Гореше огън и върху него вреше котле, от което се издигаше зловонен зелен дим.

Вляво се издигаше каменен олтар, огрян от черни восъчни свещи и покрит с кръвта на козата, която лежеше върху него с прерязано гърло.

Кеван събираше течащата кръв в една купа.

Изглеждаше по-млад, осъзна тя. Макар да бе обърнат с гръб към тях, докато се занимаваше с делата си, й направи впечатление на по-млад от онзи Кеван, когото познаваше.

Той отстъпи назад, коленичи, вдигна купата високо.

— Поднасям кръв, жертва пред твоето величие. Чрез мен се храниш ти, чрез тебе аз се храня. И силата ми тъй расте.

Отпи от купата.

Бученето запулсира като биещо сърце.

— Не е достатъчно — измърмори Фин. — Още е бледо и слабо.

Разтревожена, Брана стисна по-здраво ръката му.

— Остани с мен.

— Аз съм с теб и с него. Кози и овце, и мелези. Ако силата е жажда, утоли я. Ако е глад, засити го. Ако е похот, задоволи я. Вземи каквото пожелаеш.

— Още — каза Кеван и отново вдигна купата. — Ти ми обеща повече. Аз съм твой слуга, твой воин. Аз съм твой проводник. Обеща ми повече.

— Повечето иска повече — тихо каза Фин, а очите му бяха зловещо зелени. — Кръв от твоята кръв, както преди. Вземи я, пролей я, вкуси я и ще имаш повече. Ти ще бъдеш аз, аз ще бъда ти. И няма край. Вечен живот и велика сила. И Тъмната вещица, която жадуваш, ще бъде твоя. Тялото и силата й ще се преклонят пред нашата воля.

— Кога? Кога ще имам повече? Кога ще имам Сърха?

— Пролей я, вземи я, вкуси я. Кръв от твоята кръв. В чашата, между устните ти. В котлето. Докажи, че си достоен!

Цялата топлина се изцеди от ръката на Фин. Брана я стисна между дланите си, даде му колкото можеше сила.

— Достоен съм. — Кеван остави купичката, стана и взе чаша. Обърна се.

Едва сега Брана забеляза жената в сенките. Старица, окована и трепереща в режещия студ.

Той отиде до нея с чашата в ръка.

— Смили се. Над мен, над себе си. Проклинаш се навеки. Той лъже. Лъже теб, лъже всички. Оковал те е с лъжите си, както ти си ме оковал с вериги. Пусни ме, Кеван. Спаси мен и спаси себе си.

— Ти си само една жена, вече стара, и немощната ти сила изтича. Не си нужна за друго, освен за това.

— Аз съм ти майка.

— Вече съм роден — каза той и преряза гърлото й.

Брана извика от шок и ужас, но звукът потъна в надигналото се бучене. Сега във въздуха се носеше сила, черна като катран, тежка като смъртта.

Той напълни чашата, изпи я, отново я напълни. Занесе я до котлето, изля течността в дима. И димът стана червен като кръвта.

— Сега отецът е с него — каза Фин, а Кеван отиде и взе една бутилка, чието съдържание изля в котлето. — Изречи думите! — Пръстите на Фин, ледени в дланта на Брана, се свиха и отпуснаха. — Изречи думите, направи връзката!

— Кръв върху кръв вземам тук, за да утоля глада и силата да изковем. От жената и козата смес и дим и зова тъмните сили да се въздигне името ми, силата ми и съдбата. Дарете ми живот във вечността и убежище през тоз портал. Прероден съм в бог и демон и от днес насетне властвам аз над мъжете и жените. Чрез кръвта и силата си ще покоря на волята си Тъмната вещица. Аз съм Кеван, смъртен повече не съм и с тези думи от човешкото се аз отричам.

Пресегна се в дима, бръкна в котлето и с гола ръка извади оттам амулета с кървавочервения камък.

— В този час на тъмната сила аз заклевам се да служа.

Той вдигна амулета над главата си, после постави проблясващия камък върху гърдите си.

Вятърът се изви в мощен вихър и Кеван, с очи, пламнали в червено като камъка, вдигна ръцете си високо.

— И вече съм роден!

От олтара скочи вълкът, черен и свиреп. Хвърли се към Кеван, скочи върху му с оглушителен писък и гръм.

Нещо нададе тържествуващ вой и дори и камъните потрепериха.

Той извърна глава. В мрака, дълбоко в сенките, очите му, светнали в червено, срещнаха тези на Брана.

Когато ръцете му се протегнаха рязко към нея, тя вдигна длан, готова да блокира каквато и магия да запрати към нея. Но Фин я извъртя и прикри с тялото си. Нещо се разби с трясък, нещо изгоря.

И той прекъсна заклинанието.

Прекалено бързо и прекалено нестабилно. Брана се вкопчи във Фин, както за да го стопли, понеже тялото му бе студено като лед, така и за да не бъде отнесена във вихъра.

Най-напред чу гласовете. Този на Конър, стабилен като скала и спокоен като езеро през лятото, да я насочва. После към него се присъедини и този на Айона.

Не се отпускай сега — обади се Конър вътре в главата й. — Държим те. Държим здраво и двама ви. Вече сте почти у дома. Почти стигнахте.

И после наистина беше там, замаяна и с омекнали колене, но в топлия си и светъл дом.

Още докато си поемаше дълбоко въздух, Фин се изплъзна от ръцете й и се смъкна на колене.

— Ранен е. — Брана също коленичи. — Дай да видя. Чакай да видя.

