— Не си го направил. И никога няма да го направиш.

— Не съм, не и този път. Нито предишните пъти, но това е зов на кръвта. И на животинското, което се крие във всеки от нас. Затова ще те помоля за нещо, Конър, понеже си мой приятел и те чувствам като мой брат, какъвто си и на Брана.

— За теб съм и двете.

— Тогава се закълни пред мен, в кръвта си и в сърцето, където е стаена магията ти, че ако се обърна към другата страна, ако зовът стане прекалено силен и не мога да му устоя, ти ще ме спреш, независимо по какъв начин.

— Ти никога няма да...

— Искам да се закълнеш — прекъсна го Фин с пламнали очи. — Иначе ще трябва да замина, да се махна оттук, да оставя нея — всички вас. Няма да рискувам.

Конър протегна крака, кръстоса глезен върху глезен продължи да се взира в ботушите си известно време.

После бавно вдигна поглед към Фин.

— Чуй се само. Искаш неговия край повече от нас тримата, повече от онези трима, от които сме дошли, но би се махнал надалеч само защото си втълпил в коравата си глава евентуална възможност да се поддадеш на изкушението му, след като си устоявал толкова дълго.

— Ти не беше в пещерата. Не си усетил онова, което почувствах аз.

— Сега съм тук. Познавам те от най-ранните ни дни, преди да се появи белегът и след това. Знам кой си. И защото го знам, затова ти се кълна, Фин, щом това ти е нужно. Моята сила извира от сърцето ми, както сам каза, а сърцето ми те познава. Отдал си се на мрачни мисли, което е напълно разбираемо. Но утре отново се хващаме на работа.

— Добре. — Малко по-спокоен, Фин отпи глътка уиски. — Заслужил съм си мрачното настроение.

— Така е. И аз ще погледам мрачно в огъня, докато си довърша уискито. — Конър отпи и поседя известно време мълчалив. — И двамата я обичаме — каза той.

Фин се облегна назад и затвори очи.

— Самата истина.

А любовта, както Конър отлично знаеше, имаше по-голяма притегателна сила от всякакви обещания на мрака.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Фин смяташе себе си за общителен човек. Знаеше кога е негов ред да почерпи в бара, беше добър гост, който поддържа разговора на масата. Когато канеше приятели у дома да гледат мач или да поиграят билярд, винаги подсигуряваше достатъчно бира и храна и не се сърдеше за бъркотията, която оставаше подире им.

В крайна сметка не бе отгледан в обора, така че знаеше, както всеки друг, какви са задълженията на един домакин и очакванията на гостите му.

Айона му показа колко много не знае.

В следобеда на последния ден от годината тя се появи на вратата му с късо подстриганата си слънчево руса коса под яркосиня шапка, която баба й бе оплела за Коледа, спомни си той. И натоварена с големи торби.

— Коледа не мина ли вече?

— За партито са. — Бутна няколко торби в ръката му, останалите замъкна със себе си в кухнята. След като тръшна торбите на плота в средата на стаята, тя свали палтото си, шала, шапката и ръкавиците, смъкна ботушите и занесе всичко в пералното помещение.

— Нося свещи — подхвана тя.

— Имам си свещи. Купих няколко от Брана малко преди Коледа.

— Не са достатъчно, никак дори. — Поклащането на главата й изразяваше както съжаление, така й категорична решимост. — Трябват ти навсякъде.

Бръкна в една от торбите и започна да вади разни неща.

— Тези са за полицата над камината във всекидневната. Горят в продължение на дванайсет часа, така че е добре да ги запалиш около половин час преди хората да почнат да пристигат.

— Трябва ли?

— Трябва — отсече тя. — Създават красива, празнична и все пак елегантна атмосфера. Тези са за малката баня тук, за онази на долния етаж, както и за голяма баня горе. Никой не бива да влиза в банята, която е до спалнята ти, без покана, но има достатъчно, така че можеш да сложиш и в нея за всеки случай. А това са кърпи за ръце за гости — красиви, семпли и за еднократна употреба.

Тя сложи на плота голям пакет бели салфетки с отпечатани върху тях сребристи чаши за шампанско.

— За да не се налага хората да бършат ръце в същата хавлиена кърпа, която някой преди тях е използвал.

Фин се разсмя.

— Сериозно ли говориш?

— Фин, погледни лицето ми. — Тя посочи. — Адски съм сериозна. Донесох и още свещи за трапезарията, в случай че нямаш достатъчно там, както и други за полицата над камината на долния етаж. Слушай, много е важно да има достатъчно тоалетна хартия в баните. Жените мразят, ненавиждат и са погнусени, когато седят на тоалетната чиния, а няма тоалетна хартия.

— Мога само да си представя. За щастие.

— Планирам да проверявам запасите в баните на всеки час, така че няма да е проблем.

— Ти си утеха за мен, Айона.

Тя сложи длани върху бузите му.

— Аз те забърках в това и казах, че ще помогна. Тук съм да помагам. И така. Служителите на компанията за кетъринг ще превземат кухнята, а те си разбират от работата. Проверих ги, явно са ненадминати в бизнеса. Добър избор.

