слабините му. Беше й обещал шестдесет минути, но щеше да бъде щастлив, ако можеше да задържи и шестдесет секунди при начина, по който тя се движеше върху него.

За да я отклони от намерението й и с идеята, че е по-добре да я накара да ускори движението си, иначе щеше да остане силно разочарована, Нейт сложи ръка върху нежната извивка ниско на корема й, плъзна мазолестия си палец в нейната женственост и намери топлия възел от нерви, който определено щеше да я накара да полети.

Започна бавно да кръжи, да притиска и пак да кръжи и наблюдаваше омагьосан как по гърдите й плъзна червенина и се разпространи нагоре към гърлото й.

С отметната назад глава, тялото й се изви в грациозна, женствена дъга, а самата тя се подпря на краката му, точно над коленете, и се отдаде на дива езда.

Той можеше само да се възхищава на чудото, което беше Али.

Първият оргазъм мина през нея бавно и топло като летен дъжд. Звукът на името му излезе като въздишка между устните й и беше най-сладката музика, която бе чувал.

И изведнъж единствената мисъл в главата му беше да я вкуси. Сега.

Обхвана тънкото й кръстче, вдигна я от себе си и я нагласи срещу лицето си, треперещите й бедра се отпуснаха покрай ушите му.

— Нейт! — изписка тя.

— Шшт. Ти каза, че ще ме яздиш в продължение на час, но не уточни какъв вид ще е ездата.

— Но…

— Никакво но — прекъсна протеста й, подхвана дупето й и наклони таза й леко напред. — Просто се отпусни и се наслаждавай.

Скоро тя стенеше и поклащаше бедра безпомощно. Когато улови горещото възелче на клитора й между устните си и го шибна няколко пъти с върха на езика си, дупето й се стегна в дланите му, преди тя да се притисне в него и тихо да промълви:

— Нейт!

Да, скъпа, аз съм Нейт, помисли си с дълбоко мъжко задоволство. Аз съм Нейт, който ти дава това диво удоволствие. Аз съм Нейт, който те кара да се топиш.

И тя се разтопи — сладко женствено разтапяне.

Когато и последните тръпки на оргазма преминаха през нея, тя се избута назад, прехапа долната си устна между зъбите си и му се усмихна.

Охо! Отново този поглед.

Преди да успее да възрази, тя се плъзна назад, възседна бедрата му и се наниза на него с едно мощно движение, което го накара да забие пръсти в меката плът на хълбоците й. Али се наведе напред, подпря длани върху матрака над раменете му и потопи езика си в устата му.

— Ммм, вкусът ми върху теб е прекрасен — измърка тя и той нямаше как да не се съгласи от все сърце с нея. — И твоят вкус върху мен ще бъде също така чудесен. — Той изстена при мисълта как тя го засмуква в топлата си, влажна уста. — Но сега имам нещо по-различно наум.

Захапа го за последен път за устните, след което се изправи върху гърдите му и той видя пакостливите палави пламъчета в сънените й очи. Тогава се пресегна зад гърба си, взе в шепа болезнените му топки и завъртя ханша си напред и назад, толкова енергично, че думата удоволствие придоби ново значение.

Той изръмжа, стисна челюсти достатъчно силно, за да стрие и камък, и се отдаде на ездата.

Глава 16

— Генерал Фулър е разговарял току-що по телефона с полицията в Джаксънвил. ФБР е поело случая с убития в двора на Морганови. Бюрото ще разпространи версията, че това е удар на мафията — информира Франк Ози, докато се подпираше от същата страна на касата на вратата, на която шест часа по-рано се беше облягала Беки.

— Хмм… — Франк поклати глава, въртейки разсеяно бойния си нож върху писалището. Това беше лош навик, от който лакът на едно място в непосредствена близост до подложката, върху която винаги поставяше чашата си с кафе, вече се беше изстъргал. Което всъщност правеше подложката напълно излишна, предвид факта, че не бе необходимо да се защитава надраната вече повърхност. — Поне ФБР все още става за нещо. Някаква идея кой е бил човекът?

— Все още не. В момента проверяват пръстовите му отпечатъци. Веднага щом узнаят нещо, ще се свържат с генерала, а той ще се обади на нас. — Младежът наклони леко глава и колебливо пристъпи в кабинета. После се залюля напред-назад на пети, изглеждайки така, сякаш ще се пръсне.

— Изплюй камъчето — изръмжа Франк, завъртя отново ножа и се взря в отблясъците от светлината на лампата върху дългото острие.

— Какво си сторил на Бунтарката?

Сега по-възрастният мъж видя, че върху лицето на Ози се бе изписало онова упорито изражение, характерно само за младежите.

