Той си взе бира, без да каже нищо.

— Ти си този, който ме накара да стоя в тази кухня. — Не беше точно кавга, но определено се усещаше острота в тона й. — Така че, ако още си ми ядосан, иди някъде другаде.

Той стоеше пред нея с окъсаното си сако и още по-вехт пуловер, с джинси, скъсани на едното коляно, и ботуши, които са имали много по-добри дни. Косата му бе разрошена и ограждаше в рамка хладното изражение на лицето му.

Собственият й гняв само нарасна от факта, че той изглежда толкова секси.

— Не съм ти ядосан.

— По странен начин показваш веселото си настроение, след като на два пъти влиза и излиза от къщата, без да ми кажеш и думичка.

— Купувам два нови коня за езда и се занимавам с продажбата на един от младите соколи. Това ми е работата, бизнесът, който поддържа всичко наоколо, а дойдох в кабинета си, за да не обсъждам условията на сделките пред работниците си и момичето, което бе дошло за урок по езда следобед.

Той наклони бутилката бира към нея, после отпи.

— Ако нямаш нищо против.

— Нямам, естествено, както нямам против и да се запилееш някъде другаде с гнева си. Къщата е огромна, по дяволите.

— Харесвам големи неща. — Приближи се и застана от другата страна на работния плот в средата на кухнята. — Не съм ядосан на теб, така че престани да се държиш като проклета глупачка.

Тя усети как кръвта й кипва във вените.

— Проклета глупачка, значи?

— Така изглежда от моето място.

— Е, след като настояваш да останеш на мястото си, аз ще се махна. — Тя рязко остави белачката за моркови на плота, бутна назад стола си стигна на половината път до вратата, преди той да улови ръката й.

Тя го блъсна със силата си, което би го запратило чак в другия край на стаята, ако не беше подготвен за удара.

— Успокой се, Брана, както се опитвам да направя аз през последните няколко часа.

Очите й бяха потъмнели като пушек, а гласът й бе огнено жарък.

— Няма да търпя да ме наричат глупачка — проклета или не.

— Не казах, че си такава, а само те посъветвах да не се държиш като глупачка. — Неговият тон бе хладен като януарски дъжд. — И за трети път ти казвам, че не съм ядосан на теб. „Ярост“ е прекалено слаба дума, за да опише какво тая в себе си към него, към копелето, което сложи ръцете си върху теб.

— Той отрови Конър, едва не уби Мийра, както и Айона, изгори ръцете на Бойл и те просна безсилен на пода в кухнята ми. Но ти изпитваш нещо много по-силно от ярост, защото сега той познава формата на гърдите ми?

Той стисна раменете й и тя се убеди, че говори истината. Онова, което гореше в очите му, беше много повече от ярост.

— Бойни рани, справедливи или не, те са заслужени в битка. Днешният случай не беше такъв. Едва ми позволи отново да те докосна и той прави това? Не виждаш ли мотивите му, подбрания момент? Не виждаш ли, че прави това, за да мислиш за моята кръв и произхода ми следващия път, когато искам да те докосна?

— Това няма...

— И не проумяваш ли, не можеш ли да разбереш с пъргавия си мозък, че той влезе в контакт с теб? Физически контакт. И че можеше да те отвлече от тук и сега и да те замъкне, където си пожелае?

Тя понечи да каже нещо, после вдигна ръце, докато той не я пусна. Върна се и отново седна.

— Сега можеш да ме наречеш проклета глупачка, защото си го заслужих. Не помислих и за двете неща, но сега съвсем ясно ги виждам. Не помислих за първото, защото ти нямаш нищо общо с онова, което той стори, което се опита да ми причини. Изобщо не бих се сетила за него, когато ме докоснеш, Фин. В това грешиш напълно. Но той е искал ти да си го помислиш и изглежда, е успял.

Пресегна се за бирата му, после поклати глава.

— Не искам бира.

Без да каже нищо, той се обърна и махна тапата от бутилката „Пино Ноар“, която бе използвала за мариноване на месото. Когато й наля в чаша, тя бавно отпи глътка.

— Колкото до второто, аз имам дълбоки корени тук. Може да си въобразява, че има достатъчно сила, за да ме отвлече, когато и където си пожелае. Но ти се заклевам, че няма да успее. Взех всички предпазни мерки, когато се опита да подмами Мийра и осъзнахме напълно, че може да се мести в различни епохи. Можеш да ми вярваш.

— Добре.

Тя повдигна вежди.

— Само толкова?

— Не е ли достатъчно?

— Той искаше да ме изплаши и унизи, но се провали и в двете. Може би освен това е искал да повлияе на чувствата ми, за да не пожелая повече докосването ти, но и в това се провали напълно. Но явно е успял да те разгневи до краен предел. Това разбира отлично, яростта. Сега спиш с мен и не искаш друг да ме докосва.

— Не става дума за това, Брана. — По-спокоен, макар и в малка степен, той зарови пръсти в косата си. — Или поне не само. Въпросът е в това какво те е докоснало.

