И не я обвиняваше. Ако Хънтър беше в ръцете на Аб, той би сторил същото.

Той се отправи към едно място, откъдето Аб щеше да мине на път за къщата. Зареди двете цеви на пушката си и зачака.

Аб не правеше никакви опити да се крие. Яздеше по пътеката, държейки шапката на Конър пред себе си като щит.

И тя наистина беше щит.

Никой не би го докоснал и с пръст, докато не узнаеха съдбата на Конър.

Нищо не се е променило, мислеше си Кейс. Независимо дали е война, или не, лешоядите винаги са там, където са Калпепърови.

Конър не е първият им пленник.

Но ще е последният.

— Достатъчно — извика Кейс. — Остани на мястото си.

Аб спря мулето. Бледите му сини очи се огледаха за прикритие. Не виждаше мъжа, който му говореше.

— Не си много приятелски настроен — каза той.

— Имай го предвид.

С бавни движения Аб бръкна в джоба си, извади парче тютюн, пъхна го в устата си и започна да дъвче. Кейс чакаше.

Измина доста време и стана ясно, че Кейс няма да започне разговора, нито пък ще направи някое погрешно движение.

— Добре — каза Аб. — Хванах брат й. Искам среброто й срещу него.

— Какво те кара да мислиш, че мисис Кенеди има сребро?

— Следих ви. Копах във всяка дупка, която вие изкопахте. — Аб се изплю в праха. — Последния път, когато ви проследих, копитата на конете ви оставяха дълбоки следи. Доста време търсих след това, но сигурно сте го взели всичкото. Онези дупки са празни като гробове, очакващи труповете.

Кейс не се изненада от думите на Аб. Беше се досетил какво ще поиска още когато видя шапката на Конър в ръката му.

— Даваме ти среброто, получаваме Конър жив и всичките ти кучи синове се измитат към Калифорния. Става ли?

Вятърът поклащаше сухите клонки Известно време това беше единственият звук, който се чуваше.

— Тя ще донесе среброто — каза най-накрая Аб.

— Не.

Отново настъпи мълчание.

— Това момче май вече е пътник — каза Аб безразлично.

— Ако той умре, умираш и ти.

— Не! — извика Сара от храсталака. — Ще ти донеса среброто!

Кейс изсъска нещо доста неприлично.

— Аз ще донеса среброто, иначе няма сделка — каза той на Аб.

— Какво те кара да мислиш, че ми харесваш повече от това малко хубавко момиче? — попита подигравателно Аб.

— Аз съм един от онези тексасци, които те безпокоят напоследък.

Аб се вцепени.

— От коя точно част на Тексас?

— Хевън Вали.

Аб изсумтя и изпитото му лице се изпъна още повече.

— Така си и мислех. Имаш ли нещо против да се покажеш? Гласът ти ми е познат.

— Сигурно. Мислеше си, че работя за теб в Рубинените планини.

Мулето подскочи, сякаш му бяха забили игла в задницата.

— Ти уби мои роднини — извика яростно Аб.

— Роднините ти бяха мъже и при това въоръжени. Те имаха избор. Нещо, което никога не си давал на жените и децата ни.

Аб погледна към мястото в храсталака, откъдето бе чул гласа на Сара.

— Той може да носи среброто вместо теб — каза й Аб. — Донесете го на зазоряване в лагера ни.

— Тя остава тук — каза равно Кейс.

— Изборът е неин. — Аб се ухили и отново се изплю. — Но все си мисля, че й се иска да види брат си жив.

— Ще отида — извика Сара.

Кейс не мислеше така, но не й каза нищо.

— На зазоряване — каза Аб и рязко обърна мулето си.

— Аб? — обади се тихо Кейс.

Другият мъж се закова на мястото си.

— Ако Конър пострада — продължи Кейс, — всичко, което си му сторил, ще се случи и на теб. А след това ще те обесим.

Глава 23

— По дяволите, жено, нямали да се вслушаш в гласа на разума? — попита Кейс високо.

— Кажи нещо разумно и ще се вслушам — отвърна Сара.

— Остани си вкъщи.

— И да убият Конър? Ако това е представата ти за здрав разум, цяло чудо е, че дори конят ти те слуша!

Ют, Морган и Хънтър бяха отвън, но това не означаваше, че не чуват разговора. Пристъпваха от крак на крак и се опитваха да не слушат гласовете на мъжа и жената вътре, които си крещяха, сякаш се намираха на километри един от друг.

Лола само се ухили и продължи да чепка вълна.

— Обзалагам се на десет долара, че ще отиде — каза тя, без да се обръща конкретно към някого.

Ют изсумтя и поклати глава. Отказваше облога.

— Момчета? — подкани ги тя.

Морган и Хънтър се спогледаха. Те също не можеха да се обзаложат.

Лола се изплю, засмя се и продължи да чепка вълна, за да може Сара да попреде, когато спре да спори. Скутът й бързо се пълнеше с чиста, хубава вълна.

— Това момче си намери майстора — обади се тя след известно време. — Само че още не го е разбрал. Но ще свикне.

— По-добре не се обзалагай за това — каза тихо Хънтър. — Войната промени Кейс. Стана студен. Виждала ли си го някога да се усмихва?

Лола се замисли, после поклати глава.

