— Б-Благодаря.

Челюстта му се стегна още повече, ако това изобщо беше възможно, като се има предвид, че вече изглеждаше така, сякаш е издялана от мрамор.

— Обещах на Григ.

— О! — пророни Али и се намръщи.

Какво беше това странно усещане в гърдите й? Разочарование?

— Така че, имайки предвид това — прикова я с остър поглед, — ти ще останеш тук.

— Чети по устните ми — каза тя нежно, но по-решителна от всякога. Беше й писнало никой да не й се доверява. Но всичко приключваше сега. Днес. — По никакъв шибан начин! Искаш ли флашката? Е, трябва да ме вземеш със себе си, за да я получиш. Повече няма да седя на тъмно. Мога да пазя тайна, нали знаеш.

Само ако Григ й се бе доверил и още преди години й беше казал истината, може би сега нямаше да изпаднат в тази ситуация.

— Али! — Това беше предупреждение.

— Да, Нейт? — Младата жена се усмихна и изпърха с мигли.

— Ще ми дадеш местонахождението на тази флаш памет, дори и ако трябва да пляскам задника ти, докато му излязат мехури.

Тази еротична картина мигновено възпламени уморения й мозък и нещо горещо запърха ниско долу в корема й.

Ха! Какво беше това! Нима искаше Нейт да я напляска по задника? Никога преди не й беше хрумвало подобно нещо, но с Нейт? Да, може би…

Тогава разбра смисъла на неговите думи или по-скоро вбесяващата мъжка арогантност и липсата на уважение зад тях.

— Какво? — попита и се изправи, пренебрегвайки недоволното ръмжене на Фъстъка, който се плъзна по скута й и се пльосна на пода със силен тътен.

— Чу ме добре — отговори Нейт, повдигайки подигравателно вежда.

О, това беше върхът! Беше готова да му прости, че не й каза истината за смъртта на Григ. Вероятно се бе заклел върху Библията или върху Конституцията на САЩ, или върху гроба на майка си, или в каквото там се заклеваха тайните агенти, или какъвто, по дяволите, беше той. Но едно нещо не можеше, не искаше и нямаше да толерира и това беше това мачовско отношение и арогантно високомерие.

О, не! Не и с нея!

Тя изписа мислено три пъти Z във въздуха и се стегна.

С толкова самоувереност, колкото можа да събере, като едновременно с това си мислеше, че всеки момент ще се пръсне от основателен гняв, Али тръгна към мястото, където седеше Нейт, при това съвсем безгрижно. Когато застана пред него, усмивката й бе престорена и дива като на блатен рис.

— Може и да съм дошла при теб за помощ, но доколкото си спомням, аз не съм шестгодишно момиченце и ти със сигурност не си ми баща.

— И слава богу — промърмори той под нос, а изражението му казваше иде ми да те убия, но беше примесено и с достатъчно безразличие, заради което едва се сдържа да не го удари право в средата на дяволски привлекателното лице.

Какво имаше в този човек, че събуждаше у нея такава жажда за насилие? По природа беше кротка, но нещо в Нейт Уелър я превръщаше в тигрица. Искаше да хапе, драска и ръмжи…

— Ето защо трябва да ти е ясно, приятел — тя сложи юмруци на кръста и се наведе напред, за да доближи лицето си само на сантиметри от неговото, — че можеш да вземеш женомразките си заплахи и да си ги завреш в задника.

В този твой наистина страхотен, стегнат задник! Този, който обикновено искаше да ухапе, но в момента жадуваше да изрита толкова силно, че да го изпрати чак в следващата седмица.

Когато устните му трепнаха, десният й бицепс се стегна в готовност да замахне. Нейт сякаш прочете намерението в очите й, защото прочисти гърло и успя да изтрие полуусмивката от лицето си.

— Звучи болезнено. Предпочитам да се откажа, ако нямаш нищо против.

— Ооо, не ми се прави на остроумен! — Толкова му се ядоса, че в действителност тропна с крак, а не беше от хората, които тропат с крак.

— Моля? — Той изглеждаше искрено объркан.

— Чу ме какво казах — имитира акцента му. — Твърде съм бясна, за да се справя с внезапното ти остроумие, така че по-добре престани.

Когато една черна вежда се повдигна леко нагоре към широкото чело, тя му хвърли убийствен, кос поглед.

— Така ли? — подигра й се с бавен, провлачен говор. — Или ще направиш какво?

Възможно ли е в действителност кръвта да заври? Защото във вените й определено започна да пари.

— Може да съм дребна, но не съм безпомощна — предупреди го тя. Все пак Григ я беше научил на няколко ефективни начина за справяне с човек, два пъти по-едър от нея. Много й се искаше Нейт да й даде поне една причина, за да му покаже на какво е способна.

Само една.

