— Нейт?

Забрави! Когато произнасяше името му така, можеше да завладее не само света, а цялата шибана галактика.

— Да?

— Докосвам те.

Нямаше никакво съмнение в това. Бейзболната бухалка, която се опитваше да скрие зад ципа на панталона си, беше достатъчно доказателство.

— Забелязах.

— Не се отдръпваш надалеч. Не действаш така, сякаш съм носител на двойна смъртоносна зараза от хепатит и бубонна чума.

Двойна смъртоносна зараза от… Нейт само поклати глава и с мъка потисна усмивката си. Тя беше просто очарователна. Без съмнение. И да, топлото чувство, което бавно се просмукваше във вените му, можеше да бъде само щастие. Спомняше си усещането… смътно.

— Какви ги бръщолевиш пак, жено?

— Говоря за факта, че не обичаш да те докосвам. — Луда ли е? — Не ти харесва, когато те докосвам, нали? — попита Али.

— Никога не съм казвал нещо такова — процеди през зъби, тъй като в момента ръцете й галеха раменете му. Възможно ли беше човек да изпитва щастие, докато го убиват?

— Тогава защо винаги правиш всичко възможно, за да избегнеш всякакъв физически контакт с мен? Познаваме се… понякога ми се струва от цяла вечност. Ти си като втори син за родителите ми. Грабваш майка ми и я прегръщаш, а тя се кикоти, разрошвайки косата ти. Дори онази странна мъжка комбинация от ръкостискане и прегръдка, която разменяте с баща ми, доказва, че не си алергичен към човешки контакт. Ами с Григ. Прегръщахте се толкова често, че мама понякога ви наричаше сиамските близнаци на военноморските сили, защото изглеждахте така, сякаш раменете ви са сраснали едно за друго. А всичко, което получавам аз, е леко кимване. Какво значи това? Защо се извръщаш настрани, когато се разминаваме в коридора?

За един кратък миг се замисли дали да не я излъже, защото имаше толкова много горчиви истини, които не можеше да й каже, толкова много въпроси, които му бе задала, на които в никакъв случай не можеше да отговори. Но този не беше един от тях. Така че… трябваше да й признае.

— Харесва ми твърде много.

— Какво? — Тя сбърчи очарователно носле.

— Докосването ти. Харесва ми твърде много.

По дяволите, сега щеше да се отдръпне от него, за да избегне физическия контакт. Което всъщност беше много добре. В края на краищата, беше просто мъж, а когато тя беше толкова близо до него — да не говорим, когато го докосваше — контролът върху желязното му самообладание ставаше слаб, в най-добрия случай. И напълно изчезваше — в най-лошия.

— Харесва ти твърде много? Какво означава това? — Деликатно извитите й вежди рязко подскочиха.

Боже! Жената обикновено не загряваше бавно, но тази тема изглежда беше адски трудна за възприемане. Вместо да й обяснява, просто се наклони леко напред, за да й позволи да усети неопровержимото доказателство, напиращо в панталона му.

Господи, мили Боже! Това беше ад. Или рай. Не беше сигурен. Ако пенисът му можеше да говори, щеше да започне да крещи възторжено „Алилуя“.

— О! — Красивите й очи се разтвориха широко.

О! беше точно. На госпожица Морган най-после й просветна.

— Да, сега изясниха ли ти се нещата?

Всеки момент, всеки момент щеше да отскочи назад и да го дари с онзи поглед, който бе усъвършенствала през годините. С присвити очи, стиснати устни и леко наклонена настрани глава, сякаш току-що е изпълзял изпод най-близкия слузест камък.

Всеки момент…

— Ти ме желаеш? — попита тя невярващо.

— Бих казал, че това несъмнено е очевидно.

— Но ти не ме харесваш! — Необяснимо защо, тя все още се притискаше към пулсиращата му, болезнена ерекция.

Не я харесва? Луда ли е?

— Разбира се, че те харесвам, Али. — Преброи до десет, после изрецитира наум състава на отбора „Сент Луис Кардиналс“ от 1998-ма. С течение на годините бе установил, че това е психическият еквивалент на студен душ.

— Не, не. — Тя категорично поклати глава.

— Али… — Осъзнаваше, че в момента изразът му е на един измъчен човек. — Всички доказателства сочат обратното.

Добре, изпитаният трик с изброяването на „Кардиналите“ тази вечер не проработи.

Охо! Познаваше погледа, който му отправи сега. Беше един от онези, от които Григ често се оплакваше — пресметлив и хитър. Нещата изобщо не вървяха на добре.

— Тогава защо беше толкова… толкова невъзпитан и груб през всичките тези години? — попита го невярващо. — Защото ме желаеш?

Невъзпитан и груб? Никога не е бил невъзпитан и груб. Беше благороден и почтен. Исусе! Не можеше ли да направи разликата?

