Фин стана и закрачи неспокойно.

— Едва ли е искал да сме там. Кеван. Не може да е искал да сме близо до леговището му или да научим как и от какво е произлязъл.

— Ако сме прави в разсъжденията си.

— Не той ни е отвел там, Брана. Защо да го прави? Колкото повече знаем, толкова повече оръжия имаме, за да го сразим. Други сили, казваш ти. И аз бих казал, че други сили са ни изпратили там, независимо дали са вътре в нас, или извън нас.

— Защо само нас двамата? Защо не и шестимата?

— Тъмна вещица от бъдното, поколение от кръвта на Кеван? — Той сви рамене. — Отлично знаеш, че магията невинаги е подвластна на логиката. Трябва да се върнем и да научим повече.

— Няма да правя секс с теб само, за да се върнем назад във времето до пещерата на Кеван.

— Но би жертвала живота си за това. — Той махна с ръка, за да спре думите й. — Не искам да използвам секса като средство за магия, дори и с теб. И искам да бъда в пълно съзнание следващия път, когато поемем по този път, а не да бъда отведен от чужди сили. Трябва да помисля.

— Дай ми клетва.

— Какво? — Разсеян от мислите си, той се обърна и я видя как става от мястото си, а дългата й коса се вееше свободно. Погледът й бе едновременно спокоен и яростен.

— Закълни се, Финбар. Няма да се връщаш сам. Няма да продължаваш без мен, без нашия кръг. Ти не си сам и няма да действаш сам. Дай ми думата си тук и сега.

— Вярваш ли, че съм толкова безразсъден, толкова склонен към самоунищожение?

— Знам какво направи на Самхейн, когато бе готов да напуснеш кръга ни и сигурното си място в него, за да хукнеш сам след Кеван, дори и рискувайки никога да не се върнеш обратно в своето време и дом. Толкова малко ли мислиш за нас, Фин? Толкова маловажни ли сме, че би си тръгнал и би ни оставил?

— Ти и останалите сте всичко за мен, но той е от моята кръв, не от твоята. — Думите бяха горчиви, но самата истина. — Въпреки това няма да действам сам. Защото, ако сбъркам, бих рискувал живота на теб и останалите. Всичко.

— Дай ми ръката си. — Тя протегна своята. — Дай ми ръка, за да скрепим клетвата.

Той пое ръката й в своята. Светлина грейна между пръстите им, изпращя и пропука като фитил, който току-що е докоснал пламъка.

— Да. Виж ти — тихо каза той. — Това не се беше случвало от много време.

Тя почувства топлината, която се разля в тялото й — едновременно утеха и мъчение. Дали щеше да порасне в пламък, запита се тя, ако се приближи към него, ако се пресегне и го докосне?

Отдръпна ръката си от неговата, отстъпи крачка назад.

— Трябва да кажа на останалите, преди да са хукнали по задачите си за деня. Ела и ти.

— Ти ще се справиш. — А на него му бе нужно малко да се отдалечи от нея. — Имам да свърша някои неща.

— Добре. — Тя тръгна редом с него към вратата. — Днес ще поработя с Айона, ще видим какво ще направим. Може би е най-добре всички да се съберем заедно, но не тази вечер. Трябва ни още малко време, за да обмислим добре всичко. Утре вечер, ако те устройва.

— Ти ще сготвиш.

— Такава е съдбата ми.

Искаше му се да погали с ръка косата й, да я усети, както бе в съня. Но не я докосна.

— Ще донеса вино.

— Това е твоята съдба. — Тя прекрачи прага, след като той й отвори вратата, после се обърна, остана за миг навън с утринната мъгла около нея. — Построил си хубава къща, Фин. Красива е несъмнено, но има и чудесна атмосфера в нея.

— Не си видяла почти нищо освен кухнята.

— Е, казват, че тя е сърцето на дома. Ако можеш да дойдеш утре към три следобед, ще успеем да поработим заедно, преди другите да дойдат за вечеря.

— Ще се постарая.

Той остана да чака, докато тя вървеше към колата си, но се изненада, когато тя спря и се обърна, за да му хвърли закачлива усмивка.

— Трябва да спомена, че и твоята кожа е много нежна, но по мъжествен начин, разбира се.

Той се разсмя и усети как напрежението в тялото му намалява, докато тя се отдалечава.

ПЕТА ГЛАВА

След като разказа историята си, Брана помоли останалите от своя кръг да помислят какво означава тя и поиска още нещо.

— Бих искала къщата да се опразни от мъже довечера и да остана само с жените, с вино и мостри на бои, и други такива. Бихте ли ми направили услуга, Конър, Бойл? Отидете да превземете къщата на Фин и останете там през нощта. Правете това, което правят мъжете, когато са без жени. Не искам да знам какво е то.

Когато Конър се поколеба, тя забоде пръст в корема му.

— И да не ти минава през ума дори, че ние трите може да имаме нужда от мъжка защита. Две от нас са вещици като теб, а другата може да те срита здравата, ако я ядосаш.

— Много внимавам да не я ядосвам. Добре. Какво ще кажеш, Бойл, да замъкнем Фин до бара, а после да се завлечем обратно в неговата къща?

