— Али — прекъсна я тихичко Нейт, — всичко ще бъде наред.

Проклятие!

Трябваше да се бори, за да спре сълзите.

Отново се беше разприказвала. Поставете я в стресова ситуация, добавете малко количество отхвърляне и унижение, заедно с голяма лъжица Нейт Уелър, разбъркайте всичко енергично и тя моментално ще започне да бърбори безспир. Това беше проблем, с който нямаше представа как да се справи, освен ако си отхапе езика.

Преглътна тежко, изпусна дъха, който бе сдържала досега, и погледна мъжа в очите.

— Откъде знаеш, че всичко ще бъде наред? — попита, без да се интересува, че гласът й звучи умолително.

— Защото аз няма да позволя друго.

Бог да й е на помощ, когато Нейт казваше подобни неща.

Глава 12

— Очаквано време на пристигане на Кристиан, Мак и Джамин — след четиридесет и осем часа — обяви Беки и се подпря с рамо на металната каса на вратата на кабинета на Франк.

Видът на младата жена, застанала там така небрежно, неосъзнато сексапилна и толкова… млада, накара Франк да скръцне със зъби и да посегне към нещо, което да му попречи да скочи и да стисне красивото й, съвършено гърло само заради това, че съществува. Заради това, че е единственото нещо на тази планета, за което жадуваше повече, отколкото за проклетите близалки „Дум-Дум“, или повече от топлинните камери, които всички чакаха с нетърпение последните две седмици, или… или от следващия си проклет дъх.

— Джамин?

— Да. — Беки кръстоса босите си крака. Ноктите й бяха лакирани в ярко прави секс с мен, голямо момче червено. Винаги бе мислил, че това е много интригуващо у едно момиче… жена… момиче… Мамка му! Жена, тя е жена, каза си той. Една млада жена. Една млада жена, която обикновено е омазана цялата в грес. Една млада жена, която знаеше много по-добре от всеки мъж как да сглоби двигател — всеки двигател. Една млада жена, която можеше да създаде от лист метал всичко, което творческият й мозък можеше да измисли, само с помощта на горелка и чук. А най-странното, пленително и дяволски изкусително нещо бе, че тази жена можеше да бъде и нежна и да си прави маникюр и педикюр всяка седмица.

— Знаеш, нашият нов ъъъ… гост от Израел. — Обяснението й отклони вниманието му от тези очарователни малки пръсти. — Това е псевдонимът, който Кристиан избра за човека.

А, да. Онзи проклет агент на Мосад. Страхотно! Просто страхотно. Още едно нещо, за което не искаше да мисли скоро.

— Той не е гост. Предполага се, че ще имаме полза от него.

Беки повдигна скептично вежди. Франк само сви рамене в мълчаливо съгласие. Самият той беше доста скептичен в това отношение.

— Освен това — продължи тя, — Стейди каза, че щял да остане още един ден на конференцията, заради някаква лекция на тема: „Зарастване на ексцизия и начално възстановяване при лечение на комбинирани фрактури по време на Първата световна война“. — Завъртя очи. — Ако питаш мен, което никой никога не прави, това звучи супер скучно. — Младата жена го изгледа многозначително, на което Шефа отговори с подобна гримаса. — Както и да е. — Не беше приключила. — Проверих Рок и Били. Казаха, че в края на седмицата са си у дома, и че на Източния фронт всичко е спокойно, така да се каже. Призрака и Али са на около час от Джаксънвил. Той каза, че ще се свърже с нас, след като вземе флашката.

Внезапно Франк осъзна, че цялата тази информация трябваше да дойде от Ози. Присви очи.

— Къде е малкият?

— Заровил се е дълбоко в системата за управление на полета на Хоука — отвърна Беки. — Приличаше ми на онова момче от терминала, с мравките в гащите, толкова беше нетърпелив да се добере до хеликоптера. И като видя как успешно, бих могла да добавя, без да ме открият — направи малък реверанс, — хакнах тази сутрин „Очите в небето“, Ози реши, че е безопасно да ме остави сама в контролния център, така че…

— Ребека! По дяволите! — Ругаейки, Шефа бръкна в джоба си за шишенцето с ибупрофен. Само при мисълта за опасността, на която се излагаше, като се опитваше да се включи в работата им, всяка една кост в остарялото му тяло го заболя. — Това не е твоя работа! Твоята работа е да правиш онова, което вършиш най-добре. Ремонтирай машините! Поддържай прикритието ни и не си пъхай носа в нашата дейност!

Младата жена се изправи и зае бойна стойка, разтвори елегантните си крака на ширината на раменете и стисна изцапаните си с грес и боя — това бе новост — ръце, в юмруци от двете си страни.

— Мога да направя дяволски много повече от това, Франк.

Левият му клепач започна да трепти.

