— Напълно сигурна ли си? — Фин стана и заобиколи масата, преди да протегне ръка. — Дай да видя. Ще разбера дали има останало нещо от него.

Без да каже нищо, Брана сложи длан в неговата и остана мълчалива, докато топлината проникваше през кожата й и се разливаше в кръвта й.

— Ами ако беше взел ножа ти? — попита Бойл. — Ако го беше използвал срещу теб, за да среже ръката ти, докато си стискала верижката?

— Да ми вземе ножа? — Тя грабна един от ножовете на масата. И в ръката й се появи бяла роза. — Той ми предостави възможност. Аз я използвах и не загубих нищо. — Тя погледна към Фин. — Не е оставил нищо в мен.

— Не. — Той пусна ръката й, върна се до мястото си и седна. — Нищо.

— Той се страхува от нас. Това научих. Онова, което направихме, болката, която му причинихме, го плаши. Почерпи известна сила от чувствата ми, няма да отричам, но затова пък пролях кръвта му и той побягна.

— Ще се върне. — Фин я прикова с поглед, докато говореше. — И страхът ще го накара да нападне по-яростно източника му.

— Винаги ще се връща, докато не го унищожим. И макар да напада по-яростно, колкото повече се бои, толкова по-слаб е.

СЕДМА ГЛАВА

Реши да излезе на разходка със сокола. Щеше да оседлае Бару, каза си Фин, докато пиеше кафето си на фона на едва порозовялото на изток небе. Ще оседлае коня, ще подсвирне на сокола си и ще препусне. Цяла сутрин само за себе си.

Вече имаха отварата за заклинанието за сън и макар да им предстоеше още работа, той се нуждаеше — Бог да му е на помощ — от малко време далеч от Брана. Едва ли една сутрин щеше да е толкова важна.

— Защо да не го направим? — подхвърли той на Бъгс, който се бе проснал на пода в краката му и ентусиазирано гризеше кокал играчка от кожа, който Фин бе купил в пристъп на слабост. — И ти можеш да дойдеш, така че да сме пълен комплект. Кон, куче, сокол. Тъкмо съм в настроение за един хубав и дълъг галоп.

Ако Кеван се окажеше привлечен към него, толкова по-добре, но не излизаше да го търси нарочно. Не съвсем.

Погледна към вратата, на която се почука. Сигурно е някой от конярите, понеже те винаги идваха през задния вход. Но през стъклото видя Айона.

— Рано си станала — каза той, докато й отваряше да влезе.

— О, да, ранобудна птичка съм. — Усмивката й грееше като коледна елха. — Отивам да взема Нан от летището.

— Разбира се, бях забравил, че баба ти пристига. Ще остане до Нова година, нали така?

— Идва за Коледа и ще остане чак до втори януари. Ще ми се да можеше да е повече.

— Радваш се на срещата. Всички ще се радваме да я видим. А и тя ще дойде пак, нали така, за сватбата ти напролет?

— Абсолютно. Не можах да я убедя да остане тук дотогава, но сигурно така е по-добре. Предвид обстоятелствата.

— Далеч оттук и в безопасност.

— Точно. И не успях да я накарам да остане у Брана, докато е тук. Ще я заведа в дома на приятелката й Маргарет Мийни. Познаваш ли я?

— Тя ме научи на буквите и цифрите и още ми прави забележка да не се прегърбвам, когато ме види в градчето. Родена учителка. Искаш ли кафе?

— Благодаря, но вече си взех дозата. О, това е Бъгс. Здрасти, Бъгс.

Когато тя приклекна да погали кучето по гърба, Фин изпита леко смущение.

— Понякога идва тук.

— Хубаво е да имаш компания. Госпожа Мийни не ме е учила на буквите и цифрите. — Тя вдигна поглед към Фин. — Не съм израснала с теб, както останалите. Нямаме споделено минало.

— Това не променя какви сме сега.

— Знам и това не спира да ме удивлява. Цялото семейство. Ти си част от семейството ми, Фин, но аз нямам онова споделено минало с теб и Брана, което имат другите, затова вероятно мога да кажа нещо, което другите не могат, или да го кажа по различен начин. Той те е използвал, както и случилото се помежду ви, за да се опита да стигне до нея. Това те наранява също толкова, колкото и нея.

Тя се изправи.

— По-лесно е да си тръгнеш и да оставиш всичко на тримата. Но ти не го правиш. И няма да ги оставиш. Отчасти заради собствената ти нужда да поправиш стореното зло — зло, причинено и на теб. Отчасти заради семейството, кръга и приятелите ти. А всичко останало, всички други причини, е свързано с Брана.

Той се облегна на плота, пъхна ръце в джобовете.

— Много части станаха.

— Ти си сложна личност. Аз не съм израснала с вас, не съм наблюдавала как двамата с Брана се влюбвате и как страдате от раздялата, която ви е била натрапена. Но виждам добре какви сте сега. И двамата. И по мое мнение тя не е права да се лишава от любов и радост. Много е логично, но въпреки това е грешка. И ти грешиш, Фин. Не си прав да вярваш, а дълбоко в себе си го правиш, че тя действа от желание да те накаже. Ако това беше вярно, Кеван не би могъл да те използва, за да я нарани. Трябва да вървя.

