Със сигурност го мислеше.

— Да. Каза ли на Приз… ъъъ… на Нейт за това?

Лицето й помръкна. Тя грабна Фъстъка и отново завря нос в петнистата му козина. В отговор глупавият котарак включи мотора на по-висока предавка.

Здрастиии!

Така, очевидно снощи нещо се е случило между Али и Призрака. Нещо, което караше очите й да гледат наранено и предпазливо.

Франк никога преди не беше допускал, че би могъл да го каже, но Нейтън Уелър беше жалък идиот. Не виждаше ли, че тази жена го обожава? Не забелязваше ли как затаява дъх, когато влезе в стаята, начинът, по който инстинктивно гравитира към него, въпреки че мъжът беше приветлив като кактус? Вероятно забелязваше. Призрака не би бил Призрака, ако не беше наблюдателен. Така че, да, безспорно човекът виждаше всичко. И може би точно поради тази причина винаги внимаваше да я държи на една ръка разстояние. Нейт имаше някои сериозни проблеми, несъмнено започващи и завършващи с Григ и с това, което се бе случило в онази мръсна, воняща колиба в Сирия. Не трябва да си гений от калибъра на Ози, за да разбереш, че чувствата към малката сестричка на мъртвия му приятел попадаха директно в категорията „Усложнения“.

— Не. — Али поклати глава. — Не съм казала на Нейт. Исках първо да го споделя с теб. Не исках да изглеждам като глупачка, ако мислиш, че това не е важно.

Ах, да, не искала да изглежда като глупачка пред мъжа, когото желае повече от следващия си дъх? Франк я разбираше напълно.

И като говорим за глупаци… Дан надникна в кабинета, следван от своята много по-красива и много по-добра половинка.

— К’во ст’а, дечица? — попита той, докато Пати го избутваше настрани, втренчена в поничката на Франк.

Хванаха го.

— Мислех, че започваш да намаляваш захарта в храната си — критично каза тя с ръце на кръста.

Добре де, беше направил това грандиозно изявление пред Рицарите с надеждата Беки да престане да тъпче тези нелепи близалки в джобовете му. Номерът обаче не мина. Или Беки беше твърдо решена да подкопае предполагаемата му нова диета, или се наслаждаваше на факта, че той не може да устои на близалките с вкус на безалкохолна бира. Ако трябваше да се обзаложи, би заложил на второто.

Сега, гледайки намръщеното лице на Пати, разбра, че може би е по-добре действително да премине на диета без захар. Обаче, мамка му, наистина обичаше понички за закуска.

Понякога най-добрата защита, особено пред лицето на разгневена жена, е отвличането на вниманието й от проблема.

— Али си е спомнила нещо, което може да ни помогне да разберем точно какво, за бога, става тук — информира ги, като ловко избегна задаващата се лекция на Пати.

— Наистина ли? — попита Ози, който се появи в рамката на вратата само по долнище на пижама. Това да не би да са…? Да, точно така. По цялата пижама бяха щамповани малки космически корабчета „Ентърпрайз“.

Хлапето разсеяно се почеса по гладките голи гърди, като същевременно се опитваше да приглади надолу косата си, която стърчеше дори и в най-добрите си дни, а тази сутрин беше напълно извън контрол. Франк нямаше представа, че косата наистина може да бъде толкова щръкнала. Винаги бе смятал, че това е просто идиом.

— Да — отговори той, като този път се зарадва, че Ози го прекъсна. — Затова ние трябва да…

— Ние трябва да какво? — Призрака избута Ози настрани и погледна предпазливо Али.

Горката жена опита да се скрие зад Фъстъка. Това нейно действие всъщност доказа очевидния факт, че Беки трябва да постави проклетия котарак на диета… възможно най-скоро.

— Както казах — търпението на Шефа започваше да се изчерпва, — Али е получила по пощата флашка от Григ около седмица преди да дойде новината за смъртта му. И тя…

— Исусе, жено! И ти ни казваш едва сега?! — Лицето на Призрака беше такова, че можеше да причини кошмари на малките деца.

— Разбираш нещата погрешно… — започна Франк, но веднага беше прекъснат от Али.

— Бях забравила до тази сутрин, идиот такъв! — извика тя и Фъстъка се обърна, предупреждавайки го с леден поглед.

— Как може да забравиш такова нещо? — изстреля Нейт и пристъпи към Али. Фъстъка изсъска заплашително. — Кълна се, ще убия проклетия котарак! — изръмжа, стиснал юмруци от двете страни на тялото си, а ноздрите му пламтяха от гняв.

— Призрак — опита отново Франк, — затвори си устата, по дяволите, и ми дай шанс да обясня…

— Не забравяй, че знам къде спиш, Призрак — заплаши го Беки, нахлувайки в офиса.

О, прекрасно! Цялата банда е тук. Сега, ако най-после престанат да го прекъсват, може би, само може би, щяха да успеят да измислят план как да се доберат до проклетата флашка.

