И никаква следа от Кеван, мислеше си Брана, докато за пореден път проверяваше през прозорците. Когато се запъти към кухнята, за да провери оттам, Фин я последва.

— Ако не искаш да говорим за Кеван, престани да го търсиш.

— Търся бутилка шампанско.

— Направо ще се поболееш от тревога. Той се е прибрал в бърлогата си, Брана. Имам си начин да го видя.

Той извади бутилката шампанско и я сложи на плота.

— Просто искам тази вечер да бъде... без проблеми.

— Идеална е. Имам нещо за теб.

Той протегна ръка, празна, обърна я и й подаде кутия, опакована в златиста хартия и с разкошна сребърна панделка отгоре.

— Вече си разменихме подаръците.

— Имаш още един. Отвори го, а аз ще отворя бутилката.

Той се зае с шампанското.

Отново извадена от равновесие, тя разгъна хартията и отвори кутията точно когато Фин издърпа тапата с приглушено изпукване.

Веднага разбра, че малката бутилка е стара — и красива. Многобройните фасети на стъклото блестяха и искряха, така че бутилката сякаш грееше в дланта й. Някога, преди много време, в нея е имало сила, помисли си тя. После погали с пръст запушалката. Глава на дракон.

— Великолепна е. Стара и великолепна и още нашепва за силата.

— Намерих я в прашен антикварен магазин в Ню Орлиънс, макар да не идва оттам. Била е предавана от ръка на ръка дълго време, преди да се озове в онзи забутан магазин, в който нямаха никаква представа какво е това. Разбрах, че е твоя, още щом я взех в ръка. Пазя я от няколко години, понеже не бях сигурен как мога да ти я дам, така че да я приемеш.

Тя се загледа в бутилката.

— Смяташ ме за коравосърдечна.

— Нищо подобно. Мисля, че си силна, а това прави всичко по-трудно и за двама ни. И все пак нямаше как да я оставя в онзи магазин, където не знаеха какво имат, особено след като знаех, че е за теб.

— И знаеш, че когато я погледна, ще мисля за теб.

— Ами да, има го и този бонус. Все едно, твоя е.

— Ще я държа в стаята си и въпреки здравия си разум ще мисля за теб, когато я погледна. — Не би рискувала да докосне устните му със своите, но го целуна по бузата и за миг опря своята до неговата, както бе правила някога, толкова естествено. — Благодаря ти. Аз... О, тя е направила тази бутилка много специална. Има някакъв проблясък тук — промърмори тя, вторачена в бутилката. — Драконът е бил неин, така мисля. И е поръчала да направят тази бутилка специално, за да събира вътре... сълзи. Сълзите на вещица — толкова скъпи и силни, когато са пролети от радост или от мъка.

— Какви е имало вътре?

— Не мога да видя, но ще си представя, че са били сълзи от радост, защото е Коледа и подаръкът е много красив. — Тя внимателно го остави на плота. — Ще пийнем още шампанско и ще посвирим и попеем. А аз повече няма да поглеждам през прозорците тази нощ.

Същата нощ, доста по-късно, тя постави бутилката на нощното си шкафче и когато се пъхна под завивките, се загледа в нея и златистите отблясъци на огъня.

И се замисли за него. Което пък я накара да сложи под възглавницата си амулет, за да я предпази от сънища. Сърцето й бе препълнено и не можеше да рискува със сънищата.

Имаше толкова неща за вършене, мислеше си Брана, след като бе прекарала деня в приятна самота в ателието си. Бе се насладила на всяка минута от празничния сезон, на Коледа. На събиранията с нейния кръг, на приготвянето на храната, на музиката и песните заедно. Много й бе харесало и пътуването до графство Кери в коледния ден и изобщо не се чувстваше гузна, че се бе пренесла с магия при родителите си, за да прекара малко време с тях и други роднини. А още по-приятно бе, че Конър бе направил същото заедно с Мийра.

Почувства се прекрасно, след като видя колко са щастливи родителите й в този нов етап от живота си. За самочувствието й бе добре да усети пълната вяра, която имаха те в нея и Конър.

Но сега бе време отново да се заеме с практичните неща. С работата, която й осигуряваше препитание. И работата, която бе нейна съдба — битката на живот и смърт.

Попълни запасите от най-популярните лосиони и кремове, направи още от красивите ароматни свещи в метални кутийки с капак, които се продаваха като топъл хляб.

После си достави удоволствието да експериментира с нови аромати, нови цветове, нови текстури. Съсредоточаваше вниманието си изцяло върху сетивата. Как изглежда това, какво настроение предизвиква това ухание, какво е усещането върху кожата?

Вдигна поглед при отварянето на вратата и се зарадва да види Мийра да влиза.

— Виж ти, появяваш се тъкмо навреме. Свали си ръкавиците, ако обичаш, и опитай този нов крем.

— Навън е ужасен ден, студено е и духа и вали. — Тя свали шапката си и разви шала, преди да метне дебелата си плитка през рамо. — А тук вътре е топло и мирише божествено. Приятна промяна след влагата и оборския тор.

Окачи палтото си на стената, отиде до Брана и протегна голите си ръце.

