Джули Уокър - Ад на колела

Изведнъж гърбът на Али се оказа притиснат в стената на банята, а езикът на Нейт се озова дълбоко в устата й… и да… той свали тениската й. Буквално я изтръгна от раменете й.

Олеле майчице!

Сега вече знаеше какво изпитват хората, когато казват, че светът е променил наклона на оста си. Точно в този момент не знаеше къде е горе и къде — долу.

Той обхвана гърдите й и ги повдигна, за да усети тежестта им в шепите си. И тогава, като по чудо, сутиенът й внезапно изчезна. Не разбра кога и как точно се случи, което само доказваше, че мъжът знае какво прави, но в един миг се оказа гола и устните му бяха върху кожата й.

О, горещо!

Стана й толкова горещо, когато засмука зърното й, а зъбите му нежно го одраскаха. Това беше решаващият момент, точно тук и точно сега. Повратният момент. Нещата можеха да поемат в каквато и да е посока. Ако се отдръпнеше, и той щеше да спре. Нейт щеше да укроти глада си и нежно да се погрижи за нейните нужди, както бе направил тогава на плажа.

Но тя не искаше бавно, и в никакъв случай не искаше нежно. Единственото, което желаеше, единственото, за което можеше да мисли, бе, че го иска в себе си. Да я изпълни с твърдостта си и да тласка в нея, докато триенето стане непоносимо и екстазът я накара да се разпадне на хиляди парченца.

И двамата се бореха с дънките й, опитвайки се да ги свалят, ръцете им трепереха, телата им се извиваха, устите жадно поглъщаха топлата плът. Когато панталонът се свлече в краката й, тя нетърпеливо го изрита.

— Влез в мен, Нейт — помоли с дрезгав глас, прекара пръсти през меките му къдрици и притисна лицето му по-плътно до гърдите си.

Не знаеше как е успял, но някак си беше промушил ръка между неистово притиснатите им тела, за да освободи последните копчета на панталона си и… той беше там.

Избута настрани ръба на бикините й и… О, Боже, той беше точно там. Притискаше се в нея, горещ и пулсиращ. Дразнеше я, измъчваше я.

Изстена срещу зърното й, а след това започна да натиска, да се плъзга в тялото й бавно и неумолимо. Когато проникна в нея, Али замръзна за миг, защото — О, небеса! — още нещо доказваше, че е изключително надарен.

От гърлото му се изтръгна разочаровано ръмжене и тя знаеше точно как се чувства. Али също желаеше това окончателно свързване, това пълно проникване в мястото, където двете тела се съединяваха и движеха в синхрон, за да достигнат крайната цел — освобождаването. Пое си дълбоко въздух, стисна клепачи и се концентрира върху отпускането на мускулите на вагиналните стени. Мъжът незабавно се възползва от обстоятелството и с един мощен тласък, който я остави почти без дъх, влезе докрай в нея.

Очите й се присвиха от удоволствие и болка. Мъжествеността му я разтегна, изпълни я до пръсване, стимулирайки всяко вибриращо, свръхчувствително нервно окончание.

И тя беше точно там. Невероятно, неочаквано, но почти беше стигнала до ръба на онази страшна пропаст, където тялото поема контрола, а всяка рационална мисъл е невъзможна. Беше безпомощна и единственото, което можеше да направи, бе да се извива в опит да получи последната малка стимулация, която да я изпрати отвъд този ръб.

С едрите си длани Нейт притисна ханша й към стената и се отдръпна, плъзгайки цялата си дължина навън от тялото й. Младата жена изстена от загубата.

— Презерватив — изръмжа той и Али поклати глава с чувство на неудовлетвореност.

— Хапче — прошепна задъхано. Копнееше толкова силно за него, че си мислеше, че ще умре, ако скоро не се върне пак в тялото й. — О, Нейт. Моля те, вземи ме — проплака тя.

Тогава той проникна отново в нея. Бедрата му се движеха бясно, сякаш бяха прикрепени към двигател. И тя полетя, хвърли се от най-високата скала на страстта, докато в нея не остана нищо друго, освен усещанията. В утробата й се зароди пулсиращо блаженство, което се разпространи из цялото й същество.

— О, небеса! — Чу го смътно да простенва, преди да почувства горещата струя на освобождаването му, докато тялото й продължаваше ритмично да се свива около него и да взима всичко, което можеше да й даде.

Лавандула.

Беше прав. Бельото й беше лавандуловолилаво с малки розови панделки. Нейт имаше доста добър поглед към ефирния сутиен, който висеше на едната си презрамка от изящното рамо на Али, докато главата му се притискаше в стената до нейната. Мъчеше се да си поеме дъх след най-умопомрачителния оргазъм в целия си живот. Тялото му продължаваше да потръпва, когато изпълнен със самоомраза, си наложи да се отдръпне назад, за да я погледне.