Беки се понесе напред и застана лице в лице с Призрака. Шефа отвори уста, но бързо я затвори, решен да види как ще се развие тази малка сценка.

Беше забавно особено като се има предвид, че носът на Беки се намираше на едно ниво с гърдите на Нейт.

Нима тази женичка си мислеше, че може да го изрита смъртоносно по пищяла?

— Ако падне дори един косъм от главата на Фъстъка — тя заби пръст в твърдите, мускулести гърди на Призрака, — някоя нощ, когато най-малко очакваш, ще те превърна от петел в кокошка.

Добре. Бунтарката нямаше да рита. Когато замисляше отмъщение, сроковете винаги бяха абстрактна величина и се целеше в най-ценните притежания на мъжа.

Щеше да си го отбележи надлежно.

* * *

— Това наистина ли е необходимо? Навън е почти тридесет градуса.

— Ами… — Беки погледна към Али, която колебливо опипваше меките като масло кожени гамаши, които й бе заела. — Да, необходимо е, но само ако искаш да запазиш горните три слоя на кожата си, в случай че катастрофираш.

— Мислиш, че може да катастрофираме?

Господи, помогни ми да не удуша тази превзета малка женичка.

— Не — въздъхна тя. — Но в живота няма гаранции.

— Недей да философстваш, докато съм облечена в кожа — оплака се Али и мушна ръце в джобовете на също толкова мекото лятно кожено яке.

— Ха! Нима кожата и философията се изключват взаимно? Обзалагам се, че Платон и Аристотел са носили кожи, докато са размишлявали върху основни житейски въпроси. Кожени сандали със сигурност.

— Хмм… — Али се наведе да вдигне Фъстъка, който беше твърде зает да обвива дебелото си тяло около краката й. Когато успя да се изправи и го придърпа към гърдите си, този предател — Не може ли проклетият котарак да покаже поне малко лоялност?! Все пак Беки беше тази, която почистваше котешката му тоалетна и се грижеше муцуната му винаги да е дълбоко заровена във „Фенси Фест“ — започна да мърка достатъчно силно, за да заглуши звуците на Пат Бенатар и нейния „Разбивач на сърца“.

Слава богу, че снощи се бе сетила да зареди айпода си. Още един ден с музика от 80-те и трябваше да си насрочи час за лоботомия.

— Дори не искам да мисля за бедните животни, които са изгубили живота си, за да мога да изглеждам шик на задната седалка на мотора. — Али промени тактиката си.

— Извинявай, ти същата жена ли си, която снощи изяде не един, а два хотдога с говеждо? Значи казваш, че нямаш проблем с животните в чинията, но не можеш да понасяш идеята за кожа на гърба си?

— О! — Али пусна Фъстъка на земята и глупавият котарак бе достатъчно нагъл, за да започне отново да се умилква около краката й.

Дори и малтретиране нямаше да го принуди да се откаже от неуместното си обожание. Това беше последната капка, която преля чашата. Отсега нататък щеше да бъде на суха храна. Косматият малък Юда беше достатъчно разглезен.

— Престани да спориш с мен, когато няма как да спечеля — помоли Али, която изглеждаше секси във всичката тази кожа, сложила свитите си в юмруци ръце на кръста.

Беки поклати глава и се разсмя. Горката жена правеше всичко възможно, за да държи далеч от съзнанието си факта, че през следващите петнадесет часа ще й се наложи да седи на задната седалка, сгушена до Призрака. Каквото и да се бе случило между тях двамата снощи, каквато и да бе причината тази сутрин да се обикалят като настръхнали лъвове, положението несъмнено щеше да се влоши още повече заради тясната площ на споделената мотоциклетна седалка.

— Извинявай — каза Али и се намръщи. — Обикновено не съм такава… такава… — Ръката й описа няколко кръга, докато търсеше точната дума.

— Кучка? — услужливо подхвърли Беки.

— Щях да кажа раздразнителна. — Али прочисти гърлото си.

Да, кучка. Беки се изкиска. Обичаше Али. Наистина. Въпреки че беше малко наивна и твърде превзета… Това, разбира се, може би не беше съвсем честно, защото в сравнение с Бунтарката, повечето жени изглеждаха твърде превзети. Вероятно затова дразнеше Франк толкова много. Може би той си мислеше, че е голяма мъжкарана. Може би, ако тя…

По дяволите!

Защо всяка мисъл в крайна сметка я връщаше към него? Май сериозно трябваше да се замисли за лоботомия.

— Всичко ще бъде наред — успокои тя другата жена и сложи ръка върху облеченото й в кожа рамо.

— Наистина ли? — попита Али с надежда. — Откъде знаеш?

— Тъй като Черните рицари са на твоя страна, а те са възможно най-добрите. Освен това Призрака по-скоро ще умре, отколкото да допусне нещо да ти се случи.