Когато устните му трепнаха отново, Али не можа да издържи повече. Преди изобщо да успее да помисли за действията си, вдигна крак и изрита стъпенката на креслото така, че Нейт изведнъж се оказа седнал в изправено положение. Големите му крака изтропаха на пода, а косата му падна напред и покри очите. Той бавно вдигна широката си длан и внимателно приглади кичурите обратно назад.

Младата жена стоеше над него, очите й го приковаваха като стоманени кинжали, а ноздрите й се разширяваха като на разярен бик. Да, само трябваше да й покаже червен флаг и тя със сигурност щеше да се хвърли с главата напред.

— Играеш си с огъня, Али — предупреди я, но тя беше твърде ядосана, за да му обърне внимание.

— О, виж как треперя от страх.

Умишлено бавно, Призрака изправи едрото си тяло и застана пред нея като планина от мускули и напрегнати сухожилия. Наложи й се да наклони глава назад, за да продължи да се взира в безстрастното му лице, но въпреки това не се отдръпна нито на сантиметър. И не възнамеряваше да го прави. Имаше нужда да се нахвърли, да хапе, да драска и да крещи. За да накара някой да се чувства безнадеждно, безпомощно и нещастно, също като нея. И кой, ако не Нейт, беше най-подходящ за това? Мъжът, който я беше излъгал и отхвърлил, а сега се опитваше да я заплашва и тормози, за да се откаже от единствената надежда, която имаше — да узнае в какво се беше замесил Григ преди смъртта си.

— Ще ми кажеш къде си скрила тази флашка — изръмжа той, като я хвана за раменете и я разтърси леко.

Внезапното присвиване на очите й трябваше да го предупреди, че е успял да натисне и последния бутон, но той не предприе нищо, за да се предпази от стиснатите й юмруци, когато ги размаха в полукръг и избута ръцете му настрани. Също така не се прикри, когато замахна с доста впечатляваш кос удар, който стовари право в твърдата му челюст. А щом зъбите му изтракаха и главата му се отметна назад, тя се усмихна злобно.

Ето, вземи това, ти отвратително, презряно, инатливо, коравосърдечно, лицемерно копеле!

Али се стресна от това колко бързо мъжът се отърси от удара и пропусна възможността да излезе от обсега му. Нейт се спусна светкавично, притисна ръцете й към тялото и я придърпа към широките си гърди, докато се оказа уловена като в усмирителна риза от плът и кръв.

Аха, доста добър ход, но успя да обездвижи само горната част на тялото й. Краката й останаха свободни, а Али знаеше много добре как да ги използва. Бързо изви хълбоци, при което мъжът изсумтя и преглътна тихо проклятие, когато острото й коляно се вряза вдясно от семейните му ценности. Някак си успя да улови краката й между силните си бедра, и на нея не й остана нищо друго, освен да съска и безрезултатно да се опитва да се измъкне.

Започна да го нарича с всички мръсни имена, за които се сети, и още няколко, които измисли сама. Изпълни се с ужас, когато безплодната й борба премина в сърцераздирателни ридания.

Защо Григ си бе мислил, че може да я лъже? В какво я беше замесил? Защо трябваше да умре и да я остави сама? И защо беше толкова глупава, че да си падне по Нейт Уелър? Как си беше позволила да изпитва подобни чувства към този мъж? Беше ли влюбена в него? Боже, не знаеше, но се боеше, че може би наистина е така.

Всичко беше толкова безсмислено. Чувстваше се така безпомощна. Искаше й се да изкрещи, но борбата бе изцедила и последните й сили, оставяйки само мъка, отчаяние и изтощение.

Когато се отпусна безволна в оковите на силните му ръце, той внимателно — о, толкова внимателно! — се настани отново в креслото, като я намести в скута си.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита Нейт, когато след последното й ядно подсмърчане изминаха пълни шестдесет секунди.

— Д-да — колебливо призна и притисна глава под твърдата му брадичка. Златисторусите кичури се заплетоха в наболата му брада. Али повдигна края на блузката си и избърса течащия си нос. Дори не й пукаше колко отвратително беше това. — Не биваше да го правя. Погрешно е да се удря човек. — Макар да знаеше, че ударът й не го нарани — та Нейт беше непоклатима стена от плът и кръв — това съвсем не извиняваше склонността й към насилие, когато той беше наблизо. — Просто… Понякога ме правиш толкова… луда. Ти си най-вбесяващият човек, когото познавам, и това говори много, след като съм израснала с Григ.

— Просто трябваше да изпуснеш малко пара, иначе щеше да експлодираш.

Тя отдръпна глава леко назад и прикова в него влажните си очи.

— Искаш да кажеш, че си ме провокирал нарочно?

Младият мъж леко присви едното си рамо и тя разбра, че това беше отговорът му.

— Но защо?

— Както споменах, трябваше ти отдушник.