— В теб има толкова добрина. — Фин се отблъсна от плота, после обхвана с длани брадичката й, целуна я. — Толкова светлина. Ако можеше и да готвиш, кълна се, че щях да превърна Бойл в магаре и да те открадна от него.

— Ще го имам като резервен вариант. Ще посрещнем Коледа, семейството ще бъде заедно. Знам, че ти, както и Брана, би предпочел да действаме незабавно със заклинанието за съня. Но Конър беше прав снощи. Ще отделим време за семейството си, ще отпразнуваме Коледа с много светлина, пъстри цветове и музика. И така ще му натрием носа.

— Гласовете ни останаха в малцинство, а добре разбирам и вашата гледна точка.

— Чудесно. — Тя отиде до вратата, но там се обърна. — Трябва да организираш парти. Тази прекрасна къща направо плаче за такова. Трябва да направиш парти за Нова година.

— Парти? — Рязката смяна на темата го обърка. — Тук ли?

— Да, парти, и то тук. Не знам как не съм се сетила досега. Време е да изпратим старото и да посрещнем новото. Определено ще бъде парти за посрещане на новата година. Ще пратя съобщение на Бойл. Ще ти помогнем с организацията.

— Аз...

— Трябва да вървя.

Тя побърза да затвори вратата и го остави да гледа намръщено подире й.

— Хм, боже, Бъгс, изглежда, че ще правим парти.

Реши да мисли за това и за всичко, свързано със събитието, по-късно. Още искаше да излезе да поязди. Щеше да даде воля на Бару да тича, да остави Мерлин да се рее и да ловува. А и малкият Бъгс щеше да е на седмото небе от щастие.

На път за вкъщи можеше да се отбие в конюшните, както и в школата за соколи, и да им отдели малко време. И ако денят още не бе свършил след това, би могъл да провери дали няма да е полезен в ателието на Брана. Макар да подозираше, че и тя ще е също толкова доволна да бъдат разделени днес.

Докато оседлаваше големия си черен кон в конюшнята, си поприказва с Шон за какво ли не — за коне, за новата поръчка за фураж, за жени, футбол и пак за коне.

Спря за миг, докато извеждаше Бару навън.

— Може би ще направя парти за Нова година.

Шон примигна, бутна назад шапката си.

— В Голямата къща ли?

— Разбира се, точно там.

— Хм. Парти в Голямата къща — нещо официално?

— Не чак толкова официално. — Изобщо не бе се замислял дори, а и вероятно би трябвало да се консултира с Айона, след като идеята беше нейна. — Просто махни оборския тор от ботушите си.

— Хм — отново измърмори Шон. — Ами музика ще има ли?

Фин издиша шумно.

— Струва ми се логично да има музика. Ще има и храна, и напитки, преди да ме питаш. Девет часът ми се струва добре. — Той вдигна Бъгс от земята, метна го на седлото.

— Парти в Голямата къща — отрони Шон, докато Фин пришпорваше Бару в галоп.

Когато погледна назад, Фин забеляза дългогодишния си коняр да стои с ръце на кръста и да зяпа къщата, сякаш я вижда за първи път.

Което показваше, според Фин, че отдавна е трябвало да направи такова парти.

Бъгс направо трепереше от радостно вълнение, докато галопираха, от коня се излъчваше удоволствие от възможността да тича свободно, а соколът нададе силен вик, докато кръжеше високо в небето.

Което пък показваше, помисли си Фин, че отдавна е било време и за това.

Макар част от него да копнееше за гората, за мириса на дърветата и песента на бриза в клоните им, той се отправи към откритото пространство. Тръгна през полята, по ниските хълмове, остави коня да тича по зелената трева, докато соколът му се рееше в синевата.

Извади ръкавицата и си я сложи. Двамата с Мерлин нямаха нужда от нея, но беше най-добре да я използва, ако някой случайно се озовеше наблизо. Вдигна ръка и отвори съзнанието си. Соколът се спусна, направи красиво и майсторски изпълнено завъртане, което разсмя Фин, после кацна като пернат бог върху ръкавицата.

Кучето потрепери, загледано внимателно в двамата.

— Двамата се харесваме взаимно, това е. Така стоят нещата. Значи, и вие двамата сте братя отсега нататък. Искаш ли да ловуваш? — попита той Мерлин.

В отговор соколът се издигна и нададе вик, докато кръжеше над полето.

— Ще се поразходим малко. — Фин слезе от коня, остави Бъгс на земята.

Кучето моментално се отърколи в нея и залая весело.

— Още е малък. — Фин потупа шията на Бару, когато конят изгледа кучето със съжаление.

Точно от това се нуждаеше, помисли си Фин, докато вървеше редом с коня. Открито небе, чист въздух. Денят бе студен, разбира се, но пък ясен и светъл.

Соколът се спусна рязко и улови жертвата си.

Фин се облегна на Бару и се загледа в зелените поля, кафявата земя, тънките стълбове пушек от комините.

Точно това, каза си той, му липсваше като отрязана ръка, докато скиташе по света. Земята на неговата кръв, на плътта, на душата и сърцето му. Липсваше му зеленината, полегатите хълмове, сивите камъни, тъмнокафявата изорана и готова за посеви пръст.

Отново щеше да я напусне — щеше да се наложи, когато свърши онова, което имаше да свърши. Но винаги щеше да се връща, привлечен обратно към Ирландия, към Брана, привлечен... Айона го бе казала — към семейството.