— Да. — Али Морган си пое дълбоко дъх и потръпна. — Точно от това ме е страх.

Брей! Тези двамата бяха неспасяеми.

Призрака се затваряше в себе си и се мръщеше на сестрата на Григ всеки път, когато мацката влезеше в стаята, а нейните очи ставаха големи като на кошута и бузите й се изчервяваха в секундата, щом той я погледнеше.

Може би това пътуване щеше да им помогне. Вероятно това, че ще бъдат заедно по принуда, беше необходимото обстоятелство, което да ги накара най-сетне да се предадат и да си признаят, че са влюбени до уши един в друг. Естествено, можеше да стане и точно обратното. Петнадесет часа, седнали на мотора, си бяха много, много дълго време. Обикновено Беки се чувстваше като пребита само след четири или пет часа. Но петнадесет часа езда върху Фантома си беше… Е, според нея, това беше истинска лудост.

Мда. Али със сигурност нямаше представа какво прави, когато предложи да придружи Призрака в тази малка задача, но много скоро щеше да разбере. Само след около три часа, предположи Бунтарката, всичките й мускули ще започнат да се оплакват — силно.

Разбира се, благодарение на двама им със Стейди Сото, не разполагаха с никакъв друг вариант. Нейт не вярваше на търговските полети, защото, цитирам: „Те са за всеки и всички са в тях“, а в рамките на следващите двадесет и четири часа от военноморската база Грейт Лейкс на източното крайбрежие нямаше да излети нито един военнотранспортен самолет. Предложението на Али да вземат малкия й Приус бе отхвърлено от всички с презрително сумтене и смях, защото това нещо приличаше на количка за картинг с хидравличен волан и климатик. За съжаление, Рицарите разполагаха само с две транспортни средства на четири колела — форсираното сребристо Порше на Кристиан и Хамъра. Тъй като живееха в град, в който паркирането е истинско предизвикателство, Рицарите обикновено залагаха на обществения транспорт и такситата, когато времето бе неблагоприятно за каране на мотор.

И за съжаление, в момента Хамъра бездействаше в задната част на работилницата с извадена скоростна кутия, благодарение необичайния стил на шофиране на Стейди — необичаен, в смисъл че човекът изпитваше странно отвращение към съединителя. Поршето беше вдигнато на подемника с разглобен двигател, за което бе виновна самата Беки. Беше решила да използва възможността, докато бившият агент от SAS19 отсъства, за да сложи „мръсните си малки ръчички“ — думи на Кристиан, не нейни — върху неговото бебче и да почовърка блестящия му осемцилиндров двигател. Защото, нека бъдем честни, всеки двигател има нужда от малко промяна. За съжаление, тогава пристигна хеликоптерът и тя се отклони от целта си. Което й напомни, че е по-добре да отиде да сглоби отново турбокомпресора или когато Кристиан най-накрая се прибереше у дома щеше да я убие много бавно и много мъчително.

Така че… Оставаше само една възможност да вземат бързо флашката от кутията, а именно — петнадесет часа върху бучащо и ревящо двуколесно творение от стомана.

О, човече, след това Али щеше да бъде напълно скапана.

— Нека те запозная с Фантома — каза Беки, като се надяваше това да успокои изнервената жена, тъй като кой не би бил напрегнат заради такава супер машина, ревяща между краката му? — Заедно с Призрака, това лошо момче ще се грижи добре за теб.

Тя поведе колебаещата се Алиша към редицата мотори, паркирани до източната стена. Те бяха нейни произведения на изкуството (както и стенописите в халето или картините горе, в таванското помещение). Младата жена се гордееше с всеки един от тях. Не само защото бяха най-страхотните машини, но и защото олицетворяваха всеки един от мъжете, които се беше научила да уважава и обича през годините.

Всеки един мотор бе толкова уникален, колкото и Черния рицар, който го караше. Всяка една машина беше толкова издръжлива, колкото и мъжа, който й бе помогнал да го проектира.

— Добре. — Беки посочи четвъртия мотор в редицата. — Тази красота тук е Фантома. Той е El Diablo Sturgis Special20 с 15 сантиметрови удължени вилки за окачване на предното колело, 6-степенна скоростна кутия Бейкър и 12 кубиков двигател с LBC изпускателни тръби21, които звучат като ад на колела. Тази сутрин смених единичната седалка с Краля и Кралицата22, така че сте готови за тръгване.

Али благоговейно прокара ръка по черната кожена седалка.

— На английски ли говори досега?

— По-просто казано, Фантома е едно малко бижу — похвали се Беки, извади от предния джоб на гащеризона си парцал и започна да лъска вече блестящите вилки на предното колело.

— Много е хубав — рече Али ентусиазирано.

Хубав? Хубав?

Моторът беше супер машина, усъвършенствана до n-та степен. Имаше мощен двигател с достатъчно… Добре, добре. Бунтарката трябваше да признае, че е хубав.