— Не измествай темата — предупреди той, като внимаваше да запази гласа си спокоен. Беше необходимо единият от тях да запази контрол, иначе щяха да се разкъсат един друг и Бог да им е на помощ след това. — Плащаме ти да вършиш точно определена работа и…

— И аз си я върша! — извика тя. — Но мога и повече! Ако ти само…

— Това няма да се случи, Ребека! — изкрещя Франк. Дотук с контрола. Никога, когато тя беше наблизо, не успяваше да остане спокоен. — Никога няма да станеш пълноправен член на екипа.

— О, така ли? — Бузите й бяха яркочервени и добре, че очите й не можеха да изстрелват пламъци, иначе вече щеше да се е превърнал в купчина тлееща пепел. — Кой го казва? Ти не си единственият, който ръководи екип, Франк. При обучението, което получих от Рицарите, доста екипи с удоволствие биха ме добавили в списъците си.

Какво?! Обучение? Рицари?

Стана му лошо.

Като знаеше на какво са способни да я научат хората му, го присви стомахът, все едно страдаше от тежък случай на „Отмъщението на Моктесума“29.

— Що за… обучение? — попита, като изговаряше всяка дума бавно и прецизно. Или това, или щеше да започне да крещи отново.

— Призрака ме учи да стрелям със снайпер — информира го самодоволно и най-сетне Шефа разбра защо Беки и Призрака бяха изчезвали заедно толкова често.

— Докато правехте това, той не ти ли сподели нещо? Мислих си, че може би Призрака ти се е доверил и…

— О, забрави! — Беки завъртя очи. — Нали познаваш Призрака? Той не говори с никого за проблемите си.

Разбира се, беше права. Би трябвало да знае по-добре. По дяволите, това изобщо не му харесваше.

Без да се интересува, че лицето му постепенно придобива пурпурночервен цвят, младата жена продължи:

— Били ме учи на всичко за взривните вещества и разрушаването. И онзи ден аз…

— Какво? — прекъсна я той. — Как, по дяволите, Дивия Били е могъл да направи това?

Беки беше малката сестричка на Били, дявол да го вземе, и Франк дори не искаше да мисли за онова, което са правили онзи ден. Шибана работа!

— Защото аз го помолих. — Гласът й беше пълен с презрение. — Знаеш, че той подкрепя всичките ми амбиции и стремежи, като всеки добър брат.

Луд ли беше? Един добър брат би трябвало да се грижи малката му сестричка да се намира на най-малко два километра от всичко, което може да експлодира!

— Освен това усвоявам основния курс по оказване на първа помощ от Стейди, а Мак ми даде назаем всичките си учебници от Академията — продължи тя с нескрита гордост. — Предполагам, че в рамките на още няколко месеца ще съм по-добре образована, отколкото…

Франк престана да я слуша, защото беше много, много зает да измисля изкусни начини, по които да убие всеки един от Рицарите.

Стрелба? Взривни вещества? Медицинска помощ? Следствени методи на ФБР? След това щеше да му каже, че е усъвършенствала свое собствено ядрено оръжие.

Не можеше да й позволи да продължава по този начин. Това нямаше да доведе до нищо друго, освен до скръб и смърт, а той по-скоро би извадил очите си с тъпа пръчка, отколкото да й позволи да се излага сама на ненужни рискове.

— Никога, Ребека! — прекъсна речта й, която, по дяволите, дори не слушаше. — Никога няма да го позволя!

— Няма да позволиш? — Кафявите й очи се разшириха от учудване и недоверие, след това се присвиха, когато тъмна ярост изкриви лицето й. — Няма да позволиш?! Майната ти, Франк! Ти не си ми съпруг, нито си ми баща! Не можеш да ми разрешаваш или забраняваш нищо! Аз съм зряла жена и ще правя каквото си искам!

Да, не й беше съпруг, защото бе твърде стар, и не й беше баща, защото бе прекалено млад за това. Но беше неин шеф — поне до известна степен — и най-малкото, което бе в състояние да направи, е да се увери, че тя няма да продължи с безумния си план да стане пълноправен член на екипа.

Мамка му! Беки — пълноправен член на екипа? Сърцето му не можеше да понесе дори мисълта за това.

— Вярваш ли, че някой ще те вземе, след като го посъветвам да не го прави? — попита хладнокръвно, като хвърли няколко хапчета в гърлото си и ги преглътна. Това му се удаде дяволски по-трудно от обикновено, тъй като този разговор бе превърнал устата му в безводна пустиня.

Младата жена го зяпна с отворена уста.

— Ти… Ти би направил това? Ще ми попречиш…

— Без да ми мигне окото — отвърна мрачно Франк. Ако това означаваше нейната безопасност, би направил всичко.

Лицето й замръзна в потрес. След това Беки премигна бързо, сякаш да задържи сълзите си, а Франк се стегна в очакване те да потекат. Женските сълзи имаха пагубно въздействие върху него, и ако сега позволеше да му въздействат, щеше да бъде загубен. Това, което правеше, бе за нейно добро, макар в момента тя да не го проумяваше.