Тя улови с длани лицето му, отметна настрани косата му.

— Просто останах без дъх.

— Гърбът на пуловера му пуши — обади се Бойл и реагира моментално. — Като ризата на Конър онзи път.

Преди Брана да успее, Бойл издърпа пуловера нагоре през главата му.

— Изгорен е. Не е толкова дълбоко, колкото при Конър, но почти целият му гръб е засегнат.

— Сложете го да легне по корем — нареди Брана.

— Нямам намерение да се просна на пода като...

— Подремни. — След рязката заповед Брана просто сложи ръка на главата му и го приспа. — По корем — повтори тя и Конър и Бойл побързаха да го сложат на пода в ателието.

Тя прокара ръце над парещите рани, покрили целия му гръб.

— Не е дълбоко, а и отровата не може да се смеси с неговата кръв. Само студът, огънят, болката. Ще ми трябва...

— Това? — Мери Кейт й подаде бурканче с мехлем. — Изцелението беше най-голямата ми дарба.

— Точно това, благодаря. Ще стане бързо. Още не е имало време да го засегне дълбоко. Айона, ще вземеш ли и ти малко? На лявата ми ръка има леко изгорено място. Нищо страшно, но е по-добре да се погрижим веднага. Знаеш какво да правиш.

— Да. — Айона запретна ръкава на Брана. — Малко е, но изглежда зле.

Но мястото се охлади в мига, в който Айона нежно го намаза с мехлем. Леката замаяност също премина, когато братовчедка й приложи своите лечителски умения. Вече по-уверена и спокойна, Брана можеше да се съсредоточи изцяло върху Фин.

— Така е по-добре, нали? Със сигурност е по-добре. Не е зле да пийнем малко уиски все пак. Пренесохме се там малко по-бързо, отколкото бях изчислила, а връщането беше като да скочиш от висока сграда.

— Вече донесох уискито — каза й Мийра. — Той отново изглежда чист.

— Нека да се уверим, че е така. — С ръце върху тялото му, Брана потърси дали няма друга дълбока рана, скрито огнище на тъмна зараза. — Добре е. — Облекчението накара гърлото й да се свие, гласът й стана дрезгав. — Ще се оправи.

Отново положи длан върху главата му, задържа я за миг.

— Събуди се, Фин.

Той отвори очи, впери ги в нейните.

— По дяволите — изруга той, докато се мъчеше да седне.

— Съжалявам, грубо е да приспиш някого без позволение, но не бях в настроение да споря.

— Тя също бе изгорена — обади се Айона, понеже знаеше, че това ще отклони гнева на Фин. — На лявата ръка.

— Какво? Къде? — Той вече бе сграбчил ръката й и запретваше ръкава.

— Айона вече се погрижи. Съвсем леко беше, понеже ти ме избута зад гърба си и ме предпази с тяло, сякаш не съм способна сама да отбия атаката.

— Не би могла, не и тази. Не и с новопридобитата му сила — толкова мощна и свежа, не и когато той реагира като наркоман, който е погълнал прекалено голяма доза от наркотика. Мисля, че в онзи момент той притежаваше повече сила, отколкото сега или отколкото когато и да било след това. И жадува за това безумно опиянение отново.

Конър приклекна до него.

— Ще кажа само едно. Благодаря, че се погрижи за сестра ми.

— Сега излиза, че съм неблагодарна. — Брана въздъхна. — Съжалявам и за това. Още не съм на себе си. Наистина съм ти благодарни, Фин, че ме предпази.

Тя взе чашите с уиски от Мийра и му подаде едната.

— Той те взе за Сърха. В мрака, почти изпаднал в транс, той те усети — когато силата го изпълни докрай, той усети присъствието ти — но те помисли за Сърха. Искаше да...

— Пийни си малко уиски.

— Непременно. — Фин чукна леко чашата си в нейната и отпи. — Искаше да те обезобрази, ако може, така че никой да не вижда красотата ти, реши, че по този начин съпругът ти ще се отвърне от теб. В онзи миг проникнах в мислите му и прозрях лудостта му.

— Човек трябва да е луд, за да пререже гърлото на майка си и после да изпие кръвта й.

— Това вече е отвратително — отсече Мийра. — Но ако ще слушаме такива неща, предпочитам да чуя цялата история наведнъж, докато сме седнали удобно.

— Точно така. Фин, облечи си пуловера, за да седнеш на масата като цивилизован човек. — Мери Кейт му го подаде. — Ще се завъртя в кухнята, Брана, да видя какво мога да приготвя набързо, защото предполагам, че всички бихте искали да хапнете.

Докато Мери Кейт приготвяше истинско пиршество от остатъците от коледната трапеза, Брана седна — доволна, че не трябва тя да готви — за да разкажат с Фин историята си.

— Собствената му майка. — Бойл поклати глава и взе един от апетитните сандвичи, приготвени от Мери Кейт.

— Просто една жена и при това стара, така каза. Нямаше никакви чувства към нея. Не изпитваше нищо към жената. В него нямаше нищо — продължи Фин, — освен мрак.

— Ти чуваше онова, което мракът му говореше.

Фин се намръщи и се обърна към Брана.

— А ти не?

— Само глухо бучене, каквото чухме, когато се появихме там и влязохме в пещерата. Нещо като... пулсиращ ритъм.

— Чувах го. — Фин разсеяно потърка рамото си, мястото на белега. — Обещанията за повече сила, за вечен живот, за всичко, което Кеван пожелае. Но за да го получи, трябваше да даде повече. Да пожертва всичко човешко в себе си. Започнало е с бащата.