В добавка към всичко трябваше да помага в планирането на две сватби.

Посвети сутринта на стоката за магазина. Доволна от новите аромати, тя напълни кутийките и бурканчетата, които бе поръчала за продуктите от серията „Син лед“, сложи им етикети, подготви ги за пренасянето до селото заедно с цяла кутия свещи, за да попълни запасите, които Айона бе унищожила почти напълно за партито на Фин.

Провери в списъка си и направи още от мехлема, който Бойл използваше в конюшнята. Можеше да се отбие да му го занесе, ако денят потръгнеше добре, и като се замисли, добави още един буркан и за голямата конюшня.

Трябваше да иде и до пазара, каза си тя. Въпреки че беше ред на Айона, Брана реши, че би й било приятно да иде до селото, да се разходи с колата. Вечерята в компанията на всички от кръга й след онази нощ на почивка не бе довела до друго, освен до унищожаването на супата, затова пазаруването бе необходимост.

Погледна часовника и пресметна, че ще се върне след най-много два часа. Тогава щеше да опита да направи отровата за демони. Загърна се в палтото си, яркоцветен шал в синьо и червено, сложи си кашмирените ръкавици без пръсти, които си бе купила сама като коледен подарък, и натовари колата.

Понеже Кател не се виждаше наоколо, тя потърси кучето в мислите си, откри го в компанията на Бъгс и конете. Позволи му да остане там, ако така му харесва, и тръгна сама за Конг.

Прекара половината от времето, което си бе определила за престой в селото, в сладки приказки с Айлийн в магазина. След това се застоя на пазара, докато купуваше продукти и разменяше клюки с Мини O’Xapa, която знаеше всичко, случило се с всекиго. Включително и факта, че в новогодишната нощ Младия Тим Макгий, за разлика от баща му — Големия Тим, и дядо му — Стария Тим, се напил като пират. И в това състояние направил серенада на Лана Кери — същата, която бе развалила тригодишния им годеж заради липса на развитие в отношенията им — и пеел под прозорците на апартамента й песни за тъга и отчаяние, за съжаление, страшно фалшиво.

Всички знаеха, че Младия Тим не може да изпее и една нота, без да разлае в протест кучетата из селото. Започнал серенадата си към три и половина сутринта и не спрял, докато французойката в апартамента под този на Лана — Вайлет Босе, която сега работеше в кафенето, не отворила прозореца си и не го замерила със стар ботуш. Като за французойка, вметна Мини, прицелът й бил отличен и ботушът ударил Младия Тим по главата, при което той паднал на задника си и продължил серенадата.

Тогава Лана излязла и го замъкнала навътре. Когато двамата излезли за вечеря на следващия ден, пръстенът отново бил на ръката на Лана, а сватбата била определена за първи май.

Чудесна история, мислеше си Брана, докато шофираше към дома си, особено предвид факта, че познаваше всички участници, с изключение на французойката с точния мерник.

И напълно си заслужаваше допълнителното време, което бе останала в селото.

Пое по заобиколния път само заради удоволствието от разходката и вече бе наближила конюшните, когато забеляза стареца отстрани на пътя, застанал на колене и опрян на бастуна си.

Тя рязко спря колата и слезе.

— Господине, ранен ли сте? — Тръгна към него, започна да търси рана или болест в него със съзнанието си. Тогава спря, наведе леко глава настрани. — Паднахте ли?

— Сърцето ми май. Едва си поемам въздух. Ще ми помогнеш ли, млада девойко?

— Разбира се, ще ви помогна. — Тя се пресегна да стисне ръката му и го блъсна със силата си.

Старецът политна назад и се катурна.

— Мислиш, че ще ме заблудиш с този номер? — Тя отметна коса, докато старецът вдигаше глава, за да я погледне. — Че не мога да прозра под заклинанието и да видя истината?

— Ти спря, стоиш извън защитните си заклинания. — Докато се надигаше от земята, старецът се превърна в Кеван, усмихнат широко и с пулсиращ червен камък на шията.

— Мислиш, че съм без защита. Ела тогава. — Тя го подкани с пренебрежително помръдване на пръсти. — Да си премерим силите.

Мъглата се появи, хапеше глезените й, сякаш хиляди иглички се забиваха в кожата й. Небето притъмня, внезапно се спусна сумрак. Кеван падна на земята и се превърна във вълка, а вълкът приклекна и скочи.

Брана махна с ръце, изпъна ги с дланите навън и направи блокада, в която вълкът се блъсна във въздуха и падна по гръб.

„Лош избор“, помисли си тя, докато го гледаше как я дебне. В този му вид тя можеше да разчете мислите на Кеван като отворена книга.

Проникна в съзнанието му, потърси някакво име, но усети само ярост и глад.

И когато вълкът се приготви за атака отдясно, тя бе готова за нападението на мъжа от лявата й страна. Срещна огъня му с огън, силата му — със своята.

Изненада се, че земята под краката й не се продъни от силата, която изригна от нея, и онази, която бе запратена към нея. Но въздухът изтрещя и засъска наоколо. Тя удържаше атаката, напрегнала мускулите на тялото си, мобилизирала цяла си сила до краен предел. И в това време студената мъгла се надигна по-високо.

Макар да бе напълно съсредоточена и очите й да не се откъсваха от неговите, докато магическите им сили бяха изправени една срещу друга, тя усети пръстите му — пръстите на демона — да се плъзгат нагоре по крака й.

