— Знаеш го със сигурност или предполагаш? — попита Конър.

— Знам го. Можех да прочета ясно мислите му и да почувствам демона, затворен в камъка, неговите нужди, алчността му. Неговото... ликуване от това, че отново ще бъде освободен.

— Демон? — Мийра взе виното, което бе предпочела. — Хм, това е нещо ново — и ужасяващо.

— Старо — поправи я Фин. — По-старо от времето и е чакало, докато намери проводник.

— Кеван?

— Все още е самият той — обясни Фин на Бойл. — Кеван е самият себе си, но има и друга част от него, която непрестанно жадува за сила и кръв.

— Камъкът е източникът на силата, както си мислехме — продължи Брана. — Дошла е от кръвта на бащата и майката, които Кеван е пожертвал заради силата. Направен е с черна магия, на която той се е обрекъл, приел е в себе си този... ами, щом Фин казва, че е демон, значи, е точно такъв.

— Защо Сърха? — запита се Айона. — Защо е толкова обсебен от нея?

— Заради красотата и силата й, заради... чистотата, би могло да се каже, на любовта й към семейството. Желаел е, копнеел е за първите и е искал да унищожи другото.

Фин потърка с пръсти слепоочието си в опит да заглуши бученето, което сякаш бе останало вътре в главата му.

— Тя го е отблъсквала неведнъж — продължи той, макар бученето да не преставаше да го мъчи. — Отхвърляла с презрение опитите му да я прелъсти. Затова той...

Мери Кейт го изненада, като застана зад него и докосна слепоочието му, после прокара длани по врата му, където не бе осъзнал, че изпитва болка, и той изгуби мисълта си.

А главоболието му изчезна.

— Благодаря.

— Няма защо.

Тя го целуна майчински по главата, преди отново да седне на мястото си. Това го смути и му разкри откъде Айона е наследила доброто си сърце и чистата душа.

— Хм. Похотливото му желание да я притежава като жена и вещица, се превърнало в мания. Искал е да я обърне към тъмната магия, да вземе каквото има и вярва, че никакви заклинания и магии не могат да го спрат, да го засегнат. Нейната сила е можела да му навреди, да застраши живота му, а отхвърлянето й е засегнало гордостта му.

— После се появили тримата — замисли се Брана. — А с тримата и силата — и заплахата — нараства. Можем да го унищожим.

— В онзи момент, в пещерата, когато се сля с демона и с неговия мрак, той вярваше, че никога и нищо не би могло да го унищожи. Но онова, което е в него, знае, че не е така. Лъже го, както го предупреди майка му. Лъже.

— Можем да го раним, да пролеем кръвта му, да го превърнем в пепел, но... — Конър сви рамене. — Ако не унищожим и амулета му, ако не унищожим демона, който се е слял с него, той пак ще се изцели и ще се върне.

— Чудесно. — Айона намаза солена бисквитка със сирене. — Е, как можем да унищожим камъка и демона?

— Магия на кръвта срещу магия на кръвта — реши Брана. — Бяла срещу черна. Както беше и досега, но може би от по-различен ъгъл. Трябва да изберем точното време и да сме сигурни в него. Мисля, че е добре мястото да бъде при колибата на Сърха, както преди, за да използваме и нейната сила, но трябва да измислим как да го уловим в капан и да не му позволим да избяга отново, за да можем да го довършим този път. И ако успеем да го направим, Фин ще бъде този, който ще унищожи камъка, източника на силата му.

— Усетих привличането на демона и на вещера. И по-силното притегляне, когато двамата се сляха в едно. Почувствах... желание, копнеж по онова, което могат да ми дадат.

— И въпреки това рискува живота си, за да ме предпазиш. Ти ще го направиш, когато дойде моментът — отсече Брана. — Трябва само да измислим как и кога. Мери Кейт, сигурна ли си, че трябва да се връщаш в Америка, защото за мен е истинска радост някой друг да готви освен мен.

Мери Кейт разбра, че тя иска да смени темата, и се усмихна.

— Налага се, но ще се върна за сватбата на Айона, при това доста по-рано, за да помогна с приготовленията. И може би ще си помисля дали да не остана.

— Да останеш? — Айона се пресегна над масата и сграбчи ръцете й. — Нан, да не искаш да кажеш, че би останала да живееш в Ирландия?

— Обмислям го. Останах в Америка, след като почина дядо ти, заради майка ти, после и заради теб. И обичам къщата си там, градината, гледката от прозореца. Имам добри приятели. Но... и тук мога да имам къща, градина и красива гледка. Имам и добри приятели. И ще бъда до теб. До всички вас, както и до роднините си.

— Можеш да живееш при нас. Показах ти стаята, която сме предвидили за теб, когато ни идваш на гости. Но можеш просто да живееш в нея заедно с нас.

Айона погледна към Бойл.

— Разбира се, много ще ни е приятно.

— Имаш добро сърце — обърна се към внучката си Мери Кейт, — а ти си щедър човек, Бойл. Но ако реша да остана да живея тук, ще си имам собствен дом. Наблизо със сигурност. Вероятно в селото, където ще мога да се разходя до магазина, да се видя с приятелки и да ви посещавам често в новата ви къща.

— Имам една къща, която си няма наемател — отбеляза Фин и Мери Кейт повдигна вежди.