— Аз съм „за“. Предполагам, че и той ще иска компания — отвърна Бойл и хвърли поглед към Брана.

— Дали я иска, или не, има нужда от компания. Аз ще съм в ателието. Айона, когато свършиш тук, ще ти намеря работа.

— Аз ще дойда към шест — каза Мийра и изчака Брана да излезе от стаята, преди да продължи. — Ужасно тежко е било и за двамата. Не знам как изобщо могат да го понесат. Затова предлагам да им осигурим малко забавление и веселие поне тази вечер.

— Ще го направим. — Бойл потупа Мийра по рамото, после се обърна към Айона. — Хубаво е, че ще си с нея днес.

Надяваше се, че ще може да помогне, ще знае какво да каже и какво не. А когато отиде в ателието, Брана вече бе до печката и на плота бяха подредени цяла дузина бурканчета с огледални стени.

— Имам поръчка за тези, затова искам първо да приключа с тях, а после съм решила да направя няколко комплекта — в малките шишенца — от лосион за ръце, сапун и маска за лице. Ще ги сложим заедно в червените кутии, от които ми изпратиха твърде много, ще ги завържем с панделка на червено и зелено каре. Айлийн ще може да ги предлага с отстъпка, тъй като доставчикът не ми таксува допълнителните кутии, понеже грешката си беше негова. Някои хора все чакат последния момент за коледното пазаруване, така че със сигурност ще се продадат.

Айона се довери на инстинкта си, приближи се и без да каже нищо, прегърна братовчедка си.

— Добре съм, Айона.

— Знам, но само защото си толкова силна. Аз не бих била. Искам само да знаеш, че съм с теб, ако решиш да откачиш.

— Да откача какво?

Айона се разсмя и отстъпи крачка назад.

— Имам предвид да се разкрещиш, да беснееш, да проклинаш небесата.

— Няма смисъл.

— О, достатъчно е просто да го направиш. Е, както и да е, аз съм с теб, каквото и да решиш. Ще ида да донеса шишенцата и кутиите. Знам къде са.

— Благодаря ти за всичко. Имаш ли нещо против да занесеш малките комплекти в магазина, след като сме готови с тях? Искам да ги предложим на клиентите възможно най-бързо.

— Разбира се. Но само защото искаш да се отнесат в магазина бързо или за да ме разкараш оттук?

Братовчедка й имаше отлични инстинкти, реши Брана.

— И двете, но второто само за малко. Радвам се, че си тук, но бих искала да остана сама за малко. И когато се върнеш, ще можем да се захванем с по-важната работа.

— Добре. — Айона извади кутиите, започна да ги сглобява. — Колко от тези ти трябват?

— Половин дузина, благодаря.

— Мисля, че си права, ако искаш да чуеш мнението ми.

— За кутиите?

— Не, не за това. За случилото се. И аз мисля, че друга сила е привлякла двама ви с Фин един към друг.

— Не съм сигурна, че съм права, нито пък, че това е било заключението ми.

— Така мисля аз. — Тя прокара пръсти в късата си светла коса и вдигна очи. — Може би — надявам се да не засягам твърде болно място — но може би и двамата с Фин искате да бъдете заедно и това желание се пробужда от време на време, и може би снощи е бил един от тези моменти, каквато и да е била причината за това.

— Много „може би“ има в твоите мисли, братовчедке.

— Предполагам, че е, защото се опитвам да не сипвам сол в раната. Няма никакво съмнение в желанието ви, нито в силата му. Съжалявам, Брана, но е невъзможно да не го види или усети човек. Особено когато всички сме толкова близко свързани.

Брана не спираше да работи и гласът й бе спокоен.

— Хората желаят всякакви неща, които не могат да имат.

Болно място, напомни си Айона и реши да не настоява повече.

— Имам предвид, че е много възможно двамата да сте били по-уязвими снощи, защитните ви механизми или прегради да са били отслабени. И това е отворило вратата, така да се каже, за онази друга сила. Не Кеван, защото това е абсолютно нелогично.

— Това ни нарани. — И остави подире си болезнена празнота. — Той живее, за да ни вреди.

— Да, но... — Айона поклати глава. — Той не ни разбира. Не може да проумее какво е истинската любов или вярност, или саможертва. Страстта, да. Не се съмнявам, че му е ясно, че двамата с Фин се привличате силно, но никога няма да разбере какво се крие под това. Сърха може да знае.

Брана спря да се занимава със свещите и зяпна братовчедка си.

— Сърха.

— Или дъщерите й. Помисли за това.

— Когато се замисля, не мога да не се сетя, че именно Сърха е тази, която проклела всички потомци на Кеван, което означава и Фин.

— Вярно. Сбъркала е, но е точно така. И сигурно може би, предвид, че той е убил мъжа й и я е откъснал от децата й, тя отново би го направила. Но е познавала любовта. Разбирала е значението й, дала е силата и живота си за нея. Не мислиш ли, че би я използвала, ако може? Или че децата й биха го направили?

— Значи, тя или те са направили заклинанието за съня, в който бяхме заедно и всички прегради помежду ни бяха разрушени, за да бъдем заедно?

Тя започна да крачи наоколо решително, премисляйки всичко отначало.