Тя усети промяната, съвсем лек хлад, когато мъглата на Кеван се смеси с тази на Фин.

Когато затвориха преградата, която щеше да държи всички други отвън и всички вътре затворени в кръга, тя се помоли Кеван да не атакува с мъглата и вихрите си, преди да са готови.

Като се стараеше да не бърза, Брана взе букета от рози и го поднесе поред на останалите, за да може всеки да вземе стръкче цвят. Фин се поколеба.

— Не вярвам, че би искала почит от мен или че би я приела.

— Ще й засвидетелстваш уважение и ще й отдадеш почит. Тя трябва да разбере, че ти се сражаваш с нас и проливаш кръвта си за нас и че не можем да победим Кеван без теб. Трябва да опитаме, Фин. Можеш ли да й дадеш и прошката си за клеймото, което носиш, с този дар на почит?

— Мога да опитам — каза само той.

Заедно, шестимата приближиха гроба на Сърха.

— Слагаме на гроба ти тез чисти бели цветове, за да отбележим годишнината от твойта гибел. Носим вино, мед и хляб, дар за почит от живите към мъртвите.

Стана по-студено. Брана можеше да се закълне, че усеща как нараства вълнението на Кеван, неговата жажда. Но не намираше името сред стелещата се мъгла.

— Тез билки разсипваме върху земята, за да освободим духа ти от оковите му. С почит коленичим и отправяме към теб молба, скрепена с кръвта ни, на тримата и трима, огънят да пламне в нощта и отвърне на най-голямата ни нужда, да ни даде каквото търсим ний от теб.

Един по един направиха резка върху кожата на китката си, оставиха кръвта да капе върху земята до надгробния камък.

— На това място и в тоз час, с твоята любов и нашата сила, изпрати ни трите си деца, за да срещнат всички своята съдба.

Мъглата бе пронизана от вой, изпълнен с дива ярост. Фин пусна покривалото и измъкна меча си, преди да застане до Брана и другите.

— Изпрати ги тук и нека дойдат сега — викна Брана, а Фин и Конър застанаха до нея, за да я предпазят от нападение. Айона, Бойл и Мийра бързаха да направят кръг, докато тя довърши ритуала. — Онези, на които свойте сили даде. Тримата и трима, и трима ще се бием.

Тя също запрати огнено кълбо, за да възпре атака от страна на Кеван, докато приятелите й бяха заети да направят кръг и да отворят портал за първите трима.

— Трима и трима, и трима срещаме нощта. Майко, отвърни на нашата молба, нека долетят тук под луната и духът ти волен да лети. Както казахме, да бъде тъй.

Земята потрепери. За малко да изгуби равновесие, когато се обърна и хукна към кръга. Погледна през рамо и видя Кеван да запраща нещо като стена от черен огън към Фин и Конър. Докато протягаше ръка да хване Айона и да слеят силите си, вятърът я вдигна като ледена ръка и я запрати през поляната.

Падането едва не потроши всичките й кости, но видя как Фин отвръща на атаката с пламнал меч и изригваща земя, а Конър плющеше с въздуха като с камшик. Светлина и мрак се сблъскваха и грохотът бе гръмовен, като че ли целият свят се срутваше.

Мийра се втурна напред, размахала меч, а Бойл запрати залп от малки огнени кълбета, които разкъсваха и прогаряха пълзящата мъгла.

Беше по-силен, осъзна Брана, някак си беше по-силен, отколкото в нощта на Самхейн. Каквото и да се криеше в него, явно бе събрало още сила, бе извлякло повече. Последната битка, помисли си тя, знаеха го както те, така и Кеван.

Той призова плъховете и те сякаш почнаха да извират от земята. Повика прилепите и те се изсипаха като напаст от небето. А Айона, изолирана, се бореше да задържи изчадията далеч, докато соколът, кучето и конят ги тъпчеха и разкъсваха.

Дълг, лоялност. Любов. Брана скочи на крака и хукна през търкалящите се под краката й тела на плъхове, за да яхне Аня. С огнено кълбо в една ръка и грейнал ярко жезъл в другата, тя полетя към братовчедка си и недовършения кръг.

Запрати надолу огън, светлина, проби си път. Призова дарбата си и горещ дъжд се изсипа от небето, за да удави адските изчадия на Кеван. Когато стигна до Айона, тя изтласка с порой всичко надалеч от колибата на Сърха.

— Довърши го! — викна тя. — Можеш да го довършиш.

Тогава се появиха змиите, загърчиха се по земята. Тя чу — и усети — болката на Кател, когато зъбите им се впиха в краката на кучето. Яростта, която избухна в нея, ги превърна в пепел.

Брана извъртя коня си, за да предпази братовчедка си, но Айона извика:

— Ще се справя! Готова съм. Върви да помогнеш на другите.

Опасявайки се от най-лошото, Брана се втурна през стената от черен огън.

Задуши я зловонна миризма на сяра. Тя повика от въздуха дъжда, топъл и чист, за да я измие. Огънят запращя и угасна, докато си пробиваше път през него.

Близките й бяха окървавени от битката.

Отново дръпна юздите на коня и притегли цялата си сила, и още, и още.

Първо дъждът и вятърът, после земетресение и огън. После всичко наведнъж — в буря, която се сблъска с гнева на Кеван. Издигна се пушек, от който очите й лютяха, а гърлото пареше, но забеляза страх, макар и само искрица, в очите на магьосника, преди да се свлече на земята и да се превърне във вълка.