Обидата имаше собствена сила. Тя замахна с всичко, което имаше, и го удари, сякаш му нанесе кроше по лицето. Макар от устата му да потече кръв, той се засмя. Тя разбра, че не го е преценила добре, че е оставила гневът й да замъгли разума, когато той се хвърли напред и стисна с ръце гърдите й.

Само за миг, но и това бе прекалено. Сега сля в едно гнева си, разума и уменията си и призова дъжда — топъл пречистващ порой, който разми мъглата и изгори кожата му.

Тя се приготви за следващата атака, видя я в очите му. После чу, както и той, грохота на конски копита, пронизителния и дързък вик на сокола, злокобния вой на кучето.

— Мека, сочна и плодовита. В теб ще посадя семето си и моя син.

— Ще изгоря члена ти до основата и димящ, ще го хвърля за храна на гарваните само да се опиташ. О, остани още малко, Кеван. — Тя разпери ръце, спря дъжда, стисна здраво ослепително бляскав жезъл в едната ръка и огнено кълбо в другата. — Моят кръг идва да те поздрави.

— Друг път, Сърха, искам само теб.

Докато Фин скачаше от гърба на препускащия Бару, размахал огнен меч, Кеван се превърна във вихър от мъгла.

Фин и Кател стигнаха до нея тичешком и Фин стисна раменете й.

— Ранена ли си?

— Не. — Но още докато го изричаше, усети как гърдите й туптят, някакво тъмно пулсиране дълбоко вътре като от развален зъб. — Нищо страшно.

Тя сложи ръка върху сърцето на Фин, с другата погали главата на Кател.

— Спокойно — каза тя, когато и останалите се появиха на коне или с колите си.

Соколите — Ройбиър и Мерлин, кацнаха заедно на покрива на пикапа на Бойл. Преди да успее да отвърне на някой от многобройните въпроси, тя забеляза Бъгс да тича с всичка сила по пътя.

— Смело сърце — похвали го тя и се наведе да го гушне, когато стигна до нея. — Тук е прекалено открито — каза тя на останалите. — И съм напълно добре.

— Конър, ще се погрижиш ли за колата на Брана? Тя идва с мен. Моята къща е най-близо.

— Мога да шофирам съвсем спокойно — подхвана Брана, но той просто я грабна и метна на седлото, а после скочи зад нея. — Позволяваш си прекалено много — сковано каза тя.

— А ти си много бледа.

Тя гушна Бъгс по-здраво, когато Бару се втурна в галоп.

Бледността й се дължеше на напрегнатата битка, разсъждаваше Брана, макар и краткотрайна. Щеше да си върне цвета на лицето, а с него — и душевното равновесие.

Нямаше смисъл да спори, понеже всички се тревожеха за нея, както и тя би се притеснявала за всеки от тях, ако ролите бяха разменени.

Когато стигнаха конюшнята, Фин скочи на земята, вдигна я на ръце и викна на стоящия с отворена уста Шон:

— Погрижи се за конете.

Тъй като сметна, че би било по-унизително да се бори с него, Брана му позволи да я занесе на ръце в голямата къща.

— Направи излишна сцена и сега из цялото графство ще плъзнат приказки.

— Достатъчна причина е, че Кеван те нападна на пътя посред бял ден. Ще пийнеш ли малко уиски?

— Не, но бих пийнала чай, ако нямаш нищо против.

Той понечи да каже нещо, после само се завъртя на пети и я остави на дивана във всекидневната, преди да хукне към кухнята.

Останала за миг сама, Брана смъкна надолу деколтето на пуловера си и погледна тялото си. Ясно се виждаше отпечатък от пръстите на Кеван върху кожата й над сутиена. Тя стана, решена да се справи с проблема насаме.

Но останалите от кръга й, заедно с кучето, нахлуха в къщата.

— Не казвайте нищо. Първо трябва да мина през банята за минутка. — Тя погледна към Мийра, после и към Айона, с молба в очите.

Двете я последваха в малкото мокро помещение под стълбите.

— Какво има? — попита Айона. — Какво не искаш да видят?

— Предпочитам брат ми и годеникът ти да не зяпат гърдите ми. — С тези думи тя свали пуловера през главата. А след като Мийра си пое рязко въз дух, махна и сутиена.

— О, Брана — измърмори Айона и вдигна ръце. — Позволи ми.

— Би ли сложила ръцете си върху моите? — Брана покри гърдите си с длани. — Бих могла и сама, но ще стане по-бързо и лесно с твоята помощ.

Брана потърси силата вътре в себе си, извади навън лечебната топлина, въздъхна, когато Айона сля силите си с нея, и после отново, когато Мийра просто я прегърна през кръста.

— Не е дълбоко. Докосна ме само за част от секундата.

— Боли много.

Брана кимна на Айона.

— Боли или болеше. Вече е по-добре, а и само аз съм си виновна, задето му дадох тази нищожна възможност.

— Мисля, че ще ти мине по-бързо, ще боли по-малко, ако гледаш в мен. Ако ти подсилиш онова, което аз мога да направя със своята сила. Само този път, става ли? Погледни ме, Брана. Погледни вътре в мен. Болката излиза навън, пусни я. Синината изчезва. Почувствай топлината.