— О, това е чудесно. — Втри крема в кожата си и помириса ръцете си. — Чудесно, прохладно и мирише на... въздух. На чист въздух, какъвто можеш да вдишаш на върха на планината. Харесва ми и цветът в купичката. Много бледосиньо. Като син лед.

— Идеалното име за него. „Син лед“ — остава така. Направен е за работещи ръце и крака. Мисля да го сложа в по-масивно стъклено бурканче. Такова, че мъжете да не се притесняват да го купят за себе си. Мисля да направя цяла серия. Ще включва и скраб, душ гел, твърд и течен сапун. И всичко ще бъде с опаковки, които ще харесат и на жените, но мъжете няма да ги сметнат за обидни към пола им.

— Не проумявам как успяваш да мислиш за всичко.

— Иначе може би щях да прекарам деня на студа и дъжда и да рина оборски тор с теб. — Тя отиде да сложи чайника. — Усещам, че с наближаването на края на годината е време да помислим за новата. Вчера майка ми попита дали не мога да направя серия продукти специално за малкия им хотел. Някои биха могли да предлагат безплатно в стаите на гостите, а други — да продават. И когато годината приключи, ще видя какво мога да направя с тази идея.

— Беше хубаво да се видим с майка ти вчера, както и с баща ти, и с останалите. Конър ми го сервира най-неочаквано. Защо да не отскочим да видим мама и татко за малко, преди да тръгнем за Голуей? Тъкмо казвах, че ще се радвам да ги видя и дали не е добре първо да им се обадим по телефона, и той просто хвана ръката ми и бум — вече сме там. — Тя сложи ръка върху корема си. — Не мисля, че някога ще свикна с този начин на пътуване.

— За тях, както и за мен, означаваше много да прекараме няколко часа заедно.

— Коледа е посветена на семейството, а ако имаме късмет, и на приятелите.

— Ами твоите? Твоето семейство?

— О, Брана, майка ми направо цъфти в дома на Морийн. По-щастлива не съм я виждала от години. Бузите й са порозовели, очите й блестят. Показа ми стаята си и трябва да призная заслугата на Морийн, защото всичко е толкова красиво и подредено, както мама би искала.

Мийра въздъхна, но въздишката бе на задоволство.

— Да ни види събрани всички на едно място, означаваше ужасно много за нея, това е ясно. А Морийн даже ме дръпна настрани, за да ми каже колко било хубаво, че мама е при нея. И аз дори я оставих да ми го обясни надълго и нашироко, сякаш идеята е била нейна от самото начало.

— От раменете ти падна товар.

— И то по-тежък, отколкото съм осъзнавала. Освен това е толкова доволна, че няма още дълго да правя секс с Конър извън брачните обети. — Мийра се разсмя и седна до огъня. — Вече дори приказва за още внуци.

— А ти? — Брана дойде при нея с табла с горещ чай и захарни курабийки.

— Искам деца, разбира се, но вероятно не толкова скоро, колкото на нея й се ще. Ще мисля за това, когато му дойде времето. — Тя отпи от чая си. — Радвам се, че каза, че идвам точно навреме. Исках да поговорим. Само двете.

— Някакъв проблем ли има?

— Точно това искам да те попитам. Не помня някога да не сме били приятелки с теб, защото всичко е започнало още когато сме били в пелени.

Брана захапа курабийка и се ухили.

— И може накрая пак да сме заедно в пелени.

Мийра се изсмя шумно.

— Ама че идея. Понеже сме заедно открай време, двете с теб можем да си кажем неща, които вероятно другите не могат. Затова исках да ти го кажа. Добре ли ще ти се отрази на теб, Брана, това свързване в съня, което се каниш да направиш заедно с Фин?

— Всички се съгласихме, че...

— Не, не, не говоря като част от кръга. Питам те като приятелка, като сестра. От пелени до пелени, както казахме.

— О, Мийра.

— Сега мисля само за теб, понеже тук сме само двете. Това сънуване заедно е много интимно преживяване. Знам и го разбирам добре. Твърде много искаш от себе си, Брана, от сърцето и чувствата си.

— Битката ни с Кеван е преди всичко останало.

— Не и за мен. Не и когато си говорим само двете. Знам, че ще го направиш на всяка цена, но искам да знам как се чувстваш — като приятелка и като жена. Какво изпитваш и какво мога да направя, за да ти помогна.

— Как се чувствам? — Брана издиша продължително. — Усещам, че трябва да бъде направено, че това е най-добрият ни шанс. И знам, че ще бъде болезнено, защото е много интимно, както казваш ти. Знам, че двамата с Фин трябва да работим заедно за доброто на всички, и го приемам.

— Но?

Тя въздъхна, понеже знаеше, че може да сподели с Мийра всичко, което таеше в сърцето си.

— Откакто се върна преди месеци и остана толкова дълго тук, откакто го видях да се сражава с нас и да пролива кръвта си за нас, ми е по-трудно да сдържам онова, което изпитвам към него, което винаги съм изпитвала. По-трудно ми е да пренебрегвам онова, което знам, че той изпитва към мен и винаги е изпитвал. Това, което ще направим сега, ще затрудни още повече положението ни, и за двамата. И мога само да съм благодарна, че ти си тук и ме разбираш.