Боже! Ракел би била крайно разочарована от това му представяне. Въпреки че… Али изглежда не бе забелязала липсата на финес. Главата й беше отметната към стената, тънката й шия бе извита назад, красивите й златисти очи бяха плътно затворени и пурпурен руж оцветяваше меките й бузи — издайническия цвят на жена, изживяла бурен оргазъм.

И все пак това не намали неговото разкаяние.

— Дявол да го вземе, Али! — Нейт вдигна ръка и избута назад влажната къдрица, залепнала за ъгълчето на подпухналата й от целувките уста. — Съжалявам.

— За какво? — промърмори, без да отваря очи.

— Че не го направих така, че да ти бъде по-хубаво. Защото… защото ти се нахвърлих като прегладнял бик.

— Доколкото си спомням, аз те помолих точно за това. — Устните й се извиха в усмивка.

— Но ти заслужаваш…

— Какво? — Този път очите й се отвориха и той забеляза, че от преживяната страст златистото бе потъмняло до кехлибарено. — Какво заслужавам?

Светлина на свещи, помисли си Нейт. Нежна музика. Бавно, съсредоточено съблазняване, което започва с хиляди целувки и завършва с още повече. Но това, което каза беше:

— Нежност.

— Хмм. — Тя се наведе и захапа устните му. — Можем да го направим нежно следващия път. И двамата се нуждаехме първо да намерим облекчение.

Незнайно защо упоритият му пенис започна да потрепва и да се уголемява. Чудно ли беше това, след като все още се намираше дълбоко в нея?

Усмивката й, когато го усети, беше проява на женски триумф.

Да, следващия път. Е, следващият път щеше да бъде дяволски скоро.

Като излезе от дънките си, той вдигна Али на ръце, насърчавайки я да обгърне с крака кръста му и обхвана с шепи съвършеното й дупе.

— Нейт! — изписка тя. — Раната ти!

— Не чувствам нищо освен теб, сладурче — отвърна мъжът, когато излезе от банята с една-единствена цел — леглото.

О, мили Боже, той не се шегува.

Най-мекото, най-сладкото, най-прекрасното нещо, което някога е срещал, беше Али. Хареса му начинът, по който тя се разтопи срещу него. И беше негова. Поне през тази нощ…

Проклятие! Току-що я бе имал, но при мисълта, че ще я обладае отново, стана толкова твърд, че беше в състояние да забива пирони с ерекцията си.

Положи я внимателно на матрака и тъй като не можеше да понесе да прекъсне връзката между телата им, протегна длан, усука ефирните й прашки около юмрука си и ги разкъса. После хвърли през рамо съсипаното парче плат.

— Хей! — възнегодува тя, но гневът й утихна напълно, когато сграбчи мъжа за ушите и плени устата му. Очевидно в нея се проявяваше всичко варварско. Което беше добре, защото точно такъв беше и той — варварин.

— Имаш толкова много други. Виждал съм ги — каза, когато успя да си поеме дъх, точно преди да започне да се концентрира върху хилядите целувки. Избра да положи първата върху нежната извивка на ключицата й.

— Хмм — прошепна Али, докато накланяше глава на една страна, за да му осигури по-добър достъп. — Предполагам, че си прав.

Изобщо не успя да обходи тялото й с хиляди целувки. Когато стигна до двеста, тя вече се извиваше под него и молеше за милост. Но Нейт продължи бавно, нежно и преди всичко — задълбочено. След третия оргазъм Али се чувстваше напълно изтощена. Той заспа с доволна усмивка, а единствената жена, която някога бе обичал, тихо похъркваше в прегръдките му.

— Мътните го взели! — изруга Даган в клетъчния си телефон и удари с длан по волана.

— Да — съгласи се Челси Дювал, чийто дрезгав глас прозвуча доста грубо през нестабилната мобилна връзка. Челси беше единственият човек в ЦРУ, който продължаваше да говори с него след инцидента. Беше щастлив да я нарича своя приятелка, въпреки че в един момент преди години беше твърдо решен да я направи много повече. — И става по-лошо.

Чудесно! Още по-лошо, отколкото откритието, че мъртвият на снимката е някой си Роко де Лука, наемен убиец на мафията в Ню Йорк, който, изпълнявайки инструкциите на Кид Рок, се е отправил на запад. Само че Даган беше убеден, че Роко не е направил това, за да стане каубой. Не. Без съмнение, Роко се беше озовал във Вегас, защото там има много крака, които трябва да бъдат счупени. Даган подозираше, че повечето от тях бяха на играчи, които не могат или не искат да си платят дълговете.