Решавайки, че Али няма да помръдне, освен ако не я подкани, той се опита да я отблъсне. Със светкавичен рефлекс младата жена заключи тънките си ръце около врата му и се вкопчи в него като мида върху корпуса на самолетоносач.

— Али! — предупреди я той и стисна зъби, тъй като болката, която пулсираше в панталона му беше жестока. И ставаше все по-зле с всяка изминала минута. Или може би по-добре? Господи, вече не беше сигурен. Мозъкът му едва функционираше, което всъщност беше доста впечатляващо, като се има предвид, че в момента почти не се кръвоснабдяваше. — Отдръпни се.

— Не и докато не ми отговориш — заяви тя, вдигайки предизвикателно малката си, остра брадичка.

Търпението му се изчерпа, заедно със самоконтрола.

— Да, дявол да те вземе! Да, това е причината, заради която те държах на една ръка разстояние. Защото всеки път, когато се доближа до теб, единственото, което искам да направя, е да те съблека, да те тръшна на най-близката хоризонтална повърхност и да се потопя дълбоко в теб, докато не започнеш да се гърчиш под мен като червей на кукичка и да ме молиш да не спирам. Това е! Сега доволна ли си?

След този безчувствен и вулгарен изблик, Нейт очакваше от Али безброй неща, но зашеметяващото усещане на устните й, разтворени срещу неговите, със сигурност не беше едно от тях.

О, човече!

Езикът й! Сладък и гъвкав, се стрелкаше навътре и навън, отново и отново. И го ближеше и галеше, карайки го да изгуби ума си.

Най-дивите му фантазии нямаха нищо общо с реалността. При цялата си сурова и груба похот, изобщо не губеше време да целува Али в мечтите си и обикновено прескачаше до наистина горещите сцени. Което, едва сега разбра, беше голяма грешка. Огромна! Защото дълбоките целувки на Али бяха най-еротичното нещо, което някога бе преживял. Това значеше нещо, като се има предвид, че беше изгубил броя на любовниците, които бе имал през годините. А някои от тях имаха в ръкава си доста трикове, нови дори за него.

Усещането за кожата й… Гореща и гладка като сатен под мазолестите му длани. Робата й се разтвори широко, Али се покатери по него като дървосекач по бор и обви кръста му със стройните си крака. Инстинктивно я улови за бедрата.

Чудесно! Велики Боже!

Ханшът й се задвижи срещу него по най-влудяващия и удовлетворяващ начин.

— Али — Нейт отдръпна уста, дробовете му щяха да се пръснат, — спри!

— Не! — Тя положи низ от мокри целувки по челюстта му, чак до ухото, където се спря, за да го засмуче с горещите си, влажни устни. Очите му буквално щяха да изскочат. — Аз го желая. Ти го желаеш. И двамата сме възрастни, а тази… тази непреодолима химия съществува между нас от самото начало, така че няма какво да ни спре.

За един миг на всички причини, поради които тя не биваше да бъде в ръцете му, им поникнаха крила и те просто отлетяха от съзнанието му. За един чудесен миг остана само усещането за тялото й, движещо се срещу него, ръцете й около раменете му, пръстите й, заровени в косата на тила му, докато кожата му настръхна. Навсякъде.

Преди да осъзнае какво прави, той я зацелува с цялата страст и глад, които се бяха трупали в него още от времето, когато влезе в кухнята на Морганови за първи път през онази прохладна майска утрин и я видя как мята през рамо раницата си „Пърл Джем“.

Спомни си го сякаш беше вчера…

Защото, въпреки повелите на здравия разум — в онзи момент тя беше просто девойка в последния клас на гимназията, а той — двадесет и една годишен мъж — я пожела със сила, която го зашемети. Толкова силно, че когато ги представиха един на друг беше в състояние единствено да се взира в очите й и да примигва. Тогава го беше дарила с най-лъчезарната усмивка и заляла със слънчевия си смях и той бе завладян от… страст. Не вярваше в любовта от пръв поглед, но там и тогава нещо се случи.

Григ моментално разпозна горещия глад, блеснал в очите му, наведе се и му прошепна едно-единствено изречение, което си бе повтарял многократно през годините: Само докосни с пръст малката ми сестра и си мъртъв, задник такъв.

И това беше кофата с ледена вода, необходима в момента на Нейт… Споменът за Григ.

Мамка му! Какво правя?

— Това не може да се случи отново — каза той, докато отстраняваше краката й от кръста си и я остави да стъпи на пода, преди да се отдръпне. Негов ли беше този глас, който звучеше като чакъл под гумите на самосвал?

— Какво? Защо? — премигна Али, вдигайки поглед към него.

Трябваше да се извърне. Не можеше да гледа подпухналите й от целувките устни или зачервените й бузи, знаейки, че е отговорен и за двете.