— Някои мъже нямат чувство за хумор — каза тя и сви рамене.

Хънтър се усмихна тъжно.

— Кейс имаше великолепно чувство за хумор. Но войната му отне и това.

— Тя ще отиде в Спринг Кениън — каза Лола.

— Ют би могъл да я задържи тук — обади се и Морган.

Усмивката на стария човек беше още по-тъжна и от тази на Хънтър. Той поклати глава.

— Този, който я задържи тук, е по-добре никога повече да не й показва гърба си.

— Добре. Аз ще го направя — каза Морган.

Ют се замисли за момент. После поклати глава.

— Аз ще се бия с теб — каза той.

— За Бога! — възкликна Хънтър. — Защо?

— Тя иска нещо и аз ще се опитам да й го дам.

— Е — провлече Морган, — това обяснява всичко.

Лола спря да чепка вълната и погледна към Хънтър с ясните си черни очи.

— Не си губи времето да му наливаш акъл в главата, що се отнася до това момиче — каза тя равно. — Въобще не възприема. Най-добре е да помислиш как можеш да го използваш, за да я опазите жива.

— Имам една идея — каза Хънтър. — Можем да заблудим Аб, че тя носи среброто.

Морган го погледна, хвърли един погледи към дребния старец и се усмихна широко.

На Ют му трябваше малко повече време. Очите му се разшириха и той се засмя.

Лола се изплю.

— Доста време ви беше необходимо, за да видите това, което е просто като фасул — каза тя.

— Ще го направиш ли? — обърна се Хънтър към Ют. — Или ще се биеш с нас?

— Ще го направя, ако тя ми позволи.

Хънтър наклони глава към къщата, в която изведнъж бе настъпила тишина.

— Мислите ли, че брат ми я е изморил достатъчно, за да се вслуша в здравия разум?

Лола изсумтя.

— Мъже! В половината от вас няма и капчица здрав разум. Това момиче вътре е много по-жилаво, отколкото изглежда.

Хънтър се усмихна и погледна към Лола.

— Вече съм разбрал, че някои жени са по-силни, отколкото изглеждат — каза й той.

— Жена му го научи на това — добави Морган.

— И това не беше лесен урок. И за двамата — призна си Хънтър.

Лола отново се изплю и събра вълната.

— Понякога наистина не е лесно А Сара също не е от лесните.

— Нито пък Кейс — каза Хънтър.

— Както вече казах — намерили са си майстора. И двамата.

От къщата продължаваше да не излиза никакъв звук.

— Кой от вас, смели момчета, иска да занесе тази вълна вътре? — обади се Лола.

— Не, благодаря — промърмори Морган.

Ют изсумтя, но не извади палците си от джобовете на панталоните.

Хънтър протегна ръка.

Лола му подаде усмихната кошницата с вълната.

— Тя не хапе — каза възрастната жена. — Или поне не толкова силно, че да оставя белези.

Хънтър се обърна към Морган.

— Провери дали Конър е още жив. Аб е известен с това, че убива пленниците си.

— Ако е жив, ще се опитам да го измъкна.

— Не и преди да си се убедил, че можеш да го направиш, без някой от двама ви да пострада.

Морган се поколеба, но кимна.

— Ще се движа като сянка.

— Върни се не по-късно от два часа преди зазоряване.

— А ако Конър е мъртъв? — попита Морган.

— Върни се веднага.

— Нещо против да прережа няколко гърла на връщане?

— Просто се върни веднага.

— Можем да ги изгорим — каза Ют. — Има само два пътя, по които може да се излезе от Спринг Кениън. Ако застанем по двама от двете страни, ще ги изпозастреляме.

Морган кимна. Идеята му харесваше.

— Калпепърови са изгорили доста народ — каза той. — Опитаха се да сторят същото и с нас в Рубинените планини. Живей с меч и ще умреш по същия начин. Време е тези момчета да разберат как се умира.

— Два часа преди зазоряване — каза Хънтър. — Размърдай се.

Без да казва нищо повече, той се обърна, тръгна към къщата и почука на вратата.

— Аз съм, Хънтър. Нося малко вълна.

— Вратата е отворена. Влез. — Гласът й режеше като бръснач.

Той отвори вратата, приведе се и влезе вътре. Сара бъркаше фасула толкова съсредоточено, сякаш животът й зависеше от това. Кейс я наблюдаваше.

Изражението на очите му изненада Хънтър. Не беше виждал такива чувства в очите на брат си от години.

— Къде да оставя вълната? — попита той.

— Някъде далеч от огъня — рязко отвърна тя. После някак разкаяно добави. — Благодаря ти.

Хънтър остави кошницата в един ъгъл и се обърна към двамата. Напрежението беше толкова голямо, че сякаш можеше да го докосне.

Покашля се.

— Имаме план.

— И ще е дяволски добре, ако и аз съм включена в него — каза равно Сара.

— Ще е дяволски добре, ако не си — озъби се Кейс.

— Задоволява желанията и на двама ви.

Сара и Кейс едновременно се обърнаха към Хънтър. Надеждата и решителността в очите й напомниха на Хънтър за жената, която обичаше.

— Ти не познаваш жена ми, — каза той на Сара, — но се надявам някой ден да се запознаете. И двете сте замесени от едно тесто.

Сара се усмихна горчиво.