Тя се остави на силата, отвори съзнанието си, сля онова, което имаше, със силата на Айона.

— Чисто е. Не е оставил следа върху тялото ти или вътре. Ти си... — Айона спря за миг, докато още търсеше скрити рани. И очите й се разшириха.

— О, Брана.

— Хм, ами предполагам, че това следва. — Тя разкопча панталона си, смъкна го и разкри драскотините и синините по вътрешната страна на бедрата си.

— Проклет негодник — изруга Мийра и стисна здраво ръката на приятелката си.

— Направи го мъглата, хитра и подмолна атака. Усетих го по-скоро като докосване, а не като стискане, затова не е толкова тъмно или болезнено. Погрижи се, Айона, моля те.

Тя отново се отвори напълно и усети как се понася в топлината, която Айона й даваше, докато дори и споменът за болката избледня.

— Искаше да ме изплаши, да ме нападне по начин, от който жените се страхуват най-много. Но не ме уплаши. — Брана спокойно закопча отново панталона си, сложи си сутиена, после облече пуловера. — Вбеси ме, което му даде възможност за секунда да пробие преградите ми. Няма да се повтори.

Обърна се към огледалото над мивката и се взря напрегнато в отражението си. След това направи леко заклинание за хубост.

— Така, това ще свърши работа. Благодаря ви и на двете. Да видим дали Фин е приготвил приличен чай и ще ви разкажа на всички какво стана.

Тя излезе в коридора. Фин спря да крачи напред-назад до входната врата, отиде право при нея и я сграбчи в прегръдките си.

— Добре съм, кълна ти се. Аз... никакво ровичкане в главата ми, Конър, иначе ще се ядосам.

— Имам право да се уверя, че сестра ми не е ранена.

— Казах ти, че съм добре.

— Той беше оставил отпечатък от ръцете си, черен като катран, върху гърдите й.

При думите на Мийра Брана се извъртя мигом, изумена от предателството.

— Няма да крием нищо един от друг. — Мийра изпъна гръб. — Не е честно, нито правилно, а и не е много умно. И ти щеше да го кажеш, ако беше се случило с мен или с Айона.

Конър понечи да вдигне пуловера й, но Брана го удари през ръцете.

— Дръж се прилично! Двете с Айона се погрижихме за всичко. Питай я, ако не ми вярваш.

— По нея вече няма следа от него — потвърди Айона. — Но беше оставил отпечатъка си върху нея — по бедрата и върху гърдите.

— Сложил е ръка върху теб. — Фин говореше с тих глас, който ехтеше като гръм.

Брана затвори очи за миг. Не беше го усетила да се приближава зад гърба й.

— Оставих се да ме разгневи, така че грешката си е моя.

— Каза, че не си ранена.

— Не го знаех, докато не дойдохме тук и не погледнах. Не беше нищо толкова сериозно както при Конър, Бойл или теб. Остави синини по кожата ми и заради мястото, на което ги остави, ги почувствах като оскверняване, каквото бе и намерението му.

Фин се извърна, отиде до огъня, загледа се в него.

Бойл се приближи до нея, прегърна я през кръста.

— Хайде, скъпа, ела. Седни и си изпий чая. Добре ще ти се отрази и малко уиски в него.

— Чувствата ми не са накърнени. Не съм толкова крехка натура. Но благодаря. Благодаря на всички ви, че дойдохте толкова бързо.

— Не достатъчно бързо.

Тя стисна ръката на Конър, когато той седна до нея.

— Това сигурно също е моя грешка, признавам си го, след като Мийра — съвсем правилно — ме засрами преди малко и ме принуди да кажа истината. Исках да съм сама с него само за миг-два и се забавих, преди да ви повикам. И преди всички да ми скочите на главата, беше наистина само миг-два, с много основателна причина при това.

— Основателна причина ли? — обърна се с лице към нея Фин. — Да не повикаш кръга си?

— Само за миг — повтори тя. — Защитена съм добре.

Ярост, чиста и жестока ярост пламна в очите му.

— Не чак толкова добре, щом е успял да сложи ръце върху теб и да остави отпечатъка си.

— Грешката е моя. Надявах се да се превърне във вълка и го направи. Кучето е моят водач, а вълкът е от същото семейство. Надявах се, че ще мога да разбера името на демона, след като вече знаем какво търсим. Но нямах достатъчно време и единственото, което намерих вътре в него, беше черен мрак и жажда. Трябва ми повече време. Вярвам, кълна ви се, че бих могла да изкопча името му, ако имам повече време на разположение.

Тя взе чая си, пийна и откри, че е толкова силен, че сама би се справила с неколцина магьосници. Точно такъв й харесваше.

— Появи се като старец, болнав на вид, приклекнал край пътя. Беше намислил да ме подмами и за миг успя, но само толкова, защото все пак съм лечител и мой дълг и призвание е да помагам на нуждаещите се.

— Което му е добре известно — отбеляза Конър.

— Разбира се. Но той продължава да си мисли, че жените, независимо от силата им, са по-маловажни, по-слаби и глупави. Затова използвах неговата хитрост срещу него и за миг се престорих, че вярвам, че е просто един болнав старец, преди да го просна по очи на земята. Вярно, трябваше да ви повикам в същия миг и ви давам думата си, че няма да се поколебая да го сторя мигновено следващия път. Той направи точно това, на която се надявах, и се превърна във вълка.