— Той познава единствено чувството на притежание. Никога няма да разбере угризенията ти, нито вината, защото, колкото и пъти да му доказваш, че отхвърляш неговата кръв, която тече във вените ти, той само това вижда в теб. Не може да види друго, освен кръвта ти. Ти трябва да го направиш. Както и всички ние. Аз го направих, иначе каквито и чувства да изпитвам към теб, не бих ти позволила да ме докоснеш.

— Именно кръвта му жадувам. Искам да я видя как капе от ръцете ми.

— Знам. — Разбираше го, призна си тя, защото сама го бе изпитвала неведнъж. — Но това е отмъщение, а отмъщението няма да го победи. Или поне не само, защото, каквито и да сме, освен всичко останало ние сме хора, а той напълно е заслужил това наше чувство за мъст.

— Не мога да го приема спокойно. Не знам как ти успяваш.

— Защото се вгледах в очите му днес, бях по-близо до него, отколкото си ти сега. Усетих ледените му длани. Но в сърцето ми нямаше страх. Преди го имаше; имаше и страх дори когато силата е най-могъща и ярка. Но не и днес. Ние сме по-силни, всеки един от нас е по-силен, отколкото е той дори и с онова, което се е вселило в него. А заедно? Заедно сме неговата гибел.

Той заобиколи плота, сложи отново ръце на раменете й. Този път нежно.

— Този път трябва да го спрем, Брана, на всяка цена.

— Вярвам, че ще успеем.

Каквото и да им струва, повтори си той наум, докато докосваше с устни челото й.

— Трябва да те опазя от злото.

— Мислиш ли, че имам нужда от защита, Фин?

— Не, не мисля, но това не означава, че няма да те пазя. Нуждая се да те закрилям.

Отново я целуна по челото.

На всяка цена.

Имаше работа за вършене, която не можеше да чака удобен за него момент. Счетоводните книги трябваше да се балансират, телефонни разговори да бъдат проведени, а и изглежда, винаги имаше някакви правни документи за четене и подписване.

Отдавна бе разбрал, че за да имаш успешен бизнес, не е достатъчно просто да си собственик, да имаш мечта. Беше благодарен на Бойл и Конър, че се занимават с ежедневните задачи — както и с документите и времето за планиране и вземане на решения на момента, свързани с тях. Но това не го освобождаваше от отговорност.

Дори и когато пътуваше, той следеше отблизо всичко, като поддържаше връзка по мобилния си телефон, скайп или имейл. А когато беше у дома, се чувстваше длъжен да изцапа и ръцете си. Доставяше му удоволствие да сресва и почиства гривата на конете и той ценеше този физически контакт, колкото и менталната връзка с тях. За разлика от използването на чесалото или куката за почистване на копитата, сресването на гривата, храненето или раздвижването на конете му даваше възможност да опознае всеки кон в много по-голяма степен.

Нямаше нищо против и да почиства на птиците в школата за соколи или да прекарва доста време там, внимателно подсушавайки всяко перо. Много голямо удоволствие му доставяше участието в тренировките на по-младите птици и бе открил, че особено се е привързал към една млада женска, която бяха нарекли Саси* — каквато и беше.

* Дръзка, нахакана (англ. език). — Б. пр.

Макар дните бавно да нарастваха, рядко му се случваше да има достатъчно време за всичко, което иска или трябва да направи. Но знаеше къде иска да бъде и това бе у дома.

Близо година вече, замисли се той, докато стоеше в двора на школата с Конър и подритваше една синя топка за забавление на Ромео, енергичния кокер шпаньол на техния офис мениджър. Най-дългият период, прекаран тук, откакто бе станал на двайсет.

Бизнесът и любопитството му, както и нуждата от отговори, отново щяха да го накарат да замине, но този път се надяваше, че няма да му се налага да отсъства месеци наред. За първи път, откакто клеймото се бе появило върху тялото му, той се чувстваше на мястото си у дома.

— Мисля, че зимата, с по-малкото търсене от страна на клиентите, е идеалният момент да експериментираме с комбинираните разходки с коне и соколи, които обсъждахме неотдавна.

— Ще предложим нещо по-специално за онези, които са дошли за приключения. — Конър изрита топката и кучето хукна след нея. — Поработих върху цената на услугата, в случай че решим да пробваме, а Бойл измърмори недоволно, както прави винаги. Значи, всичко е наред.

— И аз смятам така. Ще ми трябва различна гаранция и малко коригиране в условията на застраховката, така че ще се погрижа да сме изрядни.

— Радвам се, че не е моя грижа.

Беше ред на Фин да изрита топката.

— Другото е съставянето на график, което оставям на теб и Бойл. Разполагаме с Мийра и с теб като опитни ездачи и соколари, а и Айона се справя все по-добре със соколите.

— И няма по-добра от нея на коня. Това значи трима водачи, които биха могли да поемат комбинирана разходка. С теб ставаме четирима.

Фин погледна към Конър, който се усмихваше широко.

— Не съм бил водач, откакто... ами от първите няколко месеца, когато с Бойл започвахме бизнеса.

— Няма проблем да излезеш на разходка, когато решиш, с някого от другите водачи. Ще си нещо като чирак.