— Прелъстяване? Принуда? — Тя отметна коса и стана. — Не отивам в ничие легло, освен ако сама не съм направила избора.

— Разбира се, при това само с разсъдъка си. За толкова умна жена понякога си ужасно глупава.

— След като отново започна да ме обиждаш, ще си тръгвам. Имам работа, която изоставих.

— Ще те закарам. Аз ще те закарам — повтори той, без да й даде възможност да го скастри. — Няма смисъл да даваме на Кеван още един повод днес, ако все още е наблизо. И ще остана да поработя с теб, както се бяхме разбрали. Твоята цел, Брана, е и моя, колкото и различни да са мненията ни как да живеем, докато се стремим към нея.

Пак можеше да го скастри — тя можеше много бързо да се ядоса и кръвта й продължаваше да кипи. Но видя, че хвърля бърз и загрижен поглед към кучето.

По дяволите.

— Добре тогава, имаме достатъчно работа. Вземи и кучето. Ще спи по пътя, а после Кател ще го наглежда.

— Ще съм по-спокоен така. О, и още нещо. Айона ми заяви, че ще правя парти тук за Нова година. Да знаеш.

— Парти?

— Защо всеки ми го повтаря, сякаш говоря на чужд език?

— Вероятно защото не си спомням някога изобщо да си правил такова.

— Винаги има първи път — измърмори той и взе кучето.

ОСМА ГЛАВА

Реши да обвини кучето. Беше размекнало душата й и Фин с неговите изискани кърпи и купички, и безкористна любов към мъничето от конюшнята бе прекрачил през защитните бариери, които бе издигнала.

Бе казала повече, отколкото бе искала, и повече, отколкото бе признавала дори пред себе си. Думите имаха също толкова голяма сила, колкото и действията, според нея, а сега тя ги бе изрекла пред него, макар да бе по-разумно и по-практично да ги задържи за себе си.

Но стореното — сторено, а и тя отлично знаеше как да вдигне отново преградите. По отношение на Финбар Бърк го бе правила повече от десетилетие.

А и наистина имаше твърде много за вършене, твърде много неща се случваха около нея, за да се тревожи за това.

Щяха да се насладят на прекрасна и тиха Коледа, още по-специална заради присъствието и на бабата на Айона. След като отбележат слънцестоенето и най-дългата нощ в годината, можеше да започне да гледа напред към пролетта.

Но първо Коледа.

Това бе празник, който особено харесваше — с всичкото му суетене. Обичаше да пазарува, да опакова подаръците, да украсява дома си, да пече курабийки. А тази година по-специално цялата работа я разсейваше от мислите за онова, което пред Фин бе нарекла своя съдба.

Бе се надявала да поканят много гости за истинско кейли — празненство с музика и танци, но изглеждаше прекалено рисковано, докато Кеван дебне наоколо. Другата година със сигурност, обеща си тя. Тогава щеше да покани родителите си, други братовчеди, съседи, приятели и всички близки.

Но тази година щяха да бъдат заедно с нейния кръг и с бабата на Айона, Нан, а това бе много хубаво и щастливо събитие.

След като бе опекла хлебчетата и курабийките, както и пая с кълцано месо, който щеше да поднесе с подправено с бренди масло, тя провери дали се е опекла гъската.

— Кухнята ти ухае като в моето детство. — Мери Кейт, бабата на Айона, влезе. Лицето й, още зачервено от студа, грейна в топла усмивка, когато прекоси стаята, за да целуне Брана по бузата. — Айона отиде да остави няколко подаръка под елхата, а сигурно и ще разтръска някои от кутиите там. Дойдох да видя с какво мога да помогна.

— Радвам се да те видя и високо оценявам предложената помощ от майстор като теб.

Стройна и елегантна в яркочервения си пуловер, Мери Кейт отиде да подуши тенджерите.

— Разбрах, че си понаучила Айона на едно-две неща за готвенето, което е повече, отколкото аз успях.

— Има голямо желание, а и става все по-добра в уменията си. Преди да се захванем за работа, ще пийнем по чаша вино. Нали е Коледа все пак. Видя ли новата им къща?

— Да. Ще бъде прекрасна, нали? И ще е готова, както ми казаха, преди сватбата — или почти готова. Сърцето ми направо пее, като я виждам толкова щастлива.

Тя прие чашата вино, която Брана й подаде.

— Исках да остана за миг насаме с теб, Брана, за да ти кажа колко много означава за мен това, че ти и Конър й дадохте дом, семейство.

— Тя е част от семейството и много скъп приятел също така.

— Има много добро сърце. Беше ми тежко да я изпратя тук. Нямам предвид в Ирландия или при теб. — Мери Кейт погледна към предната част на къщата. — А заради всичко останало. Да я изпратя, знаейки какво може да означава това и какво съм сигурна, че значи. Мислех си да ти пиша, за да те предупредя, че идва, но после се отказах, защото това в известен смисъл би означавало, че те моля и задължавам да я приемеш, да й помогнеш да усъвършенства дарбата си. А това трябва да бъде свободен избор.

Брана отново си помисли за Фин.

— Наистина ли имаме избор?

