Пещерата беше празна и се виждаше само червеното зарево на огъня и тъмният пушек, който се надигаше от котлето. Значи, Кеван се скиташе на воля. И ако сега гледаше към тях, нямаше да види нищо, което би могъл да използва срещу тях. Беше се погрижила за това.

Стана да посрещне Айона и се зае с обичайното си занимание. Сложи чайника на котлона.

— Каза да не се тревожим, но...

— Няма причина — увери я Брана. — Просто трябва да обсъдя нещо с теб, Конър и Фин.

— Но не и с Бойл или Мийра.

— Още не. Не е нещо, което бихме направили без тях, давам ти думата си, но трябва първо да го обсъдим помежду си. Е, избра ли си вече какви цветя искаш за сватбата?

— Да. — Айона окачи палтото и шала си и се опита да смени темата, както искаше Брана. — Беше права за дизайнерката, прекрасна жена. С нея избрахме всичко необходимо и съм почти готова — все това си повтарям — с избора на меню за сватбеното тържество. Много се радвам, че оставих музиката на теб и Мийра, иначе щях съвсем да полудея.

— С радост ти помагаме, а и Мийра си води бележки за това какво правиш ти и как би искала тя да го промени. Макар да твърди, че изобщо не мисли още за сватбата.

Брана запари чая.

— Ето ги и Фин и Конър. Ще използваме ниската масичка, за да сме близо един до друг.

— Нещо важно е, нали?

— Всеки сам ще реши. Би ли сложила чашите?

Брана донесе чайника, захарта, сметаната и курабийките, които брат й със сигурност очакваше да получи.

Още с влизането си Конър повдигна вежди.

— Чаено парти?

— Не точно парти, но има чай. Ако всички седнете, съм готова да споделя какво ми се върти в главата.

— И то от доста време. — Фин се приближи и седна.

— Трябваше да съм сигурна какво мисля и изпитвам, преди да поискам вашето мнение.

— Но не и на целия ни кръг — изтъкна Конър.

— Още не и ще видите защо е нужно да сме само ние засега.

— Добре. — Айона издиша дълбоко. — Напрежението ме съсипва. Давай направо.

— Мислех за онова, което изрекох, без да е само мое, в деня, когато двамата с Фин направихме отровата за демона. За всичко и за всяка дума в момента, когато работата ни се увенча с успех. Имаме средството, нужно ни да унищожим Кеван и онова, което е вътре в него, или поне ще го имаме, когато научим името му. Знаем и как да унищожим камъка, да затворим портала.

— Това много ми харесва — отбеляза Айона. — Толкова много светлина и огън има в ритуала.

— Ще ни е нужна цялата, за да затворим мрака в отвъдното. Но и още нещо се прокрадна в мен, освен отровите и оръжията. Всичко е голям риск, въпрос на дълг, а кръвта и смъртта може да са и наши, на всеки от нас. И все пак дори и когато се съвзех напълно, едно нещо продължи да отеква в мен. Трима и трима, и трима.

— Точно така е — съгласи се Конър. — Ако си намерила начин да ни събереш отново с тримата на Сърха, много искам да го чуя, защото усещам и знам с цялото си сърце, че те трябва да са част от битката. Трябва да са там.

— И вярвам, че ще бъдат, така както сенките им дойдоха в деня на Самхейн. Да се появяват от плът и кръв, може да е сложно. Трима и трима, и трима — повтори Брана. — Но има двама, които са въоръжени само със смелост и меч или юмрук. Нямат магически сили. Тримата на Сърха, ние тримата и Фин — част от нас и част от Кеван. Остават Бойл и Мийра. Няма истински баланс.

— Ти сама каза, че няма да ги изолираме — подхвана Айона.

— И аз дадох дума на Мийра, че никога няма да я държа настрани, както и Бойл, независимо от желанието си да ги предпазя. — Конър пренебрегна бисквитите и се намръщи на сестра си. — Ако си мислиш да се обърнеш към други от нашата кръв, към баща ни или...

— Не. Ние сме кръг и нищо не може да го промени. Ще бъдем трима и трима, и трима, както е писано. Но баланс може да бъде постигнат, стига да го искаме. И на свой ред Бойл и Мийра да го пожелаят.

— Би им дала магия. — Фин се облегна назад, започнал да схваща. — Би им дала, както е направила Сърха с децата си, от нашата сила.

— Бих — не всичко, както е направила тя, никога. Нуждаем се от силата си, а и никога не бих обременила с такъв товар двамата, които толкова обичам. Но някаква сила — от всички нас за тях. Може да бъде направено. Проучих как го е сторила Сърха, помислих как да предадем — възможно най-внимателно — част от своята магия. Рискът при грешка е голям, затова трябва да бъде избор на всеки един.

— Децата на Сърха вече са имали магия, наследена от нея — изтъкна Айона — чрез кръвта й. Аз съм най-нова в тази област, но никога не съм чувала за прехвърляне на магически сили върху, ами, да кажем, простосмъртни.

— Те са свързани. Не само с нас, но и с кръвта си. Със или без силата, тази връзка е истинска. И именно тя би позволила да се получи, ако е писано да се случи.

— Ще имат по-добра защита — замислено отбеляза Конър.