Тя им описа всичко подробно, без да пропуска нищо, после остави чая си настрани. Конър я стисна здраво в прегръдките си.

— Ще хвърлиш члена му за храна на гарваните, така ли?

— Това ми хрумна в онзи момент.

— А камъкът?

— Грееше ярко в началото. И отново проблесна, когато ме докосна. Но когато дъждът ми го опари, светлината му помръкна.

Тя си пое дълбоко въздух.

— И в очите му се появи някаква лудост. Нарече ме Сърха. Гледаше мен, а виждаше нея, както каза Фин, че е било, когато ме видя в пещерата. Той все още иска Сърха.

— Векове наред. — С присвити очи, Бойл кимна. — Да бъде това, което е, да желае това и никога да не го получи. Определено може да го доведе до лудост, а Сърха е в центъра на всичко.

— А сега си ти — довърши Фин. — Приличаш на нея. Достатъчно добре чета мислите му, за да знам, че той вижда нея в теб.

— Тя е част от мен, но в неговата лудост имаше объркване. А объркването е слабост. Всяка слабост е предимство за нас.

— Видях го само за миг, но няколко пъти, докато водех туристи на разходка тази сутрин — обади се Мийра.

— И аз го видях по време на една от моите разходки. Нямах възможност да споделя с никого от вас досега. — Айона издиша шумно. — Явно отново се чувства силен и става по-дързък.

— По-лесно е да го довършим, когато не се крие — изтъкна Бойл. — Трябва да се връщам в конюшнята. Мога да се справя без Мийра или Айона, ако имаш нужда от тях, Брана.

— Сега съм добре, а и... О, по дяволите! — Тя скочи на крака. — Ходих до пазара и всичко, което купих, още е в колата.

— Аз ще се погрижа — предложи Конър.

— И да сложиш всичко там, където не мога да го намеря, нали? Купих чудесно парче телешко месо и щях да го пека.

— С малки картофки, моркови и лукчета, запечени заедно с него?

Мийра вдигна очи към тавана.

— Конър, само ти можеш да мислиш за стомаха си, докато сестра ти е разстроена.

— Понеже знае, че съм добре, а ако не бях, готвенето ще ме успокои напълно.

— Ще го донесем тук. — Фин заговори с тон, който не търпеше възражения. — Ако имаш желание да готвиш, ще го правиш тук. Ако ти е нужно нещо, което нямам в кухнята, ще го купим. Аз имам малко работа в конюшнята, както и доста в кабинета си, но някой винаги ще е наблизо.

Той излезе, за да донесе покупките й, предположи Брана.

— Прояви малко разбиране към него. — Айона говореше тихо, стана и отиде да потупа Брана по ръката. — Това не те прави слаба, той няма да си помисли нищо такова. Просто го остави на мира за малко.

— Можеше поне да попита какво искам.

Конър я целуна по слепоочието.

— Можеше и ти да го попиташ същото. Е, значи, тръгваме и ще се върнем за вечеря. Ако ти трябва нещо, само ми кажи.

Когато всички излязоха, Брана се облегна и се загледа мрачно в огъня.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Брана реши, предвид обстоятелствата, просто да повика каквото й е нужно, при себе си. Стори й се, че най-удобното място за проучването би било кътчето за закуска в кухнята, а и по този начин всичко щеше да е наблизо, когато сложеше месото да се пече във фурната.

Той стоеше далеч от нея и мълчеше — и двете неща, както тя отлично знаеше, бяха преднамерени. Нека да се ядосва, каза си тя. И тя имаше причина да се гневи, а пренебрежението от негова страна само подклаждаше огъня.

Отгоре на всичко Брана се дразнеше и задето не можеше да потисне удоволствието от това да готви истинска вечеря в неговата кухня. Пространството бе организирано толкова добре, всички повърхности блестяха, а и имаше хитроумни приспособления като например чешмата, близо до котлоните, където можеше да напълни голяма тенджера, за да не се налага да я мъкне чак от мивката до печката.

А готварският плот бе истинска мечта. С него би имала възможност да използва професионална фурна с шест котлона отгоре, след като постоянно се налагаше да готви за толкова много хора.

Не й се струваше редно мъж, който не може да готви изобщо, да има по-добра кухня от нейната — а тя считаше своята за много ефикасна и оборудвана със стил.

Затова изпадна в мрачно настроение, докато слагаше месото да се маринова и подреждаше импровизираното си работно място в кътчето за закуска.

Изпи още една чаша чай, хапна няколко бисквити, купени от магазина, естествено, докато нейното куче и Бъгс спяха под масата. Прекара времето си в търсене на формулата за втората отрова — точните съставки, думи, времето на изричане на заклинанието, после изпрати имейл на баща си, в случай че той знае нещо повече за демоните или пък познава някого, който може да им даде повече информация.

Докато Фин се върна, изпоцапан от работата в конюшнята, тя вече бе зарязала книгите си и седеше до кухненския плот, заета с белене на моркови.