— Благодаря. Правя каквото мога.

Тя само се усмихна.

— Само трябва да се обясни на сервитьорите, че е нужно да зареждат с достатъчно храна и напитки и долното ниво, защото доста хора ще се задържат там да поиграят, танцуват и да си приказват. Камините ще са запалени, естествено.

— Естествено.

— Знам, че всички ще искат да хапнат и пийнат добре. Неслучайно наричат това Нощта на голямата порция, или... чакай. — Тя затвори очи за миг. — Или Oiche ne Coda Moire.

Сега той се ухили.

— Произнесе го перфектно на ирландски.

— Упражнявам се. Няма нужда да спазваме новогодишната традиция за чистенето на къщата — четох го в един сайт за ирландските традиции — защото твоята вече е безукорна. В това отношение си педантичен като Брана, затова просто ще сложа тези свещи по местата им, както и салфетките за гости, а и... — Тя бръкна в друга торба. — Купих тези красиви ментови бонбони и захаросани бадеми. Цветовете им са толкова хубави, а е много приятно да ги има на разположение в малки купички наоколо. О, а Бойл ще донесе закачалката на колелца, която взех назаем от дъщерята на приятелката на баба ми.

— Закачалка на колелца? — По непонятни причини, в които не искаше да задълбава, Фин мигновено си представи преносим инструмент за мъчения.

— За окачване на палтата. Трябва да се погрижим за палтата на хората, затова взехме назаем закачалката. Ще се побере в пералното ти помещение. Някой от нас ще взема палтата на пристигащите гости, ще ги окачва там, после ще ги изнася, когато хората решат да си тръгнат. Не може просто да ги метнеш на дивана или на някое легло.

— Изобщо не бях помислил. Късметлия съм, че си до мен.

— Така е, а освен това е чудесна практика за мен. Вече съм намислила да направя грандиозно парти другото лято, когато къщата ни ще е напълно готова и обзаведена и сме се настанили в нея.

— Нямам търпение да го видя.

— Дотогава ще се сме свършили с Кеван. Вярвам го. Няма всеки ден да мислим как и кога ще стане. Просто ще живеем живота си. Знам, че беше тежка седмица, особено за теб и Брана.

— Не сме очаквали да е лесно.

Айона грижливо подреждаше пакетите салфетки.

— Виждал ли си я днес?

— Днес не.

— Тази сутрин каза, че ще се опита да направи изчисления, за да види дали можем да довършим започнатото точно една година след деня, в който дойдох тук — деня, в който отидох в дома й да се запознаем.

Той се замисли.

— Струва си да се обмисли.

— И тя като теб не е особено убедена в тази идея, но все пак е добре да се огледа отвсякъде. Затова ще го направим. Но не тази нощ. Сега е време за парти.

— Хм. Какво има в другата торба?

— Хм, ами... някои хора харесват смешни шапки и свирки.

Той отвори торбата и зяпна невярващо цветните хартиени шапки, бляскави тиари.

— Трябва веднага да ти го кажа, и то направо. Макар да те обожавам, няма да си сложа от тези неща.

— Само който поиска. Мислех да ги сложим в две големи кошници, за да са на разположение на гостите. Както и да е, отивам да подредя нещата по местата им, после ще се върна да поработя с Брана за час-два, преди да се наконтя за партито. Ще дойда час преди другите, за да се погрижа за последните щрихи.

Тя понесе свещите, а той се загледа в торбата с хартиените шапки. Не, определено нямаше да носи такава, но сега можеше да я последва и да й помогне със свещите и подреждането.

После щеше да поработи за час върху някои свои изчисления.

По-късно, след като служителите на фирмата за кетъринг бяха превзели кухнята и бе отговорил на десетките им въпроси, след като бе взел решения за безброй детайли, за които изобщо не бе помислял досега, той се затвори в стаята си за половин час, за да се облече в блажена тишина. Зачуди се какъв е шансът му да остане затворен тук, но вземайки предвид бодрата решителност на Айона, сметна, че клони към нула.

Зачуди се къде е бил предната година по същото време. В Италианските Алпи, близо до езерото Комо. Бе останал там три седмици. Беше му по-лесно да прекарва празниците далеч от дома, да ги посреща в компанията на непознати хора.

Сега щеше да види какво е просто да си е вкъщи, а и да посреща приятелите си у дома.

Вероятно отдели малко повече време от обичайното, след което, облечен в черни джинси и черен пуловер, слезе на долния етаж.

Чу гласове, музика, смях. Погледна часовника си да види дали не е сбъркал часа. Но не, имаше още четиридесет минути до появата на първите гости.

Свещи в червени стъклени бурканчета грееха весело на полицата на камината, в която пращеше буен огън. Елхата му грееше. От тонколоните се носеше игрива музика. Огромният свещник, който бе донесъл от далечен край, стоеше в ъгъла, умело украсен с дебели свещи, които допълваха светлината в помещението.