— Готово! — викна Айона. — Готово е. Светлината. Расте.

— Виждам ги. — Мийра, с лице, обляно в пот и кръв, крещеше с всички сили. — Виждам ги, сенките им. Върви — викна тя на Конър. — Хайде.

— Ние ще го задържим. — Бойл замахна с юмрук и огнено кълбо.

— Кълна се, че ще го задържим. Вървете. — Фин срещна погледа на Брана. — Иначе всичко е било напразно.

Нямаха друг избор, помисли си тя и протегна ръка на Конър, за да я хване и да се метне на гърба на Аня.

— Тя е ранена. Мийра е ранена.

— Трябва да им помогнем да преминат, Конър. Тримата трябва да доведат първите трима. Без тях може да не успеем да я излекуваме.

Сети се за Кател — кървеше от муцуната и от хълбока.

За Аластар, чиито копита разкъсваха телата на изчадията, за соколите, които се спускаха с крясък, разперили остри нокти.

И всичко щеше да е напразно, ако не успееха да доведат тримата на Сърха в настоящето — от плът и кръв.

Скочи с коня право в кръга, плъзна се от гърба му заедно с брат си. Стисна ръката на Айона, на Конър и усети надигането на силата, пламването на светлината.

— Тримата и трима, и трима още — викна тя. — Такова е пророчеството на магията. Елате при нас на всяка цена, появете се сега или всичко е изгубено. Застанете редом с нас в тази нощ и в името на общата ни кръв нека тази битка свърши.

Те дойдоха, тримата на Сърха. Брана с лъка, Иймън с меча си, а Тийгън с жезъла и огромен корем. Без да кажат и дума, те протегнаха ръце и тримата станаха шестима.

Избухна светлина, искряща белота и ослепително сияние. Огънят на силата се разгоря в нея, зашеметяващ, изумителен, отвъд всичко познато.

— Отдалечете го от тях! — Брана чу собствения си глас да отеква в треперещия въздух. — Имаме достатъчно сила да го повалим, но те са прекалено близо.

— Оставете на мен. — Дъщерята на Сърха, Брана, протегна ръката си, с която стискаше тази на брат си. Стрелите излетяха от колчана й, пламнали в бяло, и се забиха в земята между вълка и останалите трима.

Полудял от ярост, вълкът се обърна и се хвърли към тях.

Брана се пусна от кръга, но Конър го затвори след нея.

— Побързай — викна й той.

— Малко по-близо, още само малко. — Но бръкна в торбичката и извади отровата. Бутилката запулсира в ръката й като жива. Вълкът скочи към кръга и тя запрати бутилката към него.

Писъците му раздраха въздуха, блъснаха я с такава сила, че тя залитна. Всички създания, които Кеван бе призовал от утробата на мрака, пламнаха и техните писъци се сляха с воя на вълка.

— Не е свършило. — Айона стисна здраво ръката на Тийгън.  — Докато не убием онова, което се е вселило в него, не може да има край.

— Името. — Брана залитна, но Иймън я хвана, преди да падне. — Името на демона. Знаете ли го?

— Не. Ще изгорим каквото е останало от него, ще поръсим сол върху земята.

— Не е достатъчно. Трябва да научим името му. Фин!

Тя понечи да иде при него, но той й махна да стои далеч и падна на колене до окървавеното тяло на вълка.

— Започни ритуала.

— Ти си ранен, както и Мийра и Бойл. Ще си върнеш силите, ако първо те изцелим.

— Започни ритуала — процеди той през стиснати зъби, сключил длани около гърлото на звяра. — Твоята задача е ритуалът. Това е моята.

— Започвай! — Мийра се просна на земята редом с Бойл. — И сложи край!

И тогава звъннаха със звънеца, отвориха книгата, запалиха свещта.

И започнаха да нареждат думите.

В котлето имаше кръв — от светлината и от мрака. Сенки се полюшваха наоколо като танцьори.

На земята Фин зарови пръсти в съдраната козина на вълка.

— Познавам те — изрече тихо той, вторачил се в червените очи. — Ти си мой, но аз не съм твой. — Откъсна камъка от шията му, вдигна го високо. — И никога няма да бъда. Аз съм потомък на Дайхи. Брошката се измъкна изпод ризата на Фин и очите на вълка подивяха от ужас. — Аз съм твоята смърт. Знам кой си. Стоях до олтара ти и чух прокълнатите да зоват името ти. Знам кой си.

Онова, което живееше във вълка, използва своята тъмна сила и ръцете на Фин пламнаха, кръвта му потече от раните.

— В името на Сърха те отричам. В името на Дайхи те отричам. От свое име те отричам, защото аз съм Финбар Бърк и знам кой си.

Когато го изпълни, разтърси душата му до основи. Мракът го притегли толкова силно, разкъса го толкова дълбоко. Но той се държеше на ръба с последни сили и погледна към Брана. Към нейната светлина.

— Името му е Кернунос. — Той метна камъка към Конър. — Кернунос. Унищожи го. Сега. Не мога да го удържам още дълго, много е силен. Махни я оттам. — Дъхът му пресекна, когато викна на Бойл. — Махни Мийра надалеч.

— Трябва да го оставиш! — Със сълзи, течащи като река по бузите й, Брана викна: — Фин, остави го, ела при нас.