— Така е, макар че колкото и да ги обичам, целта ми тук е балансът. Така ще се изпълни пророчеството, което ми се разкри. Но трябва да бъде наша цел. Наша и тяхна. И не можем да знаем, не и със сигурност, какви сили ще получат.

— Но след като ги имат — подхвана Фин, — те двамата и аз ставаме истинска тройка.

Тъй като точно това си мислеше и тя, Брана издиша сдържана досега въздишка.

— Да, още една тройка. Стигнах до това заключение. Сега всеки от вас трябва да го обмисли внимателно и да реши дали иска да им даде онова, което е едновременно дар и бреме. Аз ще ви покажа как може да бъде направено според мен, така че никой от нас да не остане без сили и да не натоварим някого от тях с повече, отколкото е в състояние да поеме. Ако някой от нас не е сигурен, не е склонен на това, тогава оставяме идеята настрани. Такъв дар трябва да бъде даден доброволно и от все сърце, а също и да се приеме така.

— Разумно ли е част от силата да дойде от мен? Ако всички са съгласни — продължи Фин, — дали е добре да дойде и от мен, след като моята е опетнена.

— Не ми харесва, когато говориш така — отвърна Айона.

— Това е прекалено важна стъпка, за да не назоваваме нещата с истинските им имена.

— Истината е, че сама си задавах този въпрос, докато всичко се въртеше в главата ми. — След като огледа другите край масата, Брана впери очи във Фин. — Още преди да научим, че си потомък на Дайхи, аз вече вярвах — от цялото си сърце — че трябва да вземат и от теб. Те са и твои — продължи Брана, — както са наши. И ти си един от тримата. Онова, което имаш, не е чисто, но това според мен прави светлината в силата ти още по-силна.

— Ще се съглася, ако и те са съгласни. Трябва да са убедени, че искат да приемат онова, което е в мен.

— Нужно ви е време да го обмислите напълно — каза Брана, а Конър само изсумтя и грабна курабийка.

— Не ти ли казах, че тя мисли прекалено много? Нима не си ровичкала в ума си достатъчно и за петима ни? Огледала си под всеки препъникамък, проиграла си всяка възможна стъпка, претеглила си аргументите „за“ и „против“, и Господ още знае колко детайли, нали така? Ако те приемат, силата е тяхна. — Той погледна Айона.

— Абсолютно. Не съм сигурна как ще реагира Бойл на идеята. Приема всичко досега, както всички знаем. И ще се бие редом с нас. Но дълбоко в себе си...

— Той е мъж, здраво стъпил на земята — довърши Фин. — Това е вярно. Можем само да го попитаме, както попита Брана, и да оставим решението на него и на Мийра.

— Е, явно съм си изгубила времето да направя подробни обяснителни бележки за вас тримата.

Конър се ухили на сестра си.

— Мислиш прекалено — отсече той и хапна курабийка.

— Кога ще ги питаме? — зачуди се Айона.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — реши Фин. — Когато свърши работният ден?

— Значи, ще готвя за шестима. — Брана зарови пръсти в косата си.

— Случайно вече съм купил кокошката, която беше включила в списъка за пазаруване — обади се Фин. — И всичко необходимо за картофено пюре и зеле.

— Добре тогава. Вечеря у Фин. Ще ида и ще започна с готвенето, но мисля, че е най-добре и най-честно да им кажем какво обмисляме, преди да седнем да хапваме. Ще имат нужда да... смелят всичко, да кажем.

— Да приемем, че са съгласни. Кога можем да извършим ритуала?

Брана кимна на Айона и най-сетне отпи от своя чай.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре и в това отношение. Ти най-добре от всички знаеш, че има период на адаптация и овладяване на уменията.

Брана подправи кокошката с чесън, градински чай и лимон, приготви картофеното пюре със сметана и зеле, обели моркови, които да задуши в масло, докато птицата се пече. Тъй като бе измислила целия план, другите решиха, че тя трябва да го сподели с Бойл и Мийра.

Докато готвеше, прехвърляше наум различни варианти как да им го представи, но накрая реши, че директният подход е най-удачният. Това я успокои, докато не се появи Мийра.

— Тук ухае божествено. И изглежда, си свършила цялата работа, а аз дойдох възможно най-рано, за да ти помогна.

— Няма проблем.

— Е, поне мога да сложа масата.

— Не се занимавай сега. — Брана не искаше чинии и прибори по масата, докато говорят. — Просто ми прави компания. Да видим какво можем да изровим от дълбоките запаси вино на Фин.

— Съгласна съм. Признавам си, че нервите ми са доста опънати от това, че виждам Кеван да дебне в сенките всеки път, когато изляза на обиколка с клиенти. Сигурно и с Айона е същото — добави тя, докато изваждаше бутилка бяло вино от хладилния шкаф в кухнята. — Днес беше много нервна, поне към края. Двамата с Бойл скоро ще се появят.

— Значи, се показва на теб, на Айона, дори и на Конър от време на време, но когато двамата с Фин излизаме да пообиколим, ни избягва. Ще продължим — реши Брана. — Той няма дълго да устои на изкушението да ни подразни или ядоса.

— Не му остава много, ако питаш мен. — Мийра извади тапата. — Хубаво е, че се събираме всички — напоследък все по-редовно. Не се знае кога може на някого да му хрумне нова идея.