— Чух подобно нещо, но до април има доста месеци.

— Лесно мога да я давам за кратко под наем на туристи, които искат да отседнат в селото в самостоятелна къща. Можеш да я погледнеш, преди да се върнеш в Америка.

— Така и ще направя и трябва да си призная, че вече надникнах през прозорците. — Мери Кейт се усмихна широко.

— Много е уютно и с всички модерни удобства. Ще ти дам ключ, за да влезеш и да поразгледаш навсякъде, когато поискаш.

— Непременно. Сега трябва да вървя. Маргарет ще се притесни, ако се забавя още.

— Аз ще те закарам. — Бойл понечи да стане.

— Аз ще го направя. — Фин стана вместо него. — Ще ти дам ключа и ще те закарам до дома на приятелката ти. И бездруго трябва да се прибирам.

— Ще си взема палтото. Не, другите, не ставайте — настоя Мери Кейт. — Нямам нищо против да ме изпрати до дома красив младеж.

Когато двамата излязоха, Айона скочи на крака.

— Отивам да ти напълня ваната.

Брана вдигна вежди.

— Така ли?

— Една вана с твоите соли за разпускане, а Мийра ще ти направи чаша чай. Бих искала да пратя Конър и Бойл при Фин, за да направят същото и за него...

— Няма да пълня ваната за Фин Бърк — категорично заяви Бойл.

— Но двамата ще почистят всичко тук. За да може ти да си починеш, да се отпуснеш и да забравиш за всичко останало тази нощ.

— Не бих спорил с нея, когато е решила нещо толкова твърдо — посъветва я Бойл.

— Нямам нищо против гореща вана и чаша чай.

— Значи, се разбрахме. — Айона излезе от стаята.

— И няма да се сърдя, ако оставите кухнята в този вид, стига един от вас да иде да провери как е Фин — допълни Брана. — Преживяването беше по-изтощително за него, отколкото за мен, а си признавам, че едва се държа на крака.

— Ще го оставя няколко минути насаме, после ще ида — обеща Конър. — Ще остана там цяла нощ, ако е нужно, или поне докато се уверя, че се е успокоил. Но пак ще разчистим кухнята. Хайде, качвай се горе и не се тревожи за нищо.

— Добре тогава. Лека нощ.

Мийра изчака, докато Брана, следвана от Кател, се оттегли и вече не може да я чуе, после отиде да сложи чайника.

— Ти си този, който се тревожи, Конър.

— Тя не хапна почти нищо. — Той погледна към вратата на кухнята, после пъхна ръце в джобовете си, сякаш не можеше да реши какво да прави с тях. — Само се преструваше. Има сенки под очите, които не бяха там, когато започнахме заклинанието. Ами това, че ви остави двете с Айона да се суетите около нея, без да спори? Останала е без капчица сила, сигурен съм. Ще се погрижиш за нея нали, Мийра? Двете с Айона ще я наглеждате. Аз няма да се бавя дълго при Фин, освен ако не се нуждае от мен. И всички ще останем тук тази нощ.

— Ти се погрижи Фин да е добре, а Брана остави на нас.

— Без да изглежда така, сякаш сте загрижени.

— Познавам я почти толкова дълго, колкото и ти, Конър. Мисля, че знам как да се погрижа за Брана О’Дуайър по-добре от всеки. Ще я поглезим малко чисто по женски, после ще я оставим сама. Най-добре ще й се отрази малко спокойствие и тишина.

— Напълно вярно. Ще изтичам до Фин и ще се върна, възможно най-скоро.

— Ако се наложи да останеш, само ни се обади. — Тя вдигна лице за целувка, когато той се доближи, и се усмихна на здравата му прегръдка.

Приготви чая за Брана, докато Конър си обличаше палтото, после се обърна към Бойл, с когото бяха останали сами.

— Изглежда, на теб се падат мръсните чинии.

Мийра го потупа леко по рамото, докато минаваше край него, преди да се качи горе.

Той само се огледа в празната кухня и въздъхна.

— Хм, ами... добре.

И нави ръкави.

Конър влезе направо в къщата на Фин, както го бе правил, откакто бяха сложили вратата на мястото й. Дори и преди това, като се замисли, понеже именно той бе монтирал въпросната врата.

Завари Фин с чаша уиски пред камината във всекидневната, с малкото кученце от конюшнята, спящо в краката му.

— Беше ми наредено да видя дали си добре — заяви той направо, като мислено отбеляза, че е имало нужда. Фин изглеждаше изтощен и съсипан колкото и Брана.

— Добре съм, както сам виждаш.

— Не си, както виждам — поправи го Конър и си сипа уиски, преди да седне до него. — Айона приготвя ароматна вана за Брана, а Мийра й прави чай. Тя ги остави да се суетят около нея, което ми подсказва, че има нужда от това. А ти от какво имаш нужда?

— Ако те помоля за нещо, ще го направиш ли?

— Знаеш, че е така, макар да е крайно унизително да ти пълня ваната и да те завивам в леглото.

Фин не се усмихна, само премести поглед от онова, което виждаше в огъня, за да срещне очите на Конър.

— Беше много силно притегляне, адски силно. За момент можех да почувствам всичко, което обещава. Тази сила, която е отвъд всичко, което някой от нас притежава. Тя е черна и студена, но е... изкусителна. И трябва само да се съглася, за да я имам.