Страхотно. Просто… страхотно. Само това му липсваше тази вечер. Още един човек да го пита какво е направил на Беки. Пати вече почти го одра жив с изненадващо острия си език. Цяло чудо беше, че все още има кожа на гърба си.

— Кой казва, че съм й направил нещо?

Ози изпъна мускулестите си рамене и пристъпи още една крачка навътре в стаята. Ако Франк не се заблуждаваше, на момчето изглежда му се искаше да му стовари един, затова повдигна вежди предупредително.

— Хлапе, помисли си още веднъж, преди да направиш онова, което си решил.

— Накарал си я да плаче — обвини го младежът и се наду като паун. Изведнъж Шефа усети всяка една от годините на трудния си живот. — Опита се да го скрие, когато слезе да довърши работата си по електрическата система на Хоука, но аз забелязах. Изплака си очите. И това не се случва за първи път.

Мамка му! Изобщо не искаше да знае, защото започваше да изпитва вина, което от своя страна го вбеси. Правеше всичко за доброто на Беки. Никой друг освен него ли не виждаше това?

— Е, понякога животът може да бъде и много жесток — изръмжа, ядосан на себе си, тъй като се чувстваше виновен заради Бунтарката, която го въвлече в тази проклета ситуация и бесен на Ози, че поставя под въпрос решенията му, понеже това само го накара да започне да се пита дали са правилни…

Не. Не! В този случай беше прав, дявол да го вземе!

Удари с длан въртящия се нож, за да го спре, след което вдигна ризата си и плъзна дяволски острото оръжие в изработената по поръчка кания, прикрепена към колана му.

— Тя трябва да бъде корава, ако ще продължава да работи с нас. Не мога през цялото време да стъпвам на пръсти около нея от страх да не нараня чувствата й.

— Да стъпваш на пръсти? — Ози вдигна недоверчиво вежди. Доста често — като в момента, например — Франк усещаше липсата на свързаната с военното звание дисциплина. Когато беше в униформа, поне не трябваше да се тревожи за непокорните изражения върху лицата на подчинените си, особено онези, които наистина, ама наистина, минаваха границите на установеното. — Шефе, ти не се церемониш с никого, особено с Бунтарката. Ако не друго, си прекалено твърд с нея. Дори й нямаш доверието, което тя заслужава. Беки е добра в техническата област. Наистина добра. Трябва да й дадеш шанс…

— Взел съм вече решение — прекъсна той хлапака. — Всеки от нас има точно определено работно място тук. Тя не трябва да забравя какво е нейното и да се придържа само към него.

— Но ако ти просто…

— Достатъчно! — изкрещя Франк. — Този разговор приключи, Ози. Не искам да чувам и думичка повече, освен ако не искаш да ми съобщиш актуализирания доклад за състоянието.

Младият мъж стискаше и отпускаше челюсти, все едно бе дробилка за дървесина, но беше достатъчно умен, за да разпознае заповедта, когато я чуе. Обърна се и сковано тръгна към вратата. Франк въздъхна тежко.

— Не си прав, Шефе — има дързостта да изсъска младежът, когато се извърна назад и го погледна намръщено. — Напълно грешиш.

Добре, може би малко беше прибързал и трябваше да остави малкия умник да анализира ситуацията.

— Е, тогава това е моя грешка, нали така? — контрира той, почувствал се изведнъж уморен от всичко.

Ози го изгледа дълго и упорито, поклати глава и напусна офиса, като затвори вратата след себе си не съвсем тихо.

Франк отпусна пулсиращата си глава в шепи. Всъщност, цялата тази гадост беше напълно излишна. Имаше мъже на мисия, които бяха в опасност: Рок и Дивия Бил изпълняваха задача в пустинята, а Кристиан и Мак придружаваха един мъж, за когото не знаеше абсолютно нищо, с изключение на притеснителния факт, че човекът заема едно от челните места в списъка „Най-търсен“ на много хора. Да не говорим за онова, което се бе случило с Призрака. Имаше повече от достатъчно неща, за които да мисли, което означаваше, че определено няма време да изпитва съжаление заради Ребека Райхарт, но точно това правеше. Съжаляваше.

— По дяволите! — Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, извади близалка „Дум-Дум“ с вкус на безалкохолна бира, разви обвивката и пъхна бонбона в устата си.

* * *

Металният вкус на кръв изпълваше устата на Нейт, докато трескаво гризеше дебелите въжета, овъргаляни с пясък и Бог знае какво друго. Трябваше да се измъкне от тази дупка и да намери Григ.

Мили Боже, почти полудя, слушайки крясъците на приятеля си.