— Сама ли свърши цялата работа? — попита Али, докосвайки колебливо с пръст хромираната капачка на резервоара.

— Не. Всеки Рицар ми помогна при проектирането и изграждането на собствената си машина. Тя е толкова тяхно произведение, колкото и мое. Те ми дадоха вдъхновението, а аз се погрижих за техническото изпълнение и заедно инвестирахме в тях кръвта и потта си.

С изключение на мотора на Франк. При конструирането на Бос Хог23 беше вложила кръв, пот и сълзи. По време на създаването му си беше изплакала очите поне един или два пъти. Особено през дните, в които Франк работеше рамо до рамо с нея в продължение на осем дълги часа, само за да я потупа по главата като по-малка сестричка и после да отпътува до Линкълн Парк за през нощта.

Този голям, глупав задник!

— И рисунките ли са твое произведение? Вчера забелязах, че има боя по тениската ти. — Али проследи с пръст извитата линия на един мотив, изрисуван с някаква призрачно блестяща сива боя върху ръчно изработения резервоар на Фантома.

— Да. По този начин се освобождавам… — Това беше нейното бягство от факта, че е лудо влюбена в мъж, който…

Не! Трябва да престане да мисли за него. Длъжна беше да се заеме с живота си и да спре да се вкопчва в детските си мечти — да спечели любовта на рицар в блестящи доспехи, който ще я отведе далеч на лъскавия си бял жребец.

Да, от вниманието й не убягна фактът, че фамилията на Франк е Найт24 или че съвсем случайно се случи така, че Бос Хог е боядисан в блестящо перлено бяло.

Каква ирония!

— Много си талантлива — каза Али, проследявайки лицето на фантома, едва забележим в средната част на резервоара. — Невероятно е как си направила призрачното лице да се появява от мъглата…

— Благодаря, аз…

— Готово ли е всичко? — Внезапно Призрака се материализира до тях.

Фантом се появява от мъглата? Призрака се материализира от нищото? Леле страхотно, перфектна хармония!

Беки погледна към рокерските обувки с дебела подметка на големите крака на Нейт и поклати глава.

— Сигурен ли си, че нямаш нужда от още огнева мощ? — попита невинно, докато го наблюдаваше как прибира трите куфара за оръжия в дисагите на Фантома.

В единия от тях беше снайперът му М-40 А5, с псевдоним Сиера. Към него принадлежаха разглобяемо устройство за нощно виждаше и сменяем магазин с 10 гнезда, който изстрелваше 7,62 х 51 NATO-патрони. На 900 метра този звяр развиваше повече кинетична енергия, отколкото Магнум 0,357 от упор. С няколко думи: страхотна поразяваща сила.

Бунтарката се надяваше някой ден Призрака да я научи да стреля с него, но той й беше казал, че най-напред трябва да се научи да пълзи, преди да започне да ходи, затова в момента се упражняваше с Ремингтън 7.

Но някой ден… Някой ден щеше да й разреши да вземе в ръце Сиерата.

Призрака й хвърли развеселен поглед, преди да се наведе, за да я обгърне през врата с тежката си ръка и да потърка кокалчетата на пръстите си в главата й. Това беше тя — малката сестричка на всички.

— Ще се върнем утре вечер — каза той. — Междувременно се постарай Шефа да не получи сърдечен удар.

— Ще се постарая — стисна го за ръката, — а ти внимавай междувременно да не застреляш някого. — И двамата погледнаха към издутите дисаги. — На какво да се обзаложим, че аз ще спазя по-добре моята част от сделката, отколкото ти — твоята?

— Умница — изръмжа той и преметна дългия си крак през мотора.

— Сега или никога, сестро — обърна се Беки към Али, когато Призрака запали двигателя на Фантома.

— Може ли да избера „никога“? — изкрещя младата жена, опитвайки се да надвика рева на мотора.

Бунтарката само се усмихна и тикна шлема в треперещите й ръце.

— Извини ме, ако бъркам, но не поиска ли самата ти да участваш в тази задача? Не беше ли ти тази, която отказа да каже къде е флашката, освен ако не ти позволят да отидеш с Призрака?

Беки трябваше да признае, че жената бе упорита. Ако Нейт фокусираше черния си лазерен поглед върху нея по този начин, тя вероятно щеше да се свие като играч на покер със слаба ръка, но Алиша само беше вдигнала високо брадичка, сякаш искаше да каже, че е невъзможно някой да я разубеди.

Сега бедната жена не изглеждаше толкова сигурна в себе си. Следващите й думи го потвърдиха.

— Късно ли е да променя решението си?

Добре, че Призрака не ги чу заради силния грохот на Фантома, иначе щеше да използва шанса да я остави тук. Но Беки смяташе, че това малко пътешествие ще се отрази добре и на двамата.