Тя не каза нищо, за миг остана без думи. После стана, отиде до вратата и пусна вътре кученцето, което бе усетила, че чака там.

Бъгс замаха с опашка в краката й, после се втурна към Фин.

— Не му подавай храна от масата — разсеяно каза тя, докато сядаше обратно. — Лоши обноски и за двамата.

Фин, който щеше да направи тъкмо това, погледна към кученцето, което сякаш го умоляваше.

— Знаеш къде е храната, братле. Да не ядосваме дамата.

Доволен и на това, Бъгс изтича към пералното помещение и купичките си.

— Ще яздя нея, когато се изправим срещу Кеван този път, и ще бъда по-силна с нея. Ти ни донесе оръжия, защото и Аластар, и Аня са точно такива. Проля кръвта си заедно с нас, правиш заклинания и кроиш края му заедно с нас. Ако връзката ти е основно с него, най-силна с него, как би могъл да правиш всичко това?

— От омраза към него и всичко, което представлява.

Брана поклати глава. Омразата не раждаше смелост или доблест. А стореното от Фин изискваше и двете.

— Беше грешка от моя страна да се опитвам да те изолирам от това в началото, постъпих егоистично. Исках да повярвам, че това е основната връзка — между теб и Кеван, но не е така. Не и по начина, който той иска, не и колкото му е нужно. Ти си свързан с нас. Не разбирам какви са причините, но това е самата истина.

— Обичам те.

О, как се стопляше сърцето й от думите му и едновременно с това я болеше. Тя само докосна ръката му.

— Любовта е силна, но не обяснява с логични доводи защо чувствата ти към мен те свързват толкова тясно с останалите.

Сега Брана се приведе напред, забравила за закуската си.

— От времето на първите трима чак до наши дни не съм намерила други, които да са толкова тясно свързани един с друг. Няма други, които да са се връщали до първите насън или да са призовали тях в своето време. Мнозина са се опитвали напразно, но никой не е бил толкова близо до унищожаването му. В книгите няма записани истории как тримата поемат в битка на гърба на Аластар, заедно с Кател и Ройбиър. И никъде не се говори за четвърти, за такъв, който носи клеймото, да се е присъединил към тях. Това е съдбата ни, Фин, но ти си различното в нея. Сега го вярвам. Ти ни даваш най-добрия шанс да го довършим, точно ти, който носиш клеймото му и си наследил неговата кръв. И въпреки това не мога да разбера причината.

— Трябва да се направи избор, както знаеш добре, със силата и с кръвта.

— Усещам, че има и нещо повече, но и това може да е достатъчно.

— Няма да е достатъчно, за да унищожи Кеван. Искам да кажа, че няма да можем да направим повече от онова, което Сърха е постигнала, без да унищожим злото, което е приел в себе си.

Тя кимна, понеже бе стигнала до същия извод.

— Демонът, с който е сключил сделка.

— Демонът, който го използва, за да добие свобода. Кръв от баща му, от майка му, пролята от него и изпита, използвана по желание и подстрекаване от демона, за да сътвори камъка.

— И източник на сила.

— Не просто източник на сила според мен. Това е портал, Брана, врата към Кеван.

— Портал. — Тя се облегна назад. — Интересна мисъл. През камъка, сътворен с най-черната магия на кръвта, в тялото на магьосника, който е сключил сделката. Седалище на силата и начин да влезе в този свят. Ако един портал е отворен...

— Той може да бъде затворен — довърши Фин.

— Да, наистина интересна мисъл. Значи, всичко се свежда до стъпки и етапи. Да отслабим и впримчим Кеван, за да не може да се измъкне и отново да се изцели. И докато той, приемникът, е слаб и в клопка, да затворим портала, заключвайки отвъд демона, който е източникът на силата. Да го унищожим и тогава да сложим край на Кеван за вечни времена.

Тя отново взе вилицата си и макар яйцата да бяха изстинали, ги изяде.

— Ами, значи, остава само да измислим как може да бъде направено, кога да го направим и да приключваме.

— Имам няколко идеи, а сигурно ще ми хрумнат и още, когато прочета това. Прекарах известно време в компанията на един монах от „Шаолин“ преди няколко години.

— Монах... Работил си заедно с монах от „Шаолин“? В Китай?

— Исках да видя стената — сви рамене Фин. — Той имаше интересни виждания за демоните като някакъв вид енергия. Освен това съм се срещал тук и там с шамани, вещици, мъдреци, аборигенски старейшина. Водя си дневници, които сега ще прочета внимателно.

— Изглежда, доста си се образовал по време на пътуванията си.

— По света има много места със силна енергия, пропити с древна сила. Те притеглят хора като нас. Имаме само днешния ден — каза той и се пресегна да улови ръцете й. — Но ако някога има и утре, бих ти ги показал.

Тъй като не можеше да му отвърне, тя само стисна ръцете му на свой ред и стана да разчисти масата.

— Днешният ден се нуждае от нас. Изобщо не съм мислила как се унищожават демони, а често казано, не съм и вярвала, че съществуват в нашия свят. Което, както сега осъзнавам, е също толкова недалновидно, колкото и разбиранията на онези, които не вярват в магията.