— Вярвам, че е така. Аз избрах да й дам амулета, макар това да ми причини болка. След като веднъж е даден, не може да бъде взет обратно. Но той беше за нея, неин дар. Разбрах го още в първия миг, в който я поех като бебе. Държала съм теб и Конър като бебета. И го усетих, както са го усетили баща ти и леля ти. А сега тримата сте пораснали и времето е дошло, така както не е било за мен, баща ти и леля ти.

Тя отиде до прозореца, погледна навън.

— Усещам го. Той няма да си хаби силите за мен. Айона се притеснява за това, но няма защо. За него аз вече съм никоя. Но имам достатъчно сила, за да помогна, ако е нужна помощ.

— Може да ни потрябва, когато настъпи денят.

— Но не и днес. — Мери Кейт се извърна и отново се усмихна. — Затова днес ще ти помогна в кухнята. — Тя отпи голяма глътка от виното. — Nollaig Shona Duit.*

* Весела Коледа! (ирландски ез.). — Б. пр.

— Ще се погрижим да е така. — Брана докосна чашата си до тази на Мери Кейт. — Една много весела Коледа.

Нужна бе малко магия, за да се уголеми масата, така че да побере седмина и цялата храна, но й се искаше да бъде празник — и без никакви приказки за Кеван.

— Утре няма да хапваме такива вкуснотии при сестра ми — обяви Мийра, докато опитваше плънката на Брана. — Морийн и майка ми могат да се борят за титлата „Най-лош готвач на Ирландия“.

— Значи, ще се натъпчем тази вечер, утре ще хапнем малко там и ще се върнем тук за огризките. — Конър бодна късче месо от гъската.

— Това ще бъде първият ми голям празник със семейството на Бойл. — Щастие струеше от лицето на Айона, докато оглеждаше събраните край масата. — Ще направя хлебен пудинг — и няма да съм в състезанието за най-лош готвач, защото Нан ми показа всичко подробно. Трябва да си изберем един празник, Бойл, на който да каним гости у дома. Ще го превърнем в традиция. Как вървят нещата за Нова година, Фин?

— Вървят.

— Мога да донеса хлебен пудинг.

Той се усмихна и я погледна с обич.

— Поръчал съм да доставят храната.

— Кетъринг?

Той погледна към Брана, която изглеждаше шокирана.

— Кетъринг — твърдо заяви той. — Поглеждам менюто, казвам това, това и малко от тези, давам парите и готово.

— Ще се насладиш по-добре на партито, ако не се суетиш с подготовката — спокойно подхвърли Мери Кейт.

— Определено на всички ще им хареса повече, отколкото ако аз се опитам да сготвя.

— Самата истина — потвърди Бойл убедено. — Наел е „Тий енд Бискитс“ да свирят.

— Наел си група?

Този път Фин само сви рамене при думите на Брана.

— Хората искат музика, а групата си я бива. Ако някой от гостите иска да хване цигулката или гайдата, или пък да изпее някоя песен — няма проблем.

— Ще стане страхотна веселба — заяви гръмко Конър.

— Колко души ще дойдат? — попита Брана.

— Не знам точно. Просто разгласих поканата.

— Може да се изсипе половината графство!

— Не съм разгласил новината чак толкова надлъж и нашир, но ако стане така, то фирмата доставчик на храна ще има доста работа.

— Двамата с Патрик правехме такива партита — спомни си Мери Кейт. — Е, не можехме да си позволим кетъринг в онези дни, но просто разгласявахме сред познати и приятели за повода. Много непринудено. Това е хубавото кейли.

— Брана не одобрява напълно идеята — вметна Конър.

— Тя предпочита да не правим никакви веселби, докато не приключим с Кеван.

— Няма да говорим за него на масата тази вечер — заяви Брана с тон, който не търпеше възражения. — Вярно ли е, че Кийра е получила пръстен за Коледа, Конър?

— Вярно е, а твоите информатори са удивително бързи, защото, доколкото знам, го е получила едва снощи. Сега го размахва и показва на всичко живо. — Като си мислеше за секретарката им в офиса, той размаха вилица към Фин.

— Непременно трябва да се отбиеш в школата и да се възхитиш на пръстена, сякаш е легендарният диамант „Хоуп“. Много лесно се разстройва иначе.

— Задължително ще мина. Аз пък чух от моите информатори, че Райли... Спомняш си Райли, нали Бойл, понеже лицето му се сблъска с юмрука ти само преди няколко месеца?

— Заслужи си го.

— Така е, а сега, изглежда, е заслужил същото и от Тим Уотърли, който има конеферма в Слиго. Имал съм няколко сделки с Тим и се разбирахме добре. Бих го определил като добродушен човек, но в този случай лицето на Райли се сблъскало с юмрука на Тим по време на разгорещена дискусия относно това дали продажбата на мухлясало сено е добра бизнес практика.

— Долен негодник е този Райли, това е. Извинявай, Нан.

— Няма нужда, защото човек, който се опитва да продаде мухлясало сено или още по-лошо, да удря и мори от глад някой кон, както е бил случаят с твоята сладка кобила Дарлинг, наистина е долен негодник. Би ли ми подала картофите, Мийра? Мисля, че мога да хапна още малко от тях.

Всички хапнаха с апетит, а някои дори пъшкаха, докато разтребваха масата след това, но все пак успяха да намерят място в стомасите си за пай или трайфъл, а някои — и за двете. След това бе ред на шампанското на Фин и на размяната на подаръци. После топло посрещнаха коледари на вратата.