— Аз ще се погрижа за разтребването на кухнята. Такова е правилото в твоята къща и е напълно справедливо.

— Добре тогава. Трябва да се прибирам и също да почета повече за демоните.

— Първият ден от новата година е — каза той и тръгна към нея. — Нещо като празник.

— Не и за такива като нас, предвид онова, което ни чака. Освен това имам работа, с която си изкарвам хляба. Ти може да имаш служители и съдружници, които се грижат за голяма част от бизнеса ти, но мисля, че и ти трябва да работиш за прехраната си.

— Днес нямаме уроци по езда, а разходките с коне и соколи са не повече от дузина общо. Има поне още няколко часа, преди да се срещна с Бойл и Конър.

Тя вдигна лице към неговото.

— Късметлия си с толкова свободно време.

— Така е днес. Мисля, че и ти можеш да отделиш още поне час.

— Ами твоето мислене не е... — Прекъсна изречението си и присви очи, когато ризата, която носеше, се изпари без следа и тя остана гола. — Това беше грубо и негостоприемно.

— Ще ти покажа голямо гостоприемство, любима.

Прегърна я здраво и мигом пренесе и двамата обратно в леглото.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Брана си тръгна едва по обяд и завари Кател отвън да се боричка с Бъгс. Реши да не обръща внимание на факта, че служителите, които са дошли на работа в конюшнята сутринта, са видели колата й паркирана отпред.

Скоро щяха да плъзнат приказки, но нямаше какво да се направи. Тя потърка гръбчето на Бъгс, каза му, че е добре дошъл заедно с Фин в дома й, където може да си поиграе на воля с Кател.

После подсвирна на своето куче да се качи в колата и тръгна към дома. Качи се веднага горе, за да свали официалната рокля и да се преоблече в топъл клин, мек пуловер и пухкави боти. След като вдигна косата си на небрежен кок, сметна, че е готова за работа.

В ателието сложи чайника на котлона, запали огъня. Усети полъх във въздуха и се извъртя рязко.

Дъщерята на Сърха стоеше пред нея с колчан със стрели на гърба и нейното куче Кател до краката й.

— Нещо се промени — каза тя. — Изви се буря и вилня през цялата нощ. Гръмотевици ехтяха, а светкавици раздираха снежната пелена. Кеван беснееше с бурята, докато самите камъни на замъка не започнаха да се тресат.

— Ранена ли си? Ами някой от другите?

— Той не може да премине преградите, които сме издигнали, и никога няма да успее. Но липсва още едно момиче от замъка, далечна роднина, и се безпокоя, че я е сполетяла ужасна съдба. Нещо се е променило.

Да, помисли си Брана, нещо се бе променило. Но първо имаше други въпроси.

— Какво знаеш за демоните?

Дъщерята на Сърха сведе очи към кучето на Брана, което отиде при нейния Кател и двете започнаха да се душат едно друго.

— Те ходят, хранят се, жадуват кръвта на смъртните. Могат да приемат различни форми, но само една е истинската им.

— И търсят, нали така — добави Брана, — онези, които са склонни да ги нахранят, да утолят жаждата им? Червеният камък — видяхме как бе създаден и как демонът, с който Кеван сключи сделката, премина през него в тялото му. Те са едно. Сърха не е могла да унищожи Кеван, защото демонът е оживял и го е изцелил. Мисля, че взаимно са се излекували.

— Как видяхте?

— Пренесохме се в заклинанието на съня, аз и Финбар Бърк.

— Онзи, който носи кръвта на Кеван. Отишла си с него, пренесла си се във времето на Кеван, в леговището му. Как е възможно подобно доверие?

— А как иначе? Това е доверие — каза тя и махна към кучетата, които се боричкаха на пода. — Познавам сърцето на Фин и без него нямаше да знаем всичко, което знаем сега.

— Била си с него.

— Да. — И макар да усещаше загрижеността и дори укора на родственицата си, тя не съжаляваше. — Бурята е дошла и при вас. Чух я, когато се слях с Фин, и си казах, че съдбата вдига шум заради избора, който сме направили. Но ти казваш, че Кеван е развихрил бурята, и си усетила, че неговата сила или ярост са разтърсили камъните на замъка. Може би сливането ни го е разгневило — това ми звучи логично. А щом той е ядосан, аз съм доволна.

— Знам какво е да обичаш. Бъди внимателна, Брана, тази любов те обвързва с онзи, който носи клеймото.

— Внимателна съм, откакто белегът се появи върху него. Няма да пренебрегна дълга си. Заклевам се. Вярвам, че Фин може да е истинската промяна, оръжието, което винаги ни е било нужно. Рамо до рамо с него, както никои други трима досега, ще сложим край. Затова ми кажи какво знаеш за демоните?

Брана поклати глава.

— Малко, но ще науча повече. Трябва да го назовеш по име. Това съм чувала. Трябва да използваш името му в заклинанието.

— Значи, ще разберем името му. Колко време е минало за теб от последния път, в който говорихме?

— Днес е La nag Cearpairi.